Интересни факти от днес, 24 март

8

1900 г. започва строителството на Нюйоркското метро. Това е най-голямата метро система в САЩ и една от най-големите обществени транспортни системи в света.

1721 г. Йохан Себастиан Бах завършва своите шест „Бранденбургски концерта”. Бах е клавирен майстор, признат за един от най-великите гении в световната музикална история. В творчеството му са представени всички значими тогавашни жанрове освен операта и е признат майстор на полифонията.

Тези концерти представляват колекция от шест инструментални творби, представени на граф Кристиан Лудвиг фон Бранденбург-Швет, но навярно композирани по-рано.

На 15-годишна възраст поради хубавия си сопранов глас Бах се премества в Люнебург, където учи в певческата школа „Св. Михаил”. Задържат го и след като загубва гласа си, тъй като могат да го използват и като цигулар. През този период той получава възможността да се запознае с творбите на много големи майстори на епохата, поради богатата музикална библиотека там. Посещава Хамбург – най-големия град в Германия, както и Целе (където на особена почит е френската музика) и Любек, където има възможност да се запознае с творчеството на тогавашни знаменити музиканти.

По това време Бах пише и първите си произведения за орган и клавир. Освен хоровото пеене а капела, Бах вероятно се обучава да свири на тримануален орган, клавесин цигулка и виола. Тук получава и първите си знания по богословие, латински, история, география и физика, а вероятно започва да изучава и френски и италиански език.

В школата Бах има възможност да общува със синовете на известни севернонемски аристократи и известни органисти, сред които Георг Бьом в Люнебург и Йохан Райнкен и Николаус Брунс в Хамбург. През този период Бах разширява познанията си за съвременните композитори, сред които знаменитият и като органист Дитрих Букстехуде, когото той много уважава.

След огорчението, породено от пренебрегването му за капелмайсторския пост, Бах незабавно приема предложението за позицията на капелмайстор от херцог Леополд фон Анхалт-Кьотен, въпреки че предлаганите му условия не са никак съблазнителни – църковната музика е отменена, а органът е незначителен. Бах настоява постоянно от дотогавашният си господар да го освободи, което очевидно не му се нрави и на 6 ноември 1717 г. дори го арестува заради постоянните искания.

Освобождава го едва на 2 декември. По Коледа 1717 г. Бах встъпва в новата си длъжност. Херцогът, близо двадесет и пет годишен мъж, който сам е солидно образован музикант, обикаля Италия придружен от изтъкнатия музикален теоретик Йохан Давид Хайнихен, сам участва в капелата, като цигулар, а има и добре школуван басов глас. Херцогът е първият му работодател, способен да оцени таланта на Бах, което и прави. Той се гордее много със своя капелмайстор и го взема при пътуванията си. С течение на времето между тях възниква приятелство, което продължава и след заминаването на композитора. Леополд му плаща добре и му предоставя широка свобода на действие.

Леополд обаче е калвинист и не одобрява използването на изтънчена музика на богослуженията, поради което повечето от кьотенските произведения на Бах са светски. Сред множеството произведения на Бах, сътворени в Кьотен, са „Сюита за оркестър”, „Шест сюити за соло-виолончело”, „Английски сюити” и „Френски сюити за клавир”, както и три сонати. Пак през този период са написани и знаменитите „Бранденбургски концерти”. Леополд не ги харесва и затова докато той е жив, те не са изпълнени нито веднъж.

1882 г. немският бактериолог д-р Роберт Кох обявява, че е открил причинителя на туберкулозата – Mycobacterium tuberculosis. Постижението му открива пътя към диагностицирането и лечението на болестта.

Началото на същинското проучване на туберкулозата се поставя още с труда „Медицински канон” на Авицена от 1020 г. Той е първият учен идентифицирал белодробната туберкулоза като контагиозна болест, първи установява и връзката между диабета и туберкулозата, и първи изказва предположението, че тя може да се предаде при контакт с почва и вода. Авицена създава и метод на карантиниране на болните във връзка с ограничаване на разпространението на туберкулозата.

