Любовните истории на аристокрацията

1

Факт е, че аристократите рядко се женят по любов, тъй като поради отговорността за продължаването на династията най-често са принудени да приемат повелите на разума, а не на сърцето. Днес обаче ще ви представим няколко двойки със синя кръв, бракът между които е в резултат не от следване на държавните интереси, а от дълбока и пламенна любов, която спохожда човек веднъж в живота… ако е късметлия.

Вижте няколко истории, сякаш излезли от приказките, в които смели държавници се изправят срещу семействата си, църквата и общественото мнение в името на любовта.

Император Николай II и Александра Фьодоровна Александра Фьодоровна, чието рождено име е Виктория Алиса Елена Луиза Беатрис фон Хесен-Дармщат, е германска принцеса, дъщеря на великия херцог на Хесен-Дармщат, Лудвиг IV, и на принцеса Алиса – дъщеря на английската кралица Виктория.


След смъртта на майка си Виктория Алиса Елена Луиза Беатрис фон Хесен-Дармщат заминава за Великобритания при баба си. Няколко години след като майка й си е отишла от този свят почива и баща й, което в комбинация с претърпяно тежко заболяване, превръща Виктория Алиса Елена Луиза Беатрис фон Хесен-Дармщат (да, харесва ни да изписваме цялото й име) в затворена и мрачна млада дама, но за сметка на това изключително красива. За нейната изящна външност свидетелстват както множество портрети, така и запазени писмени извори.

2

През 1884 г. Алиса придружава в Русия по-голямата си сестра Ела, която се омъжва за великия княз Сергей Александрович. По време въпросната визита Алиса среща за първи път царевич (престолонаследник) Николай, бъдещия руски император. Двамата се влюбват един в друг от пръв поглед и при следваща визита на красивата благородничка в Русия, състояла се през 1889 година, Николай иска разрешение от баща си да се ожени за Алиса.

Баща му, император Александър III, обаче отказва. Той не одобрява избраницата на сина си поради ред причини – тя е темпераментна, с труден характер, лутеранка, а и по това време в имперския двор цари открито антигерманско настроение. Николай обаче не се отказва от любовта и през 1894 година, само 25 дни след смъртта на баща си, се венчава за Алиса на пищна церемония в Санкт Петербург. Малко преди сватбената церемония Алиса приема православието и променя името си на Александра Фьодоровна.

3

Двамата имат пет деца, радват се на семейно щастие и управляват до Февруарската революция, когато първоначално са поставени под домашен арест, а по-късно през август месец 1917 година са преместени в къща в Тоболск, Сибир. Година по-късно Николай II, Александра Фьодоровна, децата им и няколкото им верни слуги са разстреляни в мазето на къщата, в която са държани и захвърлени в стара минна шахта.

След края на комунизма през 1991 година телата им са намерени, идентифицирани с ДНК анализ и погребани с държавни почести в катедралата „Св. Петър и Павел“ в Петропавловската крепост, Санкт Петербург. През 2000 г. Александра, съпругът ѝ, децата им и слугите, с които са разстреляни, са обявени за мъченици от Руската православна църква заедно с други членове на императорското семейство, убити по време на Революцията.

Цар Борис III и царица Йоанна Българска

4

 

На 25 септември 1927 година цар Борис гостува на официален обяд в имението на италианския крал Виктор Емануил и кралица Елена в Сан Росоре близо до Пиза. Именно в този ден българският цар за първи път вижда красивата принцеса Джованна Елизабета Антония Романа Мария – една от дъщерите на краля. Младата 20-годишна благородничка е една от най-красивите дами в европейската аристокрация по онова време. Тя е със светлокестенява коса, крехка телосложение, с бяло лице, фини черти и проницателен поглед и съвсем естествено със солидно образование – говори френски и английски, занимава се с литература и изкуство, интересува се от история, знае латински, рисува, пее и свири на пиано.

Според източниците обаче 33-годишният тогава Борис е силно пленен от принцесата още от първата им среща не толкова заради изящната й външност и интелекта й, колкото заради чувството за хумор и пиперливия език на слънчевата италианка. По-късно принцеса Джована ще сподели в спомените си, че и тя е била очарована от царя, силно впечатление са й направили неговата образованост и интелигентност, широките му познания в областта на политиката, хуманитарните и инженерни науки, впечатлена е и от факта, че царят говори 6 езика и свири на пиано. След вечерята в кралския дворец цар Борис вече е влюбен в младата принцеса, за щастие тя също споделя чувствата му. Съдбата обаче подлага чувствата на двамата млади на изпитание и не ги среща повече от две години.

