Интересни факти от днес, 17 октомври

1979 г. Майка Тереза е наградена с Нобелова награда за мир. Агнес Гонджа Бояджиу е индийска католическа монахиня от албански произход. Тя е основателка на ордена Мисионери на милосърдието (1950), известен със своята мисионерска и благотворителна дейност сред бедните по света.

1448 г. започва тридневната Косовска битка между унгарския управител Янош Хуняди и османския султан Мурад II. Разбиването на Хуняди бележи краха на последния опит през Средновековието за изтласкване на османците от Балканите.

Поражението преди това при Варна (Походът на Варненчик) през 1444 г. не отказва Хуняди от офанзивни действия срещу османците. Окуражен от успешното въстание на албанците начело със Скендербег, четири години по-късно той потегля на нов поход южно от Дунав с войска, в която влизат и 8000 власи. Целта му е да се съедини със силите на Скендербег.

Опасявайки се от османско отмъщение в случай, че унгарците бъдат победени, сръбският владетел Георги Бранкович отказва да се присъедини към Хуняди и в отговор на това земите му са опустошени. Преди обаче унгарско-влашките войски да стигнат Албания, те са пресрещнати от Мурад II на Косово поле.

Въпреки численото си превъзходство османците възприемат отбранителна тактика. Пред целия им фронт е издигната палисада (дървена стена) с ров пред нея. В центъра зад укрепление от коли са разположени еничари с мускети и артилерия. От двете им страни е разположена османската конница. Хуняди разполага силите си по същия начин. На еничарите той противопоставя наемници от Германия и Бохемия, въоръжени също с огнестрелно оръжие.

В първия ден на битката (17 октомври) се водят схватки с малък мащаб. На 18 октомври Хуняди преминава в настъпление, атакува левия османски фланг, но е отблъснат. Без успех завършва и щурмът на еничарските укрепления през нощта.

Решителен за изхода на битката е третият ден (19 октомври), когато привидно отстъпление на османските крила примамва унгарската армия да атакува отново в центъра. При последвалата османска контраатака влашките съюзници на Хуняди минават на страната на Мурад. Остатъците от унгарската армия отстъпват в укрепения си лагер, който е щурмуван и превзет от османците на 20 октомври.

След разгрома на Косово поле Янош Хуняди е задържан за заложник от сръбския деспот Георги Бранкович, но скоро след това е освободен срещу обещание за откуп. През 1453 г. Мехмед II завладява Константинопол, а няколко години по-късно и Сърбия, но османското настъпление към Централна Европа е спряно от Хуняди пред Белград през 1456 г.

1831 г. английският физик и химик Майкъл Фарадей прави успешно изпитване на динамо и открива електромагнитната индукция.

Когато бил на 12 години Фарадей постъпва на работа като разносвач в книжарница. По-късно, вече като помощник-подвързвач в същия магазин, Фарадей има възможност да чете и прелиства научни книги. През 1810 г. той започва да посещава лекции в местното градско филосовско дружество, а две гогини по-късно постъпва в престижния Кралски институт.

Първото значително откритие на Фарадей е още през 1821 г. Тогава той успява да създаде устройство, чийто проводник се върти непрекъснато при наличието на близък магнит, стига по проводника да тече електричски ток. На практика Фарадей изобретява първия електромотор.

По онова време обаче практическата полза от изобретението е ограничена, тъй като няма друг начин за произвеждане на електрически ток освен с тогавашните първобитни химически батерии.

И така през 1831 г. Фарадей демонстрира явлението електромагнитна индукция. Откритието му има огромно значение за науката и техниката. На електромагнитната индукция се основава действието на уреди – електрически генератори, трансформатори и други.

1879 г. основан е футболен клуб „Съндърланд”. Преди Втората световна война, отборът е шесткратен шампион на Англия през 1892, 1893, 1895, 1902, 1913, 1936. Клубът печели и ФА Къп на два пъти през 1937 г. и 1973 г.

Отборът е създаден в графство „Tyne and Wear”, разположено в Североизточна Англия, от група учители след среща в Хендън. Един от основателите, Джеймс Алън, бележи 11 гола в мач срещу Касълтаун, спечелен с 23-0. Клубът е популярен със своите червено-бели раирани екипи, но първоначално играе изцяло в синьо. През сезон 1886-87 г., Алън напуска отбора заедно с много от тогавашните играчи, за да създаде „Съндърланд Албиън”.

Въпреки това „Съндърланд” побеждава „Астън Вила” със 7-2. ФА приема „Съндърланд” във Футболната лига, докато „Съндърланд Албиън” остава завинаги извън нея.

Спечелването на шестата шампионска титла през 1936 г. е помрачена от трагедия. Вратарят Джими Торп напуска този свят няколко дни след сблъсък с противников играч по време на мач срещу „Челси”. Шампионският медал е връчен на вдовицата на Джими Торп в края на сезона.

Следващата година остава в историята на с първата спечелена купа на ФА – победа с 3-1 над Престън Норт Енд с голове на Боби Гърни, Рейч Картър и Еди Бърбанкс. Ще трябва да минат обаче повече от три десетилетия преди отборът отново да успее да спечели значимия трофей.

