Интересни факти от днес, 26 ноември

3

1878 г. в София е открито първото военно училище. Националният военен университет „Васил Левски” води началото си от есента на 1878 г., когато на 1 септември във Филипопол (дн. Пловдив) императорският руски комисар в България генерал-адютант княз Александър Михайлович Дондуков-Корсаков подписва Заповед № 14 по Военното управление на Българската земска войска, с която назначава първия команден състав на Софийското военно училище, състоящ се от шест души.

1394 г. Сеул става столица на Корейската държава. През вековете градът е бил познат под различни имена, сред които Виресон, Ханчу, Намгьон, Хансон, Ханян, Гьонсон. Настоящото име произлиза от корейската дума за столичен град, която се счита, че произлиза от думата „сорабол”. Това название първоначално е използвано като определение за столицата на държавата Шила Гьончу.

През 18 г. пр.не.е. кралство Пекче основава столицата Виресон, която се счита за най-старото селище, което отговаря на Сеул в исторически план. На територията на съвременния град са открити части от крепостните стени на Виресон.


Трите кралства водят постоянно борба за пълен контрол над Корейския полуостров, което води до смяната на контрол в Сеул. През 392 г. Сеул влиза в състава на кралство Когурьо, а през 511 г. е завладян от обединеното кралство Шила-Пекче. Скоро след това кралство Шила успява да елиминира Пекче и Когурьо и разпростира властта си над Корейския полуостров. Създадената държава Обединена Шила съществува общо 267 години, докато не е победена от младото кралство Корьо през 935 г.

Вярвало се, че което кралство контролира долината на река Хан ще разполага със стратегически контрол над целия полуостров, защото тя се явявала транспортният център в района. През 1104 г. крал Сукчон от династията Корьо построява двореца в Сеул, тогава Намгьон. През неговото управление селището се превръща в град от първостепенно значение.

И Сон-гхе, по-известен като Таечо, узурпира трона през 1392 г. и слага край на династията Корьо и дава началото на династията Чосон, която управлява Корейския полуостров до 1897 г.

На 26 ноември 1394 г. Таечо обявява Сеул за столица, а градът е преименуван на Ханян. Императорът разпорежда построяването на нови крепостни стени, изграждането на храмове и издигането на двореца Кьонбоккун, който се е запазил до наши дни. Стената с дължина от 18 км свързвала планините Букаксан, Инвансан, Намсан и Наксан, които обграждат града и се явяват негова естествена защита.

1580 г. във Франция хугенотите сключват мирен договор с католиците, с който протестантството е признато за вероизповедание в тази държава.

Във Франция протестантски тежнения се проявяват по времето на Маргарита Наварска – тя и нейният духовник Жерар Русел са католици, но са впечатлени от протестантските нагласи за личната вяра. Смята се, че по това най-напред са били създадени няколко лутерански общини. Но същинско протестантско движение се оформя на основата на калвинистките принципи. Сериозно влияние има активният женевски реформатор Гийом Фарел, както и проповедта и дейността на самия Калвин.

Твърде скоро съчиненията на реформаторите са забранени, от времето на крал Анри II хугенотите са преследвани като еретици, но с едикт на Карл IХ от 1561 г. смъртното наказание да еретици е забранено. В Пуаси е организиран диспут между католици и хугеноти, но те не постигат помирение. За известно време им е предоставена свобода да извършват калвинистко богослужение, укрепена с издадения от крал Анри IV Нантски едикт от 1598 г.

Недоволството на парижани от хугенотите ги изтласква от столицата и централните райони на страната и ги принуждава да се оттеглят предимно в районите на укрепените Ла Рошел, Сомюр и Монтобан. От 1568 г. пристанищният град Ла Рошел на брега на Бискайския залив става е център на тяхната дейност. Калвинистки общини има също в Прованс, в Бургундия и др.

Хугенотите в лицето на своя лидер Гаспар дьо Колини имат сериозно влияние върху крал Карл IХ. Майката на краля Екатерина Медичи търси начини да прекрати това влияние. След неуспешен опит за покушение над Колини през 1572 г. въвлечени в противоборствата на управляващите династии ревностни католици извършват масово клане на хугеноти, станало печално известно като Вартоломеева нощ.

