Гълъбовите кули на Ирак

3

През 16ти и 17ти век, особено по времето на царуването на Сефевидите, иранският народ  построил много на брой кули, които служели за места на гълъбите да гнездят. Те не били опитомявани заради месото (гълъбът е особено почитан в исляма). Местните събирали и използвали техните екскременти като тор за подхранване на пъпеши и краставици.

4

Сефевидите харесвали особено много вкусът на пъпешите и ги консумирали в потресаващи количества. Гълъбовата тор била смятана за най-добрият компост за тези посеви и затова кулите били строени с цел да привлекат гълъбите, които да направят гнезда там и по-късно техните екскременти да бъдат събрани.

5

Строени с тухли и покрити с гипс и вар тези кули били едни от най-добрите гълъбарници в света. По време на своят възход, Исфахан (столица на Персийската империя по време на Сефевидите) имала приблизително 3000 кули.

6

Типичната кула за гълъби е цилиндрична и е конструирана от незапалими кирпичени тухли, варова мазилка и гипс. Те варират от 10м до 22м в диаметър, високи са поне 18м и могат да подслоняват до 14000 гълъба.  Тъй като птиците стават плячка на много животни, кулите били конструирани като непробивами крепости, които да могат да спасят гълъбите от хищниците. Малкият размер на дупките не позволявал големи птици като ястреби, соколи или врани да влязат вътре.

2

Интериорът се състой от балкони за гнездене разположени шахматно покрай стените. Дупките са приблизително 20/20/28см. Те имат малко изпъкнало място за кацане направено от изсъхнала глина в отвора на всяка една. Стените били наклонени навътре позволявайки гълъбовата тор да пада директно в централната яма за събиране в подножието на кулата където се изсушавала. Кулите се отваряли веднъж годишно, за да се събере реколтата, която през 17ти век се продавала 4 британски пенса за 5,5кг.

3

Шахматното подреждане на дупките правели използването на мястото ефективно, максимизирайки броя им и минимизирайки тежината и строителният материал за кулите.  Вътрешните стени били допълнително подсилени с арки, сводести тавани, кръгли стълби и вътрешни и външни подпори.Рядко било използвано дърво за конструкцията и въпреки дългогошната традиция в стоежа на кулите рядко две били еднакви.

5

Гълъбите не били хващани и тренирани, за да обитават кулите. Напротив, те били инстинктивно привлечени от тях, защото им наподобявали скалните первази и цепнати , в които те обичат да гнездят, чифтосват и отглеждат малките си. На гълъбите било осигурявано подслон, но не и храна. Те излизали през деня да търсят храна и вода и вечер се прибирали.

6

Екскрементите били използвани основно за наторяване, но също така намерили място в кожарската индустрия. Ползвани били за омекотяване на кожата, процес познат като “bating”. Те били и основна съставка в производството на барут.

2

Гълъбовата тор и следователно и кулите се оказали функционално остарели, заради съвременната употреба на химически торове и дъбилни химикали. От 300-те кули които остават и до днес около Исфахан, 65 са включени в списъка за национално богатство. Някои от тях все още привличат малки ята от диви гълъби, които нощуват в кулите въпреки рухналите тавани, напуканите стени и общото им порутено състояние.

3

инфо: hobyto.com

Вижте още:

10 МЕСТА, КОЙТО ДА СЕ ВИДЯТ, ПРЕДИ ДА СА ЗАГУБИЛИ КРАСОТАТА СИ

Ако тази статия Ви харесва, помогнете ни да я популяризираме чрез бутончетата за споделяне отдолу.

Благодарим Ви!

  Последвайте ни във Facebook

Оставете коментар

Писането на кирилица е силно препоръчително.

Сайтът не носи отговорност за съдържанието на коментарите и мненията, изказани в тях. Запазваме си правото да изтриваме коментари, които съдържат обидни или нецензурни изрази, които представляват явна или скрита реклама и които преценим за неподходящи по някаква друга причина.

Моля, обърнете внимание, че коментарите не са начин за връзка с нашия сайт. В случай, че искате да се свържете с нас, моля ползвайте за това секцията Контакти.