Лидия Шърман: Шампионката отровителка (част 1)

Лидия Шърман, известна като „Шампионката отровителка” е серийна убийца от САЩ, чийто жертви са обикновено членовете на собственото й семейство. Отровила трима съпрузи, Лидия не спира дотам, а „разширява обхвата си” към собствените и доведените си деца.

Предполага се, че има повече от 12 жертви.

Ранни години

Лидия Шърман е родена в Бърлингтън през 1824 година с името Лидия Данбъри. Тя остава сираче на деветгодишна възраст и е отгледана от свой чичо. Нищо в детството й не подсказва за чудовището, в което ще се превърне. Тя напуска града през 1840 година и се установява в Ню Брунсуик, Ню Джърси, за да работи като шивачка и среща първия си съпруг, вдовецът Едуард Стрък в методистката църква, чийто член става след преместването си.

Седем години по–късно те се местят в Манхатън, където Стрък започва работа в полицията и двойката има шест деца. Един ден Едуард пристига на местопрестъпление твърде късно, за да предотврати убийство. Тръгват слухове за неговата страхливост и след кратко разследване Стрък е уволнен, което го хвърля в дълбока депресия. Животът на Лидия става изключително труден – тя трябва да се грижи за децата и за пропилия се след уволненето Едуард. Той не успява да се задържи на никаква работа и след няколко неуспешни опита се отказва дори да търси. До този момент, Лидия търпеливо понася ужасните настроения на съпруга си, стигащи до крайности от заплашване да се самоубие, до брутални побои и заплахи да убие нея. Но принудена да изкарва прехраната и да се грижи за всички деца, един ден тя решава, че така не може да продължава повече. Бивш колега на Стрък в случаен разговор изказва предположението, че Едуард се е побъркал и вероятно няма да се оправи. Според него, по–добре щяло да бъде Лидия да се отърве от съпруга си.

Внезапно Едуард се разболял. Докторите били безсилни и нямали представа как да го лекуват, тъй като не успявали да му поставят диагноза. Скоро след това Едуард починал. Вдовицата му разказвала, че той често взимал различни лекарства в огромни количества, което обяснявала с депресията му. Никой не заподозрял опечалената съпруга, принудена да се грижи сама за всичките си деца. Всички я съжалявали, въпреки получената след смъртта на съпруга й застраховка. Никой не заподозрял нищо, дори когато година след смъртта на Едуард всичките му деца го последвали в гроба.

Неспособна да се грижи за толкова много деца сама, Лидия отровила малкия Уилям, който по това време бил едва на девет месеца, четиригодишния Едуард и шестгодишната Марта Ан, понеже не успявала да се справи с финансовото бреме по отглеждането им. В един и същи ден те започнали да повръщат и лекарят, повикан да ги прегледа, поставил диагноза „стомашен вирус”. След кратко боледуване, децата издъхнали.

Сега, с три деца в къщата, Лидия работела като медицинска сестра и шивачка. Синът й Джордж печелел по 2.50 долара на седмица като бояджия. Но той се разболял от „бояджийски колики” и вече не бил способен да допринася за семейния бюджет. Тогава Лидия подправила и неговия чай с арсеник. Докторът заявил, че Джордж е починал от „бояджийски колики”. Най–голямата дъщеря на Лидия се била изнесла и по това време в къщата с майка си живеела само Ан Елиза, на дванадесет. „Отчаяна и обезверена”, Лидия решила, че ако може да се отърве и от Ан Елиза, тогава тя и кръстената на нея най–голяма дъщеря, Лидия, биха могли да се справят по–добре. Същата зима Ан Елиза се разболяла от грип и Лидия, вярна на себе си, подправила и нейния чай с арсеник. Ан Елиза починала 4 дни по–късно. Същата зима най–голямата й дъщеря Лидия починала от естествена смърт и Лидия Шърман останала сама на този свят.

Изглежда на никого не направило впечатление, че цялото семейство на Лидия измряло при подозрителни обстоятелства. Тъкмо обратното – хората искрено я съжалявали. Тя се разхождала из града със скръбно изражение след всяка смърт и ридаела високо за децата и съпруга си.

Денис Хърлбърт

През същата зима, малко след смъртта на последното й дете, Лидия се преместила в Ню Хейвън, Кънектикът и започнала работа като икономка. Осем месеца по–късно напуснала, за да започне отново като икономка, но в къщата на богатия възрастен Денис Хърлбърт – фермер, притежаващ солидно състояние. По–малко от месец след като се нанесла при него, Денис предложил на Лидия брак. Денис не бил съпруг–мечта за Лидия. Освен имотите си, той не притежавал кой знае какво, за да впечатли млада, атрактивна вдовица като нея. Но Лидия много внимавала да се държи както подобава. Съседите често я виждали да се умилква на стареца и да го глези. За пред външния свят, те изглеждали изключението, което потвърждава правилото, че млада дама се жени за възрастен господин обикновено с цел облага.

Скоро след сватбата, младоженецът направил завещание, в което посочвал за единствена своя наследница съпругата си Лидия. Не минало много време и той неочаквано се разболял. Лекар бил повикан незабавно, но той не могъл да стори нищо за клетника и часове след като мистериозната болест го повалила, Денис оставил Лидия вдовица за втори път през 1868 година. Въпреки че по–късното разследване доказало, че Денис Хърлбърт е починал вследствие на отравяне с арсеник, Лидия до смъртта си отрича да му го е давала тя.

Опечалената вдовица наследила огромното състояние на съпруга си, възлизащо на 10 000 долара.

Автор: Стела Георгиева

очаквайте част 2

инфо: kriminalnidosieta.com

Ако тази статия Ви харесва, помогнете ни да я популяризираме чрез бутончетата за споделяне отдолу. Благодарим Ви! 

Последвайте ни във Facebook