Древни истории за извънземен живот

Какво според вас са си мислели учени, ерудити, философи за живота в Космоса? Да, в онези времена религията е доминирала и дори понякога пречела, а техническите възможности на хората са били несравнимо по-малки от днешните. Но явно това не се е оказало пречка за тяхното въображение, фантазия или лудост.

Ето няколко изненадващо забавни представи за извънземните, които са имали хората през изминалите години.

Уилям Хершел

Не може да не сте чували името на този астроном – откривателя на планетата Уран, както и на няколко от спътниците на Сатурн. Освен тях той открива двойните звездни системи и инфрачервената радиация, построява гигантски телескоп и т.н.

Само че този голям учен е бил обсебен и от идеята за живот извън Земята, като е бил сигурен, че на Луната има живот. През 1770 година той пише в дневника си, че е наблюдавал гори и пасища на повърхността на Луната. По-късно смятал, че е видял още и канали, както и обработваеми площи – ниви.

Най-вероятно идеалните лунни кратери са онова, което е разпалило въображението на Хершел.

Използвайки своя телескоп – най-големия в света през онези години, той успял пръв да наблюдава перфектно кръглите кратери така, както никой друг преди него. Той ги нарекъл „циркуси“, название, използвано и до днес. И размишлявайки над видяното, решил, че на Луната всеки голям град лежи разположен в подобен циркус.

Теориите на Хершел за лунаряните (както той ги нарича) обаче останали непопуляризирани до смъртта му. Той вярвал, че всички планети са обитаеми, а дори под горещата атмосфера на Слънцето има плътен слой облаци, а отдолу – твърда повърхност.

Но ако той е бил по-срамежлив, други негови съвременници смело изказвали щурите си идеи. Баварският физик и астроном барон Франц фон Груйтюзен публикува три доклада през 20-те години на 19-и век, описвайки детайлно гигантски сгради, следи от животни, пътища, градове и храмове, които е „открил“ на Луната.

Дори тези твърдения обаче направо бледнеят пред „откритията“, оповестени от сина на Уилям Хершел – Джон, който също бил известен астроном. Той твърдял, че построил толкова мощен телескоп, с който успешно дори наблюдавал лунните насекоми!

Камий Фламарион

Френският астроном и популяризатор на астрономията и науката – Камий Фламарион, основава през 1887 година Френското астрономическо общество. Обекти на изследванията му са Марс, Луната, двойните звезди и земната атмосфера и климат. Но той е известен и с други свои леко странни виждания.

Мосю Фламарион поддържал известната теория на Джовани Скиапарели за каналите на Марс, предизвикала огромен бум в края на 19-и век, когато астрономите наблюдавали странна мрежа от прави линии по повърхността на Червената планета. По-късно се оказва, че прословутите Canali са  чисто и просто оптическа илюзия, но Фламарион твърдо вярвал, че са с изкуствен произход и опитвал да обори доказателствата на астрономическия елит.

Той вярвал, че на Марс има живот, а марсианците са по-развити хора от нас, защото нямат нашия войнолюбив нрав и са много по-сговорчиви. Освен това смятал, че съществата от Червената планета вероятно са опитвали да комуникират с нас по времето, когато човекът още се е учел да лови мамути, но след като не получили отговор, са се отказали.

Мормоните и техните лунни хора

Съществуват много истории, свързани с вярванията на мормоните за живот в други светове – някои по-известни, други не толкова. Но най-известната, често използвана от критиците на тази вяра е фактът, че основателят на мормонството – Джоузеф Смит, твърдял, че Луната е населена с живи същества.

Лунните хора били облечени като квакери и живеели по 1000 години. Тази история била подробно описана от мормон на име Оливър Хънтингтън и публикувана в неговия вестник през 1881 година.

Всъщност няма сигурни доказателства и записи в какво точно е вярвал Джоузеф Смит и дали цялата история не е скалъпена, но възможността вярата в лунните хора да е била истинска, е голяма.

