Интересни факти от днес, 24 февруари

4

1981 г. Бъкингамският дворец обявява годежа на принц Чарлз и лейди Даяна Спенсър. В началото на 30-те си години, принцът бил под сериозен натиск да се ожени.

303 г. в Никомидия (дн. Измит, Турция) император Диоклециан издава указ за преследване на християните в Римската империя. Това е първият едикт против християните – те са лишени от всички права, богослужебните им събрания са забранени, а храмовете им са обречени на разрушаване.

Първа жертва на гонението стават именно никомидийските християни. Тяхната „великолепна църква”, която е най-хубавата постройка в града, е разрушена до основи.

Повод за жестокото решение на Диоклециан става фактът, че съпругата му Приска и дъщеря му Валерия, жена на неговия кесар Галерий, се оказват тайни християнки.

Така започва най-жестоко гонение на християните във всички части на империята, с изключение на нейните западни области, управлявани от Констанций Хлор. Гонителите си поставят за задача да изтребят дори самото име християнин, поради което това гонение със своята суровост и жестокост надминава всички по-раншни. Против християните са употребени всички принудителни средства, с които разполага държавата.

Провинциалните началници, за да угодят на императора, преминават всякакви граници при изтезаванията на християните. Те проявяват изключителна изобретателност при прилагане на мъченията и старание при изтезанията на християните. А да избегне упреците от страна на Диоклециан за неизпълнение на неговите разпореждания, Констанций Хлор разрушава само няколко християнски храмове.

През 305 г. Диоклециан се отказва от престола. Примерът му е последван и западния император Максимиан Херкул. Гонението от новите съимператори в Никомидия и в Египет обаче продължава. Само на запад християните се ползват с добро отношение. Константин, син на Констанций Хлор, се отнася към християните също така благосклонно като баща си.

По това време християните вече не са малка община, а многочислено общество, широко разпръснато из империята. Езическото население не само не взема никакво участие в преследването на християните, но и често застава на тяхна страна и се старае да ги защити. Те често рискуват имуществото и свободата си, само да не издадат укрилите се в домовете им християни.

При новите условия римското правителство най-после осъзнава, че гонението против християните представлява безсмислена кланица, не постигаща своята цел. И сам Галерий, вдъхновителят на това гонение, решава да го прекрати. В навечерието на своята смърт той, заедно с посочения от него за император на Изтока Лициний и съвместно със западния император Константин, издават в 311 г. „Едикт за прекратяване гоненията и предоставяне на християните пълна свобода в делата на вярата”.

С този едикт римското правителство тържествено признава, че е безсилно да задуши християнството. Окончателно гоненията на християните обаче са прекратени едва през 313 г.

1582 г. папа Григорий XIII представя за първи път Григорианския календар. На 10 октомври с.г. нова календарна система е въведена официално, а малко след това е наречена на негово име – Григориански календар.

Първоначално папа Григорий XIII създал комисия, начело с професора по астрология Игнаций Данти. Те одобрили проекта на преподавателя по медицина в унивеситета на град Перуджа Луиджи Лилио, който се счита и за съставител на Григорианския календар. С него се заменя Юлианският календар, който за 400 години избързва с три дни. За да се избегнат нови грешки се решава от всеки 400 години да се изваждат три дни.

На 24 февруари 1582 г. папа Григорий ХIII издава була „Интер грависсимос”, според която датите се преместват с 10 дни напред и се нарежда денят след 4 октомври 1582 г.- четвъртък, да се приеме не за 5, а за 15 октомври 1582 г. Така се поправя грешката натрупана от времето на Никейския събор и пролетното равноденствие отново става на 21 март.

Григорианския календар не получава веднага разпространение. Появяват се проблеми със загубените дни още когато се приема разликата от 10 дни загубено време при приемане на календара през 16 в., които продължават чак до 20-те години на 20 в.

В България е въведен през 1916 г. съгласно Закона за въвеждане на Григорианския календар, обнародван на 21 март 1916 г. Съгласно закона след 31 март следва 14 април. Българската православна църква обаче продължава да използва Юлианския календар до 1968 г., когато заедно с Гръцката православна църква и Румънската православна църква възприемат Григорианския календар, без великденския празничен цикъл и твърдите датите на църковните празници.

