Едва ли някога ще поискате да се качите на тези влакове, защото те превозват само… мъртъвци (СНИМКИ)

1848 година е трудна за населението на Лондон. Епидемията от холера току-що е преминала като масов убиец през града, отнемайки живота на почти 15 000 от жителите му, а хиляди тела чакат да бъдат погребани. Но има един проблем: няма място.

Обитателите на британската столица непрекъснато се увеличават. През 1801 г. в града живеят по-малко от един милион души. През 1851 г. тази цифра се увеличава повече от два пъти до почти два и половина милиона обитатели. Но 300-те акра, отредени за погребално пространство, остават непроменени, което изисква старите гробове, както и някои сравнително нови, да бъдат редовно ексхумирани, за да направят място за нови погребения.

Останките на старите трупове обаче увреждат почвата и водата, в резултат на което избухват нови и нови епидемии. Холера, вариола, морбили, коремен тиф – всички те са широко разпространени във викториански Лондон.

В крайна сметка е взето решение – да не се правят повече погребения в града. Вместо това терени за нови гробища са отредени далеч извън пределите му.

Едно такова гробище в Брукууд, на 37 км от Лондон, се превръща в най-голямото в Обединеното кралство. Разположено на площ от 1,500 акра, то е проектирано да дава последен дом на погребаните в него, според консервативни оценки, над 350 години.

2

С цел да се транспортират мъртвите и техните семейства до отдалечените гробища е създадена специална железопътна линия, наречена Лондонски гробищен влак. Всеки ден, смятано от ноември 1854 г., една-единствена композиция извозва ковчези и опечалени до Брукууд от специална станция във Ватерло.

По трасето от 37 км няма спирки, а пътуването трае 40 минути. Опечалените стигат до Брукууд малко след средата на деня, погребват своите мъртви, а след това вземат същия влак обратно, за да бъдат отново в Лондон в 15:30 ч.

Подобно на редовните пътнически влакове, влакът некропол има класи. Билет за първа класа оставя семейството да избира къде иска да погребе своя мъртвец. Те също така имат право да издигнат постоянен мемориал над гроба. Билетът за втора класа дава някакъв контрол върху избора на гроб, но издигането на постоянни мемориали не влиза в него. Третокласният билет е за хората от ниските прослойки на обществото, които се погребват на специално обособени места.

Гробищната железница обаче никога не достига капацитета, на който се надяват създателите й. В най-натовареното време – през периода от 1894 до 1903 г., влакът превозва само около 2,300 тела на година – далеч по-малко от планираните 50 000. През 1902 г. дневната железопътна услуга приключва поради липса на пътници и влакът вече се движи само при резервация на билети. До 1930 г. това се случва около два пъти седмично.

Погребалният звън за железницата идва в нощта на 16 срещу 17 април 1941 г., когато една от най-тежките бомбардировки над Лондон прави голяма част от релсовия й път неизползваем. След края на войната компанията решава, че повторно отваряне не е финансово изгодно и тя затваря завинаги. Така влаковете по нея се движат 87 години, за които са превозили малко над 200,000 мъртви тела.

Нацистките бомбардировки през Втората световна война слагат край на линията и тя повече никога не е възстановена

Нацистките бомбардировки през Втората световна война слагат край на линията и тя повече никога не е възстановена

Днес в Лондон почти нищо не напомня за този нестандартен транспорт. Двете станции в гробището са разрушени през 60-те години, а руините по-късно изгарят. По пътя Уестминстър бридж роуд железопътните релси остават до голяма степен непокътнати, но името Лондонски гробищен влак вече го няма там.

Малки остатъци от нея все още могат да се видят и в наши дни

Малки остатъци от нея все още могат да се видят и в наши дни

Въпреки че е необичайно, лондонската железница некропол не е единствената железопътна линия в света, използвана от мъртви пътници.

От 1867 до 1948 г. гробището Рокууд близо до Сидни се обслужва от подобна жп линия, наречена Рокуудска гробищна линия.

Рокуудска гробищна линия в Сидни

Рокуудска гробищна линия в Сидни

В Мелбърн трансферът до гробище Спрингвейл се извършва чрез специална Спрингвейлска железопътна гробищна линия.

6

Спрингвейлска железопътна гробищна линия

В Берлин гробищната линия работи от 1913 до 1952 г.

Останки от гробищната линия в Берлин

Останки от гробищната линия в Берлин

Подобна жп линия съществува и във Финландия.

Подкрепете Световни Загадки!

Ако харесвате Световни Загадки и искате сайтът да продължи да съществува, подкрепете ни с дарение.

Световни Загадки е проект, който поддържаме с огромно желание и ентусиазъм, но и с много труд. Сайтът е безплатен за своите читатели и се издържа от реклама, което не винаги е достатъчно. Ако искате да сте сигурни, че и в бъдеще всички ще могат да имат достъп до информацията на сайта, можете да направите еднократно или месечно дарение с бутона [Donate] по-долу. Благодарим Ви!

инфо: bg-voice.com

Ако тази статия Ви харесва, помогнете ни да я популяризираме чрез бутончетата за споделяне отдолу. Благодарим Ви! 

Последвайте ни във Facebook  

Оставете коментар

Писането на кирилица е силно препоръчително.

Сайтът не носи отговорност за съдържанието на коментарите и мненията, изказани в тях. Запазваме си правото да изтриваме коментари, които съдържат обидни или нецензурни изрази, които представляват явна или скрита реклама и които преценим за неподходящи по някаква друга причина.

Моля, обърнете внимание, че коментарите не са начин за връзка с нашия сайт. В случай, че искате да се свържете с нас, моля ползвайте за това секцията Контакти.