През 1685 г. крал Людовик ХIV отменя Нантския едикт и започват преследвания на хугенотите. Много от тях се изселват от страната – в Англия (главно в Лондон), в Холандия, Швеция, Дания, Америка, Русия. Във Франция протестантите отново получават свобода на изповеданието след революцията от 1789 г. В страната се установяват реформатски църкви, които са наследници на хугенотите.

1778 г. Джеймс Кук открива остров Мауи, втория по големина от Хавайските острови. Хавайските острови сформират архипелаг от 24 острова и атоли в Тихия океан, разпределени в две групи – югоизточни и северозападни. Островите отстоят на 3000 км от най-близкия континент, което ги прави най-изолирания архипелаг на земята.

За европейската цивилизация съществуването им става известно на 18 януари 1778 г. Тогава именно великият пътешественик Кук се натъква на два от общо 24-те острова в архипелага. Кук е изпратен на трето околосветско пътуване със задача да намери пряк път от Европа за Азия.

През декември 1777 г. корабите, участващи в експедицията – „Резолюшън” и „Дискавъри”, тръгват от Бора Бора на североизток, за да търсят път през тихия океан покрай Северна Америка към Европа. На 18 януари експедицията се натъква на островите Оаху и Кауаи. Кук кръщава новото си откритие Сандвичеви острови, в чест на своя приятел и патрон – Първият лорд на Адмиралтейството Джон Монтегю, IV граф Сандвич. Предишните мореплаватели не се натъкнали на тях поради географското им положение.

По нареждане на Кук експедицията остава на островите до 2 февруари, през което време попълват запасите си от храна, прясна вода и сол. На няколко пъти местните жители „гостуват” на европейците, макар категорично да отказват да се качат на борда на корабите. Кук е посрещнат като бог.

Накрая експедицията поема на път. След като не успява да намери търсеният пряк път, Кук решава да се върне и да презимува на новооткритите Сандвичеви острови. На 26 ноември 1778 г. той стига до северния остров Мауи, а на следващия ден на посещение на борда на „Резолюшън” идва самият крал на острова – Кахекили. Три дни по-късно на кораба пристига и кралят на остров Хаваи Каланиопуу със свитата си. Двете кралски особи воюват помежду си.

Точно година след като за пръв път се натъкват на островите, на 17 януари 1779 г. корабите на Кук хвърлят котва в залива Кеалакекуа на остров Хаваи. Екипажът е приветстван от над 10 000 туземци. И така, за да се стигне до фаталният 14 февруари, европейците се разбирали нормално с местното население.

В този ден Джеймс Кук загива на брега. Заедно с 10 въоръжени мъже капитанът се отправя да преговаря с краля на острова, с настояване да му бъде върната открадната предната нощ от местните спасителна лодка от „Резолюшън”. Стига се до спречкване, на брега се събира хилядно множество, което изтласква англичаните към водата, които се поддават на паниката и в суматохата при отстъплението Джеймс Кук пада пронизан с копие във врата.

1789 г. в САЩ започва да се чества Деня на благодарността. По-късно – през 1863 г., президентът Ейбрахам Линкълн обявява деня за национален празник.

В САЩ Денят на благодарността се празнува в четвъртия по ред четвъртък на месец ноември, а в Канада през втория понеделник на октомври. Това е ежегоден празник, на който хората отдават благодарност за нещата, с които са се сдобили през годината. В действителност празникът съвпада и с прибирането на последните реколти.

Началото на тази традиция е положено от английските заселници. Те празнували за пръв път Деня на благодарността, след като оцелели с помощта на местни индианци през първата тежка зима, прекарана на американска земя. Това се случило във Вирджинската колония – около век преди традицията на празника да се разпространи и да стане масова. Според традицията в този ден да се сервира пуйка с пълнеж предпочитание, който обикновено е от ориз, картофи или царевица. По тази причина празникът е известен още и като Денят на пуйката.

1906 г. със завръщането на Теодор Рузвелт от страните от Централна Америка приключва първото посещение на американски президент зад граница.

През 1901 г. Уилям Маккинли Маккинли встъпва в длъжност като президент за втори мандат, а Рузвелт става вицепрезидент. На 6 септември с.г. се извършва покушение срещу президента. На 14 септември той умира и още същия ден Рузвелт полага клетва за президент. Заел президентския пост Рузвелт продължава курса на Маккинли за установяването на Америка като световна империалистическа държава, която действа активно в целия свят.

Рузвелт е първият президент, който кани афроамерикански представител в Белия дом. Става въпрос за чернокожия учен Букър, който през 1901 г. е приет в Белия дом, за да обсъждат заедно с президента въпроси, свързани с расизма.

