Интересни факти от днес, 24 януари

комп

1984 г. в продажба е пуснат първият компютър Apple Macintosh. Той се превръща в първият успешен личен компютър на пазара, който използва графичен потребителски интерфейс и мишка, вместо употребявания тогава стандартен интерфейс с команден ред. Източник: dariknews.bg

41 г. по време на Палатинските игри в Рим преторианският трибун Касий Херея убива император Калигула. Така прекратява четиригодишния му деспотичен произвол. Докато вървял сам в един коридор, бил убит от Касий Херея.

Калигула или както е истинското му име Гай Цезар Германик е един от най-големите римски диктатори. Поданиците му го наричали Лудия император заради буйния му и чепат нрав, жесток деспотизъм и екстравагантна показност. Прозвището Калигула на малкия Гай Цезар лепнали легионерите от армията на баща му, с които той често си играел. Агрипина обличала Гай в малки войнишки дрехи и така войниците започнали да го наричат „Калигула” заради малките обувки, част от костюма му. (от латински Калигула означава ботушче).

Тиберий умира на 16 март 37 г.и Калигула се възкачва на престола. През първите няколко месеца от управлението си той спечелил благоразположението на римляните. Правил масови дарения на най-бедните от тях и на преторианците. Отменил измяната към Империята като унищожил документите на Тиберий. Обявил амнистия за изгнаниците. Римляните обичали още повече Калигула заради това, че бил син на Германик.

Скоро след като поел Империята Калигула се разболял. Според някои древни автори императорът имал мозъчна треска. Оздравял физически, но не и психически. Започнал да се държи неадекватно, параноично и враждебно.  пристъпи на агресия Калигула унижава и издевателства върху приближените си. Помислил се за всемогъщ, смятал, че е придобил божествена същност.

Безпричинно наказвал жестоко най-близките хора от обкръжението си, включително и знатните. Започнало времето на екзекуции и своеволия и Калигула бързо загубил подкрепата си в Рим.

Любопитен факт е, че на 28 години Калигула станал първият убит император.

1848 г. започва Калифорнийската златна треска в Сакраменто. Този период се отличава с масова миграция на хора към Калифорния, почти само на мъже, които са искали бързо да забогатеят. Повечето търсачи обаче намират злато, колкото да покрият всекидневните си разходи.

Треската започва в Сатърс Мил, близо до Колома, когато Джеймс У. Маршал, работещ по това време за агронома от Сакраменто Джон Сатър, открива буца злато. При строежа на гатер с водно задвижване в подножието на планината Сиера Невада в Калифорния работникът вижда необикновен кварцов камък в река Американ Ривър, в който проблясват жълти зрънца. Другите работници се скупчват започват да чоплят зрънцата и да ги изследват.

B ĸpaйнa cмeтĸa вcичĸи ce yбeждават, чe това дeйcтвитeлнo е злaтo. Дотогава никой не подозира, че в планината Сиера Невада има значителни залежи от злато, ĸoитo пoтoцитe oтмивaт и cтpyпвaт в пoднoжиeтo нa плaнинaтa oт милиoни гoдини.

Джон Сатър обаче желаел да се занимава на спокойствие с животновъдство и затова искал да запази района девствен и с малко обитатели. Затова той накарал работниците да запазят тайната. Въпреки това нoвинaтa зa oтĸpитoтo злaтo изтекла и в peзyлтaт нa тoвa мaлĸoтo тoгaвa гpaдчe Caн Фpaнциcĸo ce пpeвъpнaлo в пpитeгaтeлeн цeнтъp зa вcичĸи злaтoтъpcaчи.

На 19 август 1848 г. вестникът „Ню Йорк Хералд” разпространява информация по Източното крайбрежие на САЩ за златна треска в Калифорния, което довежда до истерия жадните за богатства. Mнoгo cĸopo зaпoчнaли дa пpиcтигaт изĸyшeни oт тъpceнeтo нa злaтo мъже oт вcичĸи ĸpaищa нa CAЩ, oт Eвpoпa, Южнa Aмepиĸa и дори от Азия.

