В хиперпространството на паралелните вселени, всичко си взаимодейства

Теорията на хиперпространството, в което взаимодействат и живеят всички паралелни вселени е генерирала толкова много вълнение в света на теоретичната и математическа физика. Теоретично е разработена уникална идея подчертаваща, че теорията на хиперпространството, може да бъде в състояние да обедини всички известни закони на природата в една теория на мултивселената, съобщава Портал12.

По този начин теорията на хиперпространството може да е върховното постижение от хилядолетия на научни изследвания, обединението на всички известни фундаментални взаимодействия описващо нашата и предлагащо моделите на различните паралелни вселени. Въпреки тази възможност много последствия от тази дискусия са чисто теоретични,  пътуването през хиперпространството в крайна сметка може да се осигури най-практическото приложение на всички варианти, пътуване до паралелна вселена с цел да се запази и спаси интелигентен живот, включително от смъртта на нашата собствена вселена.

В последните секунди от смъртта на нашата вселена, интелигентен живот може да избяга от колапса посредством бягство в хиперпространството като насели нова и непозната паралелна вселена. Може би най-честата употреба на понятието за паралелна вселена в научната фантастика е концепцията на хиперпространството. Използва се в научната фантастика, понятието хиперпространство често се отнася за паралелна вселена, която може да се използва като по-бърз пряк път за междузвездно и интергалактично пътуване. Модели за тази форма на хиперпространството варират в локации в картата на мултивселената, предоставят различни точки за влизане и изход в паралелна вселена за космически пътешественици посредством различни портали. Времето за пътуване между две точки в мултивселената на хиперпространството е много по-кратко от времето, за пътуване до аналогичните точки в нашата и други вселени. Това може да се дължи на различна скорост на преход, различна скорост, при която с течение на времето се развива, или на аналогичните точки в мултивселената на хиперпространството просто разпределени много по-близко една до друга.

Понякога хиперпространството се използва за обозначаване на понятието за допълнителни високи измерения. В този модел, се смята, че вселената може да бъде изградена в някои по-високи пространствени измерения и че пътуването в тази по-висока пространствена размерност за един космически кораб няма да е проблем да се движи на огромни разстояния в общите измерения. Докато тази идея се позовава на нови измерения, тя не е пример за паралелна вселена или друг тип реалност. Това е по-истинско научно правдоподобно използване на хиперпространството и път към неговото разбиране и разшифроване. Докато паралелна вселена може да бъде ползвана от концепцията за хиперпространство, естеството на паралелната вселена много често не е проучено и нейните физични закони не са установени.

Тъй като общата теория на относителността и квантовата теория са гигантски светове за самите себе си, не е изненадващо, че с цел да обединим тези две теории в изграждането на по-голяма и обединяваща теория физиците са предвидели много нови последствия, главното сред тях е хиперизмерното пространство-време. По пътя на изграждане на теорията физиците дават кристално ясни обяснения на такива огромни математически понятия като неевклидова геометрия, Калуца-Клайн Теория и супергравитацията, ежедневните инструменти на квантовия и струнен теоретик. Някои от пионерите в областта на теорията на суперструните, в която се посочва, че основните компоненти на нашата вселена не са кварките, протоните и електроните, но много по-малки образувания, наречени струни или суперструни, които вибрират и взаимодействат в десетте измерения на хиперпространството, чиито вибрации в различни резонанси се проявяват в елементарните частици. След областта на писателя на научна фантастика или окултиста, за хиперпространството наскоро бе доказано, че е единственият вид на пространството, в който законите на съвременната физика може да се обясни задоволително и изчерпателно.

Удивително достатъчно, много от феномените, чиито обяснения са възпрепятствали физиците и космолозите вече могат да бъдат напълно изяснени с помощта на десет и единадесет измерения включени в хиперпространството, и елегантно представени от теориите за супергравитацията, суперструните и суперсиметрията. Теорията за мултивселената предлага съществуването на паралелни вселени, точно като нашата вселена и други със крайнo различни фундаментални закони. Всички тези вселени са свързани посредством хиперпространството. Наистина, те клонят на разстояние от нашата, и нашата вселена е разклонена на разстояние от другите паралелни вселени.

В рамките на тези паралелни вселени, нашите действия и проявления в живота са имали различни резултати от тези, които познаваме. Видове, които са изчезнали в нашата вселена са се развили и адаптирани в други. В други вселени, ние, хората може да сме изчезнали и да сме заместени от напълно непознат вид. Тази мисъл изумява ума и все пак, тя все още е разбираема. Представите за паралелни вселени или размери, които приличат на нашата собствена са се появили в произведения на научната фантастика и са били използвани като обяснения за метафизиката, за един физик това е бедствие като вероятно рискува бъдещата си кариера, представяйки теория за паралелните вселени и реалности. Значителен пробив бе поражението на здравия разум над теории за четири измерения и победата на теорията на хиперпространството в посочването и разглеждането на висши измерения на пространство-времето.

Автор: Борис Стоянов

инфо: portal12.bg

Вижте още:

• „ТУК И СЕГА”, ИЛИ СЪЩЕСТВУВАТ ЛИ ВРЕМЕ И ПРОСТРАНСТВО
• ДЕСЕТ ТЕОРИИ, КОИТО МОГАТ ДА ПРЕОБЪРНАТ ВЪЗПРИЯТИЕТО ТИ ЗА СВЕТА
• ХОРАТА ОТ ДРУГИ ВСЕЛЕНИ
• СЪЗНАНИЕТО Е КАТО ЕНЕРГИЯТА. НЕ ИЗЧЕЗВА И НЕ МОЖЕ ДА БЪДЕ УНИЩОЖЕНО

Ако тази статия Ви харесва, помогнете ни да я популяризираме чрез бутончетата за споделяне отдолу. Благодарим Ви!

Последвайте ни във Facebook