Вавилон – най-великият, важен и почитан град в човешката история

Вавилон е най-популярният град на древна Месопотамия, чийто останки се намират в днешен Ирак – на 94 километра югозападно от Багдад. Името Вавилон идва от bav-il или bav-ilim, което на акадски език означава „Портата на Бог“ или „Портата на Боговете“, а самото название Вавилон идва от Гърция. Популярността на града идва от Библията – той е споменат много пъти в нея. В Битие Вавилон е включен в историята за Вавилонската кула. Името на града възникнало след след объркване, като преди това Бог направил така, че хората да започнат да говорят различни езици, за да не се разбират помежду си и да не успеят да построят великата кула до небесата. На иврит думата „bavel” означава объркване.

Освен това Вавилон е споменат в книгите на Даниел, Еремия и Исайя. Именно тези чести описания на великия град пораждат любопитството и вдъхновяват немския археолог Робърт Колдуей, който първи открива останките на Вавилон през 1899 година. Като цяло градът е бил популярен и преди да бъде описан в Библията най-вече заради впечатляващите си стени и сгради. Той бил невероятно място, на което хората учели и развивали културата си, но може би най-прекрасното нещо в него били Висящите градини, които представлявали ръчно направени тераси от флора и фауна, напоявани чрез механизъм, който сам по себе си бил считан за световно чудо от Херодот.

Вавилон бил основан в периода преди управлението на Саргон Акадски, познат като Саргон Велики, който бил владетел от 2334 до 2279 година пр. Хр и за когото се счита, че е изградил няколко храма във Вавилон (според някои източници самият Саргон Велики е основал града). По това време Вавилон бил малък град, но основен пристанищен център, тъй като бил разположен на река Ефрат и в голяма близост до река Тигър. Каквато и да е била първоначалната роля на града в древния свят, тя се губи на съвременните учени, тъй като нивото на водите в региона нараствали силно през вековете и голяма част от руините на града са недостъпни. Останките, които са открити от Колдуей и са видими днес датират на не повече от хиляда години след основаването на града. Историкът Пол Криуакек, наред с други учени, твърди, че градът е създаден от аморейците след разпадането на третата династия на Ур. Тази информация, както и всяка друга, отнасяща се до Вавилон, достига до нас благодарение на артефактите, които били отнесени от града по време на персийската инвазия.

Вавилонската кула

вавилонска кула

Познатата ни история на Вавилон започва с един от най-известните царе – Хамурапи (1792-1750 година пр.Хр). Хамурапи се възкачил на престола след абдикацията на баща си – крал Син-Мубалит (Sin-Muballit) и много бързо успява да преобрази града и да го превърне в един от най-мощните и влиятелни градове в цяла Месопотамия. Законите на Хамурапи са добре известни днес, но представляват само един пример за политиката, която той въвежда, целяща да запази мира и да насърчи просперитета. Хамурапи засилва стените на града, ангажира големи поръчки за строителство, които включват пищни храмове и големи канали. Освен това превръща дипломацията в неразделна част от неговата администрация. Той бил изключително успешен както в дипломацията, така и във военните действия. През 1755 година той успява да обедини цяла Месопотамия под владичеството на Вавилон, който по онова време е най-големият град в света. Тогава Хамурапи нарича новото обединено царство Вавилония.

След смъртта на Хамурапи, империята се разединила, а Вавилония намалила размера и властта си. Вавилон лесно бил превзет от хетите през 1595 година пр.Хр. След хетите градът бил превзет от каситите, които сменили името му и го нарекли Karanduniash (значението на това име не е известно). След каситите на власт дошли асирийците като под управлението на владетеля Сенахирим (705-681 година пр.Хр.) вавилонците въстават. Сенахирим ограбва и разрушава града, разпръсквайки останките му, за да покаже на враговете си какво би могло да се случи и с тях. Освен от населението, неговите действия не били одобрявани и от близките му. Много скоро той бил убит от синовете си. Наследникът му Асархадон изгражда отново Вавилон и връща предишната му слава. По-късно градът се опълчва срещу Ашурбанипал от Ниневия, който обсажда и превзема града, но не причинява големи разрухи. Дори се говори, че Ашурбанипал успява да пречисти града от злите духове, за които се смята, че му носели само неприятности. По това време репутацията на града като център на знанието и културата вече е добре установена.

След падението на Асирийската империя, Набополасар се изкачва на трона. Синът му Навуходоносор II (604 – 561 година пр.Хр.) реновира града и го разширява – сега той покривал площ от 900 хектара.

Навуходоносор II

В него се разполагали най-красивите и впечатляващи структури в цяла Месопотамия. Всеки древен писател, който описва Вавилон, пише за него със страхопочитание и благоговение, които се усещат в самите думи. Херодот например пише:

„Градът се намира на широка равнина и е във формата на абсолютно точен квадрат… Такива са размерите му, но няма друг град, който да се равнява на него по великолепие. На първо място той е заобиколен от широк ров, пълен с вода, зад който се издига стена широка 26 метра и висока 105 метра“.

