Зеленият пропуск срещу COVID пробуди темата за фашизма в Италия

По една тясна, криволичеща уличка в центъра на Рим, златни павета блестят от пешеходната пътека пред къщите, гравирани с думите: Deportata Auschwitz („Депортиран в Аушвиц“).

Един от камъните е посветен на Росана Кало, която е само на две години, когато заедно с майка си е транспортирана на стотици мили в нацисткия лагер на смъртта. При пристигането си тя е убита в газовите камери.

Тези плочи в памет на повече от 1000 жертви, отвлечени от домовете им в еврейското гето на италианската столица през октомври 1943 г., са отрезвяващо напомняне за тъмното минало на страната.

Италия влиза във Втората световна война като съюзник на Адолф Хитлер през 1940 г., но фашисткият режим на Бенито Мусолини вече е приел антисемитизма. Месеци след като той е свален от власт през 1943 г., германските власти започват да събират евреи в Рим и други големи градове в северната част на страната.

Повече от 75 години след безславната смърт на Мусолини от ръцете на партизаните, дебатът за фашистката идеология – и нейната продължаваща привлекателност за някои италианци – се разпалва отново след опитите на правителството да контролира пандемията на коронавирус.

На 9 октомври централата на най-големия синдикат в Италия и спешното отделение на болницата в Рим бяха атакувани по време на гневни протести срещу „Зеления пропуск“ в страната, който има за цел да ограничи разпространението на COVID-19.

„Зеленият пропуск“, който влезе в сила миналия петък, изисква всички работници – от персонала на кафенета до обслужващия перносал, таксиметровите шофьори и учителите – да представят доказателство за ваксинация, отрицателен тест за COVID-19 или скорошно възстановяване от инфекцията. Италия, която беше епицентър на пандемията от COVID-19 в Европа – сега е една от най-ваксинираните държави на континента.

Членове на неофашистката Forza Nuova бяха арестувани във връзка с насилствените атаки в Рим.

Забранени са фашистките партии

„Фашизмът никога не е изчезнал в тази страна“, казва професорът по история Саймън Мартин, автор на няколко книги за италианския фашизъм, пред CNN. „Италия не се е сблъсквала с миналото си. Мисля, че няма апетит за това и от двете страни.“

Мартин казва, че хиляди хора все още се редят на опашка всяка година за годишнини, като раждането и смъртта на Мусолини и „Маршът върху Рим“, за да посетят гробницата му в Предапио – на 200 мили североизточно от Рим, въпреки факта, че той управлява репресивна полицейска държава, и е отговорен за брутални колониални кампании и кланета през 20-те години на власт.

„На входа има книга със съболезнования, която трябва да се променя редовно, защото се пълни“, казва Мартин.

Закон от 1952 г. забранява възстановяването на фашистки партии в Италия, но те се реформират под алтернативни имена, споделя той пред CNN по време на посещение в еврейското гето.

Насилието на протестите срещу „Зеления пропуск“ на 9 октомври доведе до нарастващи призиви за разпускане на неофашистки групи в страната. Организаторите отмениха подобна демонстрация в североизточния град Триест, планирана за петък и събота, и призоваха протестиращите да не присъстват поради страх от насилие.

Morkadis

Тази седмица италианските депутати както в горната камара на Сената, така и в долната камара гласуваха в подкрепа на предложението, внесено от левоцентристките партии в страната, което призовава правителството на премиера Марио Драги да разпусне Forza Nuova и всички движения с неофашистко вдъхновение. Драги и неговият Министерски съвет ще се консултират с юридически експерти, преди да обявят решение.

Адвокатът на Forza Nuova Карло Таормина заяви пред CNN, че групата в момента е разбита и не е била активна като политическо движение от 20 месеца.

В отговор на сцените с насилие на 9 октомври десетки хиляди хора демонстрираха срещу фашизма на площад Сан Джовани в Рим през уикенда. „Дойдох тук, защото е важно да изпратя послание“, каза 30-годишният Якопо Базили пред CNN на митинга, организиран от основните профсъюзи на Италия. „Това, което се случи, беше много лошо, сякаш се върнахме в Италия преди 100 години. Днес трябва да кажем не. Не е възможно.“

Друг демонстрант, Леоне Ривара, каза пред CNN, че не вярва, че заплахата от фашизъм в Италия днес се сравнява с епохата на Мусолини, но че социалното напрежение в страната се е „засилило от пандемията“ и че „има сили, които се обявяват за демократични“… пресичат границите и използвайте слабостта, крехкостта, гнева, заблудата на хората, нарушават  демократичния баланс на тази страна.“

Една група, обвинена в това, е Fratelli d’Italia, или Братя на Италия – дясна партия, която се появи в международните медии, когато една от членовете й, Рейчел Мусолини-внучка на Бенито Мусолини – бе избрана за втори мандат в градския съвет на Рим по-рано този месец.