5

Те се виждат отново чак през 1930 година на сватбата на италианския престолонаследник Умберто. Царят на България е омагьосан от харизматичната личност на принцесата и само няколко седмици по-късно й предлага брак в дома на нейната сестра Мафалда. Влюбената принцеса разбира се веднага приема. Годежът между двамата обаче предизвиква смесени чувства. От една страна идеята за брак между аристократи, сключен не заради политически интереси, а в името на истинската любов, спечелва одобрението и възхищението не само на италианци и българи, но и на всеки един обикновен човек в Европа. От друга страна обаче седи религиозният проблем – възможна ли е женитбата между католичка и източноправославен, като в дискусиите по темата са замесени както Ватиканът, така и италианското и българското правителство, дори и чужди дипломатически представители.

Първоначално и римокатолическата църква и източноправославната не приемат брака, а в пристъп на отчаяние Борис заявява, че е готов да остане ерген, ако не се ожени за принцеса Джована. От своя страна декларира и готовността си да се оттегли в манастир, ако няма разрешение.

Голяма роля тогава изиграва папският нунций в България – Монсеньор Анджело Ронкали, който е близък и на двамата. По-късно именно той ще стане новият римски папа под името Йоан ХХІІІ. В крайна сметка след редица перипетии и няколко писма до папата Борис и Джована получават разрешение за сватба.

Разликите в религиозната принадлежност на Борис и Йоанна обаче налагат сватбените тържества да бъдат две: първото по католическия обряд в Италия, а второто по православните канони в България. На 25 октомври 1930 година в италианското градче Асизи, недалеч от Пиза, в старинната църква на името Свети Франциск, който бил любимец на Джована, се състои първата венчавка, на която присъства и самият Бенито Мусолини.

6

Няколко дни по-късно цар Борис и принцеса Джована, която приема името Йоанна в чест на Св.Йоан Рилски, отпътуват за България – държавата, която до края на живота си царица Йоана нарича своя родина.

На 31 октомври 1930 г. младоженците пристигат в София и кортежът им поема през града, украсен с български и италиански знамена. На Лъвов мост, където е построена специална арка, царската двойка е посрещната с хляб и сол, а хиляди софиянци ликуват по улиците на столицата. Самата брачна церемония се провежда в храма „Свети Александър Невски” пред погледа на политическия и обществен елит на държавата. Височайшото събитие е придружено от тридневни празненства.

Българският народ силно обиква красивата и далновидна царица, която със зестрата си купува от банкера Атанас Буров земя край София, и построява болница, която днес отново носи нейното име. Отново с лични средства тя построява и санаториум за белодробно-болни в Трявна, който е действащ и до днес. Царица Йоанна подпомага много девически училища и пансиони, гимназии, различни дружества, ветерани от войните, културни организации, работи активно и с Червения кръст.

Царската двойка се радва на семейно щастие и живее в любов и хармония до 28 август 1943 г., когато цар Борис внезапно умира. Царица Йоанна е на 36 години. Младата вдовица проявява изключителна духовна твърдост и сила, като не позволява на мъката от личната загуба да я отклони от грижите по възпитанието на двете й деца – малолетният Цар Симеон ІІ и Княгиня Мария Луиза, както и от огромната й благотворителна дейност.

През 1946 г. по време на комунистическия режим Йоанна и децата й са екстрадирани от България, но въпреки това нейната огромна благотворителна дейност, смелото й поведение по време на бомбардировките над София и абсолютното й мъжество в много отношения карат министър-председателя Константин Муравиев да въздъхне: „Една жена, една майка трябваше да покаже на българските политици, какво значи мъжество – царицата“.

Мистериозната кончина на царя слага край на красивата му приказка с царица Йоанна, но не и на любовта им – такива силни и чисти чувства като техните надживяват не само политическите превратности на епохата, но и разрушават оковите на времето и пространството, за да се превърнат в безсмъртна история за любовта и силата на духа.

инфо: woman.hotnews.bg

Вижте още: 

ИСТОРИЯТА НА 8 ЛУДИ КРАЛСКИ ВЕЛИЧИЯ

Ако тази статия Ви харесва, помогнете ни да я популяризираме чрез бутончетата за споделяне отдолу.

Благодарим Ви! 

Последвайте ни във Facebook

Оставете коментар

Писането на кирилица е силно препоръчително.

Сайтът не носи отговорност за съдържанието на коментарите и мненията, изказани в тях. Запазваме си правото да изтриваме коментари, които съдържат обидни или нецензурни изрази, които представляват явна или скрита реклама и които преценим за неподходящи по някаква друга причина.

Моля, обърнете внимание, че коментарите не са начин за връзка с нашия сайт. В случай, че искате да се свържете с нас, моля ползвайте за това секцията Контакти.