Любопитен факт е, че само в първата година след откриването на златото, пристигналите авантюристи били над 39 000; през следващата – надхвърлят 45 000, апо море пристигат още 40 000 чyждeнци.

Само за няколко години в Калифорния са построени пътища, църкви и училища. Създадена е система от закони, а през 1850 г. Калифорния официално става щат на САЩ.

Πo-гoлямaтa чacт oт тъpceщитe злaтo нe пocтигaт ycпex, изxapчвaт cпecтявaниятa cи и фaлиpaт, ĸaтo нaй-пeчeливши oт цялaтa иcтepия ce oĸaзвaт пpoдaвaчитe нa хранителни продукти, алкохол и инcтpyмeнти зa злaтoдoбив. Приема се, че златната треска в Калифорния приключва през 1858 г., когато започва Колорадската златна треска.

1862 г. Влахия и Молдавия се обединяват и създават държавата Румъния. Букурещ е избран за столица на новата държава.

Обединението на Влашко и Молдова започва още на 5 февруари 1859 г., когато Александър Йоан Куза е избран за княз и на Княжество Влашко и на Княжество Молдова, с което се извършва фактическото обединяване на двете дунавски княжества.

Обединението е в резултат на протеклите през първата половина на 19 в. исторически, икономически и културни процеси в двете дунавски княжества.
То е предшествано и подготвено от конвенцията от 7 август 1858 г., подписана в Париж, която е реакция на възникналите в двете княжества движения за обединение.

Според клаузите на тази конвенция двете княжества запазват своите княжески права с отделни правителства, но едновременно с това се създават и някои общи органи, като смесената централна комисия, която има за задача да разработи проекти за общи закони, общ касационен съд и други институции. По силата на конвенцията двете княжества следва да се наричат с общото име „Съединени княжества”.

И в двете княжества имало и настроения против обединението. Замисълът на противниците на обединението, обаче се проваля. В деня на откриване на народното събрание около 20 000 души обграждат сградата на парламента. Напрежението ескалира и заплашва да излезе извън контрол, тъй като ръководителите на противниците на обединението се опитват да използват сила.

В този момент юнионистите предлагат Александър Йоан Куза да бъде избран за княз на Влашко и Молдова. Обсаденото от народа Влашко народно събрание единодушно приема предложението.

С избора на княз на „Съединените княжества” не приключва процеса по създаването на единната държава. Необходимо е този акт да получи одобрението на Великите сили, както и да се създадат органите на румънската държава. Срещу обединението се обявяват Австрийската империя, Османската импария и Британската империя, които са от страна на противниците на обединението и в общ лагер в „голямата игра”.

Окончателното признаване на обединението на Влашко и Молдова и създаването на Румъния завършва през есента на 1861 г. на международна конференция в Цариград с участието на Великите сили и Османската империя, на която княжествата, а след обединението си Обединено княжество Влахия и Молдавия, се явяват все още васални до Берлинския конгрес.

1895 г. кралицата на Хавайските острови Лилиуокалани се отрича от трона и се обявява за привърженик на републиканско управление. Кралица Лилиуокалани наследила брат си, крал Калакауа през 1891 г., но била насилствено принудена да абдикира. Тя била последната от династията и единствената жена, управлявала Хавайските острови.

1922 г. американец патентова сладоледа „Ескимо”.
 „Актът за раждане” на сладоледите се пази под номер 1404539 в патентното ведомство на САЩ. Документът всъщност с отнася за всички видове замразени продукти, покрити с глазура. Негови притежатели са учителят Кристиан Нелсън и сладкарят Ръсел Стоувър. Първият остава в историята като Краля на сладоледа.

