Популярни научни митове, в които много хора вярват

Има купища бабини деветини, които са се навъдили покрай популярните факти от науката. Макар и повечето от тях да са отхвърлени преди години, някои толкова трайно са заседнали в колективното ни съзнание, че колкото и да сме образовани, вярваме по навик.

Ето някои от най-разпространените:

Използваме само 10 процента от мозъка си

Де да беше така! Томографските изследвания на мозъка и неврохиругията досега не са открили никакви „спящи зони“. Твърдението най-вероятно датира отпреди век: психологът Уилям Джеймс заявил, че се съмнява дали средния човек използва и една десета от интелектуалния си потенциал. Всъщност съвременните изследвания показват, че непрестанно използваме много повече от 10% от нашето сиво вещество. Фактът е, че нито една област от човешкия мозък не е напълно пасивна винаги.

Луната има „тъмна страна“

Пинк Флойд, вие ли ни подведохте?

От гледна точка на Земята можем да видим около 59% процента от повърхността на Луната (макар и не всички по едно и също време). Останалите 41 % процента са напълно скрити от нашия поглед. Но означава ли това, че те са обвити в замразяваща тъмнина, до която никога не стигат лъчите на Слънцето? Нищо подобно. Тази заблуда се дължи на синхронното въртене, поради което изглежда така, сякаш луната не се върти.

Пълнолунието влияе на човешкото поведение

Дълги години е бил разпространен митът (особено сред служителите, които работят с възрастни хора или хора с психични проблеми), че пълнолунието предизвиква странно поведение у хората. За него има купища въображаеми причини, например, че приливните сили на Луната се отразяват на водата в мозъка. Много хора твърдят, че насилствената престъпност нараства в това време и дори във Великобритания полицейските участъци увеличават персонала си, за да се подготвят за повече престъпления и аварии.

Темата е изследвана многократно – не е открита никаква значима корелация между пълната луна и хаотичното поведение, и със сигурност никаква причинно-следствена връзка. Докато няколко изследвания действително демонстрират покачване на престъпленията при пълнолуние, това впоследствие се оказва, че се дължи на факта, че това се случва по време на уикенди или празници. В момента, в който това се вземе предвид, връзката се разпада. Пълнолунието не води до необичайно поведение. Освен, ако не сте върколак.

Захарта прави децата хиперкативни

Ограничението за захарта при децата е добро решение, но мотивът е погрешен. Последствията от захарта могат да бъдат затлъстяване и други проблеми, но няма научни доказателства, че причинява хиперактивност. Захарта дава „бърза” енергия, но това е различно от хиперактивността.

Пукането на пръстите причинява артрит

Ставите в пръстите ни съдържат течност, наречена синовиална. Когато пукаме пръстите си, разделяме две костици, което означава, че синовиалната течност трябва да запълни това пространство. Това намалява налягането на флуида и разтворените газове, като азота, които са под формата на малки мехурчета се спукват и чуваме пукащия звук от пръстите. Това обаче е различно от артрита. Въпреки това не е добре да „пукаме” пръстите си, защото може да нараним и отслабим ставите.

Косата и ноктите продължават да растат след смъртта

Този мит вероятно се е родил от романа на Ерих Мария Ремарк „На Западния фронт нищо ново”, където авторът описва как ноктите на загиналия му приятел продължавали да растат. Спокойно и с известно облекчение можем да развенчаем това вярване. Истината е, че след смъртта кожата се дехидратира, поради което се свива – затова сякаш косата и ноктите изглеждат по-дълги. Всъщност за техния растеж се изисква сложен хормонален обмен, който е невъзможен след смъртта.

Дъвката се разгражда след седем години

Дъвката става популярна през XIX век. Вероятната причина за този мит е качеството й – несмилаема. Дъвките се състоят от овкусител, подсладител и омекотяващо вещество, което предпазва венците от нараняване. Тялото ни може да разгради тези съставки, но просто не ги разтваря и не извлича хранителни вещества от тях. Затова до 2-3 дни то изхвърля дъвката в почти същата й начална форма.

Мълнията не удря два пъти на едно и също място

Изразът се използва, за да ни покаже, че ако някога нещо лошо се е случило, не е нужно да се случи отново, но за жалост, не се отнася за природното явление. Мълнията е силен електричен заряд, който търси пътя си надолу и не се интересува особено от това дали мястото е било ударено по-рано. По-високите обекти, като дърветата и небостъргачите са чести мишени, защото разстоянието до източника на мълнията е по-малко. Най-високото дърво в гората може да бъде ударено няколко пъти преди да отмине една буря. Всъщност Емпайър Стейт Билдинг е удрян от мълнии около 100 пъти годишно.

инфо: obekti.bg

Вижте още: 

НАЙ-ГОЛЕМИТЕ МИТОВЕ ЗА ХРАНОСМИЛАНЕТО

Ако тази статия Ви харесва, помогнете ни да я популяризираме чрез бутончетата за споделяне отдолу.

Благодарим Ви! 

Последвайте ни във Facebook