Той е и първият президент, получил Нобелова награда за мир (1906) за посредничеството си в сключването на руско-японския мир в Портсмут. Теодор Рузвелт не присъства на церемонията по награждаването, а парите, които получава от Нобеловия комитет, ги дава на агенциите, подпомагащи жертвите на Първата световна война. След като получава наградата за мир, той не престава своята посредническа политика. Организира конференции за регулиране на кризата във Франция и Германия.

Теодор Рузвелт си изгражда образа на първия голям американски герой на новия век – векът на средствата за масова информация. Той е считан за изключително смела и авторитетна личност – имижд, който кара обществеността да го приеме. Успява да покаже как аристократичното направление може да процъфтява в условията на демокрация.

1922 г. британският археолог Хауърд Картър прави малка дупка в една здраво затворена врата и се превръща в първия човек, който стъпва в гробницата на Тутанкамон в Луксор, Египет за последните 3000 години. Когато Картър открива гробницата му в Долината на царете, Тутанкамон става един от най-известните фараони, а откритието бележи възход на интереса към Древен Египет.

Картър е едва на 17 години, когато Пърси Нюбери, млад египтолог, го наема да прерисува с акварел фреските от гробниците на Бени Хасан. По-късно работи върху погребалния храм на Мeнтухотеп в Деир ел-Бахари. Работи с Флиндърс Петри в Тел ел-Амарна, но работата му не се харесва на археолога. Картър отива в Деир ел-Бахари, за да възстанови барелефите в храма на Амон, построен от Хатшепсут. Среща се с Гастон Масперо, който оценява работата му. През 1899 г. французинът му предлага работа в египетската археологическа служба като Главен инспектор на паметниците в Горен Египет, от която той се отказва през 1905 г. след скандал.

Няколко години по-късно, през 1907 г. Картър се запознава с лорд Карнарвон (Джордж Хърбърт, 5 граф на Карнарвон), ентусиазиран аматьор, който бил готов да предостави на Картър необходимите средства да продължи работата си. Скоро Картър става надзорник на всички разкопки на лорд Карнарвон.

Лорд Карнарвон финансира Картър за издирването на гробницата на непознатия дотогава фараон Тутанкамон, чието съществуване е открито от Картър. Тутанкамон бил фараон от Осемнадесета династия, който управлява Египет от около 1334-1333 пр.н.е до 1323 пр.н.е., живял от около 1341 г. пр.н.е. до 1323 пр.н.е., по време на период, познат на историците и египтолозите като Ново египетско царство.

През 1922 г. Картър намира гробницата на Тутанкамон, единствената гробница, която не е била ограбвана в Долината на царете. През ноември той открива стълби, които по-късно разбрал, че водят до гробницата на младия фараон Тутанкамон. Картър незабавно уведомява Лорд Карнарвон, който пристига в Египет по най-бързия начин. На Лорд Карнарвон се пада честта да направи пролука във вратата.

Двамата мъже стават свидетели на уникално – впечатляваща гледка. Богатство като от приказките – злато, слонова кост и безброй удивителни предмети – пленяващи  съкровища, преминали от древността и оцелели до съвременните години. Най-добре запазената гробница в Долината на Царете разполага с най-безценната си тайна. Това е саркофагът, в който е положен младият владетел Тутанкамон.

На 16 февруари 1923 г. е отворена погребалната камара, която се намира в огромната гробница и там Картър открива мумията на 19-годишния Тутанкамон. Тялото на фараона е положено в четири прекрасни позлатени ковчега, поставени един в друг. Лицето на младия владетел е покрито със златна погребална маска. В бинтовете на мумията са положени безброй малки златни фигурки и статуетки, скарабеи и други принадлежности, които да пазят фараона и да му помагат да премине лесно в Света на мъртвите.

В последствие проучвания показват, че мумията се намира в изключително лошо състояние. Английският египтолог Хауърд Картър, който открива гробницата на Тутанкамон през 1922 г., използва нагорещени метални пръти за отварянето на саркофага и за снемането на златната траурна маска – „варварска технология”, според съвременните разбирания. В онези години обаче този метод няма конкуренция сред научната общественост.

1924 г. Великият народен хурал провъзгласява Монголия за народна република – втората в света социалистическа държава след СССР. За столица на републиката е обявен град Урга, който е преименуван на Улан Батор в чест на Сухе Батор, герой на Монголската народна революция от 1921 г.