Идеята за сладоледа „Ескимо” дошла заедно с едно момченце в магазина, който Нелсън държал, през 1920 г. Детето дълго се колебало какво да си купи – шоколад или сладолед. Първо взело едното, после другото. Кристиан го попитал защо не купи и двете, а хлапакът отвърнал, че има пари само за едно, и отпрашил да играе навън.

Случката провокирала Нелсън да започне да мисли как да залепи разтопен шоколад за сладоледа. След стотици опити успял да реализира идеята си с какаово масло. Приготвил 500 сладоледени блокчета, покрити с шоколад. Кръстил вафлите I Scream и скоро те станали хит на пикниците на местните пожарникари, а Кристиан Нелсън започнал да търси партньор за производството на новия си продукт.

Година по-късно подписал споразумение със сладкаря Ръсел Стоувър за масово производство на лакомството под името „Ескимо пай”. Според историята името предложила сестрата на Ръсел, след дълго ровене в книгите в Градската библиотека, търсейки дума, която да означава „студем”.

Така Кристиан и Ръсел създават „Ескимо пай корпорейшън” и получават патента. Скоро срещу съответното заплащане тандемът преотстъпва и на други производители правото да приготвят „Ескимо”. Следват години на възход и падение. Американските войници пренасят „Ескимо” в Европа във времето след Втората световна война, включително и в родната му Дания. По-късно „Ескимо” става най-обичаният сладолед на Стария континент.

1924 г. Петроград е преименуван на Ленинград. Между 1914 и 1924 г. Санкт Петербург носи името Петроград, от 1924 до 1991 г. – Ленинград, а разговорно е наричан също Питер и Петербург.

Основан на 27 май 1703 г. от цар Петър I, Санкт Петербург е столица на Руската империя в продължение на повече от два века, с изключение на четиригодишния период между 1728-1732 г., когато Петър ІІ премества столицата в Москва. След Октомврийската революция, на 5 март 1918 г. от съображения за сигурност Ленин отново премества столицата в Москва, но и днес градът често е наричан „северната столица на Русия”.

За официална дата на основаването му е приета датата, когато са положени основите на първото здание в града – Петропавловската крепост, изградена на Заячий остров (Заешкия остров). За първи проектант и главен архитект на града е привлечен 33-годишният швейцарец Доменико Трезини. Негово дело са едни от най-емблематични здания на града. Той остава да твори и да изгражда новата руска столица до края на живота си.

Любопитен факт е, че Санкт Петербург често е определян като най-западния град на Русия в културен смисъл. Чисто географски това е най-северният град с население над 1 милион души в света.

Към началото на Първата световна война (1914 г.) Санкт Петербург е с над 2 000 000 население, което го прави третия по големина град в Европа след Лондон и Париж. След влизането на Русия във войната, през август 1914 г., под влиянието на антигерманските настроения, името на града е официално променено на Петроград, като руското „-град” заменя немското „-бург”.

През годините на войната икономическото положение в града силно се влошава; в началото на февруари доставките на хляб са силно ограничени, което довежда до избухването на вълнения, прераснали в т.нар. Февруарска революция от 1917 г. В резултат монархът Николай II абдикира, а Русия е обявена за република и е назначено временно правителство.

Вълненията в държавата обаче не стихват и след няколко месеца, на 7 ноември, властта в Петроград отново е взета с оръжие, този път от болшевиките, които обявяват създаването на Руска съветска република със столица Петроград, което от своя страна довежда до избухването на Гражданска война в Русия, продължила до 1922 г.

В хода на тази война, заради близостта на антиболшевишките армии, новото съветско правителство начело с Владимир Илич Ленин се премества в Москва, а Петроград губи статута си на столица. На 26 януари 1924 г., след смъртта на Ленин, с решение на ЦК на ВКП(б) Петроград е преименуван на Ленинград.

