Мисия с хора до Марс: техническа възможност има, но перспективите са далечни

Изображение: pixabay.com

На 11 май 1990 г. американският президент Джордж Буш обяви следващата цел в овладяването на космоса – да изпратим човек на Марс преди 20 юли 2019 г., 50-ата годишнина от първите ни стъпки по лунната повърхност.

Поетият ангажимент, както знаем, се провали, а уверенията в същия дух на трима от неговите приемници (Буш младши, Барак Обама и Доналд Тръмп) не вдъхнаха живот на конкретни програми. Тук личи парадоксът в завоюването на Червената планета: човешкото участие – възможно и съответно обещавано – все се отлага в полза на роботите, по-евтини и създаващи по-малко рискове.

„Присъствал съм по служба на 10 000 презентации за начините да се изпратят хора на Марс – казва пред АФП в Станфордския университет Дж. Скот Хъбард, работил преди в НАСА. – След Кенеди обаче никой не можа да осигури необходимите суми.“

По повод тази две- или тригодишна мисия експертите дружно заявяват, че почти са открити решения за големите предизвикателства от техническо и здравно естество.

За изстрелването е необходима много мощна ракета, а НАСА използва такива още от от 60-те. Днес новите компании Спейс Екс на Илон Мъск и Блу Ориджин на шефа на Амазон Джеф Безос строят тежки носители, с които на Червената планета ще може да се изпращат десетки тонове товари, предава БТА.

Сами и далеч от Земята

Колкото до седеммесечния полет, след двайсет години експлоатация на Международната космическа станция (МКС) учените приемат спокойно опасностите, свързани с облъчването и безтегловността: вреди за здравето има, но рискът се смята за приемлив.

Остава престоят на Марс, който ще трае петнайсетина месеца заради изчакването двете планети пак да застанат от една и съща страна на Слънцето. Средната температура там е минус 63 градуса по Целзий, има и силно облъчване, но проблемът се решава със скафандри и добре защитени убежища.

Заради разстоянието обаче при спешни медицински случаи евакуацията е невъзможна.

От какво трябва да се пазят астронавтите? Най-вече от счупвания, но често пъти един гипс е достатъчен, казва Дан Бъкланд, инженер и лекар за спешна помощ, който с подкрепата на НАСА разработва в университета Дюк роботизирана игла за венозни интервенции.

Диарии, камъни в бъбреците, апендицит – тези неща по принцип се лекуват, освен 30 на сто от апендицитите, които трябва да се оперират, затова може да станат фатални.

Предварителното тестване с модерни методи позволява силно да се намали вероятността от поява и опасно развитие на рак през следващите три години, посочва Дан Бъкланд.

„Според мен няма абсолютни медицински противопоказания за полет до Марс“, заключава лекарят. Проблем е обаче да се избегне влизането на прах в жилищата и превозните средства.

„Прашните бури са специфичен проблем на Марс“, отбелязва Робърт Хауърд от центъра Джонсън на НАСА. Тези адски вихрушки могат за месеци да скрият Слънцето – и да блокират всички слънчеви панели.

Това налага нуждата от миниатюрни ядрени реактори. През 2018 г. НАСА и енергийното ведомство успешно приключиха един демонстрационен проект, наречен Килопауър проджект.

Крайната цел е да се произвеждат материали на място от изкопаеми ресурси, явно с помощта на 3D принтери. Тук работата е в самото си начало, но американската лунна програма Артемис предлага поле за експерименти.

Колонизация?

Илон Мъск приканва да колонизираме Марс – първият изпратен екип да построи завод за кислород и гориво (метан), като използва марсианска вода и карбонов диоксид от атмосферата.

„Да станем многопланетен вид все пак не е като да бъдем еднопланетен вид“, подхвърли той в програмна реч през 2017 г.

Робърт Зубрин, президент на Марсианското общество (Mars Society), неуморно брани идеята да бъде създаден „нов клон на човечеството“. Срамно е според него, че още нищо не е направено, откакто за последен път сме стъпили на Луната през 1972 г.

„Все едно след завръщането на Христофор Колумб от Новия свят Фердинанд и Изабела да кажат, че това не ги интересува“, прави сравнение той.

„Стига глупости! – провиква се обаче екзобиологът Мишел Визо от френската космическа агенция Се Ен Е Ес (CNES). – Имаме си страхотна планета с атмосфера, кислород, вода (. . .) Това е престъпление, нямаме право да внушаваме на хората, че има някакъв „резервен план „, „резервна планета“, че ще правим марсианска цивилизация!“

Независимо дали човечеството ще гради там колония или постоянни бази, основна пречка за трайно човешко присъствие на Марс ще е да бъдат убедени народите и техните лидери да склонят на по-висок риск, отколкото в случая с Луната или МКС, изтъква Дан Бъкланд. В дългосрочен план от Марс няма да се върнат всички.

източник: novini.bg

Вижте още:

Похарчихме милиарди, за да отговорим на един прост въпрос: има ли живот на Марс?

Ядрена атака унищожила марсианската цивилизация?

Една мистериозна, обречена на смърт дама ви чака на… Марс

Може ли мъртъв астронавт да разпространи живот на Марс?

Подкрепете Световни Загадки!

Ако харесвате Световни Загадки и искате сайтът да продължи да съществува, подкрепете ни с дарение.

Световни Загадки е проект, който поддържаме с огромно желание и ентусиазъм, но и с много труд. Сайтът е безплатен за своите читатели и се издържа от реклама, което не винаги е достатъчно. Ако искате да сте сигурни, че и в бъдеще всички ще могат да имат достъп до информацията на сайта, можете да направите еднократно или месечно дарение с бутона [Donate] по-долу. Благодарим Ви!

Ако тази статия Ви харесва, помогнете ни да я популяризираме чрез бутончетата за споделяне отдолу.

Благодарим Ви! 

Последвайте ни във Facebook

Оставете коментар

Писането на кирилица е силно препоръчително.

Сайтът не носи отговорност за съдържанието на коментарите и мненията, изказани в тях. Запазваме си правото да изтриваме коментари, които съдържат обидни или нецензурни изрази, които представляват явна или скрита реклама и които преценим за неподходящи по някаква друга причина.

Моля, обърнете внимание, че коментарите не са начин за връзка с нашия сайт. В случай, че искате да се свържете с нас, моля ползвайте за това секцията Контакти.