Гейовете при комунизма. Ленин пише: „Разкрепостяването на духа ще помогне за победата на социализма“

ленин

Част I

„Kомунизъм и хомосексуализъм не се лекуват!“ Тази крилата фраза си повтаряли родните гейове, когато, след като ги арестували, органите на ДС ги пращали да работят в тухларните и насила ги тъпчели с мъжки хормони, за да ги откажат от вредните навици.

Но се оказва, че в исторически план отношенията между нетрадиционната сексуална ориентация и комунистическите идеи са доста противоречиви. Още от своето зараждане марксисткото движение се застъпва за правата на хомосексуалистите. През ХIХ век Германската социалдемократическа партия решително ги поддържа. Всеобщият германски работнически съюз оглавяван от Фердинанд Ласал за първи път заявил своята позиция по въпроса, когато юристът Йохан Баптист фон Швайцер е даден под съд и

лишен от права, защото се занимава със содомия.

Ласал не само защитил Швайцер, но и го приел в съюза. А по-късно, през 1863 г., след смъртта на Ласал самият Швайцер оглавил организацията и станал член на Райхстага от ГСДП.

Дълго преди да поемат властта, на свои конгреси руските болшевики също обсъждат „сексуалността и чувствеността“ и дори поръчали на Лев Троцки да разработи нова теория за отношенията между половете след революцията. А през 1904 г. Ленин пише, че „разкрепостяването на чувствителността на духа и отклоняването на неговата енергия от псевдосемейните ценности ще помогне за победата на социализма“.

И действително веднага след Октомврийската революция в Русия Ленин отменя царските закони, които предвиждали строги наказания за содомитите, както по онова време наричали хомосексуалистите. По този начин Съветският съюз става първата страна в Европа, където те не са преследвани.

Според съвременни исторически изследвания причината за тези реформи е много елементарна – не само вождът на пролетариата, а и някои от най-близките му съратници в болшевишката партия са били с обратни наклонности.

Както разкрива руският историк И. В. Соколов, неестествената връзка между Ленин и Зиновиев започва още от периода, когато двамата са емигранти в Швейцария. Именно

там ги сгащила и

Надежда Крупская,

съпругата на Ленин.

След този неприятен случай, „когато тя най-напред ни свари“ (по думите на Зиновиев), срещите им не прекъснали, но се наложило да бъдат по-внимателни. Крупская, разбира се, е подозирала, че те продължават да се сношават, но била принудена да търпи.

Ленин и Зиновиев са се срещали и във Франция, и в Австрия, и в Полша. След февруари 1917 г. те двамата, Надежда Крупская и Инеса Арманд заедно с десетки още болшевики пристигат с пломбиран вагон под немска охрана в Русия.

На 8 юли Сталин и Алилуев съпровождат Ленин и Зиновиев до станцията Разлив, на 34 километра от Петроград. Ленин и Зиновиев отначало се настаняват във вилата на работника Емелянов. Скоро Емелянов решил, че във вилата е все пак опасно, съседите могат да видят Ленин и Зиновиев и да съобщят за тях. Ето защо ги скрил на един остров на езерото Разлив и там са им оборудвали спалня в една колиба. Жената и синовете на Емелянов им носили храна.

Ленин и Зиновиев

са живели заедно

в продължение на цял месец и според руския историк там Ленин се наслаждавал на ласките на „милия приятел“.

За първи път статията на Соколов с любовната кореспонденция между Ленин и Зиновиев е публикувана през 1996 г. във вестник „Русский взгляд“ бр.3, под заглавие „Ленин – палач на руския народ и обикновен педераст“.

Историкът привежда намерената в архива на Зиновиев любовна записка от Ленин. Писмото е написано още на 1 юли 1917 г.: „Григорий! Обстоятелствата ме накараха незабавно да се скрия от Петроград. Далече да замина, не е възможно, работата не позволява. Другарите предлагат едно място, което било напълно безопасно. Но така скучно е да бъдеш самотен,… Присъединявай се към мен и ние

ще си прекараме

двамата чудни дни

далеч от всичко… Ако можеш да се уединиш с мен, телефонирай бързо – аз ще дам указания да приготвят всичко за двама души.“ Зиновиев, разбира се, веднага се съгласил.

След месец ЦК отправя своя вожд на още по-безопасно място, във Финландия. Зиновиев го наляга силна мъка и през септември пише писмо до Ленин: “Скъпи Вова! Няма да повярваш колко ми е мъчно тук без теб, как само ми липсваш, ти и нашите ласки.

