Африкански легенди

африка 1

Древните африкански народи са пълни с обичаи, поверия и пословици, които предават през поколенията и които служат като житейски насоки. За африканска митология се приема съвкупността от митологии на народите, населяващи Африканския континент на юг от пустинята Сахара.

Африканските митове, с редки изключения, започват да бъдат записвани през ХІХ век, но се приема, че са възникнали значително по-рано и не са претърпели сериозни промени.

В митологиите на народите в басейна на река Конго и Западен Судан е развит култът към царските предци. При тях също съществуват елементи от тотемически вярвания, изразени в приписване на предците на царските династии животински произход. Например народите от етническата група фон считат, че членовете на царския род са деца на леопарда.

Сакрализацията на царската власт е характерна и за развитите народи от Западна Африка. Държавната религия на древния Бенин се характеризира с култа към царските прадеди. Техните духове се почитат като общонародни божества и в несъществуващите вече държави Ашанти, Буганда, Китара, Уньоро.

Характерни за африканската митология са и божествата, олицетворяващи природни явления и небесни обекти. При племето хадзапи това са Хайне (Луната) и Ишоко (Слънцето). Те са централен персонаж в племенните вярвания, демиурзи и културни герои. Известни са и митовете за слънчевото божество Изува на народността паре.

Бушмените вярват, че хората не винаги са живеели на повърхността на Земята. Преди това животните и хората живели под земята задено с Каанг – Големият Господар – Господарят на целия живот. На това място хората и животните живели заедно в мир. Разбирали се взаимно. Никой никога нищо не искал и винаги било светло, въпреки че нямало слънце. През това време на блаженство Каанг започнал да планира чудесата, които щял да извърши в света горе.

Друга легенда, свързана с произхода на човека, е тази за Великия дух и чудовището. В онова далечно време единственият обитател на земята било едно коварно чудовище. Съществувал също и Гбазо, Великият дух, но те живеели в два различни свята. Един ден те се срещнали и чудовището поискало да разкъса Гбазо. За щастие Великият дух успял бързо да се покатери на едно дърво.

Когато стигнал до върха, той забелязал, че чудовището го е последвало и че е вече много близо до него. Гбазо успял да се измъкне с много хитрост. Изгорил чудовището, изсипал пепелта в една кошница и прекарал през нея морска вода. Докато водата се прецеждала, капките, които изтичали от кошницата, се превръщали в хора.

инфо: sanovnik.bg

Вижте още: 

ИЗВЪНЗЕМНИТЕ ПРАРОДИТЕЛИ НА ДОГОНИТЕ

Ако тази статия Ви харесва, помогнете ни да я популяризираме чрез бутончетата за споделяне отдолу.

Подкрепете Световни Загадки!

Ако харесвате Световни Загадки и искате сайтът да продължи да съществува, подкрепете ни с дарение.

Световни Загадки е проект, който поддържаме с огромно желание и ентусиазъм, но и с много труд. Сайтът е безплатен за своите читатели и се издържа от реклама, което не винаги е достатъчно. Ако искате да сте сигурни, че и в бъдеще всички ще могат да имат достъп до информацията на сайта, можете да направите еднократно или месечно дарение с бутона [Donate] по-долу. Благодарим Ви!

Благодарим Ви! 

Последвайте ни във Facebook

 

Оставете коментар

Писането на кирилица е силно препоръчително.

Сайтът не носи отговорност за съдържанието на коментарите и мненията, изказани в тях. Запазваме си правото да изтриваме коментари, които съдържат обидни или нецензурни изрази, които представляват явна или скрита реклама и които преценим за неподходящи по някаква друга причина.

Моля, обърнете внимание, че коментарите не са начин за връзка с нашия сайт. В случай, че искате да се свържете с нас, моля ползвайте за това секцията Контакти.