Нацисткият шпионин с 1000 лица, който посвети живота си на лична отмъстителна мисия

 

Фредерик "Фриц" Жубер Дюкен

Фредерик „Фриц“ Жубер Дюкен

„Полковник Фриц дю Кен, бягащ от правосъдието, е издирван от правителството на Нейно величество по следните обвинения: убийства в открито море; потапяне и изгаряне на британски кораби; изгаряне на военни складове, оръжейни, минни станции, сговор и фалшификация на документи на Адмиралтейството’.“ Той е извършвал вражески операции срещу британското правителство в различни части на света под следните имена: Фред, Фредерикс, капитан Клод Стотън, полковник Безан, фон Риктхофен, Пиет Ниакъд и други. Пълното му и точно име е Фриц Жубер, маркиз дьо Кен. Преди войната е бил известен под името капитан Фриц дю Кен, ловец на едър дивеч, писател, изследовател и лектор“, пише Daily Mail на 27 май 1919 г. Фредерик „Фриц“ Жубер Дюкен е бил всичко това – и много други неща.

Повече от 20 години след публикацията на Daily Mail за издирването му, в 18:30 часа на 25 юни 1941, Фриц Дюкен разговаря с човек, който се представя като Хенри Сойер, в малкия му офис на старата Newsweek Building на 42-ра улица край Таймс Скуеър в Манхатън. Мъжете, след като вече са се срещали двадесет пъти, се познават добре. Но за първи път Дюкен се съгласява на среща в офиса на Сойер. Докато се оглежда из стаята, Дюкен пита с какъв тип бизнес се занимава Сойер там. „Проучвания…“ отговаря Сойър, с тежък германски акцент.

„Типът бизнес, който би обхващал всякакви видове прегрешения.“
Говорещ с леко елитарен английски акцент, Дюкен предупреждава Сойър да бъде предпазлив, когато разнася документите, които ще му даде. После той навива левия крачол на панталона си и вади дълъг бял плик изпод чорапа си. Пликът съдържа снимки на различни американски оръжия, включително пушки, танкове, противотанково устройство, моторна лодка на флота и други военни материали, някои от тях „дълбоко засекретени,“ събрани от скорошни военни учения в Тенеси и от други източници.

Докато двамата разговарят, Сойер разопакова бонбони, които смуче. Дюкен отбелязва, че такива бонбони биха могли да се използват за скриване на много ефективна, но малка, запалителна бомба.“ По-добър избор е дъвченето на дъвка, обяснява той. Увита около фосфорна смес, по негови думи „тя може да бъде поставена… на докове чрез дупка в джоба на палто.“ По думите на Дюкен, той предпочита тръбни бомби. Той моли Сойер да го снабди с детонатори за бомби, които възнамерява да използва, за да взривява машини в нюйоркската фабрика на General Electric.

След като доставката на документите е завършена, Дюкен си тръгва. Четири дни по-късно, агенти на ФБР го арестуват. Тогава той научава, че Сойер, чието истинско име е Уилям Себолд, е двоен агент и служител на нацисткото разузнаване, който сътрудничи на федералните власти. През времето на цялата им среща, продължила два часа и половина, агентите на ФБР наблюдават от съседна звукоизолирана стая, снимат разговора през огледало и го записват с подслушвателни устройства.

Пресата е заинтригувана от ареста на 64-годишния Дюкен като част от „най-големия лов на шпиони в историята на САЩ.“ Хайката за нацистки шпиони от 93 агенти на ФБР из Ню Йорк и Ню Джърси ликвидира мрежа от 33 шпиони, известна като „Кръгът на Дюкен.“ Директорът на ФБР Джей Едгар Хувър нарича Дюкен „най-важният“ от цялата група арестувани.

Американците са залети от сензационни разкрития за вероломството на нацистката „пета колона“ през шест-седмичния процес, който започва три месеца по-късно. Показанията на Дюкен изглеждат особено невероятни. Някои от тях са чисти измислици, но таблоидите и кинопрегледите им вярват.

Това, което е истина, е, че Дюкен има живот на безбройни измислени самоличности, служил е на многобройни господари в много държави и често е сменял лоялността си. Това, което не се е променило, е дълбоката му омраза към британците, гняв за цял живот, който го води към война, убийства, шпионаж, саботаж – и в крайна сметка към самоунищожение.