Космологичните учения от исляма

Извънземният живот е бил обект на интерес и от арабските учени по времето на златния век на исляма. Великият философ и учен Авицена пише история за герой на име Абсал, който пътувал в светове далеч от пределите на Земята. Според алегоричните му представи съществували девет небесни царства, всяко от които населено с различни същества.

Луната била дом на бързо движещи се хора, които носели къси панталони. Панталоните на хората от планетата Меркурий също били къси, но те се движели малко по-бавно. Венера, то е ясно, била управлявана от жените.

Хората там били красиви, изтънчени и безгрижни – точно обратното на жителите на Марс. Марсианците били управлявани от червен крал, като много обичали да убиват и обезобразяват останалите. Малко по-далеч намиращите се жители на Юпитер пък били мъдри и съчувствали на всички околни.

Николай от Куза 

Николай от Куза е немски философ, теолог, учен и математик от 15-и век, който стига до поста кардинал. Той е наричан понякога и „човека откривател на идеята за извънземните“. Макар и това да не е съвсем точно, защото историята на Авицена предхожда с векове тази на Николай от Куза, той всъщност е първият изтъкнат учен, който говори за тези идеи в християнска средновековна Европа.

Николай от Куза предполага, че жителите на други светове би трябвало да отговарят външно на мястото, в което живеят. Гражданите на Слънцето са ярки и светещи, докато тези на Луната със сигурност са истински „лунатици“ – бледи, неориентирани, болнави.

Теориите на Фонтенел

Бернар дьо Фонтенел е френски писател, философ, учен. В една от най-известните си творби „Многообразие от светове“, публикувана през 1686 година, той спомага за популяризирането на Коперниковата идея за това, че Слънцето е в центъра на Слънчевата система, а не Земята. И въпреки че е сериозен човек, той доста е размишлявал и е вярвал, че Венера е населена с хора.

Фонтенел осъзнава, че след като Венера е по-близо до Слънцето, вероятно е и по-топла. Следователно нейните обитатели би трябвало да изглеждат като онези в най-горещите части на Земята. Предположенията му стигат до описанието им – те трябвало да наподобяват маврите от Гранада, които били дребни и черни хора – изгорени от Слънцето, остроумни, енергични, много влюбчиви и привързани към музиката и поезията, като дори са изобретили баловете с маски и рицарските турнири в чест на своите любовници.

Теориите на французина относно Меркурий сочат, че тъй като тази планета е още по-близо до Слънцето, то вероятно нейните жители би трябвало да са „изпълнени с огън“ и следователно – абсолютно луди и диви.

Източни предания

Най-старото „извънземно“ източно предание от японската история е от 10-и век и се нарича „Приказка за секача на бамбук“. Там се разказва за принцеса на име Кагоя, родена в Лунното кралство. Един старец, секач на бамбук, открива Кагоя като миниатюрно бебенце, приютено и растящо в стрък от бамбук. Старецът и жена му отглеждат Кагоя, а по-късно разбират, че нейната съдба е да се върне обратно в лунния си град.

В азиатския фолклор всъщност като лунни обитатели не доминират принцесите, а по-скоро животните. И в японския, и в китайския фолклор има истории за това как гладуващ старец моли животните в гората за малко храна.

Маймуната му дава ядки, лисицата – риба, но заекът е толкова алтруистично настроен, че предлага самия себе си за храна на стареца. В отговор на тази саможертва старецът изведнъж се превръща в божество и награждава заека с вечен живот на Луната.

В по-късни азиатски истории се разказва за момиче, което е заточено на Луната да прави компания на заека, защото открадва от мъжа си лекарство за безсмъртен живот.

Когато екипажът на „Аполо 11“ достигнал Луната, знаейки легендата, член на екипажа – Майкъл Колинс, се шегува: „Ще внимаваме много, за да успеем да забележим гаджето на заека“.

инфо: novinar.bg

Вижте още: 

ИЗВЪНЗЕМНИ ЛИ СА „ДЕМОНИТЕ“ НА ДА ВИНЧИ?

Ако тази статия Ви харесва, помогнете ни да я популяризираме чрез бутончетата за споделяне отдолу.

Благодарим Ви! 

Последвайте ни във Facebook