През 1689 г. д-р Ричард Мортън установява връзката на белодробната форма с наличието на туберкули, поради многообразието на проявените симптоми, туберкулозата не е била идентифицирана като едно общо заболяване. Едва през 1820 г. става ясно, че всички признаци касаят това заболяване, а през 1839 г. Йохан Шьонлайн го нарича с името туберкулоза.

Работата на Роберт Кох има огромно значение за развитието на микробиологията. Той и неговите ученици въвеждат в микробиологичната практика твърдите хранителни среди, което прави възможно изолирането и култивирането на микробните култури; разработват теорията за чистата култура и методи за получаване на чисти култури; утвърждават основния принцип за работа с микроорганизми – принципа за стерилност; усъвършенстват методите за стерилизация (убиване на микроорганизми); въвеждат анилиновите бои за оцветяване на микробни препарати, имерсионния обектив и кондензора на Аббе при микроскопско наблюдение, микрофотографирането.

Голяма е ролята на Кох и при изучаване на патогенните микроорганизми. Доказва значението на Bacillus anthracis в етиологията на антракса, изолира холерния вибрион и причинителя на туберкулозата. Получава препарата туберкулин, който се оказва отлично диагностично средство за това заболяване, прилагано и днес.

Въвежда дезинфекцията в борбата с вредните микроорганизми. Многобройните негови ученици, станали световноизвестни бактериолози, продължават неговото дело – открити са причинителите на дифтерията и коремния тиф, за пръв път е изолиран организъм, който използва като азотен източник молекулния азот от въздуха (аеробната азотфиксираща бактерия Azotobacter chroococcum), провеждат изследвания върху дрождите, въвеждат методи за изолиране на чисти култури от единични клетки.

Експериментите на Кох имат като резултат и разработване и усъвършенстване на основните методи за микробиологична работа. Това полага началото на бурното развитие на микробиологията. За кратко време са открити причинителите на повечето инфекциозни заболявания, разработени са научно обосновани санитарно-хигиенни мероприятия, предложени са ваксини за редица заболявания, установява се физиологичното разнообразие на микроорганизмите и се открива хемосинтезата и автотрофното хранене при бактериите, разработват се прости и оригинални методи за изследване на почвените микроорганизми, започва приложението на микроорганизмите за производство на биологично активни вещества.

През 1910 г. Кох е удостоен с Нобеловата награда за физиология или медицина „за приноса му относно химията на клетката, направен чрез неговата работа върху протеините, включени в нуклеиновите субстанции”. Любопитен факт е, че през 1996 г. Световната здравна организация определи датата за Световен ден за борба с туберкулозата.

1896 г. в Атина се откриват първите съвременни Олимпийски игри. В древността Олимпийските игри се провеждат в чест на Зевс Олимпийски в град Олимпия (в провинцията Елида в Пелопонес, Древна Гърция). Те били най-прочутите и най-бляскавите.

Петте основни състезания в игрите били: бягане, което отначало било на крака, а по-късно ставало с колесници; скачане, което се състояло в прескачането на някой трап или възвишение; хвърляне на диск или палет – тежък и кръгъл камък, изхвърлян на колкото се може по-голямо разстояние; двубой и вид юмручен бой, бокс, наречен пугилат. При него двамата борци си слагали ръкавици от бакър и олово и започвали да се удрят докато един от тях не се предаде или издъхне.

В 394 г. обаче игрите са забранени от император Теодосий I като езически. Но все пак олимпийската идея не изчезва съвсем – в Англия през 18 в. нееднократно се провеждат „олимпийски” съревнования. По-късно подобни прояви се организират във Франция и Гърция. Първите настоящи предшественици на съвременните Олимпийски игри са „Олимпиите”, които се провеждат регулярно в периода 1859-1888 г.

