Най-големият страх на съвременния човек

Не се плашете да бъдете сами и не се притеснявайте, ако ви харесва!

„Снощи се бях приготвила да излизам и очаквах непознатият, с когото имах среща, да пристигне. Той така и не дойде. Почувствах се грозна, недостойна и изоставена. Помислих, че сигурно ме е видял от далеч и е избягал. Какви ли не черни мисли ми минаха през главата… Тогава, на излизане от ресторанта, чух едно малко момиче да пита майка си дали съм принцеса. Това ме накара да се усмихна и да променя нагласата си. Реших да се прибера по дългия път у дома; можех да почувствам всичко – свежия въздух, спокойствието на уединението, отразената по тротоара лунна светлина… Осъзнах, че точно от това имам нужда в този момент – да бъда сама.”

Тези думи бяха в имейл, който получих тази сутрин от Даян, една от ученичките ни в коучинг курса. Чувството й за самота и готовността й да я приеме са едновременно вдъхновение и напомняне за всички нас. Понякога се нуждаем точно от уединение, дори да не го осъзнаваме.

Въпреки това, истината е, че огромен брой хора на този свят се ужасяват да не останат сами. Вероятно всички сме така понякога. Оказва се, че най-големият страх на съвременния човек е да не остане сам.

Страхуваме се да не останем без приятели, семейство или партньор. Притесняваме се да пътуваме сами до непознати места и мислим, че ще се изгубим, ако няма кой да държи ръката ни. Страхуваме се да продължим живота си без рамо, на което да се опрем, заради мисълта, че не сме достатъчно силни или добри да се справим сами.

Тази съпротива е естествена. Всеки я е чувствал дълбоко в себе си, независимо че я отрича или пренебрегва. Тя е един от най-големите причинители на стрес.

В желанието си да избегнем това да сме сами, правим всичко да се социализираме, онлайн и офлайн. Срещаме се с някого или дори се женим за неподходящ човек, само за да имаме на кого да се опрем – някой, който да запълни празнината в живота ни. Часове наред гледаме телевизия или се тъпчем с вредна храна, купуваме вещи, от които нямаме нужда, защото те са заместители на любовта… особено на любовта към себе си.

Каква е тайната, с която да променим нещата? Осъзнаване и приемане. Трябва да отворим ума си за силата на това, да сме сами.

Обикновено си представяме самотата като ограничаваща и мрачна. Но всъщност точно обратното може да се окаже вярно. Тя може да действа освобождаващо, като възможност за изследване, развитие, опознаване на – и любов – към себе си.

Както повечето хора, и аз го научих по трудния начин. Много години се страхувах да бъда сам, но постепенно заздравих емоционалната си самодостатъчност и сега ми харесва. Колкото повече преживявам и изследвам чувствата си на самота и несигурност, толкова повече осъзнавам колко са необходими. Добре е да изследвате неизвестните. Така имате възможност да откриете кои сте всъщност и какво представлява животът ви.

Няма защо да се страхувате да сте сами. Уединението е красиво. Ето няколко неща, които ще се случат, щом го приемете:

Развивате способности, от които се нуждаете, но не сте предполагали, че имате. 

Когато кажа на някои от учениците си, че трябва да приемат да бъдат сами, те обикновено казват следното: „Не мислите ли, че мисълта да останеш сам е плашеща? Да изживееш живота си сам, когато се чувстваш несигурен за толкова много неща?“

Да, това може да е много страшно. Точно по тази причина трябва да се научите да бъдете сами. Понякога страшните неща са най-правилни, а ситуациите, в които не искаме да попадаме, трябва да бъдат изживени. Първите стъпки могат да бъдат болезнени, но нищо в живота не боли толкова, колкото да стоите на място, където не принадлежите, само от страх да не останете сами.

Освен това е по-добре да разчитате на себе си, отколкото някой цял живот да ви носи на ръце. Веднъж, щом си станете самодостатъчни, да разчитате на някого от време на време ще стане признак на сила, а не на слабост.

И така…

Не знаете как да управлявате финансите и живота си? Започнете да се образовате. Прочетете някоя книга за лични финанси, глава по глава. Придобийте едно по едно уменията, необходими, за да управление на живота. Постепенно станете независими.

Не знаете как да се защитавате и пазите? Научете се да избягвате опасни ситуации и да преценявате обстановката. Изучете основите на самозащитата. С всеки изминал ден ще се чувствате все по-уверени да вървите сами.

Независимо какъв набор от умения развивате, важно е да го правите последователно и стъпка по стъпка. Да вървите сами през живота е учебен процес – с течение на времето ставате все по-силни. Като малко дете, което не може само да намери пътя към дома – първите няколко пъти е страшно, но впоследствие се оказва, че е научило ценен урок.

Връзките ви с хората стават по-силни и независими. 

Това, че се учите да бъдете сами, означава ли, че не трябва да нямате връзка? Съвсем не. Само че, ако не ви е комфортно да сте необвързани, няма да ви е добре и когато сте с някого. Защо?

