Обърканият живот на Хемингуей в 65 любопитни факта (част 2)

Ърнест Хемингуей

продължение от част 1

Хемингуей и другите
„Подобно на кумирите си Марк Твен и Киплинг, той никога не се превръща изцяло в човек на изкуството. – пише негов биограф. – Държи се настрана от културни средища, кара се с приятели писатели, води объркан личен живот…“

По време на пребиваването си в Париж Хемингуей попада в центъра на изявен интелектуален кръг – Езра Паунд, (който го взема под творческото си крило), Гертруд Щайн (която силно повлиява стила му на писане) и Ф. С. Фитцджералд (който редактира някои от текстове му и ставана негов литературен агент). След време се изпокарва с всичките.

Когато разваля отношенията си с американската писателка и феминистка Гертруд Щайн, която е автор на прочутото изречение, свързано с концепцията й за изкуството: „Розата е роза е роза.“, типично в неговия саркастичен тон, Хемингуей й изпраща кратка телеграма: „Кучката е кучка е кучка.“

С Франсис Скот Фицджералд писателят развива страни отношения, вариращи от взаимно възхищение до враждебност.
Именно Фицджералд е този, който представя първия роман на Хемингуей на своя издател.

Фицджералд е сред хората, които често са търпели сарказма и острия език на писателя. Когато той изпратил на Хемингуей писмо от 10 страници, в което го съветвал как да завърши романа „Сбогом на оръжията“, Ърнест му отговорил с бележка от 3 думи: „Целуни ме отзад“.

Ирландският писател Джеймс Джойс е честа компания на Хемингуей за тежки запои в Париж. Понякога Джойс се забърквал в неприятности, след което се скривал и се обаждал на своя приятел Ърнест да го измъква от тях.

Скромен по природа, Хемингуей много мразел да дава автографи. Веднъж обаче негов почитател се оказал толкова настойчив, че го преследвал цели три месеца. Накрая писателят не издържал и му дал автограф. Върху подадената му книга той написал: „На Виктор Хил, един истински кучи син, който не може да разбере отговора НЕ!“

Прочутата история за облога за най-къс разказ, който той спечелил с 6-те думи „Продават се детски обувки. Неносени.“, наскоро беше оспорена от сайта quoteinvestigator.com. Те твърдят, че тази история е лансирана през 1991 г. и че разказчето най-вероятно е написано то Уилям Кейн.

Хемингуей – бохемът

„Реалността е илюзия, породена от липсата на алкохол.“

Хемингуей е бил известен бохем и е пиел прекалено много алкохол. Умеел да се весели, но след къртовски труд.

Обожавал коктейлите. Любимите му коктейли били мохито и дайкири. Той обичал да казва: „Храната е за хората, коктейлът е за боговете!“

Твърди се, че е бил член или може би председател на някаква организация, която имала за цел да обменя и популяризира рецепти за коктейли.

Веднъж Хемингуей откраднал писоара от любимия си бар, в който непрекъснато ходел и го отнесъл в дома си в Кий Уест. Неговият аргумент бил че е „излял“ прекалено много пари в този писоар и че той на практика си е негов.

Сложният характер и драмите на Хемингуей

Хемингуей винаги се съмнявал в нещо.

Никога не вярвал на похвалите от читателите и почитателите си. В това отношение, не вярвал дори на близките си приятели!

Писателят е имал фобия към публичните изяви.

По ирония на съдбата, Хемингуей, който като малък е обличан като момиче от майка си, след години хваща най-малкия си син Грегъри да се облича в женски дрехи. Всъщност, от ранни години става ясно, че Грегъри (наричан Джиги) е травестит. Това е една от най-големите мъки в живота на писателя.

Баща му се самоубива, когато Хемингуей е на 28 години. Точно тогава започва неговата пристрастеност към алкохола.

Много хора са го обвинявали, че страда от мания за преследване, тъй като той често и с удоволствие обяснявал как ФБР го следи, на което всички се подсмихвали. Истината обаче е, че той наистина е бил следен от фБР и то лично по нареждане на Едгар Хувър. Разсекретени документи потвърдиха, че наистина е било така.

Всъщност, причината за интереса на службите към Хемингуей е, че през 1940 година, той работи в тясно сътрудничество със съветското КГБ и се подвизава под псевдонима Арго. Макар и провалил се като чужд агент, писателят е шпиониран през по-голямата част от живота си. Според някои това е една от причините за маниакалната му депресия, която довежда и до самоубийство му.

Хемингуей и жените

Отношенията на Хемингуей с жените са също толкова сложни и объркани както целия му живот.

Красавец с горещ поглед, философски размишлявайки за живота, Хемингуей бил особено привлекателен за жените, дори и за омъжените дами.

