Интересни факти от днес, 11 октомври

1939 г. американският президент Франклин Рузвелт получава писмото на Алберт Айнщайн и други учени за възможността да бъде произведена атомна бомба.

Още на 2 август 1939 г. Айнщайн пише първото си писмо до американския президент Рузвелт, с което му разкрива възможността за създаването на атомна бомба от германците и го увещава Америка да предприеме по-нататъшни действия, които да стимулират разработките. Няколко години по-късно Айнщайн съзнава ролята си в този исторически момент и дълбоко съжалява.

Бойните действия станали причина за ускоряване на всички военни разработки, а накрая атомната бомба била изпробвана на практика за първи път, поразявайки Хирошима и Нагасаки.

Ето и текстът на писмото на Айнщайн:

Сър:
Част от последната работа на Е.Ферми и Л.Силард, която беше сведена до знанието ми посредством ръкопис, ме кара да предполагам, че елементът уран може да се превърне в нов и важен източник на енергия в най-близко бъдеще. Някои възникнали аспекти на ситуацията предполагат бдителност и при необходимост – бързи действия от страна на Администрацията. Ето защо смятам, че е мой дълг да привлека вниманието Ви към следните факти и препоръки.

В хода на последните четири месеца се стигна до тази вероятност чрез работата на Жолио във Франция, както и на Ферми и Силард в Америка, че може би е възможно да се изгради верижна ядрена реакция с голяма маса уран, чрез който огромна мощност и големи количества нови елементи, подобни на радий, ще бъдат произведени. Сега вече е почти сигурно, че това ще бъде осъществено в най-скоро време.

Този нов феномен ще доведе и до изобретяването на бомби, а можем да допуснем, макар и с по-малка сигурност, че извънредно мощни бомби от този вид могат да бъдат направени по този начин. Една единствена бомба от този вид, пренесена от кораб и взривена на пристанище, може убедително да разруши цялото пристанище заедно с някои прилежащи територии. Така или иначе, такива бомби може да се окажат твърде тежки за транспортиране по въздух.

Съединените Американски Щати притежават само бедни уранови руди в ограничени количества. Има добра руда в Канада и бивша Чехословакия, но най-важният източник на уран е в Белгийско Конго.

Предвид тази ситуация може да помислите за желателно да се поддържа постоянен контакт между Администрацията и групата физици, работещи по верижните реакции в Америка. Един от възможните варианти за Вас би бил да възложите задачата на човек, който има доверието Ви и който вероятно би могъл да съдейства като неформален фактор. Задачата му би могла да съдържа следното:

а) да стигне до правителствените департаменти, които да държи в течение за по-нататъшното развитие и да придвижи напред препоръките за правителствено действие, отделяйки специално внимание на проблема за опазването на доставената за САЩ уранова руда.

б) да се засили експерименталната работа, която понастоящем е провеждана в рамките на бюджетите на университетските лаборатории, чрез набиране на средства, ако такива са необходими, посредством неговите контакти с частни лица, които желаят да направят своя принос за каузата и може би също като получи съдействие от индустриални лаборатории, които разполагат с необходимото оборудване.

Разбирам, че Германия всъщност е спряла покупката на уран от Чехословашките мини, които е завзела. От това, че Германия е трябвало да предприеме толкова ранно действие може да се подразбере, че синът на германския зам.-министър на външните работи фон Вайцзекер е прикачен към института Кайзер-Вилхелм в Берлин, където част от американската работа по урана е подновена.

Искрено ваш,
Алберт Айнщайн

1949 г. Вилхелм Пик става първи (и последен) президент на ГДР. Като ръководител на ГДР Фридрих Вилхелм Райнхолд Пик е наследен от Валтер Улбрихт, който е председател на Държавният съвет на страната.

Въпреки че първоначално започва да учи в училище за дърводелци, комбинацията от динамично развиващите се световни събития, определена идеология и политическите амбиции на Пик, води до живот на политически активист. Като дърводелец през 1894 г. се присъединява към Федерацията на работниците в дървообработването и година по-късно се включва в редиците на Социалдемократическата партия на Германия (СДП). Вилхелм Пик става председател на градска областна управа на партията през 1899 г., а през 1906 г. става секретар, работещ на пълен работен ден за СДП.