Дюкен е на 12 години, когато извършва първото си убийство. Роден във ферма на югоизточния бряг на Южна Африка през 1877, Дюкен е син на майка от бурски произход и баща фермер, ловец и търговец. Семейният дом е нещо като ферма и когато клиент зулус започва да се държи агресивно в спор с майката на Дюкен, той хваща копието на зулуса и го промушва в стомаха.

Скоро след това заминава да учи в Англия, където придобива елитарен английски акцент. Когато избухва бруталната Бурска война между Южна Африка и Великобритания през есента на 1899, Дюкен се връща в Южна Африка, този път за да се сражава срещу новата си британска родина. В крайна сметка той достига чин капитан и става лидер на отряд командоси, които взривяват британски влакове и подлагат на снайперски обстрел вражеската войска. Дюкен е заловен и на три пъти бяга от затвора, като оставя след себе си следа от трупове.

Партизанската тактика на Дюкен и репутацията му безшумно да дебне и убива британските му врагове му печели прякора „Черната пантера на равнините.“ Американският разузнавач Фредерик Ръсел Бърнам, работещ за британската армия, получава специална задача да открие и убие Дюкен. Той се проваля и пише в автобиографията си: „Много е писано за Дюкен, в по-голямата си част измислици. Но реалните му постижения са толкова ужасни и страховити, че правят писанията за него от жълтите издания скромни като приказки за приспиване по радиото.“

В един момент през войната, Дюкен се връща в семейната ферма. Там той открива следите от зловещите действия на британските войници. Те не само изгарят фермата до основи, но и изнасилват групово и после застрелват сестра му, обесват са чичо му и отвличат майка му. Облечен в британска униформа, Дюкен отива до най-близкия лагер, където открива майка си, гладуваща, заразена със сифилис, с болно бебе в ръце. Когато си тръгва оттам, той застрелва двама офицери.

Тогава Дюкен се зарича, докато е жив, да се бори срещу англичаните, и приема това за своя лична отмъстителна мисия.
След като отново бива заловен, този път Дюкен е изпратен на хиляди километри в наказателна колония на остров край Бермуда. Отново успява да избяга. Той плува до Бермуда, където причаква стюард и заема мястото му на яхта, пътуваща към Америка. След пристигането си в залива Чезапийк, Дюкен скача от яхтата и се добира до Ню Йорк. В крайна сметка той си намира работа като събирач на дългове за New York Herald, но читателите жадуват за неговите сензационни приключенски истории, и Дюкен си намира голяма аудитория като писател. Той става редовен репортер в изданието и през 1906 вече е редактор на Herald’s Sunday.

Когато избухва Първата световна война през 1914, старата омраза на Дюкен към британците отново излиза на бял свят. Хърбърт Кичънър е министър на отбраната на Великобритания; негови плакати, с огромните му мустаци и насочен пръст, заявяващи: „Британци… имаме нужда от вас. Присъединете се към армията на вашата родина! Бог да пази краля!“- се появяват навсякъде из Англия, и неговият образ е масово популяризиран из Америка. В гнева си Дюкен отива в германското консулство – и така започва кариерата му на таен агент.

Той преминава в Южна Америка, където под различни имена изнася за прикритие антигермански речи. Дюкен също така подготвя „образци от минерали“ и „луковици от орхидеи“-на практика сандъци с експлозиви -за доставка до Англия. Дюкен твърди, че неговите сандъци с експлозиви са потопили 22 кораба. Въпреки че толкова голям брой звучи съмнително, истина е, че минералите и орхидеите му наистина взривяват няколко кораба.

През февруари 1916, Дюкен качва сандък с кинофилм и сандъци с минерали за Великобритания на борда на британския кораб „Тенисън“. Силно запалителният филм е застрахован; случва се голяма експлозия и пожар в открито море. Британците обявяват награда за главата на Дюкен. Скоро след това той фалшифицира собствената си смърт в Боливия и намира превоз до Англия.

