История за любов, благородство и разкъсващ избор

1Войната събира японец и рускиня, но след 37 г. те се разделят. Вижте защо…

Само няколко души изпратиха в последния ѝ път 94-годишната Клавдия Новикова – роднини почти не ѝ бяха останали, приятелките също отдавна се бяха преселили в отвъдното. Централните телевизионни канали в Япония обаче съобщиха за смъртта на жителката на селцето Прогрес: „Почина руската съпруга на Ясабуро-сан“.

За живота на Клавдия Новикова са изписани десетки вестникарски страници, няколко книги, направени са филми и даже една театрална постановка. В Япония тази руска жена стана символ на любовта и саможертвата. След 37 години с мъжа си тя сама го накарала да се върне в родината си, при съпругата, която чакала своя Ясабуро-сан повече от половин век.

Клавдия и Ясабуро се срещнали през 1959 година. И двамата зад гърба си имали тежки години, прекарани в сталински лагери. Тя – 7 години за чужд дълг, а той – 10 години като японски шпионин. Всеки от тях имал своята болка. Преди войната Клавдия се омъжила, родила син, очаквала като всички мъжът ѝ да се върне от фронта. Но когато я осъдили и изпратили в лагера в Колима, върналият се жив от войната мъж свил ново семейно гнездо с друга жена.

Не била по-радостна съдбата и на Ясабуро Хачия. Преди войната заедно с младата си жена, успял да напусне Япония и да търси по-лек живот в Корея. Там му се родили син и дъщеря. Но през есента на 1945 година, когато съветските войски навлизат в Корея, повечето от японците, пребиваващи там, са арестувани по подозрение за шпионаж срещу Съветския Съюз. Ясабуро получил присъда – 10 години в лагера, в който била и Клавдия – близо до Магадан. Повече не видял семейството си. Когато излизал от лагера, чиновниците просто забравили да го включат в списъците с японски военнопленници, които трябвало да се върнат по домовете си… Ясабуро нямало къде да се върне. Той бил сигурен, че жена му и децата му са загинали. Освен това се страхувал след толкова години в Съветския Съюз как ще се отнесат с него в родината му. Приел съветско гражданство и станал Яков Иванович.

„Запознахме се в Бряншчина, където бяхме интернирани. Видях Яша – неруско лице, много слаб, свит, а в очите такава огромна мъка, че сърцето ми се сви от жалостивост – спомня си Клавдия Леонидовна. – В началото на 60-те една позната ме извика да се преселя в Далечния Изток, в селцето Прогрес, и аз заминах. Яша ми пишеше писма, че иска да е с мен, но аз се отказах. Страхувах се и само на най-близката си приятелката си признах, че си кореспондирам с бивш военнопленник.“

Ясабуро все пак пристигнал в Прогрес. Оженили се с Клавдия и живяли заедно 37 години. Той станал бръснар, занимавал се с фотография и иглотерапия. Отглеждали домати и краставици, гледали коза и пчели. Живеели скромно, задружно и спокойно. Но деца нямали. „Такива мъже като моя Яша в този окръг няма и да намериш. Жените ми завиждаха. Той не пушеше, не пиеше“ – хвали съпруга си Клавдия. Надявали се, че ще умрат в един и същи ден. Вече като пенсионер, Яков Иванович донесъл у дома два ковчега. Разглобил ги, изсушил ги, отново ги сковал и ги качил на тавана. Но те така и не дотрябвали.

В началото на перестройката, при падането на желязната завеса, една от познатите на семейството разказала за странния жител на селцето Прогрес на свой роднина от Приморския край, който имал бизнес с Япония. Японските му партньори започнали да издирват негови роднини на острова. И открили отначало брат му, а после – жена му и дъщеря му…

2

Хисако предано чакала мъжа си 51 години: върнали се с дъщеря си в Япония след войната. Синът починал още в Корея. Работила като медицинска сестра и цял живот спестявала за малка къщичка. Тя записала имота на името на мъжа си и дори открила сметка на негово име, без да знае жив ли е и ще се върне ли някога. Когато откриват мъжа на Хисако, дъщеря им Кумико вече е над 50 г.

Дъщерята и братът на Яков Иванович пристигнали в Прогрес, за да го уговарят да се върне в родината. Той отказал. „Не мога да те оставя. Ти си всичко за мен“ – казал на руската си жена. И тогава Клавдия Леонидовна взела решение тя самата да накара мъжа си да се върне в Япония. Давала си сметка, че в това малко бедно руско селце той едва ли ще живее дълго, защото бил болен, а на острова условията за живот за възрастни хора са много по-добри. А и японската му жена трябвало да го види и да го прегърне, преди да умре.

Клавдия Леонидовна извадила международен паспорт на Яков Иванович, купила със спестяванията си долари и подала молба за развод… Без това той не би могъл да кандидатства за пенсия в Япония, или да придобие имота и наследството си. През март 1997 година Клавдия казва „сбогом“ на любимия човек…

Ясабуро постоянно пращал в Прогрес подаръци от Япония. Звънял всяка събота и я канил на гости. Известна японска писателка издала книга за съдбата на Клавдия Новикова, телевизионни журналисти снимали репортажи за нея и тя станала известна в страната на изгряващото слънце. В префектура Татори, в предградията на Токио, започнали да събират пари от целия свят, за да пристигне „баба Клава“ в Япония. Тя е на повече от 80 г., когато това се случва. Посрещнали я като национална героиня. Клавдия Леонидовна се среща и с японската жена на своя Яша. Те се прегърнали и заплакали – не им трябвал преводач, за да се разбират.

Клавдия пътувала до Япония още два пъти. Присъствала на премиерата на пиеса, посветена на тяхната история с Яша. Ясабуро я умолявал да остане или пък той да се върне отново в Прогрес при нея – Хисако вече била починала. Но Клавдия Леонидовна отказвала с аргумента нейният Яша „да може да живее достойно“. Самата тя живяла до края си скромно, в самота, разчитайки само на собствените си сили.

Из писмото на Яша до Клавдия, след като тя умира през септември 2014 г.:

„Клавдия! Разбрах, че вече те няма и скръбта ме е завладяла напълно. Опитах се да ти звънна на 30 август, когато навърших 96 години, но не се получи. Всички тези 40 години, които живях с теб в Русия, ти беше винаги с мен, винаги ме подкрепяше. Благодаря ти за всичко… Успях да се върна в Япония само благодарение на твоите усилия и съм ти безмерно признателен за това. Спомням си как даже си подготвихме ковчезите за нас двамата в твоята родина. Ако беше по силите ми, щях да долетя при теб и да те притисна до сърцето си силно, силно…Но аз съм безсилен…Спи спокойно, скъпа Клавдия.

Твой Ясабуро».

инфо: spisanie8.bg

Вижте още: 

ЗНАЦИ, ЧЕ СЕ ПОЗНАВАТЕ ОТ МИНАЛ ЖИВОТ

Ако тази статия Ви харесва, помогнете ни да я популяризираме чрез бутончетата за споделяне отдолу.

Благодарим Ви! 

Последвайте ни във Facebook

Оставете коментар

Писането на кирилица е силно препоръчително.

Сайтът не носи отговорност за съдържанието на коментарите и мненията, изказани в тях. Запазваме си правото да изтриваме коментари, които съдържат обидни или нецензурни изрази, които представляват явна или скрита реклама и които преценим за неподходящи по някаква друга причина.

Моля, обърнете внимание, че коментарите не са начин за връзка с нашия сайт. В случай, че искате да се свържете с нас, моля ползвайте за това секцията Контакти.