Въпреки че мнозинството в СДП подкрепя немското правителството през Първата световна война, Пик е член на лявото крило на партията, което се противопоставя на войната. Той открито изказва своите виждания срещу войната, като това води до неговото арестуване и настаняване във военен затвор. След като е освободен, живее за кратко в Амстердам. Завръща се в Берлин през 1918 г., и се присъединява към новооснованата Германската Комунистическа Партия (ГКП).

Вследствие на спечелването на властта от нацистката партия през 1933 г., Пик напуска Германия в посока Франция, след което се премества в Москва през 1935 г. В Москва работи за Комунистическата партия. От 1938 до 1943 г. заема позицията на генерален секретар на Комунистическия интернационал. През 1943 г. е сред учредителите на Националния Комитет за Свободна Германия (НКСГ). В комитета се планира бъдещето на Германия, след края на Втората световна война. С края на войната, през 1945 г., се завръща в Германия заедно с Червената армия.

През 1949 г. е избран за първи Президент на новосъздадената Германска Демократична Република (ГДР). Вилхелм Пик остава на този пост до смъртта си през 1960 г. Пик заема висшите държавни и партийни постове, благодарение на доверието което има в него Йосиф Сталин.

1958 г. НАСА изстрелва лунната сонда „Пионер 1”, която пада обратно на Земята и изгаря. Американската космическа програма има за задача изследване на планетите в Слънчевата система от безпилотни космически апарати. Двата най-известни апарата са „Пионер 10” и „Пионер 11”, които изследват външните планети и напускат Слънчевата система.

Първите мисии са опит да се преодолее земното притегляне, за да се докаже, че това е осъществимо, както и да се изучава Луната. Това включва и първата мисия на НАСА, която е формирана от тогавашната НАКА. Тези мисии са проведени от американските военновъздушни сили и армия.

1962 г. открит е Вторият ватикански събор. Той е свикан по инициатива на папа Йоан XXIII с цел освежаване на католическата църква.

Съборът продължава работата си повече от три години и е закрит на 8 декември 1965 г. Проведени са седем сесии, от които папа Йоан XXII ръководи само първата, а останалите шест са ръководени от неговия наследник – папа Павел VI. В Събора участват 3058 духовни лица и група експерти. Като слушатели присъстват и делегати от други некатолически християнски църкви – общо 17 представители на православни и протестантски църкви.

Вторият ватикански събор започва реформа в Католическата църква чрез отварянето й към други религии и реформа в литургията.

По време на Събора папа Павел VI установява близък контакт с патриарха на Вселенската патриаршия Атинагор I. В резултат на този контакт на 5 декември 1965 г. са отменени взаимните отлъчвания от 1054 г. на Римския папа и на Константинополския патриарх.

Вторият ватикански събор се оценява от Католическата църква, че е сред най-важните събития в делата на християнството през 20 в. Католическата църква претърпява важни промени, които обаче не са равнозначно оценявани от техните поддръжници и критици. Още по време на Събора редица теолози, философи, публицисти и политици изразяват различни мнения, които са или близки или критични до крайност.

1968 г. НАСА изстрелва космическият апарат „Аполо 7”. Това е първата пилотирана мисия по програмата и първата мисия с екипаж от трима на Американската космическа програма астронавтите Уоли Шира, Дон Айзъл и Уолтър Кънингам на борда.

Главната цел на мисията е да изпробва командния модул в околоземна орбита. Корабът е изстрелян от стартова площадка 34 на Кейп Канаверал в 15.02:45 ч. В 17.57:07 ч. „Аполо 7” се отделя от последната степен на ракетата Сатурн.

Мисията трае до 22 октомври с.г. В 10.42:01 ч. на 22 октомври е пуснат двигателят на кораба, който работи 12 секунди. В 10.46:18 ч. командният модул се отделя от сервизния. В 10.56:11 ч. навлиза в атмосферата и в 11.11:48 ч. се приводнява в Атлантическия океан на 3,5 км от определения район.

1984 г. в открития космос за първи път излиза американска астронавтка – Кетрин Съливан. Това става по време на мисията STS-41G, пребивавал в орбита от 5 до 13 октомври. Тя е петата жена в историята, която лети в космоса – пред нея са две рускини и две американки.

Съливан завършва Калифорнийския университет в Санта Круз през 1973 г. и получава степен бакалавър по земеделие. През 1978 г. получава степен доктор по геология в университета в град Халифакс.