Той непрекъснато се влюбвал и често го съпътствали скандали, раздели и любовни драми… „Не мога по друг начин! – казвал той. – те подхранват творчеството ми и ме вдъхновяват. Но аз все пак се връщам при теб.“

Като млад Хемингуей харесвал по-зрелите жени. Първата му любов Агнес и първите му две съпруги Хадли Ричадсън и Полин Пфайфър са по-големи от него.

Голямата си любов Агнес фон Куровски той среща по време на Първата Световна война в болницата в Милано, където се възстановява. Тя е девет години по-голяма от него и въпреки плановете им да се оженят, той се прибира в Америка, а тя се жени за друг. Биографът му Джефри Мейърс твърди, че заради огромното си огорчение от развръзката на тази история, писателят развива рефлекса да изоставя жените в живота си, преди те да го изоставят.

Любовта му с Агнес, както и преживяванията му в Италия по време на войната са основата на романа „Сбогом на оръжията“.

Три от четирите съпруги на Хемингуей са писателки журналистки.

С всяка следваща той започва връзка по време на брака си, след което се развежда.

Когато се запознава с Полин Пфайфър (Файф), тя е най-добрата приятелка на тогавашната му жена Хадли. С Полин стават любовници и впоследствие тя става втората госпожа Хемингуей.

Години по-късно бракът на Полин е застрашен от Марта Гелхорн – третата госпожа Хемингуей.

Въпреки, че е имал четири брака и три развода и при непрекъснатите си любовни авантюри, Хемингуей е смятан за добър съпруг и баща.

Третата му съпруга, Марта Гелхорн е единствената, която сама инициира развода с него.

Три от жените на Хемингуей са съгласни с неговата слава на голям любовник. Четвъртата, обаче, е на друго мнение – според нея той е доста комплексиран и свенлив, дори се изчервявал при контакт с по-разкрепостени жени, а според нея имал и доста пуритански възгледа за любовта…

Котките на Хемингуей

Страстен почитател на котките, писателят отглежда странна порода шестопръсти котки. Когато му подарили първото животинче, то веднага било обгрижено и нахранено. Получило името Снежна топка.

Постепенно количество на котките в дома на писателя достигнало до 57! След смъртта му пухкавите потомци на Снежна топка, всички шестопръсти, си останали известни като „котките на Хемингуей“. И до ден днешен в къщата-музей на писателя в Кий Уест, в качеството си на живи забележителности продължават да живеят няколко поколения от странната порода.

Депресията и самоубийството

Самоубийството е основен въпрос в някои от най-добри книги на Хемингуей. В апогея на славата си, Хемингуей написал: „Много ми харесва животът. Ще ми бъде много трудно, когато трябва да се самоубия“.

Баща му и по-малкият му брат също се застреляли. Години по-късно внучката му Марго Хемингуей избира същия край на живота си.

В течение на няколко години Хемингуей се борил с тежка депресия и влошено здраве. Той е лекуван с електрошокова терапия за маниакалната си депресия.

След последното си пребиваване в клиниката Майо, лечението почти изтрива неговата памет, което го прави практически неспособен да напише и дума. Според някои това е била последната капка, която прелива чашата на неговата депресия и го кара да дръпне спусъка.

Въпреки, че е установено самоубийството, вестниците съобщават, че е починал при инцидент. Пет години по-късно, последната му жена Мери публично оповестява истината.

Писателят се е застрелял с ловната си пушка Винченцо Бернардели (Vincenzo Bernardelli). Днес този модел двуцевка носи името Хемингуей.

Хемингуей оцеляващият
Повече от 70 са злополуките и болестите, които преживява Хемингуей през бурния си живот – две самолетни и две автомобилни катастрофи, падане от кон, нараняване от лъв и ухапване от акула, мозъчни сътресения, малария, рак на кожата, дезинтерия, пневмония, цироза, хипертония и диабет, разкъсан бъбрек и далак, фрактура на черепа, смачкан прешлен…

Но той винаги оцелява. Винаги се справя.

Не успява да се пребори единствено със себе си. На 2 юли 1961 г. Хемингуей взима любимата си пушка и изстрелва два куршума в главата си.

„Светът е прекрасно място и си струва да се борим за него и мразя изключително много факта, че трябва да го напусна.“

Обичаме те, Ърнест Хемингуей!

инфо: gnezdoto.net

Вижте още:

Великите писатели, които посегнаха на живота си

8 интересни факта за известни писатели

Исторически снимки, които трябва да видите

Проклятието Хемингуей

За още интересни новини харесайте страницата ни във Facebook  тук

Оставете коментар

Писането на кирилица е силно препоръчително.

Сайтът не носи отговорност за съдържанието на коментарите и мненията, изказани в тях. Запазваме си правото да изтриваме коментари, които съдържат обидни или нецензурни изрази, които представляват явна или скрита реклама и които преценим за неподходящи по някаква друга причина.

Моля, обърнете внимание, че коментарите не са начин за връзка с нашия сайт. В случай, че искате да се свържете с нас, моля ползвайте за това секцията Контакти.