Идеята за възраждането на Олимпийските игри в Гърция принадлежи на поета Панайотис Суцос.

През 1766 г., в резултат на археологически разкопки в Олимпия, са открити спортни и храмови постройки. През 1875 г. археологическите проучвания и разкопки продължават под германско ръководство. Желанието да се съживят олимпийския дух и култура се разпространява бързо в цяла Европа. Френският барон Пиер дьо Кубертен, който разбира последствията от приноса на Франция, казва: „Германия откри това, което е останало от Древна Олимпия. Защо Франция да не може да възстанови старото величие?”.

По мнението на Кубертен, именно слабото физическо състояние на френските войници е една от причините за пораженията на французите във Френско-пруската война от 1870-1871 г. Той се стреми да промени ситуацията чрез подобряване на физическата култура на французите. В същото време, той иска да преодолее националния егоизъм и да допринесе за борбата за мир и международно разбирателство. „Младежта на света” трябва да мери сили в спорта, а не на бойното поле. В очите на Кубертен, възраждането на Олимпийските игри като че ли е най-доброто решение за постигането и на двете цели.

На конгрес, проведен от 16 до 23 юни 1894 г. в Сорбоната, той представя своите идеи на международната общественост. В последния ден на конгреса е решено, че „първите съвременни Олимпийски игри” ще се проведат през 1896 г. в Атина, в страната-родоначалник на игрите – Гърция. С цел да организира игрите, е основан Международния олимпийски комитет (МОК). Първият президент на Комитета е гъркът Димитриос Викелас, който е президент до края на първите Летни олимпийски игри. Генерален секретар е барон дьо Кубертен.

Първите съвременни игри преминават с голям успех. Въпреки факта, че участие в Игрите вземат общо 241 спортисти (от 14 страни), игрите са най-голямото спортно събитие дотогава в историята, от времената на Древна Гърция. Гръцките официални власти са толкова доволни, че внасят предложение за „вечно” провеждане на Олимпиадата в родината им Гърция. Но МОК въвежда принцип на ротация между различни държави, така че на всеки четири години игрите да сменят мястото си на провеждане.

1900 г. започва строителството на Нюйоркското метро. Това е най-голямата метро система в САЩ и една от най-големите обществени транспортни системи в света. Общата дължина на линиите е 1355 км (с включени складови помещения и жп депа), по протежението на които са разположени 468 метростанции. Нюйоркското метро обаче не е първото – подземната железница е шестата в света и втората в САЩ.

Станциите на Нюйоркското метро обхващат кварталите Манхатън, Бруклин, Куинс и Бронкс. Стейтън Айлънд има железопътна линия, която е открита през 1860 г. и използва подвижен състав, но няма връзки и не е официално част от Нюйоркската метро система, въпреки че е включена във всички официални карти на метрото от 1998 г. насам.

И въпреки названието си Нюйоркското метро не е изцяло подземно. Около 40% от метро системата е на повърхността (наземна или повдигната на платформи от стомана и бетон). Всички линии са отделени от уличното автомобилно движение и пешеходците.

Първата подземна линия на метрото е пусната в експлоатация през 1904 г., докато първата наземна е отворена близо 35 години по-рано.

Любопитен факт е, че първото метро в Ню Йорк било посрещнато с подигравки. „Абсурдно!”- отсякъл американският магнат Ръсел Сейдж, когато чул идеята за първата подземна транспортна система в Ню Йорк. „Нюйоркчани никога няма да се заврат в дупка под земята”, категоричен бил още Сейдж. Но… историята бързо го опровергава.

1949 г. за първи път на церемониите по връчване на наградите „Оскар” за най-добър филм е избран чуждестранен – английската екранизация на „Хамлет”. Водещ на представлението е актьорът Робърт Монтгомъри.