Рейчел Мусолини спечели повече от 8200 гласа – най-високият брой на всеки кандидат – и огромно увеличение спрямо 657-те гласа, които получи при гласуването през 2016 г.

„Ще се стремя да не разочаровам тези, които ми се довериха, и да завладея тези, които не ме познават… Целта ми е да продължа да работя за моя град, за да му върна загубеното достойнство“, написа тя в публикация във Facebook след преизбирането й.

CNN се свързва с Рейчел Мусолини чрез нейния прессекретар, за да попита дали й е трудно да се разграничи от фашистките асоциации, свързани с фамилното й име, но така и не получава отговор.

Тя не е първият потомък на италианския диктатор, който влиза в политиката. Доведената й сестра Алесандра беше член на парламента в дясноцентристкия алианс на Силвио Берлускони „Хора на свободата“ и член на Европейския парламент.

Проучванията на общественото мнение показват, че Fratelli d’Italia, израснала от неофашистката партия Италианско социално движение (MSI), в момента е най-популярната партия в Италия.

Партията Fratelli d’Italia, заедно с дясната Lega на Матео Салвини и дясноцентристката Forza Italia-наскоро подкрепиха радиоводещия и адвокат Енрико Мичети в борбата му да стане следващият кмет на Рим.

В понеделник Микети загуби на балотажа с около 20%. По време на кампанията кабинетът му беше обезличен с думата „фашиста“.

Попитана защо Fratelli d’Italia все още е свързана с фашизма, лидерът на партията Джорджия Мелони казва пред CNN, че нейната партия не е развъдник на такъв режим.

Андреа Унгари, професор по съвременна история в римския университет LUISS, заяви, че вярва, че малка част от италианците могат да бъдат определени като фашистки.

Неофашистките групи Forza Nuova и CasaPound не участваха в последните избори в Италия.

„Трудно е да се определи Fratelli d’Italia като фашистка партия“, казва Унгари. „Разбира се, има някои декларации… някои груби нагласи… явно е дясна партия, но с разлика между дясно и крайно дясно. В Италия, разбира се, има наследство на фашизма, но понякога това е термин, използван от левицата, за да монополизира политическия дебат“, предупреди Унгари.

Многобройни напомняния за фашизма

Паметници, свързани с расизъм, колониализъм и срамни моменти от историята, бяха премахнати от страни по света в резултат на протестите Black Lives Matter.

В Италия обаче се поддържа архитектура от 20-те години на управление на Бенито Мусолини. За разлика от Германия, която забрани и изкорени нацистките символи след Втората световна война, Италия остави многобройни напомняния за фашистката епоха.

Римският спортен комплекс – Foro Mussolini, или форумът на Мусолини – в който се помещава главният футболен стадион в града Stadio Olimpico, е преименуван на Foro Italico, но почти 60-футов мраморен обелиск, носещ името на Мусолини, все още се извисява пред него.

ЖП гара Ostiense, която е построена в чест на посещението на Хитлер в Рим през 1938 г. и може да се похвали с мозайка, посветена на италианската фашистка идеология, че съвременна Италия е наследник на древен Рим, все още е една от големите железопътни гари в града.

А Palazzo della Civiltà Italiana – шестетажна мраморна кула, построена като център на новия квартал на Мусолини, Esposizione Universale Roma, в югозападната част на града – остава гравирана с фраза от речта му от 1935 г., обявяваща инвазията в Етиопия.

„Мисля, че истинският проблем с тези статуи е, че няма нищо, което да ги контекстуализира … нищо, което да ни каже за какво е фашизмът“, казва професорът по история Мартин.

Той добавя, че макар че може да не е практично да се съборят всички сгради от фашистката епоха в Италия, поради огромния брой, „това трябва да бъде контекстуализирано. Трябва да поговорим за това какво означава“.

Що се отнася до предложението за забрана на неофашистки групи и партии, то „би било изявление за намерения от правителството“, каза Мартин, но е малко вероятно да промени идеите на хората.

източник: dnes.bg

Ако тази статия Ви харесва, помогнете ни да я популяризираме чрез бутончетата за споделяне отдолу.

Благодарим Ви! 

Последвайте ни във Facebook

Оставете коментар

Писането на кирилица е силно препоръчително.

Сайтът не носи отговорност за съдържанието на коментарите и мненията, изказани в тях. Запазваме си правото да изтриваме коментари, които съдържат обидни или нецензурни изрази, които представляват явна или скрита реклама и които преценим за неподходящи по някаква друга причина.

Моля, обърнете внимание, че коментарите не са начин за връзка с нашия сайт. В случай, че искате да се свържете с нас, моля ползвайте за това секцията Контакти.