Изследователи вярват в целебния ефект на молитвата

Учените от лабораторията по психо- и неврофизиология към психоневрологичния институт „Бехтерев“ в Санкт Петербург са направили откритие. По думите им те са успели да открият ново, четвърто състояние на съзнанието, възникващо в момент на молитва. Досега на науката са били известни три състояния – бърз, бавен сън и бодърстване.

Както успели да изяснят санктпетербургските учени, по време на молитва човешкият мозък се потапя в така нареченото детско, бебешко състояние, когато на човек му изглежда, че е напълно защитен и щастлив. Наблизо винаги са любящите родители, които задължително ще се погрижат за него, понеже много го обичат.

Човек знае това със сигурност, затова е сигурен в утрешния ден, весел е и безгрижен. Аналогично състояние човек изпитва по време на молитва, с изключение на това, че вече разчита не на родителите си, а на Бога. Вследствие намалява нивото на стрес, изчезват болките в сърцето, нормализира се кръвното. В резултат човек по-малко боледува и живее по-дълго.

Според учените лечебният ефект на молитвата е свързан с това, че човек за известно време се откъсва от земните грижи признава ги за незначителни в сравнение с неизменните, вечни ценности.

За ярък пример може да послужат много онкоболни, които дълго и искрено четат молитви, престават да се страхуват от смъртта, с оптимизъм и увереност гледат в новия ден, преодолявайки унинието. В резултат имунитетът им значително се укрепва. Организмът започва повече да се съпротивлява на болести и протича изцеление.

На практика, твърдят медиците, това означава, че за кратко време, докато продължава молитвата, човек напълно се откъсва от земния живот, което се изразява в намаляване или изчезване на бързите корови ритми.

Колкото по-голямо е това намаляване, толкова по-дълбоко човек се потапя в молитвата. От историята е известно, че благодарение на молитвата и чистата вяра светите мъченици са търпели жестоки изтезания и нечовешка болка. Например Амвросий Оптински е страдал от ужасни недъзи, от които, ако беше обикновен човек, би умрял за половин час. Но той доживял до 79 години.

Още един свети старец, Никита Валаамски, също страдал от страшни болки в последните години от живота си. Когато разбрал, че смъртта е близо, отказал всякакви лекарства и се спасявал само с молитви, облекчавайки своите страдания. С изучаването на този феномен се заели учените от Кеймбридж. Основната задача на изследването била да се разбере по какъв начин вярата и молитвата могат да облекчат страданията.

В Центъра за изучаване на мозъка изследователите събрали двадесет атеисти и още толкова вярващи.

Към външната страна на китките на всички участници били прикрепени електроди и пускали по тях слаби разряди ток. В хода на експеримента вярващите трябвало да гледат икона на Исус, а атеистите – картината „Мелницата“ на Гоген. За двадесетте минути на експеримента всеки участник получил по 20 импулса. Но те били възприемани различно. Участниците, които гледали лика на Христос, изобщо не се вълнували, чувствали се в безопасност и били сигурни, че Бог ще се погрижи за тях.

Резултатите от датчиците показвали, че хората чувствали болка с 15% по-малко в сравнение с тези, които гледали картината на Гоген. Томографията показала, че у вярващите се активирала дясната предна част на мозъка, тоест включвала се невронна активност за модулация на болката.

Иначе казано, тези хора самостоятелно намалявали и потискали болката. При атеистите нямало никакви реакции от подобен род.

Подобни експерименти са провели и учените от Торонто. Те дори фиксирали различия в мозъчната дейност на атеистите и вярващите. Учените повели изследвания, измервайки с електроди мозъчната дейност. В резултат било установено, че у вярващите хора активността в предната кора, тоест мозъчната област, която изменя поведението на човека под влияние на емоциите и преживяванията, била значително по-слаба.

Освен това учените установили, че колкото по-религиозен е човек, толкова по-пасивна е тази част от мозъка и човек извършва по-малко грешки. Правейки изводи за своите изследвания, канадските учени заявили, че вярващите хора, които умеят искрено да се молят, практически никога не страдат от нервни разстройства.

Те по-малко се ядосват, разстройват, преживяват поради жизнени неуспехи и винаги се чувстват защитени. Всичко това, смятат учените, вече дава възможност да се говори, че мозъкът на вярващия човек получава специфични функции. Но защо молитвата толкова непосредствено влияе върху човешкия мозък? Защото, казват учените, речта на човека се състои от набор определени честоти, спектрален състав, амплитуди и комбинации. Върху това се строи молитвата, която има много общо с медитацията и музиката.

В Баптисткия медицински център Уейк Форест към Института за регенеративна медицина в Северна Каролина твърдят, че скоро човечеството ще забрави за обезболяващите средства, тъй като медитацията премахва болката много по-ефикасно. Медиците стигнали до подобни изводи след провеждането на неголям експеримент, в който взели участие десет доброволци. Нито един от участниците преди това не бил се занимавал с медитация, затова предварително всички преминали тренинг – научили ги да фокусират вниманието си на отнесени мисли и да управляват дишането си.

След това върху крака на всеки от участниците бил прикрепен апарат, който нагрявал кожата до 32 градуса. Това предизвиквало определен дискомфорт. Реакцията на мозъка на доброволците се изучавала с магнитно-резонансна томография. В резултат било установено, че след едночасова медитация активността на тази част от мозъка, която отговаря за болковите усещания, се снижила с 40%. В същото време болкоуспокоителни препарати се дават средно само сред 25-процентов резултат.

инфо: megavselena.bg

Вижте още: 

ПЛАЦЕБО ЕФЕКТЪТ, ИЛИ УМЪТ КАТО ЛЕЧИТЕЛ

Ако тази статия Ви харесва, помогнете ни да я популяризираме чрез бутончетата за споделяне отдолу. Благодарим Ви! 

Последвайте ни във Facebook