Защото ще сте зависими. Когато мислите и действията ви се въртят около друг човек до такава степен, че пренебрегвате собствените си нужди, това означава, че сте зависими. А зависимостта е вредна. Ако решите, че някой друг непрекъснато е отговорен за това, как се чувствате (и обратно), и вие, и партньорът ви ще развиете зависимост. Изведнъж и на двама ви ще е забранено да правите планове, без да потърсите одобрението на половинката. Всички дейности – дори и най-прозаичните, като гледане на телевизия – ще изискват обсъждане и компромис. Ако един от вас се почувства разстроен, личните нужди на другия автоматично изхвърчат през прозореца, защото той ще се чувства длъжен да повдигне настроението на партньора си.

Най-лошото е, че тази завиимост води до неприязън. Разбира се, напълно нормално е съпругата ми Ейнджъл да ми се ядосва понякога, защото е имала тежък ден, разярена е и има нужда от внимание. Обаче, ако тя очаква живота ми да се върти около нейното емоционално здраве 24/7, в края на краищата аз ще се озлобя към нейните чувства и желания.

Както е казал Джим Рон: „Най-добрият подарък, който човек може да направи на някого, е да развива себе си. Преди казвах: „Ако ти се грижиш за мен, то и аз ще се грижа за теб“. Сега казвам: „Ще се грижа за себе си заради теб, ако ти се грижиш за себе си заради мен“.

Научавате, че самотността не означава самота. 

Точно така – да сте сами не означава, че сте самотни, и обратното. Човек може да бъде самотен и сред тълпа от хора. Не сте ли съгласни? Следователно, проблемът не е в това да сте сами, а да сте самотни в присъствието на другите.

Запомнете това и внимателно избирайте връзките си. Винаги е по-добре да сте сами, отколкото в лоша компания. Ако решите да се върнете при някого, направете го само ако наистина се чувствате по-добре с този човек, а не за да не останете сами.

Намирате интелектуално пространство, в което да защитавате решенията си.

Не всеки, за когото ви е грижа, трябва да подкрепя решенията ви. Тази истина е трудна за приемане, когато сте заобиколени от хора 24/7.

Семейството и приятелите невинаги ще подкрепят целите ви, но вие ги преследвайте въпреки това. Следвайте интуицията си. Това означава да действате така, както смятате за правилно, дори когато околните не са съгласни с вас. Само времето ще покаже дали си е струвало, но обикновено човешките ни инстинкти не лъжат. Дори очакванията ви да не бъдат оправдани, поне ще научите това, което е било нужно, и няма да се чудите какво би било, ако бяхте опитали.

Ще сте сигурни, че сте избрали правилния път, когато загубите интерес да гледате назад и започнете се нетърпение да очаквате всяка следваща крачка, независимо дали околните я одобряват, или не.

Ще усещате съзнателно все по-голяма част от живота си.

Едно от най-големите предизвикателства, пред които се изправяме, е да живеем в собствената си кожа – в „тук и сега”, независимо къде се намираме. Много често търсим начини да се разсейваме – с храна, алкохол, шопинг, телевизия, светски клюки, социални мрежи, видео игри, с iPhone и iPad и въобще с всичко, което би могло да ни попречи да се потопим в настоящето.

Работим по задължение, тренираме по задължение или изживяваме любовни афери по задължение, за да избягаме от себе си и от реалността на собствения си живот. Всъщност, много хора правят всичко възможно да не останат сами в пространство без развлечения, затова избират да прекарат време с когото и да е, само за да не ги застигне чувството за самота. Да сте сами означава да се изправите пред най-истинските си чувства – страх, тревога, вълнение, несигурност, тъга и други.

Няма значение дали чувствата ви са позитивни, или негативни – те пак са изтощителни и завладяващи. Именно това е причината да предпочитате да ги потискате.

Изводът е, че всеки човек е пристрастен към това, да бяга от себе си. Първата стъпка към лечението е да го осъзнаете. Затова започнете отначало – останете сами и просто дишайте, забележете с любопитство, без да съдите, всички простички начини, по които можете да бъдете в собствената си кожа, точно тук и сега, в този настоящ момент, наречен живот.

Заключителни мисли

Самотата може да е колкото страшна, толкова и радостна. Използвайте я, за да се развивате, и й се наслаждавайте.

Може да опознаете себе си и да правите неща, за които не е нужна външна намеса – четене, писане, разходки в гората, свирене на китара, пеене под душа, танци или учене. Може да откриете скрити кътчета от себе си и околния свят, без нуждата постоянно да споделяте или да търсите чуждото одобрение.

Бъдете сами и бъдете в мир. Заслужавате го.

Марк Черноф, за marcandangel.com

инфо: manager.bg

Вижте още: 

КАКВА Е ТАЙНАТА НА ЩАСТИЕТО НА САМОТНИТЕ ХОРА

Ако тази статия Ви харесва, помогнете ни да я популяризираме чрез бутончетата за споделяне отдолу.

Благодарим Ви! 

Последвайте ни във Facebook