През 1978 г. получава квалификация специалист по системи за управление на височинния изследователски самолет на НАСА WB-57F и взема участие в различни програми по дистанционно изследване на Аляска.

Кетрин Съливан прави кариера във военната океанография на САЩ и има звание капитан. След полетите, през 1993 г. е назначена за ръководител на изследователската работа в Националното управление по изследване на океаните и атмосферата.

Тя е 30-та по ред американска астронавтка. Освен полета през 1984 г. лети още два пъти – от 24 до 29 април 1990 г. като специалист в полета на STS-31 и от 24 март до 2 април 1992 г. в полета на STS-45. Намирала се е в космоса общо 532 часа, от които 3.29 ч. в открития космос.

1986 г. американският президент Роналд Рейгън и съветският ръководител Михаил Горбачов се срещат в исландската столица Рейкявик в опит да продължат разговорите за съкращаване на своите ракетни арсенали в Европа.

Митологията на американската Републиканска партия определя покойния президент Роналд Рейгън като героичния воин от Студената война, който срива Съветския съюз. Към 1985 г. Горбачов е убеден, че съветската система „е прекалено тромава във военно отношение и се нуждае от икономически и политически реформи”.

1994 г. апаратът на НАСА „Магелан” е разрушен от атмосферата на Венера след приключване на мисията си. Апаратът е изстрелян през 1989 г. и влиза в орбита около Венера през 1990 г.

Апаратът носи името на португалския изследовател от епохата на Великите географски открития на 16 в. Фернандо Магелан. „Магелан” е първият космически апарат, изстрелян с помощта на космическата совалка – совалката „Атлантис”. Той е приведен в ниска земна орбита, откъдето неговата инерционна горна степен се задейства и го привежда в околослънчева орбита. След около 1,5 обиколки около Слънцето „Магелан” навлиза в орбита около Венера на 10 август 1990 г.

До края на първото описване на повърхността на планетата между септември 1990 и май 1991 г. Магелан успява да заснеме 84%. Впоследствие са осъществени още два цикъла от май 1991 г. до септември 1992 г., увеличавайки общия процент на 98. Последвалите цикли имат за цел установяване на различия на терена на планетата спрямо предишни изследвания, както и създаване на триизмерни модели на повърхността, използвайки принципа на стереозрението.

По време на осмия орбитален цикъл от септември 1992 до май 1993 г. е измерено гравитационното поле на планетата. „Магелан” предава сигнал с фиксирана честота към Земята. При преминаване на апарата над област с по-силно от средното гравитационно поле той се ускорява. Аналогично, след преминаване на област с ниска гравитация апаратът се забавя. В двата случая, причиненият доплеров ефект може да бъде измерен с достатъчна точност от наземните станции, за да бъде създадена подробна карта на гравитацията на Венера.

Към края на четвъртия орбитален цикъл през май 1993 г. наземният контрол привежда апарата на по-ниска орбита, използвайки неизпробвания дотогава метод на атмосферно триене. При всяко завъртане около планетата при периселен апаратът навлиза в най-горните слоеве на атмосферата й, губейки част от орбиталната си скорост.

След края на петия орбитален цикъл през април 1994 г. „Магелан” започва шестия и последен цикъл, събирайки данни за гравитацията на планетата, както и провеждайки радарни наблюдения. До привършване на мисията апаратът събира данни за гравитацията на 95% от повърхността.

През септември 1994 г. орбитата на „Магелан” е занижена още веднъж с цел провеждане на така наречения експеримент „вятърна мелница”. По време на експеримента слънчевите панели на апарата са приведени в конфигурация, подобна на крилете на вятърна мелница. Орбитата на апарата преминава през връхните слоеве на атмосферата на Венера, като газовете се стремят да завъртят крилете на „мелницата”. Чрез измерване на въртящия момент, необходим на бордните двигатели, за да противостоят на завъртането на апарата, са изследвани характеристиките на молекулите в атмосферата на планетата, като са получени важни данни за построяване на следващото поколение космически апарати.

На 11 октомври 1994 г. орбитата на „Магелан” е занижена за последен път и на следващия ден връзката с апарата е загубена. Счита се, че след още един ден апаратът частично е изгорял в гъстата атмосфера, като някои части може би са достигнали до повърхността.

инфо: dariknews.bg

Ако тази статия Ви харесва, помогнете ни да я популяризираме чрез бутончетата за споделяне отдолу.

Благодарим Ви! 

Последвайте ни във Facebook