Въпреки че твърденията му не могат надеждно да бъдат потвърдени, според Дюкен той в крайна сметка достига до Холандия, където възобновява контактите с германското разузнаване. Германските му куратори му поставят задача: Кичънър скоро ще отплава за Санкт Петербург, за разговори с руските съюзници на Англия. Англоговорящ руски благородник и дипломат е определен да придружава Кичънър по време на морското пътешествие. Германците отвличат руснака и нареждат на Дюкен да заеме мястото му и да намери начин да убие Кичънър.

На 5 юни 1916, корабът „Хемпшир“ поема от Скапа Флоу през Северно Море с Кичънър и маскирания Дюкен – или поне така твърди той – на борда си. Дюкен казва, че е пускал водни насочващи светлини край кораба, за да го посочи на обикалящите германски подводници. Час след напускането на пристанището, корабът се взривява в огромна екплозия и бързо потъва. Оцеляват само 12 от 655-те души на борда.
В последния миг, според твърденията на Дюкен, той скача през борда на кораба на сал и е измъкнат оттам от очакваща го подводница. Оттам по думите на Дюкен той отива в Германия, където тайно е награден с Железен кръст. Има снимки, на които той позира с най-високия военен орден на Германия, но няма документи в германските архиви, които да потвърждават твърденията му.

Дюкен се връща в САЩ, на борда на германската подводница Deutschland, като се появява в Балтимор на 10 юли 1916 г. На този етап той се представя за ранен ветеран от австралийските конни войски, като ходи с камшик за езда и се подвизава под името капитан Клод Стотън. Той поема на национално турне, в което изнася лекции, и става фаворит на публиката.

Нюйоркската полиция обаче издирва Дюкен за пожара на „Тенисън“ и убийства – и за застраховката, която чрез измама той получава за филма, изгубен в причинената от него експлозия. Той фалшифицира загуба на разсъдъка си и за кратко е затворен в болницата „Белвю“ в Ню Йорк. Той отново бяга оттам, като този път отива в Бостън. В продължение на години негови приятели от цял свят по негова молба изпращат пощенски картички до нюйоркската полиция, в които я приканват да „Дойде и да го улови,“ подписани с „Фриц.“

След арестуването му, години по-късно, Фриц е изправен пред съда, като присъдата срещу него и останалите 33 заловени нацистки шпиони е произнесена на 8 декември 1941 г., точно в деня на атаката срещу Пърл Харбър. Той е осъден 18 години затвор, от които излежава 12 – и е освободен на 19 септември 1954 г. Тогава е на 77 години, тежко болен и духовно пречупен. Към момента на освобождаването му той трудно се държи на краката си, наполовина е изгубил слуха си и не може да си служи добре с едната си ръка.
След удар Дюкен остава частично парализиран; връща се в Ню Йорк и е настанен в социален дом за стари хора. Той умира от инсулт на 24 май 1956 г. на 78-годишна възраст.

Джей Едгар Хувър много се гордее, че е ликвидирал шпионския кръг на Дюкен, и след Втората световна война е заснет филм, озаглавен „Къщата на 92-ра улица,“ базиран на истинската история на Дюкен. ФБР съдействат при снимките на филма, Хувър говори в началото му, а истински агенти на ФБР участват в епизодични роли от филма.

И до този момент ФБР поддържа на сайта си история на акцията на контрашпионажа, при която е ликвидирана най-голямата шпионска мрежа до момента в американската история – и след която е хвърлен в затвора почти до живот Фриц Дюкен, човекът, който никой дотогава не е успявал да задържи задълго зад решетките.

инфо: webcafe.bg

Вижте още:

 

 

 

Ако тази статия Ви харесва, помогнете ни да я популяризираме чрез бутончетата за споделяне отдолу.

Благодарим Ви! 

Последвайте ни във Facebook

Оставете коментар

Писането на кирилица е силно препоръчително.

Сайтът не носи отговорност за съдържанието на коментарите и мненията, изказани в тях. Запазваме си правото да изтриваме коментари, които съдържат обидни или нецензурни изрази, които представляват явна или скрита реклама и които преценим за неподходящи по някаква друга причина.

Моля, обърнете внимание, че коментарите не са начин за връзка с нашия сайт. В случай, че искате да се свържете с нас, моля ползвайте за това секцията Контакти.