Любопитен факт е, че понтификатът на Григорий XIII е кратък (13 години), но забележителен. Папата се проявява като твърд привърженик на идеята за издигане на интелектуалното ниво на църковните служители. Така той създава няколко църковни училища в Италия, както и висшия Римски Колегиум, който по-късно е наречен в негова чест Грегориански университет.

1607 г. за първи път е поставена операта „Орфей” на Клаудио Монтеверди. „Орфей” е опера в пет действия по либрето на Алесандро Стриджо. Сюжетът е базиран върху древногръцкия мит за Орфей, който се опитва да върне жена си Евридика от подземното царство на Хадес.

Монтеверди използва 15 цигулки, 2 виоли, 2 големи и 2 малки флейти, 2 обоя, 2 корнета, 4 тромпета, 5 тромбона, 2 клавесина, арфа 2 регала и 1 орган. За времето си тази опера е считана за пример за това, как трябва да се аранжира инструментала.

Написана е за ежегодния карнавал в Мантуа. Произведението е определяно като една от първите опери. За първи път е представена в Академията на Мантуа през февруари 1607, а 24 март – в Кралския театър на града. Съвременният дебют на операта е в Париж през 1904 г., когато е представена в концертна версия. През 1934 г. Оторино Респиги прави преработка на операта на Монтеверди, която е поставена със същото заглавие.

От 1613 г. той е назначен за ръководител на капелата в катедралата „Сан Марко” във Венеция, където работи до края на живота си (29 ноември 1643 г.). През трийсетте години, прекарани във Венеция, Монтеверди създава най-значителните си произведения, които със своя висок професионализъм, жизненост и завладяваща сила извоюват почетното място на своя автор в историята на италианската музикална култура.

Любопитен факт е, че Клаудио Монтеверди е автор на огромен брой църковни произведения, около 200 мадригала, канцонети и др. От 19-те негови музикално-драматични произведения (опери, опери-интермедии и балети) до нас са достигнали едва седем, а от осемте му опери – само три: „Орфей” (1607), „Завръщането на Одисей” (1641) и „Коронацията на Попея” (1642), както и един откъс от „Ариадна” – прочутата ария „Плачът на Ариадна”.

1616 г. комисия от римокатолически теолози определя идеята на Николай Коперник за хелиоцентричната система като „безсмислена, абсурдна, и официално еретична, тъй като отявлено противоречи на Светото писание…”.

Хелиоцентризмът е теория за строежа на Вселената, според която Слънцето се намира в центъра на Вселената, а Земята и другите планети обикалят около него. Теорията е изложена за първи път от Николай Коперник в книгата му „За въртенето на небесните сфери”.

Всъщност първият учен, който предполага, че Слънцето е в центъра на системата, а не Земята, е, изглежда Аристарх Самоски, през 4 в. пр.Хр. Едва в началото на 15 в. Николай Кузански предлага теория, близка до хелиоцентризма. А през 1515 г. Николай Коперник пише краткото съчинение, посветено на папата, в което твърди, че Земята описва определена траектория около Слънцето. Според Коперник всички привидни движения, които наблюдаваме по небосвода, са вследствие на движението на Земята, а не на небесната сфера.

В периода 1530-1543 г. Николай Коперник пише втори трактат – „За въртенето на небесните сфери”, публикуван в Нюрнберг от лутерански издател на 24 май 1543 г., малко преди смъртта му.

В онази епоха обаче било твърде смело да се твърди, че съществуват и други слънца. С развитието на космологията се разбира, че освен други звезди съществуват и други галактики, а не само Млечният път. Съвременният космологичен принцип гласи, че Вселената е еднородна и изотропна, т.е. тя няма център, и изглежда по един и същ начин за всеки наблюдател.

1719 г. император Петър I учредява в Санкт Петербург Кунсткамерата. Това е първият общодостъпен държавен музей.

