ВВС на САЩ признават за НЛО

Открит е достъпът до данни, събрани в рамките на секретния проект на американските военни „Синя книга“ по изучаването на „летящи чинии“.

Съвременната ера на НЛО започва от 24 юни 1947 година, когато бизнесменът и пилот Кенет Арнолд видял в небето девет странни обекта.

Скоро и военните станали очевидци – още на 8 юли няколко „чинии“ предизвикали смут, като се появили над секретната авиобаза в Калифорния.

Началникът на Материално-техническото управление на ВВС на САЩ ген.-лейт. Нейтън Туайнинг записал по този повод:

„Феноменът се явява нещо реално, а не илюзия или измислица… Обектите вероятно имат форма на диск и такива видими размери, че изглеждат толкова големи, както и летателните апарати, направени от хората. Описваните характеристики правят правдоподобна възможността някои обекти да се управляват ръчно, автоматично или дистанционно.“

На 30 декември 1947 година Туайнинг пристъпил към създаването на проект по изучаване на „цялата информация за наблюденията и явленията в атмосферата, които могат да се смятат за заплаха за националната сигурност“. В резултат проектът получил кодовото название „Синя книга“. То било явен намек, че НЛО могат да станат сурово изпитание – „синя книга“ американските студенти наричат специални тетрадки за отговори на изпити.

Отчетна карта за визита на обект, който така и не бил идентифициран. Такива имат всички наблюдения, събрани в рамките на проекта “Синя книга”. Източник: megavselena.com

Капитанът от ВВС на САЩ Едуард Рупелт, ръководител на проекта през 1951–1953 г., си спомнял: „Ситуацията с НЛО се смяташе за сериозна… Ръководството искаше отговори, и то бързо.“

Наблюдението на Кенет Арнолд влязло в архива на „Синя книга“ под номер 17. Посветеното му досие се простира на 61 страници. Франк Браун от 4-та армия на ВВС така се изказва за очевидеца: „Арнолд наистина е видял това, за което разказва…“

Първата снимка

На 7 юли 1947 г. фотографът любител Уилям Роудс от Финикс (щата Аризона) чул странен тътен – сякаш ниско летял изтребител. Но вместо него по небето се движел плосък обект във вид на неправилен кръг, от центъра на който излизал лъч светлина.

НЛО-то, заснето от Уилям Родс.

Когато до обекта оставали 700 метра, Роудс пуспял да вземе фотоапарата и снимал. В този миг НЛО-то се наклонило и започнало да се отдалечава. Фотографът успял да направи още една снимка, преди обектът безшумно да набере скорост и да изчезне зад плътните облаци.

Уилям занесъл снимките в местния вестник The Arizona Republic. Скоро те били публикувани, само че наобратно. Когато Кенет Арнолд се запознал с тях, уверено заявил, че е видял същите обекти. На втория ден след публикуването на статията при фотографа дошли подполковник от ВВС и агент на ФБР.

„Те взеха негативите и казаха, че скоро ще ги върнат – разказвал Уилямс. – След няколко години позвъних във ФБР и те отвърнаха, че нищо не знаят.“

Всъщност експерти изучавали снимките и стигнали до извода: „Вижда се подобен на диск обект, закръглен отпред и с правоъгълна задна част… Снимките са автентични и не приличат на резултат от дефект на емулсията или несъвършенство на лещите“.

Заповед да се лъже

През 1948 година служителите на проекта стигнали до извода, че НЛО се явяват кораби на пришълци. И подготвили съответен доклад с названието „Оценка на ситуацията“. Но той категорично не се харесал на висшето ръководство, което отказвало да вярва в извънземни.

Почти всички предишни служители били уволнени, а новите получили заповед: да не провокират панически настроения и да идентифицират само НЛО. В резултат към 1956 година броят на обектите, официално признати в „Синя книга“ като неидентифицирани, спаднали до 0,4 процента на година. Военните прибягвали към откровени лъжи, за да „обясняват“ загадъчни инциденти.

В ранната сутрин на 24 септември 1959 година полицаят Робърт Дикерсън, който обикалял с патрулна кола град Реймънд, видял голям светещ диск, увиснал над дърветата. Няколко минути по-късно Дикерсън се отправил към сградата на Федералното авиационно управление (FАА) близо до летището на Реймънд. В това време обектът бързо се преместил настрани и отново увиснал. Цветът му се променил от бял на червено-оранжев.

В 5,10 ч. сутринта служителите на FАА съобщили за появата на НЛО-то в Центъра по управление на въздушното движение в Сиатъл, откъдето информацията била предадена на военните. В 5,18 ч. шест изтребителя излетели за прехващане. Когато самолетите с рев прелетели над Реймънд, хората все още наблюдавали обекта.

При приближаването на самолетите НЛО-то изпуснало „огнена струя“ и с невероятна скорост се издигнало нагоре. То преминало толкова близо до самолетите, че един от пилотите бил принуден да се отдръпне настрани. Преследването не сполучило – НЛО-то бързо избягало, но цели два часа останало на екраните на радарите на летището, самолетите и базите за противовъздушна отбрана, движейки се с голяма скорост и маневрирайки рязко.

Официалното заключение в „Синя книга“ по този случай било: „Възможно отражение от Венера и звездата Регул, които по време на наблюденията бяха малко под хоризонта.“

Проектът бил окончателно закрит на 17 декември 1969 година. Естествено, изучаването на НЛО продължило, но ВВС можели официално да твърдят, че вече не се занимават с тази тематика.

Една трета загадъчно

Според официалните данни „Синя книга“ за 22 години изучила 12 618 наблюдения на НЛО, от тях 701 – това са 5,5 процента – останали неидентифицирани. Те наистина биха могли да свидетелстват за визити на пришълци. Но според специалиста по физика на атмосферата Джеймс Макдоналд истинските цифри на абсолютно загадъчното са 30–40%.

Проектът не съдържа сензационни доказателства. Главната заслуга на неговите участници е в това, че подробно са фиксирали случаите. Събраните данни може да се използват за сравнение с това, което хората виждат сега. Може да се обобщят и да се зададат нови въпроси, които досега не са хрумвали на уфолозите.

Впрочем

Сонда на НАСА засне странен източник на светлина на Церера

Тайнственото петно на Церера озадачава учените.

Сондата Dawn, която сега пътешества в Астероидния пояс, разположен между Марс и Юпитер, се сближава с местната планета джудже Церера – втората цел от мисията на апарата.

Dawn е стартирал от Земята през 2007 година, през 2011-а е пристигнал на орбита на планетата джудже Веста, а през 2012 г. я е напуснал и се е насочил към Церера. Сега апаратът се сближава с нея и предава снимки, които озадачават експертите. На повърхността на планетата джудже добре се вижда огромно ярко петно.

„Смятаме, че на Церера е разположена някаква структура, която буквално като огледало отразява слънчевата светлина – казва Марк Рейман, главен инженер на мисията. – Но какво представлява тя, е загадка.“

„Отражателят“, който може да се вземе и за източник на светлина, за първи път се появил на снимки, направени още през 2004 година от телескопа „Хъбъл“.

Тайната може да бъде разкрита още през март тази година, когато Dawn ще влезе на орбита около Церера и ще започне да предава по-ясни снимки.

инфо: megavselena.com

Вижте още: 

АМЕРИКАНСКИЯТ АСТРОНАВТ ЛИРОЙ ЧАО ЗА СРЕЩАТА СИ С НЛО В КОСМОСА

Ако тази статия Ви харесва, помогнете ни да я популяризираме чрез бутончетата за споделяне отдолу.

Благодарим Ви! 

Последвайте ни във Facebook