Няма да повярваш, не съм се докосвал до никого от мига, в който ти замина. Можеш да бъдеш съвършено уверен в моите чувства към теб и в моята вярност. Повярвай ми, нито до мъж, нито до жена не съм се докосвал, нито ще се докосна. Само към теб, мой най-близък приятел… Пристигай, не се бой, аз ще приготвя всичко по най-добър начин.” Вероятно Ленин не откликва на това писмо и тогава Зиновиев след седмица му пише следващото: “Мили Вова! Не ми отговаряш, навярно си забравил своя малък Гершел. А аз съм приготвил за нас забележително гнезденце. Можем да бъдем там по всяко време когато си поискаме. Една прекрасна квартирка, където ще ни бъде хубаво и

никой не ще попречи на нашата любов.

Ще бъде така прекрасно, както преди. Аз помня какво щастие бе за мен да те срещна. Помниш ли, още в Женева, когато ни се налагаше да се крием от твоята жена… Никой няма да ни разбере, нашите чувства, нашата взаимна привързаност… Пристигай бързо, чакам те, цвете мое. Твой Гершел.”

В края на октомври двамата отново се срещат в Петроград. След това Зиновиев е изпратен да се справя с есерите, които се бунтуват в Москва, и оттам пише на Ленин: “Илич! Всичко, което ми поръча, изпълних… Тук е много тежко и сложно, но мен ме топли мисълта, че след броени дни ще те видя и прегърна в своите обятия. Пазиш ли още нашето гнезденце? Да не би да водиш там други? Аз тук много страдам и само надеждата за твоята вярност ме топли. Целувам твоето марксистко дупенце. Твой Гершел”.

“При прочита на тези записки – пише историка Соколов – възникнаха два въпроса. Първият – коя е била тая жена, от която Ленин и Зиновиев са се криели в Женева? И вторият – кой от тях е бил активният любовник и кой пасивният.” Коя е била тази жена, скоро се изяснява. През 1918 г. Зиновиев пише за нея по- конкретно: “Вова! Всеки път, когато съм далеч от теб, се измъчвам ужасно. Все ми се струва, че аз седя тук, страдам по теб, а ти точно в тази минута ми изневеряваш. Знам те, че си голям палавник. А аз се държа и нищо не си позволявам. А при теб положението е по-отвратително – трябва винаги да бъдеш с Надя. Разбирам те… И колко е трудно да се преструваш пред околните също разбирам. Сега е по-леко – не е необходимо нищо да крием от нея, както тогава в Женева, когато ни свари най-напред…”

А от следващото писмо на Зиновиев става ясно кой от тях е активен и кой пасивен. От фронта Зиновиев пише: “Вова! Да не би да срасна твоето дупенце от времето на нашата разлъка? Да не би да е предало богу дух през това време?… Скоро ще си дойда и ще се заемем с прочистването на твоето мило дупе.”

През пролетта на 1918 г., когато белите започнали настъпление, Зиновиев пише от Нарва на Ленин: „Вова, скоро се връщам и повече не ще те изпусна от своите обятия. Врагът бяга по всички фронтове. Така че чакай ме и бързо се подмивай, скоро съм при теб.”

Обаче само след няколко месеца в отношенията на двамата любовници настъпва разрив. Това става ясно от следващото писмо на Ленин: “Скъпи Гершел! Не ми се обиждай. Чувствам, че нарочно се бавиш в Кавказ, макар че обстановката не го изисква. Вероятно си ми обиден. Но аз нямам никаква вина, всичко е плод на твоите глупави подозрения. А що се отнася до Лейб и мен – това бе само еднократно и повече няма да се повтори… Чакам те и ще се помирим в нашето чудно гнезденце. Винаги твой Вова.”

“Илич – следва незабавен отговор от Владикавказ, – това съвсем не са глупави подозрения относно теб и Лейб. Кой ли не видя, как ти се въртя около него в последно време? Аз ли не знам как пламват твоите очички, когато видиш мъже с крупно оръдие. Ти винаги си казвал, че по-дребните мъже са с великолепни оръдия… Не съм сляп и виждам прекрасно, че ти си готов да забравиш нашата любов заради романчето ти с Лейб. Разбира се, сега той е редом с теб и не му представлява трудност да те съблазни. Или май ти си този, който го е съблазнил?…”

Лейб е бойният псевдоним на Лев Троцки, който през пролетта на 1918 г. бива назначен за министър по военните и морски дела, а след това и председател на Реввоенсъвета на Русия и командва цялата Червена армия. След като от страх местят столицата в Москва,

Ленин и Троцки се настаняват в Кремъл.