През 13 в. Монголия е център на Монголската империя – най-голямата в световната история. След повече от век величие империята запада, поради вътрешните феодални борби. Това позволява на манджурите да завладеят Вътрешна Монголия през 1636 г. и да подчинят останалата част от страната – Външна Монголия през 1691. Двете Монголии обявяват независимост през 1911., но само Външна Монголия успява, с руска помощ. След Октомврийската революция в Русия китайската армия отново я окупира през 1919, но попада между Бялата и Червената армия, които пренасят Руската гражданска война в монголските земи и я изтласкват през 1921 г.

През 1924 г. е създадена Монголската народна република, а страната става втората комунистическа държава в света след СССР. Политиците, които искат по-независим курс на развитие, като Бодо и Дандзан, са екзекутирани.

1925 г. осъществен е първият полет на съветски бомбардировач ТБ-1. Туполев ТБ-1 (известен и като АНТ-4) е първият в света изцяло метален двумоторен бомбардировач-моноплан долноплощник.

По поръчка на Особено техническо бюро 11 през ноември 1924 г. ЦАГИ започнало проектирането и построяването на ТБ-1 (АНТ-4) с двигатели „Непир-Лайон”. Построяването се провеждало в неприспособено за целта помещение в Дом 16 на ул. Радио в Москва и имало недостиг на квалифицирани работници. На 11 август 1925 г. сглобяването на самолета било приключено. За да бъде прехвърлен на летището се наложило да срутят една от стените на сградата. Преместването на летището завършило през октомври 1925 г.

Първият полет траял 7 минути и бил извършен от А. И. Томашевски на 26 ноември 1925 г. След доработка на конструкцията бил извършен втори полет с продължителност 35 минути на 15 февруари 1926 г.

Самолетът бил без въоръжение, радиоелектронно оборудване и всичко останало. Произвеждан е серийно от лятото на 1929 г. до началото на 1932 г. Общо са били построени 212 от този тип самолети. На въоръжение е бил до 1936 г. След снемането от въоръжение на самолетите ТБ-1, били преименувани на Г-1 и се експлоатирали от Аеропорт и Главсевморпути като товаро-пътнически и напълно товарни (някои от тях превозвали сяра от рудниците в Ашхаба).

1942 г. Йосип Броз Тито и югославски партизани провеждат първата среща от Антифашисткото събрание за народно освобождение на Югославия. АВНОЮ е формирано в Бихач като общонационално и общополитическо представителство на комунистическото движение в окупирана Югославия.

След капитулацията на Югославската армия на 17 април 1941 г. Кралство Югославия е поделено между Нацистка Германия, Италия, Унгария и България. В Хърватия и части от Босна и Херцеговина се създава Независима хърватска държава (НХД). Съпротивата срещу окупационните режими, установени в страната, и срещу хърватските власти активизира ЮКП, в онзи период в нелегалност, която взема връх и главна роля в югославската съпротива.

На 26 ноември 1942 г. партизанските лидери свикват първото заседание на АВНОЮ в Бихач с цел сдобиването на политическа легитимност. На заседанието присъстват комунистически представители и некомунистически партизански дейци, които дават подкрепата си на Йосип Броз Тито за демокрация, права на всички етнически групи, неприкосновеност на частната собственост, свобода на индивидуална икономическа инициатива на различните групи.

1959 г. Ернесто Че Гевара е назначен за председател на националната банка на Куба. Той е един от ръководителите на Кубинската революция.

Че Гевара става свидетел на концентрираната политическа власт в ръцете на Фидел Кастро. Зараждат се нови антикомунистически движения и протести, които заплашват да свалят режима на Кастро. На 7 октомври Ернесто Гевара е назначен за ръководител на Индустриалния департамент към Кубинския национален институт за аграрни реформи, а на 26 ноември за председател на Националната банка на Куба.

След завземане на властта в Куба през 1959 г. Ернесто Рафаел Гевара де ла Серна е назначен за прокурор на революционен трибунал, който екзекутира стотици служители на предишния режим, обвинени във военни престъпления. Той също така създава трудово-възпитателни лагери. Заема различни важни постове в правителството на Куба – президент на националната банка, главнокомандващ на кубинските революционни въоръжени сили и дипломат, като по същото време пише няколко теоретични труда за революцията и партизанската борба.

