Експериментът Филаделфия: заговор или легенда? (част 1)

Изминали са повече от 70 години, откакто в резултат на научен експеримент военноморски кораб на САЩ се разтворил във въздуха и се появил в друго пристанище на стотици километри.

Този безпрецедентен случай на телепортиране имал фатални последствия за много от членовете на екипажа на кораба с името „Елдридж“.

Но историята не свършила с това. Произшествието, известно с името „Експериментът Филаделфия“, имало продължение 40 години по-късно в хода на друга загадъчна научна програма – проекта „Монтоук“…

И до днес не е известно със сигурност проведени ли са в действителност такива експерименти.

През пролетта на 1943 година Втората световна война достигнала критична точка. Положението на фронтовете се променяло с всяка седмица и макар на хоризонта да се мержелеела окончателната победа на съюзниците, до нея оставали още години боеве и страдания и като никога надвисвала осезаема заплаха, че някое ефективно изобретение на страните членки на Оста, особено немци, ще придаде на случващото се неочакван, съдбоносен за антихитлеристката коалиция обрат.

Затова американските учени усилено работели над проекти, които можели да дадат преимущество на съюзниците във войната. Проектът Манхатън бил един от тях и неговото развитие след две години довело до начало на ядрената ера.

Но той не бил единственият коз на американците. Някои източници, чиято достоверност потвърждавали всички уважавани авторитети, сочат съществуването на друг, свръхсекретен проект – „Дъга“, който бил посветен на разработката на устройство, позволяващо на корабите да стават невидими за радарите.

Този проект се излял в серия експерименти на борда на американския разрушител ДЕ-173, по-известен с името „Елдридж“, които се провеждали в пристанището на Филаделфия от август до октомври 1943 г. Резултатите от последния от опитите надминали всички очаквания. Според версията, която отстояват някои предполагаеми очевидци на събитията, корабът внезапно бил обгърнат от зелено-син облак, след което лека-полека станал прозрачен, докато не изчезнал съвсем.

Гласовете на моряците изглеждали като принадлежащи на призраци, спорещи насред пустотата, и за присъствието на кораба сочели само вълните, разбиващи се в невидимия му корпус. Миг след това и тези следи изчезнали. След още няколко минути всичко се повторило в обратна последователност.

„Елдридж“ започнал да се материализира отново над спокойната вода на залива и бил невредим, което не можело да се каже за неговия екипаж. (В средата на 80-те години в САЩ бил заснет филмът „Експериментът „Филаделфия“, след който започнали да се появяват свидетели на необичайните събития).

Много моряци загинали, други изчезнали безследно, а тези, които останали живи и продължавали да се намират на палубата, или били сериозно ранени, или загубили разсъдък.

След известно време станало ясно, че в тези трагични минути на изчезването корабът бил видян в пристанището на Норфолк, на стотици километри южно от Филаделфия. И така, корабът не само станал невидим, но и бил телепортиран!

Такава е историята или легендата. До 1956 г., когато някой си Карлос Алиенде изпратил на астронома Морис Джесъл съобщение, в което описвал това произшествие и твърдял, че бил свидетел на всичко, намирайки се на борда на съседния кораб „Андрю Форест“. Той обяснявал, че всички разкази за т.нар. Експеримент Филаделфия били обвити в ореол на загадъчност и неяснота.

ВМС на САЩ отричали да са провеждани подобни експерименти и дори такива видни изследователи на паранормални явления като Жак Вале, Джером Кларк и Джон Кийл смятали, че цялата тази история е измислица. Но други, като Чарлз Берлиц и Уилям Мур, автори на книгата „Експериментът „Филаделфия“, се придържали към мнението за правдоподобността на това произшествие.

Имат думата участниците в събитието

Не съществуват никакви явни доказателства за временното изчезване на „Елдридж“. Съществуват някои фотокопия на изрезки от вестници, на които не са посочени нито датата, нито името на изданието, където се появила кратка бележка за странната случка в един бар. Там моряци се сбили и изведнъж някои от тях изчезнали, сякаш се разтворили във въздуха…

Също така съществува свидетелство на един учен, когото Уилям Мур интервюирал и който твърдял, че е взел участие в експеримента. И накрая, има един съмнителен разказ на самия Карлос Алиенде, пълен с противоречия и несъответствия.

Известно е, че Алиенде бил моряк на кораба „Андрю Форест“ по време на предполагаемото изчезване, и дори е възможно неговият кораб да се е намирал близо до „Елдридж“ през август и ноември 1943 г., но никой друг от членовете на екипажа на „Андрю Форест“ не потвърдил неговия разказ. Били необходими десетки години, преди да се появи цяла група странни персонажи, които твърдели, че са взели участие в „Експеримента „Филаделфия“.

