Дисколетите на „Аненербе“

Днес, след по-детайлно изучаване на историята на нацисткия Трети райх, никой вече не оспорва факта, че в института “Аненербе”, който бил под прякото ръководство на Хайнрих Химлер, както и в други тайни лаборатории в Германия, работели талантливи инженери и учени. Но мнозина историци, специалисти и дори уфолози нерядко поставят въпроса дали те са използвали някакви други, неизвестни и секретни технологии – освен най-новите за онова време и вече познати научно-технически разработки?

Например, известно е, че немците открили и изпратили в Германия древните индийски ръкописи “Виманика шастра” и „Самарангана сутрадхарана“, в които са описани съвършено необичайни технологични и инженерни образци с, както смятат някои изследователи, извънземен произход. Такова е подробното описание на огромен въздушно-космически кораб под названието „шакуна вимана“, наподобяващ по външния си вид американските космически совалки. При това, е посочено, че той е в състояние да лети не само в Слънчевата система.

В справочна информация от архивите на Третия райх се твърди, че учените от “Аненербе” успели да разшифроват някои древни окултни ключове (под формата на заклинания, магии, специални ритуали), които позволяват да се установи контакт с неизвестни източници (в „Аненербе“ ги наричали „външни” или „чужди умове”).

Понеже се смятало, че най-подходящи за установяване на контакт с „външните умове“ (т. нар. „контактьори“) са жените, работата с „ключовете“ била възложена на жени-контактьори (споменава се името Мария Оте). Сеансите за връзка с „външните умове” се провеждали в различни градове, в специално оборудвани и строго охранявани помещения, в района на които се стреляло без предупреждение.

В архивите на „Аненербе“ (поне в тези, които оцелели) се твърди, че контактьорите започнали да получават информация, която записвали. Това били описания и чертежи на летящи дискове, които имали характеристики, значително надвишаващи възможностите на военните самолети от онова време.

В разсекретените архиви на Третия райх има сведения за „извиване на фините физически полета”, което позволявало да се създадат принципно нови летателни апарати. Един от разработчиците бил известният немски учен д-р В. Шуман. Той създал електродинамичен апарат, използвайки бързо въртене на отделните елементи, което води до ефект на анти-гравитация. Летателните изпитания се провеждали в град Аугсбург. В резултат на тези и други изследвания били създадени цяла серия летящи дискове, които приличали на днешните НЛО, както обичайно ги представят.

Дисколетите от тази серия имали диаметър от 38 до 68 м, неподвижна кабина за екипажа в горната и бордово въоръжение в долната си част, където бил поставен брониран оръдеен купол от танковете “Тигър” или “Пантера”. Около неподвижната част се въртял дискообразен корпус, привеждан в движение с няколко реактивни двигателя. Хоризонталното придвижване се осигурявало от ракетен двигател с течен окислител. Повдигащата сила на апарата възниквала чрез специален антигравитационен блок, в който се въртял живак в различни плоскости.

Документите твърдят, че 38-метров дисколет за 3 минути набирал височина 15 хиляди метра, като на тази височина развивал свръхзвукова скорост от 2200 км/ч. Дисколетът можел да лети назад и напред почти без да завива, да застава неподвижно над земята и да води прицелен огън по наземни цели с танковите оръдия. В книгата си “Немските летящи чинии“ военният историк О. Бергман описва дисколета „Хаунебу-2“ – бойна свръхзвукова машина с диаметър 26,3 метра в диаметър, способна да лети в космоса с екипаж от 9 души и скорост до 21 000 км/ч.

Това, което със сигурност знаем е, че немските реактивни изтребители Ме-262 наистина се появяват по фронтовете. Това са и първите реактивни самолети в света. Но било вече късно. Бързото настъпление на съветските и съюзническите войски провалило масовото производство на дисколетите – ако разбира се, архивите казват истината. Някои от конструкторите им попаднали в плен при руснаците, други – при американците.

Дали на това се дължат масовите „наблюдения“ на дисковидни НЛО – прочутите „летящи чинии“, през 40-те и 50-те години на ХХ век, можем само да предполагаме.

инфо: iskamdaznam.com

Вижте още:

• МАГИЯ, ОКУЛТИЗЪМ И ЕЗОТЕРИКА В СЛУЖБА НА ХИТЛЕР
• ТАЙНАТА НАЦИСТКА ОРГАНИЗАЦИЯ АНЕНЕРБЕ
• ЗАГАДЪЧНИ ЧЕРЕПИ НА „АНЕНЕРБЕ“ В АДИГЕЯ РАЗГОРЯХА СПОР
• ОТКАЧЕНИТЕ ОРЪЖИЯ НА НАЦИСТИТЕ 

Ако тази статия Ви харесва, помогнете ни да я популяризираме чрез бутончетата за споделяне отдолу.

Благодарим Ви! 

Последвайте ни във Facebook