1935 г. в Ричмънд, САЩ, е пусната на пазара първата в света консервирана бира.Бирата, наричана също пиво, е най-старата и най-консумираната алкохолна напитка в света и третата най-популярна напитка след водата и чая. Произвежда се от преваряването и ферментацията на нишесте от зърнени култури – най-вече малцов ечемик, но е възможна и употребата на пшеница, царевица, ориз.

Първата американска бира е произведена в имението на сър Уолтър Райли през 1587 г. Колонизаторите пратили съобщение до родната Британия, че искат още доставка на бира, но после решили да си я произвеждат сами. Първата пивоварна, която произвежда за пазара в Нови Амстердам (Ню Йорк) е през 1612 г.

Първата съвременна светла бира, с характерния й златист цвят е произведена в Пилзен, Бохемия (деншна Чехия) през 1842 г. от 29-годишния пивовар Йозеф Грол. Той използвал местната мека вода. Бирата била кръстена на града – Пилзнер.

Първата бира в метална кутия „Крюгер” се продава от 1935 г. от компанията със същото име в Ричманд, Вирджиния.

1940 г. се състои премиерата на американския драматичен филм „Гроздовете на гнева”. Във филма на режиьора Джон Форд главната роля е поверена на Хенри Фонда. Сценарият, написан от Нюнъли Джонсон, е адаптация по едноименния роман на Джон Стайнбек.

Произведението разказва историята на голямата фамилия Джоуд от щата Оклахома, които загубват фермата си по време на Голямата депресия в САЩ през 1930-те години. Вследствие, те решават да мигрират към мечтаната слънчева Калифорния, където се надяват да намерят повече възможности за семействата си.

„Гроздовете на гнева“ е сред основните заглавия на тринадесетата церемония по връчване на наградите „Оскар” с номинации за награда в 7 категории, включително за „Най-добър филм”.

Лентата печели в две категории: най-добър режисьор за Джон Форд и най-добра женска поддържаща роля за изпълнението на Джейн Даруел.

1946 г. създадена е Международната комисия за атомна енергия към ООН. Скоро обаче става ясно, че по тази тема САЩ и СССР са на различни мнения.

Мнозинството от членовете настоява за стриктен международен контрол над атомните съоръжения, а Съветският съюз не може да се съгласи с предложенията, които то прави.

Тази комисия попада в задънена улица при преговорите си от 1948 г., въпреки че някакво споразумение все пак е постигнато.

1984 г. в продажба е пуснат първият компютър Apple Macintosh. Той се превръща в първият успешен личен компютър на пазара, който използва графичен потребителски интерфейс и мишка, вместо употребявания тогава стандартен интерфейс с команден ред.

Производството на Макинтош е основано на модел на компютрите на IBM. Но оригиналната операционна система на Макинтош претърпява много основни промени.

Проектът Macintosh стартира в края на 70-те години на 20 в. с Джеф Раскин, служител на Apple Inc., който си представил лесен за използване, нискобюджетен компютър за средния потребител. Той искал да кръсти компютъра на своя любим сорт ябълки McIntosh. Името обаче трябвало да бъде променено поради правни причини, тъй като било фонетически сходно с това на производителя на аудио оборудване McIntosh Laboratory.

Първият (оригиналният) Макинтош използвал 16/32 bit Motorola 68000 процесор, който имал работна честота от 8MHz.

Оригиналната операционна система от 1984 г. на Макинтош представи някои радикални промени от гледна точка на графичния интерфейс: System 7, беше първият основен ъпгрейд на операционна система, който беше направен. Оригиналната операционна система на Макинтош била известна с името System Software или просто System. С пускането на System 7.6 официалното име било променено на Mac OS или Макинтош операционна система.

От 2001 г. класическата операционна система на Макинтош (Mac OS) била изместена от новата BSD Unix (Berkeley Software Distribution) базирана операционна система Mac OS X.

