Призрак на цар или атентатор шета в София през 1933 г.

вампир

Тайнствен нападател хвърля в ужас София през пролетта на 1933 г.

Тогава в района около Руския паметник се появява патологичен тип, който налита на жени. „Изпълзял е вампир от най-страшна проба!“, кръстят се столичани.

„Вечерно време, между 8 и 9 часа, вампирът дебне жертвите си, скрит в някой ъгъл между улица „Боговец“ и бул. „Бъкстон“ при игрището на спортния клуб „Славия“, предупреждава минувачите в. „София“.

„Щом като мине някоя дама, която му импонира било с облеклото си, било със своята възраст, вампирът скача от скривалището си, хвърля се изотзад върху жертвата и започва лудо да целува дамата“, описва нападенията вестникът. От целувките жената се омайва и злодеят забива зъби в шията й. Като се напие с кръв, изчезва. За две седмици са регистрирани 5-6 случая, съобщават черните хроники.

Този район е зловещ, спомнят си стари софиянци. По време на игото землището около Руския паметник е извън очертанията на града. София стигала до сегашния площад „Македония“, където била една от градските порти. „Халкалъ капус“ пазела Кюстендилския път, а край него се ширели гробища.

Тук в стари времена шетал хайдутинът Спир Димитър. Лепнали му това прозвище, защото спирал пътниците и ги обирал. През 1803 г. Спир Димитър сам става жертва на засада, заклан е в местността Бурмалиташ на Витоша. Според Захари Стоянов в началото на същия път е

заровена главата

на Георги Бенковски.

Погребението направил отец Христо Павлов на 21 май 1876 г. „Тя била турена в една конска торба, била се вече разложила и свещеникът я заровил с торбата заедно в присъствието на един мюлезимин и на Николчо гробаря само, който изкопал дупката с мистрията (с която мажат дюлгерите) и я закопал“, свидетелства летописецът.

След Освобождението кварталът лека-полека се заселва, но пази мрачната си слава. Близо до Руския паметник през 1925 г. са обесени авторите на атентата в храма „Св. Неделя“. Екзекуцията е извършена публично на старото игрище „Славия“. Сега там се издига болницата на МВР.

„Кой е вампирясалият?“, питат се обитателите на махалата през 1933 г. Дали Спир Димитър се е надигнал от гроба или пък на атентатора Марко Фридман му се пие още кръв, чудят се роднини на жертвите. Може да е Александър II, плъзва и трета версия из столицата. Руският император загива на 1 март, а първото покушение край паметника също е на 1 март, отбелязват съвпадението наблюдателни.

През 1881 г. народоволци причакват царската каляска в Петербург. Николай Рисаков хвърля бомба, но монархът оцелява. Замаян, той се измъква под останките на возилото. Тогава Игнатий Гриневецки с все сила удря втора бомба между царя и себе си. Експлозията раздробява императора, краката му почти се отделят от тялото. „В двореца, там да умра!“, е последната заповед на Александър II.
Организатор на атентата е София Перовска и затова жертвите на вампира са жени, тълкуват предпочитанията му посветени. Те виждат мистична връзка между терористката София и името на нашата столица.

Духът на императора

си отмъщава

Morkadis

за мъчителната смърт, шушукат в махалата. И най-същественото: призракът на Александър II се върти около Руския паметник, защото там е изсечено името му. Това е най-загадъчният обелиск у нас. Не се знае чия е идеята, кой е авторът на проекта и откъде са набавени средствата за строежа. Има съмнения, че търговецът Иван Адженов направил далавера при доставката на белия пясъчник. С него е вдигната пирамидата.

Тайна е кога е ударена първата копка. Знае се обаче, че паметникът е осветен на 29 юни 1882 г. „Сутринта рано музикантите гърмяха из града. Те водеха войниците, които със своите началници отиваха да отдадат приличната почит и тържественост на празника. По целия булевард от града до паметника се развяваха национални флагове“, отразява събитието в. „Български глас“. На тържеството присъства руският дипломатически агент. Тук е и княз Александър Батенберг.

Нашите управници бързат

да засвидетелстват признателност,

защото предишната година един български вестник пуска скандална статия за гибелта на Царя Освободител. Когато Александър II е разкъсан от бомбите, редакторът на русенската газета „Работник“ заявява: „Един мисли така, а други мисли инак. За мене си аз ще да кажа, че положението на работите, ако не другаде, а то поне в Русия ще да се обърнат на добро…“

В тия кощунствени редове прозират първите кълнове на социализма по нашенско. Левичарите открай време не обичат Царя Освободител, припомнят паметливи през 1933 г. Едно време се изгавриха с кончината му, сега го набеждават за вампир. Мълвата е червена инсинуация, заключава столичната буржоазия.