Думата „Кунсткамера” в превод от немски означава кабинет за редките предмети. За първи път отправяйки се зад граница с „Великото посолство” в края на 17 в. Петър І видял много такива кабинети за редките вещи, които били на мода в европейските монарси. Като любознателен човек, той започнал да събира собствена колекция от „монстри и раритети”, не пестейки средства. Всички тези вещи станали по-късно основа за създаване на „Господарския кабинет”, а след това се превърнал в първия руски музей.

Изборът за място на зданието на музея е обвито в легенда. Един ден Петър І, разхождайки се по Василиевския остров, видял две необикновени елхи. Клоните на едната така се били враснали в стъблото на другата, че било невъзможно да се определи кои клони на кое дърво принадлежат. Именно тази странна картина подсказала на Петър І мястото, където да бъде изградено зданието на първия музей на редките предмети в Русия.

Кунсткамерата била издигната на Университетския крайбрежен булевард в началото на 18 в. и станала първият общо достъпен музей в Русия.

Петър І заповядал да пускат в музея всички желаещи. За привличане на посетители, те били гощавани с пирожки и чашка водка, но само на изхода, след разглеждане на колекцията. По-късно в Кунсткамерата започнали да постъпват екзотични предмети, дрехи, украшения, оръжия, донесени от далечни страни от руски пътешественици.

1848 г. излиза „Манифест на комунистическата партия”, написан от Карл Маркс и Фридрих Енгелс. Манифестът е сочен за най-великият програмен документ на научния комунизъм.

Написан от Маркс и Енгелс като програма на Съюза на комунистите, „Манифест на Комунистическата партия” бил за пръв път обнародван в Лондон през февруари 1848 г. като отделно издание на 23 страници. През март-юли 1848 г. Манифестът бил отпечатан и в демократическия орган на немските емигранти „Немски лондонски вестник”.

През същата 1848 г. бил отпечатан в Лондон немският текст във вид на отделна брошура от 30 страници, в която били изправени някои печатни грешки в първото издание и била подобрена пунктуацията. По-късно този текст е бил вложен от Маркс и Енгелс в основата на последвалите авторизирани издания.

Междувременно били направени преводи на „Манифеста” на редица европейски езици – френски, полски, италиански, датски, фламандски и шведски.

Любопитен факт е, че за първи път имената на авторите на „Манифеста” били споменати едва при преиздаването му през 1850 г. при обнародването на първия английски превод в чартисткия орган „Червен републиканец”. Имената на Маркс И Енгелс се споменавали в предговора, написан от редактора на това списание Дж. Харни.

През 1872 г. било пуснато ново немско издание на „Манифеста” с малки авторски поправки и с предговор от Маркс и Енгелс. Това издание, както и последвалите немски издания от 1883 и 1890 г., излезли под заглавие „Комунистически манифест”.

Първото руско издание на „Манифест на Комунистическата партия”, излязло през 1869 г. в Женева в превод на Бакунин. Той обаче на редица места изопачил съдържанието на оригиналния текст. Недостатъците на първото издание били поправени чак през 1882 г. като превод на Плеханов. Плехановият превод поставил начало на широко разпространение на идеите на „Манифеста” в Русия. Придавайки огромно значение на пропагандата на марксизма в Русия, Маркс и Енгелс написали специален предговор към това издание.

1938 г. в САЩ за първи път е използван найлон за стока за широко потребление.Така започва и производството на найлонова четка за зъби.

Всъщност археологически разкопки доказват, че почистването на зъби е познато отпреди 6000 години. Открити са приспособления за почистване на зъби като клонки, пера, кости. През 1498 г. в Китай един предприемач откъсва свинска четина и я прикрепя към бамбукова дръжка, като така прави четка за зъби. Когато европейците възприемат тази четка за зъби те я оптимизират като вместо свинска четина използват по-меки косми – конски или пера.

Четката за зъби е модернизирана от англичанина Уйлам Адис през 1780 г. Той използва снопчета от свински косми, които залепя в предварително пробити отвори на костна дръжка. Така Уйлам Адис слага началото на първото масово производство на четки за зъби.

