Имало ли е потоп

„В шестстотната година от живота на Ной, през втория месец, на седемнадесетия ден от месеца, на същия ден всички извори на великата бездна се разпукаха и небесните водопади се отприщиха. И дъждът се изливаше над земята четиридесет дни и четиридесет нощи.” – Битие 7:11-12

Преди около 5000 до 9000 години в северната турска провинция Синоп се случило събитие от колосално историческо значение. Толкова грандиозно, че според някои то е доказателство, че „Великият потоп”, за който се говори в Библията, може и да е бил действително представяне на реални събития (макар и донякъде преувеличено).

През септември 2004 г. експедиция в Черно море, проведена от екип учени от различни институции (включително National Geographic Society) стига до извода, че Черно море невинаги е било такова, каквото го познаваме днес.

Те заключават, че то е произлязло от огромно езеро с черна вода, което в определен момент е започнало да се уголемява необичайно бързо. Всъщност промяната била толкова голяма, че обитателите на заобикалящата го околност били незабавно принудени да търсят по-сигурна земя, бързо изоставяйки домове, сечива и други следи от тогавашния си живот.

Това накарало подводната експедиция, ръководена от океанографа Робърт Балад (Robert Ballad) да заяви, че  там са съществували някога човешки селища, които днес се намират над 90м под водата. Изумителното откритие в Черно море не само допринася към едно старателно обогатявано историческо разбиране за сериозните промени в нивото на водата, които е преживял древният Близък Изток, но също така повдига въпроси за първоначалната причина за тази промяна.

Оттогава учени и репортери продължават да проучват нерешения въпрос; той е ключ към разбирането на историческото развитие на човешката цивилизация и на различните климатични етапи, през които е преминала Земята. Освен това той е важна тема, вплетена не само в юдейско-християнската традиция, но и в много легенди на различни култури по света – Великият потоп.

Черно море – доказателство за потопа?

Съвременните хипотези, придаващи внезапното уголемяване на Черно море на невероятен порой с планетарни мащаби,  не са получавали широк отзвук. Позоваването на обширна мрежа от научни закони, предимно геоложки, които са били установени на базата на емпирични наблюдения през годините, прави този сценарий доста неправдоподобен.

На първо място, според скептичните геолози ако е имало подобен потоп, ние бихме открили подобен геоложки пласт по света, съставен от камъчета, утайки, големи речни камъни и други елементи. Любопитно е, че такъв слой не може да бъде открит, още повече, че потопът, цитиран в Библията, се е случил 3000 г. пр. Хр.

Не може да бъде открит и геоложкият пласт с фосили на различни животински и растителни видове в определени почвени слоеве. Съгласно логиката за потопа, животинските останки на всички видове отпреди потопа (включително и на изчезналите динозаври) днес би трябвало да бъдат намерени в един единствен слой, без никаква разлика. Но палеонтологията е в пълно противоречие с тези предположения.

При все това тези примери изглеждат само върха на айсберга, съставен от аргументите, отричащи всемирски потоп. Дори и така, много от тези аргументи се отхвърлят с подобна лекота от учените, подкрепящи теорията за потопа. Всъщност описания като „всички извори на великата бездна се разпукаха” или „небесните водопади се отприщиха”, споменати в „Битие”, са подкрепени от хипотези, които, макар и невероятни, не е възможно да бъдат зачеркнати като несъвместими с реалността.

Една от по-драматичните хипотези гласи, че планетата може да е била залята с вода до най-високите си точки, противно на изчисленията, които сочат, че намиращата се в атмосферата вода може да стигне само за скромните 3 см височина над общата земна повърхност.

Тези „поддръжници на потопа” изчисляват, че ако географията на Земята премине през изравняване на нейната повърхност – като планините се понижат, а морските падини се издигнат – тогава цялата Земя би била покрита с хиляди метри вода.

Според теорията за залятата от вода Земя, по времето на Ной по-високите слоеве на атмосферата са съдържали значително количество вода, която днес съставлява океаните. Тази атмосферна вода е била това, което е покривало цялата планета и което по-късно се е върнало в океанските падини чрез бурни вертикални тектонични движения. Според подкрепящите тази идея учени това може да даде обяснение на израза „небесните водопади”, които са могли да се кондензират благодарение на праха, произведен от едновременните вулканични изригвания.

По отношение на небиблейските митове за съществуването на пречистващ потоп – те могат да бъдат намерени в културите на индуси, шумери, гърци, акади, китайци, мапуче, маи, ацтеки и пасхи (населението на Великденския остров), както и в други. Някои от тези истории изглежда притежават учудващо сходни общи фактори. Сред най-повтарящите се теми са тези за небесни известия, пренебрегнати от хората, за самия Велик потоп, за построяването на ковчега с цел да се предпази живота от потопа, както и по-късното възстановяване на живота на планетата.

Ясен пример за това сходство е предоставен от предхождащата Библията месопотамска история за потопа, в която богът Еа предупреждава Ута-на-пистим, кралят на Шурупак, за наказанието, очакващо човечеството поради сериозния му морален упадък. Ута-на-пистим получил инструкции от бога да построи плавателен съд с формата на куб с осем етажа, който да съдържа по една двойка от всички животински видове, семена, както и собственото му семейство. Така Ута-на-пистим преживял няколкодневния потоп, пуснал птица, за да провери близостта на суха земя и принесъл животно в жертва на боговете.

В търсене на изгубения кивот

Друг аргумент в полза на библейската дискусия, е фотографското и физическо доказателство за голям обект, врязан в планината Арарат, където според Християнските текстове накрая е спрял кивотът на Ной.

В началото на 2006 г. проф. Порчър Тейлър (Porcher Taylor), преподавател в Университета на Ричмънд, обяви, че съгласно извършено в продължение на много години изчерпателно изследване на сателитни фотографии, в североизточната част на планината има врязан чужд обект, чиято дължина съвпада перфектно с тази на описания в Библията кивот.

Тази съобщена всъщност за пръв път през 1974 г. новина и въпросните сателитни изображения над Арарат, са разпалвали въображенията на огромен брой учени. Няколко изследователски експедиции са успели също да извлекат останки от вкаменено дърво, както и 13 здрави каменни котви в областта около предполагаемото местонахождение на възможното геоложко съкровище. Извършени са и ултразвукови тестове, разкриващи много стара структура, врязана в скалата.

Независимо от многобройните текстове на различни култури, разказващи историята за огромен древен потоп, мащабите и продължението на подобно събитие изглежда са предмет на спор, дори и сред тези, които вярват, че такова събитие действително се е случило. Затова броят на изследователите, приемащи, че е имало потоп, залял Земята с огромни количества вода, е малък, като повечето геолози смятат, че подобен сценарий е невъзможен.

И докато не всеки вярва на древните разкази, описващи повторното зараждане на човечеството от спасението на шепа хора, все пак има изгледи, че някаква климатична катастрофа наистина се е случила по цялата планета преди няколко хилядолетия. Можем също така да кажем със сигурност, че неопределен брой хора, живеещи на по-високите места, са имали капацитета да продължат цивилизацията и да предадат историята за случилото се на следващите поколения.

До момента, когато се появят доказателствата за решителното накланяне на везните в едната посока, разказът за времената, когато велик потоп изчиства греховете на хората, ще бъде приеман за мит от едни, и за исторически факт от други. Но каквато и да е истината, знанието за този велик древен потоп си остава завинаги част от човешката история.

инфо: epochtimes-bg.com

Ако тази статия Ви харесва, помогнете ни да я популяризираме чрез бутончетата за споделяне отдолу.

Благодарим Ви! 

Последвайте ни във Facebook