Всички те твърдели, че историите им са абсолютно автентични, независимо че изглеждали луди от страниците на фантастичен разказ. За детонатор послужило излизането през 1984 г. на филма „Експериментът „Филаделфия“, в който корабът не само става невидим и изчезва, но и пътешества в бъдещето с четиридесет години. Този невероятен сюжет довел до появата на такива хора като Алфред Биелек, пенсиониран инженер, който заявил, че след гледането на филма се върнала загубената му памет и осъзнал, че самият той е бил герой от одисеята на „Елдридж“.

Биелек се възползвал от предоставената възможност: провел многобройни пресконференции и дори публикувал в съавторство с Брад Стайгър книгата „Експериментът „Филаделфия“ и други НЛО мистерии“, където представил своята невероятна история.

В нея се разказва, че рожденото му име е Едуард Камерън и заедно с брат си Дънкан взел участие в решаващия експеримент на борда на „Елдридж“ на 12 август 1943 година. Проектът бил насочен към постигане на невидимост на кораба и в основата на идеята стоял самият Никола Тесла, когото след смъртта му през януари 1943 г. заменил математика Джон фон Нойман. Сред другите известни учени, свързани с проекта, били Томас Таунсенд Браун и математикът Хенри Левинсън.

Според Биелек на 20 юни 1943 година бил проведен първият опит, по време на който корабът изчезнал за двадесет минути, което довело до значителни проблеми с физическото и душевното здраве на екипажа. Независимо от това изследванията продължили. На 12 август същата година се състоял нов експеримент, в резултат на който корабът останал невидим за радарите за 67 секунди, а след това внезапно изчезнал заедно със синкавия облак. След три часа той се върнал на място, но със значителни изменения.

Голяма част от екипажа изчезнала, други загинали, някои буквално се вкопали в структурата на кораба, а малцината, избегнали всичко това, полудели. По време на отсъствието си корабът и екипажът се преместили не само в пространството, но и във времето, и се озовали в 1983 година на базата Монтоук (Лонг Айлънд), където ги захвърлил пространствено-времевия вихър.

Логиката подсказва, че цялата тази история е измислица, но след тези откровения последвала цяла серия подобни спомени от хора, които също уж участвали в експеримента и като Биелек загубили временно паметта си.

В своя по-нататъшен разказ Биелек споменава многобройни пътешествия във времето, срещи с извънземни същества, които първоначално възнамерявали да го унищожат, но тъй като неговата молекулярна структура се оказала свързана с две времеви дупки в 1943 и 1983 г., те се ограничили с това, че с помощта на своята извънземна техника го изпратили в 1927 година във вид на 6-месечно бебе, заменило в семейството на Биелек починалото им дете.

Неговият брат Дънкан, според разказа на Биелек, станал жертва на темпорална (временна) травма след пътешествията си във времето и започнал да старее със скорост една година за час. Три дни по-късно той починал, но жизнената му същност била преместена в тялото на другият син на семейство Биелек, роден през 1951 година, също благодарение на загадъчната извънземна технология. След няколко години паметта му се върнала и той станал участник в така наречения експеримент Монтоук, вече под името Дънкан Камерън.

Третият персонаж се нарича Дрю и той участвал в „Експериментът „Филаделфия“ и пътешествията във времето които последвали след това, но след това се озовал в друго тяло, използвайки друга извънземна технология, чрез която било осъществено това, което той наричал преместване на „ДНК паметта от едно тяло в друго“.

Дрю твърди, че след опита с „Елдридж“ оцелели само 21 души от 181, 40 загинали, а останалите 120 членове на екипажа изчезнали, но че това не послужило като препятствие за продължаването на експериментите, чиято цел този път станали пътешествията във времето и дори пренаписването на историята.

Към тази група свидетели се присъединил още един странен персонаж – Престън Б. Никълс, инженер, който заедно с Питър Муун издал книгата „Проектът Монтоук. Експерименти във времето“. Никълс също върнал загубената си памет и открил, че от 1970 до 1983 година се явявал помощник-директор, оглавяващ проекта Монтоук.

инфо: megavselena.bg

Вижте още:

КОНСПИРАТИВНИТЕ ТЕОРИИ, КОИТО СЕ ОКАЗАХА ИСТИНА

Ако тази статия Ви харесва, помогнете ни да я популяризираме чрез бутончетата за споделяне отдолу.

Благодарим Ви! 

Последвайте ни във Facebook