Историческият избор е направен на 21-вата церемония по връчване на наградите. Церемонията се провежда в собствения театър на Филмовата академия, организатор на събитието в Лос Анджелис, поради оттегляне на финансовата подкрепа от големите филмови студия с цел редуциране на засилените слухове, че те влияят на гласуването.

Големите победители на вечерта са Лорънс Оливие и семейство Хюстън. Оливие печели наградата за най-добра мъжка роля режисирайки сам себе си, а филмовата екранизация „Хамлет”, на която той е и продуцент, взема статуетката за най-добър филм.

Три статуетки отиват при семейство Хюстън. Джон Хюстън печели приза в две категории, най-добър режисьор и най-добър сценарий. Баща му Уолтър Хюстън е удостоен с „Оскар” за най-добра поддържаща роля под режисурата на сина си. И двете печеливши изпълнения в категориите за поддържащи роли са режисирани от Джон Хюстън в два различни филма.

Актрисата Джейн Уаймън става първия изпълнител след ерата на нямото кино, който печели „Оскар” без да има реплики. За първи път е въведена категория за най-добри костюми, представена на церемонията от младата Елизабет Тейлър.

1976 г. Мария Естела Перон е свалена от власт като президент на Аржентина чрез държавен преврат. Тя е третата съпруга на най-известният президент Хуан Перон, който е на власт от 1946 до 1955 г. Той е популярен сред работническата класа и сред бедните аржентинци.

Режимът му се смята за типичен представител на каудилизма – латиноамерикански политически феномен, лансиращ властта на силна и харизматична фигура.

Всъщност емблематично лице на неговото управление става съпругата на Перон -Ева Дуарте, влязла в историята като закрилницата на безризите Евита. Перон е свален от поредния военен преврат скоро след като жена му Евита умира от рак, през 1955 г. Военни управляват Аржентина от 1955 до 1958 г. и от 1966 до 1973 г.

След поредния провал на военните във властта Перон е поканен да се върне от емиграция и отново да оглави страната. Той издържа на власт едва няколко месеца и през 1974 г. умира, след като се простудява при една своя реч от балкона на президентския дворец Каса Росада.

Така президент става новата му съпруга – Мария Естела Мартинес де Перон. Управлението й е белязано с икономически хаос и дълбока корупция и приключва с поредния военен преврат през 1976 г.

Този военен режим, който управлява страната от 1976 до 1983 г. е един от най-кървавите в историята не само на Аржентина, но и на цяла Латинска Америка, измъчва и екзекутира много аржентински граждани без съд, избити и безследно изчезнали са около 30 000 негови противници. След като властта на военните пада през 1983 г., Аржентина се връща към демократичното си управление, но е разкъсвана от икономически проблеми.

1989 г. край Аляска става една от най-големите в историята екологични катастрофи.Петролният супертанкер „Ексон Валдес” засяда в залива Принц Уилям, след което във водите на океана се изливат 270 000 барела суров петрол.

По време на инцидента, когато се натъква на подводен риф, танкерът е натоварен с общо 1 480 000 барела суров петрол. Милиони литри суров петрол се разливат по протежение на 2400 км брегова линия. Образувалото се петно е с размер над 1500 кв.км, унищожени са изцяло флората и фауната в района.

За почистването на разлива са използвани аспиратори, струи гореща вода под налягане, прехвърляне на петрола останал в катастрофиралия съд на друг танкер. След пет години все още се наблюдават много високи нива на замърсяване по морските мекотели (най-вече някои видове миди).

10 години по-късно отделни зони са все още биологично стерилни (липсва всякаква форма на живот). Любопитен факт е, че 23 години след катастрофата танкерът „Ексон Валдес” е продаден за скрап

1993 г. е открита кометата Шумейкър-Леви 9. Кометата е открита от обсерваторията Паломар в Калифорния.