През 1857 г. американецът Уодсуърд получава първия патент за четка за зъби в Америка. Въпреки това до 1885 г. в САЩ няма масово производство на четки за зъби. До 1938 г. като компонент на четката за зъби се ползва само животинския косъм. Едва след 1938 г. когато „Дюпон” открива синтетичния найлон започват да се правят четки за зъби със синтетични влакна.

През 1939 г. в Швейцария се появява първата електрическа четка за зъби, първата такава, пусната на американския пазар – през 1960 г., а първата с въртеливост на движенията и за домашна употреба – през 1987 г.

1942 г. съветска подводница торпилира и потапя край Босфора българския кораб „Струма”. Преди злощастния инцидент корабът мистериозно изчезва от радарите. И до днес останки от морския съд, както и точното място, където е потънал, не са открити.

По време на Втората световна война хиляди евреи търсят спасение – бягство по море е било един от най-предпочитаните маршрути. „Струма” е едномачтов платноход, който е пуснат на вода през 1867 г. като речен параход, но по-късно е модернизиран, през 1937 г. в морски съд с дължина 46 м.

През 1941 г. корабът е взет под аренда от еврейско семейство с панамско поданство. На 12 декември 1941 г. българският кораб тръгва от Констанца (Румъния) с курс към Палестина, на борда му има бежанци от България, Бесарабия, Буковина и Румъния. На 24 декември 1941 г. капитанът на кораба уведомява турските власти, че корабът не може да продължи на собствен ход и ги моли да позволят на пътниците да слязат на брега.

След това обаче информацията за съдбата на кораба е крайно противоречива. Една версия е, че турските власти отказват да пропуснат „Струма” през Босфора и нареждат на капитана да се върне в Констанца. Твърди се, че поради повреда корабът е бил изтеглен на няколко мили североизточно от пролива и е изоставен на произвола на съдбата. После плавателният съд изчезва от радарите и се предполага, че е поел към морското дъно.

Според друга версия обаче „Струма” е потопен от морско торпедо, изстреляно от съветска подводница „Щука 213”. Според руските архиви, в 10.45 ч. в този ден „Щ-213” изстрелва едно торпедо към морския съд, плаващ по панамски флаг. В резултат, „Струма” е ударен в долния ляв борд и малко след торпилирането потъва.

Руските военни историци допускат „Струма” да е потопен и от плаваща мина. Загиват всички пътници на борда – 767 бежанци и 10 членове на екипажа, като се спасява само един 19-годишен младеж.

1958 г. е създадена кубинска радиостанция Радио Ребелде от Че Гевара. Радиостанцията излъчва 24 часа в денонощието национална и интернационална музика, новини и спортни събития.

Радиостанцията е създадена от Че Гевара – аржентински и кубински революционер, политик, лекар, дипломат, лидер на партизански движения в Латинска Америка и Африка и един от ръководителите на Кубинската революция, в района на Сиера Маестра.

Нелегалната радиостанция има за цел да излъчва новини за кубинския народ и свързва различните поделения на партизаните, чийто брой започва да нараства постепенно.

Идеята най-вероятно е взета от ЦРУ, които по подобен начин използват радиостанция от Хондурас с която заглушават правителственото радио на Гватемала и разпространяват дезинформация и пропаганда, за да свалят правителството на Хакобо Арбенс Гусман.

Първото предаване е само 20 минути. Следващите ще започват със станалата запазена марка фраза: „Тук е радио Ребелде”. По време на кубинската революция радиото дава информация за последните битки, а също така излъчва и новини, музика и литература.

Днес Радио Ребелде има 44 FM предавателя, както и няколко такива на средни и един на къси вълни, покриващи 98% от територията на Куба.

1964 г. Касиус Клей става за първи път световен шампион по бокс в тежка категория. Мохамед Али излиза на ринга в мач за световната титла, където фаворит е неговият противник Сони Листън. При букмейкърите коефицентът е 7:1 в полза на противника му. Заради контузии Листън се отказва в 6-ия рунд и Клей е за първи път световен шампион.

През 1971 г. за пръв път в кариерата си, Али губи мач от Джо Фрейзър. Много хора вече го отписват като боксьор, но Али се завръща победоносно и печели още две световни титли. Така името му става безсмъртно. Досега нито един боксьор не е постигал неговите успехи.