След 1994 г. компанията използвала линията на процесори PowePC, започвайки с PowerPC 601, които по-късно били ъпгрейдвани до версия 603, 603е, 604, 604е и 604ev. През 1997 г. компанията представи своят първи компютър, базиран на значително подобреният PowerPC G3 процесор като след това през 1999 г. се появи и PowerPC G4.

Първата версия на операционна система, която вървяла с компютрите била емулирана на 95%. Последващите я версии на операционните системи покачили този процент, на PowerPC кода, докато операционата система Х (OS X) не го довела до 100%.

На 6 юни 2005 г. Стив Джобс заяви, че компанията Apple започва преход за преминаване на всички машини от процесорите PowerPC към Intel. Тогава е демонстрирана версия на операционната система „Х” (Mac OS X), която е инсталирана на компютър, работещ с процесор Pentium 4.

1986 г. апаратът на НАСА „Вояджър-2” се сближава максимално с планетата Уран.По време на прелета са открити 10 нови спътника и са извършени наблюдения на атмосферата. Учените изучават деветте вече известни пръстена на планетата и откриват два нови.

Космическият апарат е изстрелян на 20 август 1977 г. от космодрума в Кейп Канаверал, Флорида, по програмата „Вояджър” на НАСА и е идентичен спрямо „Вояджър-1”. Апаратът посещава планетите Юпитер, Сатурн, Уран и Нептун. Любопитен факт е, че „Вояджър-2” е единственият апарат посетил Уран и Нептун, възползвайки се от изгодното разположение на планетите, което се повтаря веднъж на 175 години.

След края на планетните изследвания, „Вояджър-2” е част от междузвездната мисия на НАСА с цел установяване на условията отвъд хелиосферата.

Уран е третата по големина планета в Слънчевата система. Обикаля около Слънцето на разстояние 2,8 км и завършва една обиколка на всеки 84 години.

Продължителността на денят на Уран е 17 часа и 14 минути (измерен от Вояджър 2). Една от най-характерните черти на Уран е наклонът на неговата ос на въртене от почти 90 градуса. Смята се, че необикновеното му положение се дължи на сблъсък с планетоподобно тяло (планетоид) в ранната история на Слънчевата система. Затова на полярните области никога не достига слънчева светлина.

„Вояджър-2” открива, че една от най-забележителните характеристики е магнитното му поле, което е наклонено на 60 градуса от оста на въртене на планетата. Наличието на магнитно поле на планетата е било неизвестно преди пристигането на космическия апарат. Специфичната ориентация на полето предполага, че то се генерира на средна дълбочина във вътрешността на планетата, където налягането е достатъчно за да стане водата електропроводима.

Миранда, най-вътрешният от петте големи спътника на Уран, е обозначен като едно от най-странните небесни тела открити досега в Слънчевата система. На снимките се виждат каньони дълбоки по 20 км, терасовидно разположени слоеве и смесица от стара и млада повърхност.

На Титания има големи пропаднали системи и каньони, които показват наличие на някаква тектонска активност в историята на спътника. Ариел има най-ярката и на-младата повърхност от спътниците на Уран, като повърхността сочи за някаква геоложка активност. Малка активност се открива и Умбриел и Оберон, като се съди по тяхната стара и тъмна повърхност.

инфо: dariknews.bg

Ако тази статия Ви харесва, помогнете ни да я популяризираме чрез бутончетата за споделяне отдолу.

Благодарим Ви! 

Последвайте ни във Facebook

Оставете коментар

Писането на кирилица е силно препоръчително.

Сайтът не носи отговорност за съдържанието на коментарите и мненията, изказани в тях. Запазваме си правото да изтриваме коментари, които съдържат обидни или нецензурни изрази, които представляват явна или скрита реклама и които преценим за неподходящи по някаква друга причина.

Моля, обърнете внимание, че коментарите не са начин за връзка с нашия сайт. В случай, че искате да се свържете с нас, моля ползвайте за това секцията Контакти.