Жената, която живее без пари и е по-щастлива от всякога

Хайдемари живее по този начин не поради някакви затруднения или житейски крах. Това е абсолютно съзнателен и доброволен неин избор.

Освен това, тя не е клошар, не живее в планината и не води отшелнически живот. Живее в един от най-големите градове в Германия – Дортмунд, и изобщо не се е отказала от благата на цивилизацията. Тя поддържа връзка със света чрез телефон и компютър, които просто са й подарени.

Швермер е родена през 1942 г. в Мемел (Източна Прусия), но израства в Германия. Работила е като учителка и психотерапевт. Има две деца и трима внуци – това гласи лаконичната биография на щастливата германка.

Още докато работи като учителката, Хайдемари стига до извода, че цялата образователна система е устроена така, че учи децата не как да бъдат щастливи, а как да печелят пари. И решава да зареже професията. Тогава тя завършва психология и се посвещава на новата си професия. Основава собствена фирма и започва да работи като физио- и психотерапевт.

„Фирмата ми имаше 15 служебни автомобила, никога не оставах без работа“ – разказва тя. – Започнах обаче да усещам как материалното диктуваше целия ми живот. И ми се прииска да избягам.“

Преди 22 години, 50-годишната Хайдемари напуска своя неуспешен брак и се мести с двете си деца в Дортмунд. Там тя се впечатлява от големия брой бездомни хора и се замисля как може да им се помогне. Хайдемари била убедена, че за да бъдат приети отново в обществото, тези хора не се нуждаят толкова от пари, колкото от шанса да бъдат полезни.

И така, през 1994 г. Швермер основава първия по рода си в Германия бартерен магазин, наречен „Дай и вземи“ (Gib und Nimm). Той представлява борса за размяна на умения и вещи, от която са изхвърлени паричните отношения. Всеки може да предостави на останалите това, което има или може да прави, а в замяна да получи нещо, от което има нужда. Хайдемари искала да покаже на хората как могат да си бъдат полезни взаимно.

В началото бездомните, на които тя искала да помогне по някакъв начин, не били впечатлени от идеята, дори й казвали в лицето, че не може една образована жена от средната класа да има нещо общо с техните проблеми.

Към малкото магазинче обаче проявили интерес безработни и пенсионери, които с удоволствие разменяли свои вещи и способности за нещо, от което се нуждаят.

Борсата функционирала по следния начин: например, някой, който разбира от велосипеди, поправя колелото ти, а в замяна ти го подстригваш или гледаш децата му. Всеки помага с това, което умее най-добре – фризьорите се грижат за косите, обущарите – за обувките, готвачите – за яденето. Или пък разменяш дрехи, които вече не носиш, срещу домакински уред или кафе; даваш на заем трактора си срещу чувал картофи.

Постепенно към разменната мрежа се присъединили още много хора, особено възрастни и самотни.

Тогава самата Хайдемари започнала да си задава въпроси за начина, по който живее. Тя осъзнала, че има прекалено много неща в живота си, от които не се нуждае. И решила да не купува нищо ново, преди да се раздели с нещо старо.
Не след дълго, Хайдемари осъзнала, че човек спокойно може да живее и без пари.

И две години по-късно, 54-годишната тогава Хайдемари предприема още по-интересен експеримент. Тя затваря магазина, продава апартамента си, след като децата й вече са самостоятелни, и решава да пробва да живее една година без пари. Всичко, от което се нуждае, получава отново на принципа „Дай и вземи“, а нещата сякаш започнали да я намират сами. И въпреки срокът от една година, който си поставя за експеримента, този стил на живот толкова й харесва, че решава да се откаже от парите завинаги.

Вероятно сте любопитни да разберете как живее щастливата дама.

Не си мислете, че Хайдемари е дрипава и мръсна или че живее като бездомница. Не. От снимките се усмихва една приятна, добре облечена жена с перфектна прическа.

Тя просто драстично променя целия начин на живот, без да се лишава от нищо необходимо за едно нормално съществуване.

Хайдемари живее при самотни хора или семейства с проблеми, на които оказва помощ и вместо пари получава храна и подслон. Приятели-фризьори се грижат за прическата й, а в обществения транспорт пътува само с подарени билети. Цялото й имущество се събира в един куфар и тя уверява, че това е повече от достатъчно.

На хората, които искат да последват примера й, но не знаят къде да живеят, Хайдемари предлага следното решение: „Има толкова много самотни или възрастни хора, които на драго сърце биха приели някого в дома си за известно време.“

Преди години Хайдемари учредява и т. нар. Централа за поделяне на подслон. Всеки, който е готов да приеме човек в дома си, залепя стикер с логото на централата на вратата си.

Интересен е случаят, в който Хайдемари живяла известно време в дома на петчленно семейство, помагайки на двете им наркозависими деца. Родителите им били толкова доволни и благодарни, че предложили на Хайдемари солидна сума. Тя обаче отказала с думите: „Предпочитам слънцето пред парите.“

Швермер е написала две книги за живота си. Първата – „Експериментът Щернталер – живот без пари“, излиза през 2003 г. и е преведена на няколко езика, като всички приходи от продажбата й тя е дарила за благотворителни каузи.

Хайдемари Швермер твърди, че никога не е била толкова щастлива. Много хора, разбира се, я смятат за луда или просто за лицемерка. Което за нея не е важно. Тя знае какво точно иска – да направи света по-малко зависим от парите и да привлече вниманието на обществото към този проблем.

Но докато това се случи, тя просто се радва на живота и на всеки ден от него. За което очевидно не са нужни пари.

инфо: gnezdoto.net

Вижте още: 

ДА СИ ПОСТРОИШ МАЛКА КЪЩИЧКА И ДА ПРОПЪТУВАШ СВЕТА С НЕЯ

Ако тази статия Ви харесва, помогнете ни да я популяризираме чрез бутончетата за споделяне отдолу.

Благодарим Ви! 

Последвайте ни във Facebook