Джек Лондон – нежелано дете от баща си

Както често се случва, славата за художници или писатели много често идва след смъртта им. За щастие има изключения, въпреки че творците трябва да преминат през труден житейски път. Такава съдба се пада и на известния американски писател Джек Лондон.

Известно е, че майката на Джек Лондон, Флора Уелман била учителка по музика. Според една от версиите, тя се увличала по спиритизма и се запознала с професора-астролог Уилям Чейни. Познанството им бързо се превърнало в интимна връзка и не е изненадващо, че дамата скоро забременяла. Професорът не се зарадвал на това развитие на отношенията и се опитал да я убеди да направи аборт. Такова предложение за Флора изглеждало толкова неуместно, че тя направила опит да се самоубие и това събитие било отразено на страниците на местния вестник “Сан Франциско Кроникъл”.

За щастие нараняването не било сериозно и шест месеца по-късно на 12 януари 1876 г. Флора Уелман родила момче, което било записано като Джон (умалително Джек) Грифит Чейни. Нейният съблазнител не признал бащинството нито тогава, нито след това, когато известният вече Джек Лондон го помолил да изясни ситуацията.

След раждането на сина си, майката, която се опитвала да организира личния си живот, го предала на грижата на бившата черна робиня Вирджиния Прентес, която била неотлъчно до своята хазяйка.

А фамилията Лондон момчето получило от своя втори баща Джон, ветеран и инвалид от Гражданската война. В разгара на икономическа криза той се опитал да се занимава със земеделие, но бързо фалирал и семейството се оказало на ръба на нищетата. Ситуацията се утежнила и от факта, че най-възрастният в семейството, попаднал под влака пиян и останал парализирал. В резултат на това, грижата за двамата родителите и двете сестри паднала на раменете на 14-годишния Джек. Той трудно успявал да съчетае уроците с работата. Бил работник в завод, почиствал бирените павилиони в парка в Сан Франциско, разнасял вестници. И тогава трябвало да се раздели с училището. Причината за изгонването му станал факта, че непрестанно гладният Джек откраднал сандвичи от раницата на съученичката си и ги изял. Освен това, момчето често защитавало честта си като участвало в побои. По време на тези сбивания той почти загубил всичките си предни зъби.

Местните криминални типове обърнали внимание на силния тийнейджър, който получавал авторитет с юмруци, и го поканили да участва в печеливш бизнес. Така Джек станал морски разбойник и опустошил мрежите на местните рибари. Бившата медицинска сестра Вирджиния Прентес дала назаем триста долара на своя ученик, който решил да изкарва прехраната си като рибар. Джек закупил употребявана лодка и тръгнал на риболов. Нарекли го царя на пиратите на стриди. Една нощ той нападнал китайски риболовни лодки. Въжетата и веригите стрували пари.

Но след време Джек минал на страната на служителите на закона – станал моряк от бреговата охрана и започнал безмилостен лов на бившите си другари престъпници. Много скоро обаче, това занимание му омръзнало, а желанието за приключения било толкова силно, че в началото на 1893 г. той станал моряк на риболовната шхуна “Софи Съдърланд” и бил изпратен на лов за морски тюлени край бреговете на Япония. В края на същата година се завърнал у дома и публикувал в “Сан Франциско Кроникъл” есе “Тайфун от Япония”, за което получил първа награда. Това събитие се превърнало в отправна точка в литературната кариера на писателя. Въпреки това, той скоро преминал към сухопътни приключения.

Вярно е, че неговите странствания придобили политическа окраска. Джек участвал в известната кампания на безработните във Вашингтон, за която пише в есето “Дръжте се!”. Въпреки това, без да достигне столицата, той попаднал в затвора в Бъфало по обвинения в безразсъдство и нарушаване на обществения ред. В килията очертал план за още едно есе, което след излизането от затвора било публикувано под заглавието “Усмирителна ризница”. Джек изучил “Комунистическия манифест”. Под влиянието на този текст станал член на Социалистическата работническа партия. Освен това решил да завърши гимназия, но след като сметнал, че темпото на обучение за него не е достатъчно бързо, успешно преминал приемните изпити и веднага постъпил в Калифорнийския университет.

Уви, хонорарите, получени от публикации в списанието “Иджис”, били достатъчни само, за да се платят три семестъра. И тогава започнала “златната треска”, така че Джек, след като намерил други търсачи на приключения, тръгнал за Аляска. Но не успял да забогатее по две причини. Първо, участъкът бил “празен” и трябвало да се търси друг. На второ място, разболял се от скорбут и той бил принуден да се върне у дома, а в багажа му имало скици за разкази и типажи. В разказите си Джек Лондон рисувал мрачна картина за живота на златотърсачите. В тази битка се забравяли разум, съвест, морал. Действал само един инстинкт: убий другия и ще получиш богатство и власт.

Когато се връща вкъщи, Джек Лондон трескаво започнал да пише истории. По-късно осъзнал, че никакъв физически труд не може да осигури достоен живот. И все пак, след като се превърнал в заможен буржоа, той отново се интересувал от политиката и … от алкохола. Въпреки това, тъй като появата му на “пламенен трибун” на събрания, обикновено била в нетрезв вид, то неговите изказвания често завършвали със скандали и като следствие – с арест. В резултат на това, поддръжниците му посочили вратата, но Лондон, обявил своето оттегляне от партията с мотива, че се е разочаровал от идеите на социализма. По това време Джек Лондон вече е известен писател и милионер. Неговите разкази и романи охотно печатали не само американски, но и европейски издателства, бил известен и в Русия.

Най-вероятно причината за самоубийство му била творческа криза. Това станало на 22 ноември 1916 г. Джек Лондон не е оставил завещание, независимо от факта, че имал две дъщери от Елизабет Мадърн, вдовицата на негов университетски приятел, за която се жени през януари 1900 г. Била игнорирана и втората му спътница в живота – Клара Чармиан Киттредж.

Темата за самоубийството присъства в известния му роман “Мартин Идън”, чийто главен герой се самоубива, скачайки в океана, както и в автобиографичния роман “Джон Барликорн”.

Има обаче и друга версия. Според нея Джек Лондон би могъл да бъде отровен от неправилно дозиран медикамент, който приемал за лечение на бъбречната болест – уремия. Така, на 42-годишна възраст, животът на един от най-великите прозаици на миналия век бил прекъснат.

Всички права за посмъртно публикуване на творбите му получила майката на писателя Флора, която живяла само шест години след смъртта му.

инфо: iskamdaznam.com

Вижте още:

Великите писатели, които посегнаха на живота си

10 проникновени книги, които ще ви вдъхновят да не се предавате никога

8 литературни класики, които са били забранени за четене

7 писатели и художници, които са искали творбите им да бъдат унищожени

За още интересни новини харесайте страницата ни във Facebook  тук