Древните народи не са виждали синия цвят

Учените смятат, че когато хората не могат да опишат дадено нещо, е възможно да не успяват да го видят. В миналото например, не са имали дума за синия цвят и изследователите смятат, че именно това е причината древните цивилизации да не са забелязвали, че той съществува.

В своята „Одисея“ например, Омир описва морето като „винено-тъмно“. Въпреки, че пише стотици страници, в които има подробно описание на облекло, лица, брони, въоръжение и животни, авторът използва изключително интригуващи обяснения за цветовете им. Желязото според Омир имало виолетов цвят, а зеленото било описвано с думата „мед“.

През 1858 година Уилям Гладстоун, който по-късно става британски министър-председател, изследва обстойно произведението на Омир и открива, че синьото изобщо не е споменато. За сметка на това черният цвят е посочен почти 200 пъти, белият около 100, червеният по-малко от 15 пъти, а жълтият и зеленият по-малко от 10. Тогава Гладстоун разбира, че такава дума просто не е имало. Тя не е съществувала.

В началото Гладстоун решил, че само гръцкият народ не е познавал синьото. Изглежда те живеели в свят, различен от нашия. Свят, който бил напълно лишен от синия цвят и изграден основно от черно, метално, бяло и в много редки случаи червено или жълто.

Но скоро филологът Лазарус Гайгер открива, че това не се случва само при гърците. Синьото липсвало и в Корана, в древните китайски документи, в исландските саги и дори в еврейската версия на Библията. Гладстоун не се отказва и решава да продължи проучването си. Той изследва хиндуистките ведически химни и пише: „Тези химни, които са създадени от над 10 000 реда, са изпълнени с описания на небесата. Всичко е описано абсолютно детайлно. Слънцето и зората, денят и нощта, облаците, гръмотевиците, въздухът – всичко оживява пред нас отново и отново. Но има нещо, което никога не ще узнаем от древните цивилизации и това е, че небето е синьо“.

В света на древните цивилизации синьото не било познато по начина, по който ние гледаме на него. Затова Гайгер решава да открие кога точно се появява синьото в древните текстове. Във всеки език имало думи за черно и бяло, тъмно и светло. Следващата дума, която се появявала във всички езици, била „червено“ – цветът на кръвта и виното.

След него било жълтото и после зеленото, макар и някои култури да използвали зеленото преди жълтото. Последният цвят, който се появил, бил синият. Египтяните, които били първият народ, който произвеждал синя боя, били първите, които имали дума за синия цвят. Когато боята се разпространила и сред останалите цивилизации, те също започнали да разпознават цвета, който рядко се появява в природата.

Всичко това е разбираемо – в природата синьото не се среща толкова често. Сини животни почти няма, сините очи са рядко срещани, а сините цветя или дървета най-често се срещат в детските рисунки. Разбира се, древните народи са можели да описват като синьо небето, но дали то наистина е такова? Според Гайгер хората не са го виждали по същия начин.

Авторът на „През езиковото стъкло: Защо светът изглежда различно в различните езици“ – Гай Дойчър провежда един домашен експеримент. Той никога не казва на дъщеря си какъв цвят е небето. Когато след години я питал, момиченцето погледнало нагоре и отвърнало, че не знае какъв цвят е небето. Според нея то било безцветно.

Нека се опитаме да докажем думите на учените. Можете ли да посочите в следващото изображение кое квадратче е с различен от останалите цвят? За нас е трудно да го открием, но племето Химба от Намибия например, има множество думи, отнасящи се за различните нюанси на зеленото и забелязват различното квадратче веднага.

Преди няколко години учените тестват няколко души от племето Химба. На тях им е показано почти същото изображение с квадрати, но този път имало 11 зелени и 1 синьо квадратче. Проучването показва, че голяма част от хората не можели да посочат кой е различният от останалите квадрат, а на останалата част им отнело прекалено много време, докато го открият.

Така че, преди синьото да навлезе в живота ни, древните цивилизации със сигурност са виждали сини предмети, но не са знаели как да ги опишат или вероятно просто не са ги различавали от останалите цветове. Ако виждаме нещо и същевременно не знаем, че то се различава по някакъв начин, дали то действително съществува? Цветовете ли са възниквали с течение на времето или нашата способност да ги забелязваме и описваме?

инфо: iskamdaznam.com

Вижте още:

• СИНИТЕ ОЧИ СА СКОРОШНА ПРИДОБИВКА В ЧОВЕШКАТА ЕВОЛЮЦИЯ
• ЧЕРНИТЕ ДУПКИ НЕ СА В ЧЕРЕН ЦВЯТ
• НОВА ЯРОСТНА ПОЛЕМИКА В ИНТЕРНЕТ: КАКЪВ ЦВЯТ СА ТЕЗИ ЯГОДИ, СНИМАНИ ОТ ЯПОНСКИ ПРОФЕСОР?
• МОЖЕТЕ ЛИ ДА ПОЗНАЕТЕ КАКЪВ ЦВЯТ СА ТЕЗИ СЪРЦА?

Ако тази статия Ви харесва, помогнете ни да я популяризираме чрез бутончетата за споделяне отдолу.

Благодарим Ви! 

Последвайте ни във Facebook