Богът на злото не е толкова зъл

Локи, държащ рибарска мрежа. В скандинавската митология той е изобретил рибарската мрежа за хората.

От доста време насам Локи , богът на злото в скандинавската митология, е демонизиран и описван като зло същество. Но наистина ли е така?

В много митологии се срещат божества, които са нито добри, нито лоши – неутрални същества, които поддържат баланса в Вселената. Истината е, че Локи най-вероятно представлява точно това.

В някои легенди се споменава за съществото Дормаму, което е въплъщение на бойното поле, където добро и зло се срещат, за да воюват. Ако едната страна вземе предимство, Дормаму се намесва и изравнява баланса на силите.

Ил Сепарацио – нито добър, нито лош

Стари книги като „Compendium Augumentum“ и „Codex Lugubrum“ са били забранени от средновековната Църква. Те разказват за същество, което е нито добро, нито лошо, нито бяло, нито черно. То е въплъщение на сивото, което се намира между черното и бялото, въплъщение на неутралното пространство между доброто и злото. Това същество се нарича Ил Сепарацио, Анонимният или този, който няма име.

Средновековните текстове го описват като „абсолютно“, а Църквата не искала някой да си помисли, че това същество е по-силно от Бог, затова такива текстове били забранявани или унищожавани, а хората, които споменавали името Ил Сепарацио, били екзекутирани. Според легендите то е толкова неутрално, че дори няма форма и затова е се изобразява просто като роба с качулка.

Локи – вършителят на добро и зло

В скандинавската митология Локи е точно такъв образ – върши злини, но и добрини. Точно както Ил Сепарацио, Локи е извън системата, отвъд нея.  Локи помага за построяването на великия палат на боговете. След това успял да набави голям брой ценни предмети за божествената раса Аезир, сред които чука на Тор, пръстена Друпнир, копието на Один и много други. Също така злото не е изначално в Локи. То се вселява в него, когато богът поглъща сърцето на злата вещица от Асгард.

Локи (смеещия се в най-лявата част на картина) току що e причинил смъртта на бога Балдр.

Оттам нататък Локи става зъл и се обръща срещу расата Аезир, което в крайна сметка води до Рагнарьок – краят на ерата на боговете. За разлика от повечето митологии, скандинавските богове за обречени на провал и той се случва благодарение на Локи. В този ред на мисли Локи слага край на едно старо и покварено поколение богове, проправяйки път за ново начало, прераждане, което може да се случи, само когато старият ред е премахнат. Светът се ражда отново, в една по-добра и чиста форма, без старите елементи на поквара и дори Локи намира смъртта си в това пречистване.

Децата му са не по-малко интересни – от богинята Хел, през змията Йормунганд и вълкът Фенрир, до осмокракия кон Слейпнир. Въпреки всичко, Локи остава една от най-интригуващите фигури в скандинавската митология, като неговата същност ще бъде изследвана от още много поколения историци.

инфо: drevnite.com

Вижте още: 

БЕЛИЯТ ИЗВЪНЗЕМЕН БОГ НА МЕЗОАМЕРИКАНЦИТЕ

Ако тази статия Ви харесва, помогнете ни да я популяризираме чрез бутончетата за споделяне отдолу.

Благодарим Ви! 

Последвайте ни във Facebook