Въпреки че обикновено се смята, че Херодот силно преувеличава размерите на града, описанието му подтиква други писатели от онова време също да опишат великолепието на Вавилон и особено стените му, които често били наричани световно чудо. Градът е под управлението на Навуходоносор II, когато са построени Висящите градини, които също са били считани за невиждано чудо. Висящите градини са описани най-добре от Диодор Сицилийски в неговата „Bibliotheca Historica”:

“Там бяха и така наречените Висящи градини, които били изградени не от Семирамида, а от по-късния сирийски крал, за да може да задоволи една от неговите любовници. Казват, че тя била от персийската раса и тъй като страдала за своите поля и планини, помолила краля да озелени двора и да го накара да заприлича на характерния пейзаж на Персия…“

Висящите градини

вавилон

В тази част от творбата на Диодор се споменава за полумитичната кралица Семирамида, която най-вероятно е била реалната асирийска царица Самму-Рамат, царувала през 811-806 година пр.Хр. Последните открития относно Висящите градини подсказват, че те може би не са били разположени във Вавилон, а били творение на Сенахирим в столицата Ниневия.

Семирамида

Освен това, периодът, в който са създадени Висящите градини, е бил и периодът, в който е написана вавилонския Талмуд. Река Ефрат преминавала през града, разделяйки го на две части – нова и стара, а в средата бил разположен храма на Мардук в центъра.

Нео-вавилонската империя продължава след смъртта на Навуходоносор II, а Вавилон продължава да играе своята важна роля и по времето на управлението на Набонид и неговия наследник Валтасар.

През 539 година империята пада под удара на персите и Кир Велики в битката при Опис. Стените на Вавилон били непревземаеми, затова персите измислили хитър начин, по който да превземат града. Те пренасочват течението на река Ефрат така, че да бъде намалена дълбочина. Жителите на града били разсеяни с едни от най-големите си религиозни празници, докато през това време персийската армия прекосява реката и преминава под стените на Вавилон незабелязано. Твърди се, че градът е бил превзет без бой, но съществуват документи от това време, които показват, че на персийците не им е било толкова лесно да го превземат.

Под персийско владичество Вавилон разцъфнал като център на изкуствата и културата. Кир и неговите наследници обръщали огромно внимание на административната столица на империята си. Вавилонската математика, космология и астрономия били високо уважавани и се счита, че Талес от Милет, известен като първия западен философ, е учил там, както и че Питагор е разработил известната си математическа теорема на базата на вавилонски модел.

Когато след 200 години персийската империя пада пред Александър Велики – през 331 година пр.Хр. той също показва почитта си към Вавилон, нареждайки на хората си да не повреждат сградите, нито да блудстват с жителите. Историкът Стивън Бартман дори пише, че „Преди смъртта си Александър Велики наредил някои от постройките да бъдат разрушени, за да могат да бъдат възстановени и превърнати в още по-епични, отколкото са били. За съжаление той не доживява да види края на идеята си“.

След смъртта на Александър Велики неговите наследници започват борба за власт над империята и по-специално за власт над Вавилон. Техните битки продължават усилено, докато в крайна сметка на жителите на града им се налага да избягат, за да запазят безопасността си. По времето на управлението на Партската империя през 141 година пр. Хр. Вавилон запустял и бил забравен. Той постепенно изпада в разруха и дори по време на краткото си съживяване по време на Сасанидската империя, той никога повече не достига предишното си величие.

При мюсюлманските инвазии през 650 година останките на Вавилон били разпръснати, а с течение на времето погребани под пясъците. През 17 и 18 век европейски пътешественици разглеждат района и се връщат у дома с различни артефакти. Откритите каменни блокове и статуи засилват интереса към района и през 19 век вдъхновяват археолози като Робърт Колдуей да открие останките на великия град на “Портата на Боговете.

инфо: iskamdaznam.com

Вижте още:

 

 

 

Ако тази статия Ви харесва, помогнете ни да я популяризираме чрез бутончетата за споделяне отдолу.

Благодарим Ви! 

Последвайте ни във Facebook

Оставете коментар

Писането на кирилица е силно препоръчително.

Сайтът не носи отговорност за съдържанието на коментарите и мненията, изказани в тях. Запазваме си правото да изтриваме коментари, които съдържат обидни или нецензурни изрази, които представляват явна или скрита реклама и които преценим за неподходящи по някаква друга причина.

Моля, обърнете внимание, че коментарите не са начин за връзка с нашия сайт. В случай, че искате да се свържете с нас, моля ползвайте за това секцията Контакти.