През 1965 г. се отказва от кубинското си гражданство и всичките си постове в държавата и заминава най-напред за Конго, а след това за Боливия, където се опитва неуспешно да помогне на революционната партизанска борба и да разпали нови социални революции. Две години по-късно е заловен от ЦРУ при специална военна операция и убит. Тленните му останки са открити едва след 30 години и са пренесени в Куба.

Любопитен факт е, че смъртта му го прави изключително популярен по цял свят и го превръща в универсален символ на революционните движения, контракултурата и бунта срещу социалните неправди. До ден днешен името и делата му са предмет на много спорове, противоречия и страсти. Някои го считат за герой и светец, а други за убиец и престъпник.

1965 г. Франция изстрелва първия си изкуствен спътник на Земята – „Астерикс”.Първоначално е наименуван A-1, като първия военен френски спътник, но впоследствие е преименуван на „Астерикс”, като популярния френски анимационен герой.

Спътникът е изстрелян с ракета от тип „Диамант” от ракетната площадка Хамагур в Алжир. Така страна Франция става петата страна, която успешно изстрелва изкуствен спътник. Преди нея са СССР със „Спутник-1” (1957), САЩ с „Експлорър-1” (1958), Канада с „Алует” и Италия със „Сан Марко” (1964). Поради високата му орбита не се очаква да навлезе в земната атмосфера в следващите няколко века.

1967 г. по време на най-голямото наводнение в историята на Лисабон загиват 450 души.

1976 г. Бил Гейтс и Пол Алън регистрират като запазена търговската марка Microsoft Corporation. Компанията, специализирала се в разработването на софтуерни продукти за персонални компютри, е основана година по-рано в Албърк, щата Ню Мексико.

През 1973 г. Бил Гейтс е приет в Харвардския университет. Започва да учи, но след като открива компютърния център там, забравя учението. Бил и неговият приятел Пол поддържат връзка, въпреки че са далеч един от друг. Те обсъждат често идеята да създадат своя компания.

След края на първата учебна година в Харвард, през лятото двамата започнали да работят в „Хъни уел”, а след края на лятото Пол Алън започва все повече да настоява да създадат софтуерна компания, но Гейтс не бил достатъчно сигурен в техния успех, за да прекъсне обучението си.

През декември 1974 г. Алън отива на гости на Гейтс, когато се спира в един магазин. Това, което вижда вътре, променя завинаги техния живот. На корицата на списание „Популар Електроникс” имало снимка на „Altair 8800” със заглавие под него „Първият комерсиален микрокомпютър”. Той занася списанието на Гейтс и те видели в този микрокомпютър своя голям шанс, знаейки, че той щял да има нужда от програми, с които да работи.

След няколко дни Гейтс се обажда на „Микро Инстрюментейшън Енд Телеметри Систъмс”, създателите на „Altair 8800”, и им заявява, че двамата с Пол са създали версия на BASIC, която може да работи на техните компютри. Това всъщност било лъжа, те нямали написан дори ред с код, защото не притежавали „Altair 8800”. Но MITS не знаели това и били доста заинтересовани от тяхното творение. Затова Бил и Пол започнали да работят върху BASIC. Съставянето на кода било поверено на Бил Гейтс, а Пол Алън подготвял емулация на „Altair” на „PDP-10”.

След осем седмици те били готови и Алън трябвало да отиде до MITS, за да тества творението им. Когато Пол сложил програмата в „Altair”, той за първи път се докосвал до този компютър. Ако емулаторът, който бил направил, или част от кода на Гейтс не работела, тяхното начинание щяло да завърши с провал. За негова радост това не се случило, защото програмата работела перфектно. Първо компютърът извел съобщението „memory size?”, Пол въвел „7K.”. След това написал „Print 2+2.” и за негова радост компютъра изписал „4”.

MITS решили да купят правата върху BASIC от двамата програмисти. Бил видял големи възможности в софтуерния бизнес и прекъснал обучението си в Харвард. Той и Пол Алън създали компанията Microsoft през лятото на 1975 г., когато Гейтс бил едва на 19 години. А през 1977 г. ръководството на Харвардския университет го удостоило с диплома „поради неговите особени заслуги”.

2003 г. свръхзвуковият „Конкорд” изпълнява „прощален” полет. Всъщност полетите с пътници окончателно са прекратени месец преди това.

