След смъртта всяка душа „отива на своето място“ в света на свръхфизическото

pixabay.com

Д-р Робърт Крукал за живота след смъртта

„Нашето душевно съзнание е много по-напред в развитието си от нашето физическо съзнание. И така, когато мигновената смърт настъпи в резултат на инцидент, душата осъзнава какво ще се случи за части от секундата, преди да настъпи фаталният ударът и напуска тялото преди това. Напусналата тялото душа не усеща болка. Тези внезапни преходи изглеждат трагични и ужасни за този, който ги наблюдава, но за току-що починалия смъртта винаги е прекрасна.“

Това казва в книгата си „Върховното приключение; Анализи на психичните комуникации“, издадена още през 1961 г., д-р Робърт Крукал – британски университетски преподавател и геолог, известен изследовател на преживяванията извън тялото. Авторът е събрал и анализирал съобщения от духовния свят, взети от разнообразни писмени източници, предимно чрез медиуми, в продължение на много десетилетия преди излизането на самата книга.

Скептиците, разбира се и днес отхвърлят способността на медиумите да се докоснат до някакъв универсален източник на знание и отхвърлят всякаква логична възможност за духовна комуникация. Но ако само допуснем, че съществува и друга истина, освен тази в учебниците ни по естествени науки, може да размърдаме въображението си и да упражним абстрактното си мислене.

Вижте основните тези на Крукал, представени в книгата му.

Опитът на душата в отвъдното може да бъде повлиян от доминиращи или обичайни мисли и чувства, от силни очаквания или фиксирани идеи, развити през земния живот.

Човекът притежава „тяло“, което не може да бъде видяно от физическото око или докоснато от физическата ръка. Състои се от „превозно средство на жизнеността“ и Душевно тяло. И двете проникват във физическото тяло. Духовното тяло взаимодейства с Душевното тяло.

Човек, който знае за предстоящото си преминаване, ще отправи „обаждане“ на приятели и роднини, които вече са отвъд. Това не се отнася за онези, които преминават внезапно без предварително осъзнаване.

Прекалено егоцентричните и невярващи лица, които не осъществяват връзка с починалите си приятели и роднини, тъй като отказват да приемат мисълта, че си отиват, след смъртта си ще бъдат посрещнати в отвъдното от доброволци, които са специално обучени за такива задължения.

В ранните етапи на прехода от земния живот към отвъдното, хората ще преживеят панорамен преглед на своите минали земни животи.

Около час преди спиране на дишането и сърдечния ритъм, умиращият човек често почти напълно е освободил Физическото си тяло и витае наблизо, напълно осъзнат и щастлив (въпреки че за другите в помещението изглежда, че той е в тежка агония).

Естествената смърт не включва нито физическа болка, нито страх.

Много от новопочиналите за известно време не осъзнават, че са отхвърлили физическите си тела.

Смъртта за току-що починалите „не е това, което са очаквали“: процесът изглеждал „естествен“, не са усетили рязка „внезапна промяна“ в себе си; новата среда им изглежда „позната“, „подобна на земята“, „съществена“ и „реална“; новото тяло, поне на пръв поглед, прилича на физическото тяло.

Подобна на облак маса се появява над умиращия, видима само за него. Обикновено „плава“ хоризонтално над легналото тяло и бива описвана с различни понятия като „светеща мъгла“, „сив дим“, „нещо като пара“, „облак“, „сенчеста мъгла“. Тази мъгла постепенно придобива определена форма и накрая наподобява освободеното Физическо тяло (макар да изглежда по-младо и по-ярко).

В повечето случаи разстоянието на екстериоризирания двойник над освободеното Физическо тяло варира от директно над него до около четири фута над тялото.

Много от току-що починалите виждат и чуват приятели и роднини, които са починали по-рано.

Смъртният сън на възрастните се дължи на умствена умора и на изчерпаната жизнена сила. След като превозното средство на жизнеността е изхвърлено от тоталния двойник, първият гравитира към Физическото тяло. Двамата се разлагат едновременно.

Следсмъртният „сън“ може да бъде удължен и задълбочен от някои характеристики: продължително и тежко последно заболяване, изключително труден и тежък земен живот, прекомерна скръб по някои „живи“ близки, фиксираната идея, че не съществува живот след смъртта.

Периодът на осъзнаване от душите, че са оцелели след смъртта на тялото, е различен.

Първото желание на много от току-що починалите е да уверят своите живи приятели и близки, че душите им са оцелели и са в благополучие.

Молитвите на живите приятели са от голяма полза за новопочиналия.

След първоначален период на приспособяване всяка душа „отива на своето място“ в света на свръхфизическото. Въпреки че много поети и езотерици говорят, че „там“ всичко е извън времето и пространството, формите са неописуеми и нереални, напротив, свидетелствата сочат, че те са по-„реални“ от нещата във физическия свят.

източник: spisanie8.bg

Вижте още:

Доказано! Душата не умира

Как да познаете душата-близнак?

7 признака, че сте стара душа

6 признака показващи прераждането на душата

Ако тази статия Ви харесва, помогнете ни да я популяризираме чрез бутончетата за споделяне отдолу.

Благодарим Ви! 

Последвайте ни във Facebook

Оставете коментар

Писането на кирилица е силно препоръчително.

Сайтът не носи отговорност за съдържанието на коментарите и мненията, изказани в тях. Запазваме си правото да изтриваме коментари, които съдържат обидни или нецензурни изрази, които представляват явна или скрита реклама и които преценим за неподходящи по някаква друга причина.

Моля, обърнете внимание, че коментарите не са начин за връзка с нашия сайт. В случай, че искате да се свържете с нас, моля ползвайте за това секцията Контакти.