Работата е в това, че пролетта на 1933 г. е лоша за комунистическото движение. На 2 април „Волфбюро“ съобщава за арестуването на трима българи, обвинени в подпалването на Райхстага. Готви се Лайпцигският процес с Димитров, Попов и Танев. У нас пък е учреден

Антикомунистически комитет.

Председател е запасният генерал Йеротей Сирманов, сред членовете е и директорът на в. „Слово“ Тодор Кожухаров.

По линия на правителството е изготвен законопроект за изхвърляне на комунистическите депутати от парламента. Негов автор е министърът на правосъдието Йордан Качаков. Още по-радикални са министрите Стоян Костурков и Александър Кисьов. Двамата

настояват за разтуряне на Работническата партия,

както тогава се нарича БКП.

На този фон пламва борба за идеологията на софийския вампир. Десницата казва, че е вампирясал червеният боец Фридман. Левицата пък твърди, че призракът е с монархическо потекло. Само една дворцова сянка може да се нахвърля върху невинни жени, аргументират се марксистите. Междувременно

хайки дебнат

кръвопиеца.

Втори полицейски участък поставя засади, но без резултат. Докато поредната жертва се опомни, вампирът се стопява в тъмнината. Жената почва да вика, изскачат съседи, но от върколака няма и следа.

Понеже се вижда, че стражарите са некадърни, храбри граждани се запретват да заловят нощния бродник. „Граждани, близки на оскърбените дами, са решили сами да се справят с вампира. Организирани са хайки и тежко му и горко, ако им падне в ръцете“, предава заканата на доброволците столичният печат. „Караконджул в капан не влиза!“, мъдро отбелязват шопите, като се прибират към Бояна и Княжево. Цярът е да се отвори гробът и тялото да се прикове с кол към земята, учат народни майстори по

ликвидиране

на таласъми.

Ако това не се стори, върколакът сам ще си отиде. Трябва само да се насити на кръв, добавят посветените. Един ден софийският вампир наистина потъва в небитието. И до днес обаче баби от квартала плашат внуците си с него. По тъмна доба около Руския паметник е опасно, предупреждават малчуганите.

Дракула коли турци край Варна

Бойна дружба свързва Влад Дракула със средновековна България. Преди да вампиряса влашкият феодал участва в обединена християнска армия срещу османските нашественици. През 1444 г. полско-унгарският крал Владислав III Ягело и трансилванският войвода Янош Хунияди повеждат кръстоносен поход срещу чалмите. Двамата са начело на 16 000 конници и 2000 бойни коли.

Около 20 септември кръстоносците минават Дунава при Оршова. Превземат Кладово, атакуват Видин, овладяват Оряхово и стигат Никополската крепост. Тук към тях се присъединява Влад Дракула. Той води 4000 леко въоръжени конници бързи като стрели. Власите препускат в авангарда, следват ги маджарите, зад тях скрибуцат колите, а подире им яздят основните сили. По пътя се присъединяват дружини от въоръжени българи.

В този ред армията превзема Свищов. През Разградско колоната се източва към Нови пазар. Един отред е пратен да удари Шуменската крепост, а друг – да разузнае около Търново. Ядрото продължава на югоизток. Една подир друга падат твърдините Овеч, Петрич и Михалич.

На 9 ноември кръстоносците навлизат във Варненското поле. Същият ден там стъпя и Мурад II. Под командата на султана са близо 100 000 ятагана. През нощта двете армии настръхват една срещу друга. Призори става първият сблъсък. Дясното крило на християните е прегазено, но Хунияди и Владислав се окопитват. Двамата повеждат в атака кралските отреди. Дракула пък връхлита с шеметната си конница.

Анадолските спахии са разбити, загива главатарят им Караджа бей. Опиянени от успеха, власите го удрят на грабеж. Кавалерията на Влад се врязва в турския стан, плячкосва шатрите и се оттегля да брои трофеите. Владислав също е главозамаян от лесния успех. Само с 500 конника той напада еничарския корпус. Ягело язди жребец, личен дар от Дракула. Като му подава юздите, съюзникът пожелава животното да го спаси, ако попадне в беда. Конят обаче е ранен, кралят пада, еничаринът Коджа Хъдър се спуска и отрязва главата му. Това слага край на похода, който е бил на косъм да освободи България.

инфо: 168chasa.bg

Вижте още:

 

 

Ако тази статия Ви харесва, помогнете ни да я популяризираме чрез бутончетата за споделяне отдолу. Благодарим Ви! 

Последвайте ни във Facebook

Оставете коментар

Писането на кирилица е силно препоръчително.

Сайтът не носи отговорност за съдържанието на коментарите и мненията, изказани в тях. Запазваме си правото да изтриваме коментари, които съдържат обидни или нецензурни изрази, които представляват явна или скрита реклама и които преценим за неподходящи по някаква друга причина.

Моля, обърнете внимание, че коментарите не са начин за връзка с нашия сайт. В случай, че искате да се свържете с нас, моля ползвайте за това секцията Контакти.