“С Ленин се намирахме през един коридор – пише Троцки в своите спомени. – С Ленин по десетки пъти на ден се срещахме по коридорите и се посещавахме взаимно да обменяме мнения.“

“Не ми се обиждай, Гершел – пише Ленин в тази връзка на ревнивия Зиновиев. – Ти си прав, аз действително не можах да устоя на Лейб. Той е така брутален. Той просто ме омагьоса със своите ласки. А аз толкова се нуждая от такива, особено в този политически момент. Не мога да живея без тази нежност, а ти замина, негоднико. И ето, аз не устоях. Но ти ще ми простиш тази малка слабост, нали, Гершел? Връщай се и ще видиш, че съм преизпълнен с любов към теб. Твоята малка Вова.”

Скоро над Ленин обаче се извършва атентат. Здравето му се влошава от ден на ден. Зиновиев продължава да се домогва до болния Ленин, но скоро връзката им

окончателно прекъсва

В средата на 1922 г. Крупская не много вежливо, пише на Зиновиев: “Моля ви да не безпокоите повече моя съпруг със своите претенции. Време ви е и вие да се озаптите. До кога ще търпя вашето безсрамие? Илич е болен и вие прекрасно знаете, че вашите палавости могат окончателно да разрушат здравето му. Моля ви, повече да не го скланяте към това, към което той така охотно се съгласяваше. Надявам се, че ще разберете това мое писмо. То е продиктувано от грижа за моя съпруг.”

Въпреки че в продължение на десетилетия животът на вожда на Октомврийската революция е абсолютно табу и той е превърнат в божество от комунистическата пропаганда, разкритията за неговата нетрадиционна сексуална ориентация не будят особено учудване. Причината е че той е известен с омразата си към буржоазния морал, който се крепи на християнските ценности.

Ленин рано намразил религията. Бащата Иля Николаевич бил ревностен християнин и като такъв децата му приели също православно кръщение. Нещо повече, когато се връщал у дома, той настоявал децата да посещават неделните литургии в храма. Но хладната към вярата полуеврейка-полунемкиня Мария Александровна и революционното атеистично възпитание от страна на Покровски си казали думата. Веднъж, беседвайки със свой гост, Иля Улянов се оплакал, че децата му рядко посещават храма. “Бой, бой трябва!” – назидателно отбелязал гостът, гледайки към Володя. Тази реплика така възмутила непокорния 15-годишен гимназист, че той избягал от дома си. “Владимир поривисто свалил от шията си нагръдния кръст, с презрение

плюл върху свещената реликва и я

хвърлил на земята”

– разказва доста по-късно болшевикът Пантелеймон Лепешински. Оттук нататък той ще се държи като обсебен от бесове. “Самата мисъл за Бога предизвиквала у него нетърпимо, почти физическо отвращение”, спомнят си негови близки.

  Очаквайте част II

инфо: 168chasa.bg

Вижте още:

 

 

 

Ако тази статия Ви харесва, помогнете ни да я популяризираме чрез бутончетата за споделяне отдолу.

Подкрепете Световни Загадки!

Ако харесвате Световни Загадки и искате сайтът да продължи да съществува, подкрепете ни с дарение.

Световни Загадки е проект, който поддържаме с огромно желание и ентусиазъм, но и с много труд. Сайтът е безплатен за своите читатели и се издържа от реклама, което не винаги е достатъчно. Ако искате да сте сигурни, че и в бъдеще всички ще могат да имат достъп до информацията на сайта, можете да направите еднократно или месечно дарение с бутона [Donate] по-долу. Благодарим Ви!

Благодарим Ви! 

Последвайте ни във Facebook

 

Оставете коментар

Писането на кирилица е силно препоръчително.

Сайтът не носи отговорност за съдържанието на коментарите и мненията, изказани в тях. Запазваме си правото да изтриваме коментари, които съдържат обидни или нецензурни изрази, които представляват явна или скрита реклама и които преценим за неподходящи по някаква друга причина.

Моля, обърнете внимание, че коментарите не са начин за връзка с нашия сайт. В случай, че искате да се свържете с нас, моля ползвайте за това секцията Контакти.