Касиус Марселус Клей печели световната титла в най-престижната категория три пъти. Сред големите му постижения са също така първото място в шампионата на Северноамериканската федерация по бокс, както и златен олимпийски медал от игрите в Рим. Списанието „Sports Illustrated” го обяви за спортист на столетието, а в Холивуд той има собствена звезда на Алеята на славата.

Мохамед Али е роден на 17 януари 1942 г. в Луисвил, баща му рисувал билбордове, а майка му била домакиня. Към бокса го насочил местен полицай, Джо Мартин, след като видял колко буйно изразявало гнева си невръстното момче заради откраднатото му колело.

Той завел малкия Касиус Клей при първия му треньор по бокс – Фред Стоунър, който остава с него през цялата му аматьорска кариера. В края на кариерата му като аматьор равносметката е 100 победи и 5 загуби.

1969 г. американският космически кораб „Маринър 6” е изстрелян към Марс.Всъщност като част от програма „Маринър” на НАСА, „Маринър 6” и „Маринър 7” извършват първата двойна мисия до Марс.

Целта на мисията е установяване на база за бъдещите изследвания на Марс, търсене на извънземен живот и да бъдат изпробвани технологичните постижения, които да проправят пътя към дългосрочни изследователски мисии далеч от Слънцето. Апаратите прелитат над екватора и над южните полярни региони на планетата, за да анализират атмосферата и повърхността й с помощта на направляеми сензори, които записват и препращат към Земята стотици снимки.

„Маринър 6” е изстрелян от стартов комплекс 36В на Кейп Кенеди, а „Маринър 7” (27 март 1969 г.) от стартов комплекс 36А. На 31 юли и 5 август 1969 г. двата апарата прелитат на 3400 км от планетата. На 29 юли 1969 г., седмица преди достигане на Марс, операторите от JPL загубват контакт с „Маринър 7”. Сигналът е възстановен с помощта на допълнителната антена малко след пристигането на „Маринър 6”.  По-късно е установено, че батерия на борда на „Маринър 7” е експлодирала.

По случайност и двата апарата прелитат над региони с кратери и пропускат както големите северни вулкани, така и екваториалния гранд каньон открити по-късно. Сондите фотографират около 20% от повърхността. Изпратени са 198 снимки до Земята и е допълнена информацията от предната мисия на „Маринър 4”. Получена е ценна научна информация – изяснява се, че Марс няма особена прилика с Луната. Какъвто извод прибързано е направен след полета на „Маринър 4”.

„Маринър” е програма за изстрелване на серия от автоматични космически сонди за изследване на планетите Марс, Венера и Меркурий. С програмата са напрвени няколко неща за пръв път: за пръв път космически апарат лети ниско около планета, за пръв път апарат навлиза в орбита около друга планета, за пръв път е използвана гравитацията на друга планета за да се увеличи скоростта на апарата.

1981 г. Бъкингамският дворец обявява годежа на принц Чарлз и лейди Даяна Спенсър. В началото на 30-те си години, принцът бил под сериозен натиск да се ожени.

Юридически, единственото изискване към него било съпругата му да не е римокатоличка; предпочитанията били тя да е от англиканската църква. За да получи одобрение от семейството му и техните съветници, всяка потенциална съпруга трябвало да има кралски или аристократичен произход, да бъде девствена, както и протестантка.

В този момент Чарлз вече познава Даяна от няколко години, но едва през лятото на 1980 г. тя събужда интереса му за първи път като потенциална годеница. Това става по време на един уикенд в провинцията, когато тя наблюдава как играе поло. След това той я кани на друг уикенд на кралската яхта Британия и в кралската резиденция Балморал, Шотландия, където я представя на родителите си и тя получава тяхното одобрение.

След това двойката продължава да се среща в Лондон и на 6 февруари Чарлз прави официално предложение за женитба, което Даяна приема, но запазват в тайна няколко седмици. Годежът им е обявен официално на 24 февруари, когато престолонаследникът подарява на принцесата пръстен за 30 000 лири с 14 диаманта и сапфир.

