Българските пещери: Проходна – „Очите на Бога“

Намиращата се край с. Карлуково, в община Луковит, пещера Проходна е една от най-популярните карстови пещери в България. Разположена в природногеографската област Предбалкан, тя е още един чудесен пример за геоложки феномен в нашата красива държава. Намира се на 250 м. надморска височина и е лесно достъпна за туристите – точно над нея минава пътят от Луковит към Карлуково (на 2 км от селото). Освен това има още един път – от село Румянцево.

Дължината на пещерата е 365 метра, а височината на входовете е 56 метра. Дължината я превръща в най-дългия пещерен тунел в България. Тъй като в пещерата има просмукващи се води, което от своя страна води до ерозия, в тавана на Проходна се е образувал един уникален феномен известен като „Окната“ или „Очите на Бога“ – това са две приблизително идентични по размер дупки, които изглеждат досущ като очи.

Съвсем спокойно може да се каже, че именно „очите” придават уникалния облик на пещерата и я правят толкова интересна. Ако застанете под тях и погледнете нагоре няма как да останете равнодушни към очите, които сякаш се взират във вас. Пещерата не е особено осветена, но това се дължи на денивелацията между двата входа, която е толкова голяма, че не допуска преминаването на достатъчно светлина. Дневната светлина отвън навлиза само през снопове. Когато е слънчево, посетителите могат да се насладят на поразителния ефект на преминаващата през очите светлина.

Смята се, че пещерата се е образувала преди 66 – 68 млн. години – в края на Кредния период. Представлява част от пещерен коридор, посоката на който гледа от изток към запад. Някога водите на втората най-дълга река в България – Искър са запълвали пещерата, но днес реката е на ниво под пода на пещерата. Карстовите процеси, които са били характерни за онзи период, както и сеизмичната активност и речната дейност, са довели до прекъсване на пещерният карстов коридор и тази част е останала отделена. Скалните пластове са с дебелина от 10 до 50 м. Поглеждайки структурата, пещерата е съставена от светлобежови до бели, здрави и масивни органогенни варовици (добре са запазени вкаменелостите от гастроподи, черупчест детритус, бивалвии, бризои, брахиоподи, морски таралежи и амонити – по-силно изразени в западната част на геоложкия феномен).

С пещерата се свързват няколко интересни факта. За тези от вас, на които им е любопитно тук сме ви представили няколко от по-интересните неща за пещерата:

Станала е природна забележителност през 1962 г.

В Проходна са се провели снимки не само на български филми като „Време разделно“ или съветско-българския филм „По следите на капитан Грант“, но и няколко чуждестранни.

Името на пещерата можете да срещнете в няколко популярни и справочни издания – например в Енциклопедия България, сп. Природа и знание, Пътеводител на Ловешки окръг и др.

Някои археолози смятат, че много отдавна, още в дълбока древност пещерата е имала важно окултно значение за местните, които я използвали като място за извършването на различни ритуали. Пример за това е пролетното равноденствие на 21 март, когато се е извършвал ритуал за плодородие. На този ден през вътрешността на пещерата може да бъде видян слънчев лъч, който преминава през нея и я огрява под определен ъгъл.

Пещерата е оценена като геотоп с национална значимост по време на геоложка студентска експедиция „Искърски пролом 2008“. Това се случва съобразно с критериите на Регистъра и кадастъра на геоложките феномени в България.

В Проходна се практикуват пещерни бънджи скокове – не са много пещерите, където това е възможно.

инфо: iskamdaznam.com

Вижте още:

Morkadis

Легенда за пещера-светилище Св. Марина

В пещера Леденика се сбъдват желания

Българските пещери: Деветашка пещера

Кирил Кирилов: Пещера Магура пази тайни и послания за началото на древното познание

Ако тази статия Ви харесва, помогнете ни да я популяризираме чрез бутончетата за споделяне отдолу.

Благодарим Ви! 

Последвайте ни във Facebook

Оставете коментар

Писането на кирилица е силно препоръчително.

Сайтът не носи отговорност за съдържанието на коментарите и мненията, изказани в тях. Запазваме си правото да изтриваме коментари, които съдържат обидни или нецензурни изрази, които представляват явна или скрита реклама и които преценим за неподходящи по някаква друга причина.

Моля, обърнете внимание, че коментарите не са начин за връзка с нашия сайт. В случай, че искате да се свържете с нас, моля ползвайте за това секцията Контакти.