България през 2018 година: Изчезването на Боян Петров

Първата половина на месец май прикова погледа на всички към един от най-обичаните, достойни, целеустремени българи. Боян Петров е не само национална гордост, а човек от световна величина, за когото великият Меснер, първият човек, изкачил Еверест без кислород, а после и първият, покорил всички осемхилядници, винаги говореше с голямо възхищение.

Какво се случи с Боян Петров? На 7 май жената до него Радослава Ненова публикува пост в социалните мрежи, в който обяви, че Боян е в неизвестност от няколко дни. Беше четвъртия ден, в който алпинистът вече липсваше – последно бе видян, устремявайки се към връх Шиша Пангма на 3 май – поредното предизвикателство в стремежа му да изкачи всички 14 осемхилядници на планетата и да оформи т.нар. Хималайска корона.

„Отлагах този пост, за да си представям още малко, че всичко е наред. Но историята бавно плъзна по чужди сайтове, а вече и във външно министерство. Боян е в неизвестност от дни, някъде по склона на връх Шиша Пангма. Със сигурност е направил опит да се качи на върха, защото палатката му е била на лагер 3. Времето рязко се е влошило и другите момчета са слезли в базовия лагер. Те са се движили един ден след него…спасителна акция в момента не е възможна. Най-рано утре ще тръгнат да го търсят. Държа постоянна връзка с тях по сателитния телефон“, написа тогава Радослава.

Малко по-късно просветна надежда – че Боян Петров се е обаждал от телефона си. Оказа се обаче, че това е бил негов колега и той всъщност е оставил устройството в лагера.

Социалните мрежи реагираха бурно на изчезването на алпиниста, новинарските емисии се посветиха изцяло на драмата с изкачването на Шиша Памгма, която всъщност никой не очакваше – той е най-ниският от всички осемхилядници. Планът на Боян бе да атакува него и Еверест, а до това да сложи „Хималайската корона“ – метафора за покоряването на 14-те осемхилядници, оставаше съвсем малко. Всички мислеха, че след фамозните успехи на най-трудните – К2, Канджендзьонга и най-фаталния Анапурна (41% от опитите там завършват с трагичен край), Боян ще се справи с „джуджето“ Шиша Пангма, както го наричат алпинистите. В този момент Actualno.com публикува този текст, който бе масово цитиран и препечават в социалните мрежи – всички надежди бяха отправени към оцеляването на Боян, който след като бе преборил рака на два пъти, бе пропадал в цепнатина при изкачването на друг връх, бе оцелял след катастрофата в Кресненското дефиле, отново ще намери начин да изиграе смъртта и да триумфира над нея. А в книгата „Първите седем“ Боян Петров винаги разказва, че е един от най-внимателните алпинисти, че опитът го е научил никога да не рискува. Беше се случвало да стигне на 50 метра от връх и да се върне заради лошо време. И в алпинистките среди му се носеше славата на изключително внимателен играч – той често казваше, че каквото и да прави, винаги пази 20% от енергията си в случай на непредвидени обстоятелства.

На осми май шерпите не откриха Боян Петров в лагер 1. Това че палатката му бе открита празна и това, че стана ясно, че е оставил телефона си, предизвика съмнения, че е рискувал прекалено много. Опитни алпинисти обаче казаха, че това е обичайна практика – всеки грам се мери и всъщност е безопасно да си по-бърз и да качиш върха по-лесно, отколкото да се претрупаш с багаж, който да затрудни прехода в планината. Големият въпрос по-скоро бе дали Петров се е снабдил с достатъчно инсулин. Въпреки всичко разказахме за достатъчно случаи, в които алпинисти са оцелявали по чудо и всички се надяваха, че то ще се случи и с Боян.

Боян Петров и Радослава Ненова

С всеки следващ ден обаче надеждата намаляваше. Алпинистът Марио Виелмо сподели, че шансовете всъщност са доста малки. А се оказа, че времето на Шиша Пангма е ужасно и на няколко пъти спасителната операция бе отлагана.

Междувременно се стигна до безпрецедентна дипломатическа ситуация, в която Китай се включи към издирването в Непал, въпреки традиционно обтегнати отношения между двете страни. Бяха изпратени и хеликоптери.

Случи се и нещо особено неприятно – първоначалната мощна подкрепа се раздвои по форумите. Чуха се вечните български гласове, за които правилно е казвано, че ако има български ад, той е такъв, в който всеки натиска другия в казана. Защо бил хукнал Боян по чукарите, заслужавал съдбата си, с какво бил допринесъл за държавата и прочие чобански изказвания.

Надеждите угаснаха, когато се оказа, че Боян не е намерен и в последния лагер, най-близкия до върха. Бе открита негова екипировка, но него го нямаше. Операцията бе прекратена, а за Боян все по-често започна да се говори в минало време.

Стотици почетоха паметта на Петров в поход по любимия маршрут на алпиниста за тренировки и разходки – от „Княжево“ до Копитото. А Радослава Ненова до последния момент запази самообладение и някак си поне в публична среда направи впечатление на изключително силен човек, който намира воля да се справи с трагедията и да запази Боян Петров като легенда, а не да изпадне в черен траур. Затова и написахме ето този текст – специално за нея.

Това, което остана на светлия християнски празник Коледа, е да си спомним за големите идеи на Петров, които вдъхновяват мнозина, независимо към какви върхове – реални или лични – са се отправили. И никога да не ги забравяме.

инфо: actualno.com

Вижте още:

20 април 1984 г. – Христо Проданов става първият българин, изкачил Еверест

Осемте български алпинисти, завинаги останали в прегръдката на Хималаите

10-те най-високи планински върха в света

10 шокиращи истории, витаещи около връх Еверест

За още интересни новини харесайте страницата ни във Facebook  тук