Кой е шефът – ние или мощният компютър в нас?

мозък

Привържениците на теорията на Елън Мъск намират потвърждение и в провокативните тези на известната в цял свят руска професорка Татяна Черниговска.

Тя е категорична, че мозъкът взема решение в рамките на 30 секунди преди човек да е наясно с това решение.

Тя се базира на експеримента на колегата си невробиолог Даниел Уогнър. Фокус-групата трябва да натисне червеното копче, когато види на екрана червен цвят. Проследяването на мозъчната дейност установява, че още в първите секунди започват да протичат различни импулси. Което е сигнал за наблюдаващите, че тогава решението е взето Интересно обаче защо хората чак между 20-ата и 30-ата секунда осъзнават това и посягат към копчето.

„30 секунди е огромен период от време за мозъчната дейност – казва Черниговска. – Въпросът е кой взема решението – човекът или мозъкът?“ При това положение според нея възниква въпросът можем ли да носим отговорност за постъпките си и има ли свобода на волята?

Сега идеята е доразвита от Елън Мъск, който пита кой командва компютъра в главата ни.
Илюстрация на тази теза са някои от най-известните примери в историята. Те и до днес са абсолютно необясними, взети след внезапни решения, които са против всяка логика.

„Фюрера в продължение на 2 години е съюзник с Русия, което е в интерес и на двете страни – обяснява пред „168 часа“ шефът на Историческия музей Божидар Димитров. – От една страна, Хитлер реализира мечтата на генералите си да воюват само на един фронт и същевременно продължават натиска си над останалите страни. На свой ред Русия печели Латвия, Естония, Молдова, част от Финландия и Бесарабия.“ Паралелно с това двете страни са имали планове за разделяне на Турция и да върнат на България Одринска Тракия.

„Виждал съм ги тези проекти и съм ги чел – казва Димитров. – Бащата на починалия вече Срашимир Иванов е трябвало да стане областен управител на новата област.“

По това време Хитлер все още воюва с Великобритания, но има подписани два пакта за ненападение и сътрудничество с Москва.

„В този момент, на 22 юни 1941 г., Хитлер най-неочаквано напада СССР, без да е приключил с Англия – казва Димитров. – Взема това решение против всяка логика. Отново трбява да воюва на два фронта в резултат на едно абсолютно необяснимо хрумване, заради което в крайна сметка губи всичко“, казва Димитров.

Друг подобен пример е атаката на цар Фердинанд от 16 юни 1913 г. срещу съюзниците му Сърбия и Гърция. „Внезапно, неочаквано за всички, още тогава това е наречено престъпното безумие – обяснява Димитров. – Търпим голямо поражение, защото всички на Балканите се обединяват срещу нас, в България нахлуват чужди войски, а международното мнение за първи път е срещу нас, наричат ни агресор.“

3

„В случая никой не говори за натискане на някакво копче, за да вземете това или онова решение. Експериментът на Уогнър показва съвсем друго“, категоричен е психологът Моника Балаян.

инфо: 168chasa.bg

Вижте още:

 

 

Ако тази статия Ви харесва, помогнете ни да я популяризираме чрез бутончетата за споделяне отдолу.

Благодарим Ви!

  Последвайте ни във Facebook

Оставете коментар

Писането на кирилица е силно препоръчително.

Сайтът не носи отговорност за съдържанието на коментарите и мненията, изказани в тях. Запазваме си правото да изтриваме коментари, които съдържат обидни или нецензурни изрази, които представляват явна или скрита реклама и които преценим за неподходящи по някаква друга причина.

Моля, обърнете внимание, че коментарите не са начин за връзка с нашия сайт. В случай, че искате да се свържете с нас, моля ползвайте за това секцията Контакти.