„Конкорд” излита за пръв път на 2 март 1969 г., като е използван от авиокомпаниите „Бритиш Еруейс” и Ер Франс” от 21 януари 1976 г. до 24 октомври 2003 г. Първият му полет е по маршрута Париж-Дакар-Рио де Жанейро.

185-тонният „Конкорд” е забележително творение на една амбициозна програма. Построени са само 20 машини, превозващи едва по 100 пътници. Постиганата скорост е малко повече от 2179 км/ч. Трансатлантическият полет продължава около 3,5 часа.

Любопитен факт е, че „Конкорд” е единственият самолет, който „изпреварва залеза”. По време на полети рано вечерта от Париж или Лондон до САЩ самолетът излита по тъмно и настига Слънцето – от кабината се е вижда как то изгрява от запад.

В България:
1878 г. в София е открито първото военно училище.
 Националният военен университет „Васил Левски” води началото си от есента на 1878 г., когато на 1 септември във Филипопол (дн. Пловдив) императорският руски комисар в България генерал-адютант княз Александър Михайлович Дондуков-Корсаков подписва Заповед № 14 по Военното управление на Българската земска войска, с която назначава първия команден състав на Софийското военно училище, състоящ се от шест души.

За първи началник на училището е назначен капитанът от руската гвардия Николай Николаевич Флейшер, който на 6 септември издава Заповед № 1 по училището. От тази дата започва летоброенето не само на военното училище, но и на цялата българска военнообразователна система.

В Пловдив училището се разполага в Първоначалното училище „Света Троица”, което се е намирало в старата част на днешния град. Преместването на училището в София се извършва от 14 до 19 ноември – до Пазарджик с влак, а от там пеша.

Първият район на училището в София е бивша турска военна болница, която се е намирала зад днешния Централен военен клуб. Там на 26 ноември 1878 г. училището официално е осветено и открито със Заповед № 18 по Военното управление на България. Днес тази дата е официалният празник на университета. На следващия ден започват учебните занятия с приетите юнкери едновременно в двата класа.

На 10 май 1879 г. е произведен Първият випуск в състав 165 души. В следващите години курсът на обучение постепенно се увеличава на три, четири и пет години.

1913 г. българският екзарх Йосиф I премества седалището на Българската православна църква от Цариград в София. След Освобождението Българската екзархия съсредоточава своята дейност главно в онези български земи, които по силата на Берлинския договор (1878 г.) остават отново в пределите на Османската империя.

По настояване на българите от Македония и с одобрението на цялото българско обществено мнение, в началото на 1880 г. екзарх Йосиф се завръща в Цариград, за да действа за укрепване и запазване на екзархийското ведомство в останалите под османска власт български земи.

След разгрома на България в Междусъюзническата война (1913 г.) екзарх Йосиф I премества седалището си в София. В продължение на 30 години след смъртта на Йосиф I (1915) г. Българската екзархия се управлява от Свети синод, начело на който стои наместник-председател. За този период постът „наместник-председател” е заеман последователно от общо шестима митрополити, последният от които е бъдещият екзарх Стефан I.

1956 г. се състои премиерата на първия български цветен филм – „Точка първа”.Филмът е поетичен разказ, свързващ в едно актуалните теми за опазването на мира и за детството.

Режисьор на „Точка първа” е Боян Дановски. Филмът е по сценарий на Валери Петров, а музиката е композирана от Петър Ступел.

В лентата участие взимат Румяна Чокойска, Жени Божинова, Ружа Делчева, Константин Кисимов, Димо Бакалов, Рангел Вълчанов,  Вяра Игнатиева, Асен Кисимов, Димо Коларов, Любомир Шарланджиев, Таня Масалитинова, Стоянка Мутафова, Георги Георгиев-Гец, Георги Калоянчев, Емилия Радева, Гинка Станчева.

инфо: dariknews.bg

Ако тази статия Ви харесва, помогнете ни да я популяризираме чрез бутончетата за споделяне отдолу.

Благодарим Ви! 

Последвайте ни във Facebook

Оставете коментар

Писането на кирилица е силно препоръчително.

Сайтът не носи отговорност за съдържанието на коментарите и мненията, изказани в тях. Запазваме си правото да изтриваме коментари, които съдържат обидни или нецензурни изрази, които представляват явна или скрита реклама и които преценим за неподходящи по някаква друга причина.

Моля, обърнете внимание, че коментарите не са начин за връзка с нашия сайт. В случай, че искате да се свържете с нас, моля ползвайте за това секцията Контакти.