Сватбата се състои на 29 юли 1981 г. Гледана е от рекорден брой хора по телевизията – 750 милиона. Любопитен факт е, че пред олтара Даяна случайно размества първите две имена на Чарлз, наричайки го Филип Чарлз Артър Джордж (вместо Чарлз Филип).

В края на 80-те години бракът между Даяна и Чарлз започва да се разпада. Принцът и принцесата на Уелс се разделят на 9 декември 1992 г. Разводът е финализиран на 28 август 1996 г.

1992 г. е създаден Национален парк Рила. Това е най-големият от трите национални парка на територията на България. Той е създаден с цел опазването на няколко отделни екосистеми, както и на отделни исторически и културни обекти от национална важност.

Паркът обхваща територия с площ над 81 000 хектара в централните и най-високи части на планина Рила. От територията на парка извира една от най-дългите и пълноводни реки на Балканския полуостров – Марица.

Паркът се простира между 800 и 2925 м надморска височина и на неговата територия са разположени 120 естествени езера, повечето с ледников произход. На територията на парка се намира и най-високият връх на Балканския полуостров – Мусала.

2008 г. Фидел Кастро се оттегля от поста президент на Куба, след като близо 50 години изпълнява тази длъжност. Той предаде временно властта на брат си Раул заради здравословните си  проблеми още на 31 юли 2006 г.

След оттеглянето си от властта, той се появява рядко само на снимки и в записи по телевизията. За първи път 81-годишният кубински лидер Фидел Кастро заяви, че може да се откаже от президентския си пост на 18 декември 2007 г.

На 18 февруари 2008 г. в писмо Кастро заявява, че няма да приеме поста председател на Държавния съвет и главнокомандващ армията на предстоящото Националното събрание на 24 февруари. Писмото е публикувано в онлайн изданието на Кубинската комунистическа партия.

По време на управлението си Фидел Кастро превръща Куба в социалистическа държава, извършва големи промени в държавата от социално и икономическо естество. Създава програми, които изцяло повишават грамотността на нацията и повишават качеството на здравните грижи за почти всички кубинци. На 17 май 1959 г. се извършва национализация на промишлеността, банките и външната търговия.

През 60-те години Кастро се сближава все повече със СССР. Той подкрепя и революциите за национално освобождение в Латинска Америка, Африка и Азия и става лидер на държавните глави на нациите, които скоро са се освободили от колониалните сили. Кастро става силна опозиция на САЩ, които преди това са били метрополия на Куба.

Любопитен факт днес е, че през февруари 2013 г. и настоящият президент на Куба Раул Кастро обяви, че ще се оттегли от поста в края на втория си мандат през 2018 г. 81-годишният Кастро заяви това в реч, предавана по телевизията, след като новото Национално събрание го избра за председател на Държавния съвет за втори мандат.

Ден по-рано парламентът в Куба избра за първи вицепрезидент 52-годишния Мигел Диас-Канел – млад изгряващ политик и член на политбюро, което го прави вероятен приемник на Кастро. Диас-Канел ще заеме поста, ако Кастро не успее да довърши мандата си.

81-годишният Раул Кастро обясни решението си да се оттегли след пет години като заяви, че така дава път на новото поколение политици в Куба. В речта си кубинският президент подчерта, че няма намерение да възстановява капитализма в Куба. По време на неговото управление обаче бяха облекчени рестрикциите върху редица лични права и свободи. Отменена беше забраната за използване на мобилни телефони и компютри в домовете, кубинците вече имат право да пътуват в чужбина.

инфо: dariknews.bg

Ако тази статия Ви харесва, помогнете ни да я популяризираме чрез бутончетата за споделяне отдолу.

Благодарим Ви! 

Последвайте ни във Facebook

Оставете коментар

Писането на кирилица е силно препоръчително.

Сайтът не носи отговорност за съдържанието на коментарите и мненията, изказани в тях. Запазваме си правото да изтриваме коментари, които съдържат обидни или нецензурни изрази, които представляват явна или скрита реклама и които преценим за неподходящи по някаква друга причина.

Моля, обърнете внимание, че коментарите не са начин за връзка с нашия сайт. В случай, че искате да се свържете с нас, моля ползвайте за това секцията Контакти.