Психология на страха: Защо харесваме Хелоуин

pixabay.com

Отново е онова време от годината, когато темите за смъртта, злото и ужаса проникват дори и в нашата култура (да, да, знаем, пак познатият стар дебат – Хелоуин не е наш празник т.н.), за да си поиграят с въображението ни. Призраците и зомбитата са навсякъде – о, да, харесва ни или не, хората купуват костюми и декорират домовете и работните си места.

Нека оставим спора около Хелоуин и да разгледаме темата психологически. Фактът, че много хора обичат да плашат другите и да бъдат плашени не е нещо ново. От векове се опитваме да намерим начини да стряскаме другите, изскачайки внезапно иззад вратата, използвайки изненадващи каскади и трикове, носейки зловещ грим, оставяйки страшни послания върху огледалата – всичко това и още, за да предизвикаме страх. Популярността на филмите на ужасите, видеоигрите, книгите и телевизионните предавания на тази тематика е свидетелство, че много от нас обичат да играят с идеята за нашата смъртност.

Задавали ли сте си въпроса защо хората все пак харесват този зловещ маскарад? За да проучим защо хората харесват Хелоуин и това зловещо време от годината, нека започнем с въпроса защо хората изобщо обичат да бъдат плашени.

Хората обичат да се страхуват по биологични причини. Страхът е емоционалният отговор на организма към възприемана заплаха или опасна ситуация. Когато се страхуваме, тялото ни освобождава адреналин и други хормони, за да можем да се справим, борейки се или бягайки от ситуацията. Чрез  филмите на ужасите, страшните игри, разходките из призрачни места или обитавани от духове къщи, можем да изпитаме реакцията „бий се или бягай“ и същевременно да сме наясно, че не сме в реална опасност. Освен това можем да усетим вълнението и приливът на тези хормони от уюта на собствените си домове или в безопасна социална среда.

pixabay.com

Според изследванията мнозина изпитват удоволствие и търсят страшни ситуации, които им носят усещане за новост и възбуда, особено хора, които имат високи резултати на онова, което Зукерман формулира като „търсене на усещания“. Последното се описва като „търсенето на разнообразни, нови, сложни и интензивни ситуации и опит, както и желание да се предприемат физически, социални, правни и финансови рискове в името на такъв опит“.

Търсачите на силни усещания тълкуват преживения страх положително, докато онези, които търсят слаби усещания, разглеждат тези емоции като неприятни. Това може да помогне в обяснението защо по време на страшен филм някои от нас са с широко отворени очи и залепени за екрана, а други се крият зад възглавницата и купата с пуканки.

Хелоуин ни предоставя възможност безопасно да изследваме нашите страхове чрез социално обвързване. Много от нас вземат участие, гледайки страшен филм или обличайки костюм, по това време на годината. Изследователите твърдят, че хората, които обичат филми на ужасите, могат да имат по-високи от средните потребности от социално и емоционално стимулиране. Реакциите на другите подпомагат собственото удоволствие от филмите на ужасите и страховитите занимания. Освен това, когато се страхуваме, телата ни освобождават хормон, известен като окситоцин, който прави спомените по-интензивни и улеснява социалното обвързване. По този начин, когато хората споделят тръпката от нещо страховито, те се чувстват по-близки.

Хелоуин ни позволява безопасно да изследваме страховете си и да нарушаваме социалните норми за един ден от годината – можем да сложим маска, да се превърнем в някой герой, да оставим задръжките и да празнуваме онова, което ни плаши. Актът на маскиране като всичко онова, от което се страхуваме, ни позволява да се борим със страховете, да ги приближим и да ги прегърнем.

В допълнение към желанието ни за социална свързаност, личностните факторите също могат да повлияят на нашите реакции на страшни ситуации. Преглед на изследванията за това как емпатията влияе върху реакциите на хората към филмите на ужасите открива, че хората с високи нива на емпатия, които споделят тревожните емоционални реакции на другите, са по-малко заинтересовани от филмите с насилие, независимо от развръзката на филма.

В проучване на стимулите, които подтикват юношите да гледат филми на ужасите, Джонстън (1995) идентифицира различна типология зрители на този вид филми. Онези, които обичат тръпката, с високо ниво на емпатия са и приключенски търсения, изпитват удоволствие да бъдат плашени и стряскани поради съпричастността им към главните герои. Онези, които обичат кървавите сцени, от друга страна, са отново търсещи приключения, но с ниски нива на емпатия; мотивацията им включва любопитство към ужаса и гротеската.

Ужасяващото, страхът и смъртта

Когато погледнем костюмите за Хелоуин и героите от филмите на ужасите, които ни плашат – зомбита, клоуни, върколаци, кукли, вампири и други подобни, можем да забележим, че те са едновременно подобни, но и различни от нас. Популярността на тези герои може да се крие в техните странни характеристики. Те са някак човешки, но притежават някаква забележима разлика: те размиват линията между живите и мъртвите, между одушевеното и неодушевеното.

Ужасяващото (Das Unheimliche) е описано от Зигмунд Фройд (1919) като обект или нещо съществуващо, което предизвиква ужас поради това, че е едновременно познато и непознато. Какво има в това противоречие, което ни плаши?

В изследването си върху очарованието от ужасите, Карол (1990) отбелязва, че класическото „ужасно същество“ е сборен или „съставен образ“, който съчетава атрибути, които са в противоречие помежду си. Тези същества могат да предизвикат нашите страхове поради вкорененото ни чувство за личност и идентичност. Те нарушават човешките норми, което води до усещане за дистрес (Теория за когнитивния дисонанс) и „странност“.

Страхът се корени в собствената ни смъртност. Точно както езикът ни позволява да формулираме нашата идентичност, да разграничим себе си от другите и да очакваме бъдещето, страхът ни позволява да разберем смъртта като евентуален и неизбежен изход.

В нощта на Хелоуин можем да се издигнем над страха си от смъртта, като се приближим до онези неща, които ни плашат.

източник: psychology.framar.bg

Вижте още:

Най-страховитите неща, които деца са казвали на родителите си

Ето защо крещим, когато се страхуваме

Страховитите музеи, след които няма да можете да спите дни наред

Страхът намалява, когато го изразиш с думи

Подкрепете Световни Загадки!

Ако харесвате Световни Загадки и искате сайтът да продължи да съществува, подкрепете ни с дарение.

Световни Загадки е проект, който поддържаме с огромно желание и ентусиазъм, но и с много труд. Сайтът е безплатен за своите читатели и се издържа от реклама, което не винаги е достатъчно. Ако искате да сте сигурни, че и в бъдеще всички ще могат да имат достъп до информацията на сайта, можете да направите еднократно или месечно дарение с бутона [Donate] по-долу. Благодарим Ви!

Ако тази статия Ви харесва, помогнете ни да я популяризираме чрез бутончетата за споделяне отдолу.

Благодарим Ви! 

Последвайте ни във Facebook

Оставете коментар

Писането на кирилица е силно препоръчително.

Сайтът не носи отговорност за съдържанието на коментарите и мненията, изказани в тях. Запазваме си правото да изтриваме коментари, които съдържат обидни или нецензурни изрази, които представляват явна или скрита реклама и които преценим за неподходящи по някаква друга причина.

Моля, обърнете внимание, че коментарите не са начин за връзка с нашия сайт. В случай, че искате да се свържете с нас, моля ползвайте за това секцията Контакти.