През март 1993 г, астрономите Юджийн Шумейкър, Каролин Шумейкър и Дейвид Леви открили комета близо до Юпитер. По-късно тя е наречена Шумейкър-Леви 9 и е била привлечена от гравитацията на Юпитер. Когато е била открита кометата вече е била на 21 парчета. Вероятно кометата се е разрушила когато е преминавала близо до Юпитер.

Изчисленията показали, че кометата ще навлезе в атмосферата на Юпитер през юли 1994 г. Учените са се надявали да научат повече от подобен сблъсък между комета и планета. Всички по-големи телескопи са били насочени към Юпитер, за да наблюдават сблъсъкът. Наблюдение е било проведено и с телескопът Хъбъл, който е на орбита около Земята.

През 1994 г. кометата се сблъсква с планетата Юпитер. Интересното при сблъсъка е, че Шумейкър-Леви 9, преди да се удари в „гиганта”, се раздробява на няколко по-малки фрагмента, които се удрят един след друг в планетата.

Фрагментите от кометата Шумейкър-Леви 9 се удрят в Юпитер и причиняват големи поражения. Този случай си остава първият наблюдаван сблъсък на две космически тела. Шумейкър-Леви 9 се е състояла от 20 видими фрагмента с диаметър над 2 км, които ударили планетата със скорост 60 км/ч. Резултатите са много на брой, горещи облаци газ, с височина от хиляди километри и големи тъмни „белези” в атмосферата, които се застояват със седмици.

1999 г. по време на войната в Косово НАТО започва военна операция „Съюзна сила” против Република Югославия. Операцията, продължила до 10 юни с.г., е мотивирана като хуманитарна интервенция, но е водена без санкция на ООН и поради това напълно се вписва в легалното определение за агресия.

След като властите в Югославия начело с президента Слободан Милошевич са обвинени в етническо прочистване в сръбската автономна област Косово, населена предимно с албанци, НАТО настоява за извеждането на югославските войски и полиция от Косово. От Алианса искат да настанят там свои войски с правото за безпрепятствено придвижване по цялата територия на Югославия.

Тъй като това фактически граничи с окупация, на 23 март Югославия отказа да изпълни ултиматума. Още същата вечер НАТО взема решение да започне военна операция с цел Югославия да бъде заставена да приеме процеса като цяло.

НАТО започва бомбардировки на военни обекти, но после разшири атаките си и над промишлени и граждански обекти. За 78 дни бомбардировки загиват от 1200 до 2500 югославяни, ранени са около 5000 души. На Югославия са нанесени щети за около 30 млрд. долара.

В крайна сметка Югославия се съгласява да изтегли войските и полицията си от Косово и на 10 юни бомбардировките са прекратени. На 12 юни войските на НАТО навлизат в Косово.

инфо: dariknews.bg

Подкрепете Световни Загадки!

Ако харесвате Световни Загадки и искате сайтът да продължи да съществува, подкрепете ни с дарение.

Световни Загадки е проект, който поддържаме с огромно желание и ентусиазъм, но и с много труд. Сайтът е безплатен за своите читатели и се издържа от реклама, което не винаги е достатъчно. Ако искате да сте сигурни, че и в бъдеще всички ще могат да имат достъп до информацията на сайта, можете да направите еднократно или месечно дарение с бутона [Donete] по-долу. Благодарим Ви!

Ако тази статия Ви харесва, помогнете ни да я популяризираме чрез бутончетата за споделяне отдолу.

Благодарим Ви! 

Последвайте ни във Facebook

Оставете коментар

Писането на кирилица е силно препоръчително.

Сайтът не носи отговорност за съдържанието на коментарите и мненията, изказани в тях. Запазваме си правото да изтриваме коментари, които съдържат обидни или нецензурни изрази, които представляват явна или скрита реклама и които преценим за неподходящи по някаква друга причина.

Моля, обърнете внимание, че коментарите не са начин за връзка с нашия сайт. В случай, че искате да се свържете с нас, моля ползвайте за това секцията Контакти.