Баскервилското куче – защитник на хората срещу силите на злото?

Баскервилското куче

Мнозина писатели вземат за своите произведения сюжети от живота. Например, Артър Конан Дойл избрал за прототип на Шерлок Холмс професора по медицина в университета в Единбург Джоузеф Бел, който имал рядка наблюдателност и логическо мислене.

Биографите на писателя смятат, че сюжетът на „Баскервилското куче“ също е взет от реалността, но отначало той не смятал да го включва в приключенията на Шерлок Холмс и доктор Уотсън.

Конан-Дойл редовно обикалял антикварните книжарници. Веднъж там открил интересна брошура. Някакъв свещеник от Средновековието – отец Аврам Флеминг, разказвал за „Странното и ужасно Чудо, което се случи съвсем наскоро в енорията на една църква в Банги”.

Оказало се, че в един летен ден през 1577 г. избухнала гръмотевична буря над селището Банги, графство Норфолк. Тогава в църквата „Света Богородица“ имало около 20 енориаши, коленичили по време на молитва. В този миг треснала гръмотевица и в храма връхлетял дяволът в облика на огромно куче с горящи очи. Звярът се нахвърлил върху хората, разкъсал двама мъже и изчезнал също така внезапно, както се появил. Половин час по-късно, адското куче се появило в съседната енория, където убило още трима енориаши. След това отново изчезнало, оставяйки върху вратата на църквата дълбоки следи от ноктите си.

Конан-Дойл, който се заинтересувал от легендата, посетил тази църква и се убедил в наличието на „дяволския белег“. Обаче така и не успял да получи документално потвърждение за този инцидент.

Писателят бил убеден материалист и предложил следното обяснение. В онези време бурята наистина се възприемала като нещо мистично. Затова, може би, в момент на силен удар на стихията енориашите и свещеникът били в състояние на изключителен стрес, който довел до масови халюцинации. Бездомното куче, което вероятно също било много уплашено от блясъка на светкавиците и тътена на гръмотевиците, се втурнало в храма. Освен това, в онези дни, на енориашите се позволявало да посещават службите, съпроводени от своите домашни любимци. В специална стая те били наблюдавани от слугите. Големите кучета не били нещо необичайно за Англия – догове на аристократите и мастифи за овчарите. А белезите върху вратата… кой може точно да обясни техния произход? „Очите на страха са големи“, решил Конан-Дойл и върнал на лавицата книгата на преподобния отец Аврам.

Но писателят бил общителен човек и сред познатите му имало хора от различни професии и съсловия. Един от тях бил журналистът Флетчър Робинсън, който веднъж му разказал няколко легенди от графство Девоншир. Според първото предание, в торфените блата живеело някакво огромно черно чудовище с пламтящи очи, а от устата му излизали пламъци. Никой не знаел откъде е дошло. Хората предполагали, че било изпратено от някакви небесни сили, за да ги пази от силите на злото. За разлика от прочетеното в брошурата на преподобния Аврам, то не убивало никого от енориашите.

Втората легенда разказа за зловещия Ричард Кейбел, който бил изключително жесток. Всички в района вярвали, че е убил своята съпруга и е продал душата си на дявола. След смъртта му на неговия гроб били виждали духове на кучета – това били хрътките на ада, които търсели душата му.

Артър Конан-Дойл решил да напише разказ или повест въз основа на този сюжет. Писателят обаче имал определени задължения към своите издатели. А те настоявали за продължаване на приключенията на Шерлок Холмс и д-р Уотсън. Тогава Конан-Дойл решил да вмъкне сюжета в повествованието за тях.

Така се появил коварният Стейпълтън, който мечтае да стане собственик на имението и използва огромно куче, за да доведе до лудост и смърт законния наследник – сър Хенри Баскервил. Страховитият външен вид на звяра, според повестта, бил дорисуван с фосфор. Литературните критици обявяват повестта „Баскервилското куче“ за едно от най-добрите произведения за Шерлок Холмс.

Остава да добавим, че английската кинокритика на свой ред обяви руския сериал „Приключенията на Шерлок Холмс и доктор Уотсън“ от 1980 г. за най-добрата екранизация на произведението на Конан-Дойл за великия детектив и неговия помощник.

За изпълнението на ролята на Шерлок Холмс актьорът Василий Ливанов получи лично от английската кралица „Ордена на Британската империя“. А в епизода за Баскервилското куче ролята на сър Хенри Баскервил беше изиграна от забележителния режисьор и актьор Никита Михалков – много от неговите реплики във филма се превърнаха в нарицателни фрази и заживяха свой самостоятелен живот във вицове, анекдоти и весели асоциативни скечове, което е най-голямото признание за един творец.

инфо: iskamdaznam.com

Вижте още:

10-те най-издавани книги на всички времена

Любимите книги на някои известни автори

Автори, които съжаляват за успеха на книгите си

4 древни книги, които могат да оспорят историята, която познаваме

За още интересни новини харесайте страницата ни във Facebook  тук

Оставете коментар

Писането на кирилица е силно препоръчително.

Сайтът не носи отговорност за съдържанието на коментарите и мненията, изказани в тях. Запазваме си правото да изтриваме коментари, които съдържат обидни или нецензурни изрази, които представляват явна или скрита реклама и които преценим за неподходящи по някаква друга причина.

Моля, обърнете внимание, че коментарите не са начин за връзка с нашия сайт. В случай, че искате да се свържете с нас, моля ползвайте за това секцията Контакти.