1902 г. в Детройт е произведен първият автомобил с марка „Кадилак”. Компанията е създадена като наследник на фирмата на Хенри Форд след напускането на основателя й.

Финансовата й опора – Уилям Мърфи и Лимюъл Боуън, искат от инженера Хенри Лилънд да опише завода и оборудването му, за да го продадат, но той ги убеждава да продължат в автомобилния бизнес.

Така през август 1902 г. се появява автомобилната компания „Кадилак”. Тя е наречена на името на френския изследовател от 17 в. Антоан Ломе дьо ла Мот дьо Кадилак, основал Детройт през 1701 г. Първите три произведени кадилака са показани на автошоуто в Ню Йорк през януари 1903 г. Те впечатляват посетителите и компанията веднага получава над 2000 поръчки. И трите автомобила са продадени още по време на изложението. Като най-добри страни на автомобила тогава са оценени добрата му изработка и гарантираната сигурност на пътя.

Първите кадилаци са двуместни коли, задвижвани от едноцилиндров двигател, разработен от Хенри Лилънд и произведен от компанията „Лилънд и Фаулконър манифекчъринг” в Детройт. През 1903 г. от завода в Детройт излизат 2497 автомобила, като цената им е 750 долара.

Първите кадилаци носят официалното име „Кадилак рънабаут” и „Кадилак тоно”, а понякога погрешно са наричани „Модел А”. От 1904 г. на пазара тръгва нов вариант, вече наричан „Модел Б”.

1931 г. Ал Капоне е осъден на 11 години затвор за укриване на данъци. Алфонсе Габриел Капоне, познат като Белязаният, е гангстер с неаполитански произход, роден в Ню Йорк. Започва кариерата си в Бруклин, след което се мести в Чикаго, където се превръща в глава на Американската мафия.

Криминалният му живот започва още като тийнейджър. Присъединява се към две банди – „Убийците от Бруклин” и „Четиридесетте малки крадци”, като по-това време се занимава с дребни престъпления. Напуска училище 14-годишен след като се сбива с учител. Работи каквото намери и след известно време се присъединява към известната банда „Петте точки”, оглавявана от Франки Йел.

По това време Капоне започва работа като барман и охрана в заведението на Йел. Там той получва прякора си – Белязаният, след бой с ножове. Дясната му буза е дълбоко порязана от Франк Галукио.

В началото на 1921 г. Ал Капоне заминава за Чикаго по покана на ментора си Джони Торио, който в този момент управлява огромна престъпна империя, състояща се от бардаци, казина и заведения предлагащи алкохол – нелегален по това време. Бизнес нюхът на Капоне му позволява бързо да се издигне в престъпната пирамида и скоро става управител на „Четирите зара” – „щаб-квартирата” на Торио, която представлява публичен дом и казино в едно.

Няколко години след пристигането на Капоне в Чикаго, престъпната дейност процъфтява – градската управа начело с кмета е изключително корумпирана и по този начин осигурява зелена улица за действията на престъпните групи. Изборът за кмет на Уилям Девър усложнява нещата, защото той се стреми да изтръгне корупцията. При създалото се положение Джони Торио и Ал Капоне решават да пренесат част от бизнеса си във околностите на градчето Сисеро, където на практика могат да купят цялата градска управа.

На 25 години Ал Капоне е „крал” на Сисеро и един от най-могъщите гангстери в Чикаго. Но той е една от най-големите мишени в гангстерската война за територии, разразила се след забраната на алкохола. След няколкократни опити за покушение срещу Капоне и Торио, през януари 1925 г. убийци успяват да прострелят няколкократно Торио. Четирите куршума попадат във врата, гърдите, дясната ръка и слабините на жертвата.

Джони Торио остава жив, но това е един преломен момент в неговия живот и той се оттегля. Така Ал Капоне става властелин на огромна престъпна империя, състояща се от публични домове, казина, пивоварници, нощни клубове, разполагаща с огромен потенциал от финансови възможности и човешка сила. Към края на 1920 г. ФБР го поставя в листата на „най-търсените”.

През лятото на 1929 г. в Атлантик сити е проведена знаменитата конференция между мафиотските босове, която цели спирането на убийствата и вследствие на която САЩ се разделя на така наречените сфери на влияние. Малко след конференцията Ал Капоне е задържан с незаконно оръжие, обвинен и осъден. Излежава шест месеца и излиза на 16 март 1930 г. През това време бизнесът е ръководен от брат му Ралф.

Седмица след като излиза от затвора, кметът на Чикаго обявява списък с обществени врагове, на първото място в който стои именно Ал Капоне, а след него брат му Ралф. По указания лично от разгневения президент Хърбърт Хувър натискът и разследванията се засилват. Обучени са двама агенти, които да се внедрят в престъпната организация и да открият доказателства достатъчни за присъда.

Междувременно Ралф Капоне е арестуван по обвинение в укриване на данъци и осъден. Но най-важната информация, която успяват да получат двамата агенти е, че данъчните служители се добират до счетоводна книга на заведение на организацията, както и да открият двамата счетоводители.

Към пролетта на 1931 г. са събрани достатъчно доказателства за започване на съдебно дело. Ал Капоне е обвинен по 22 точки за укриване на доходи и ощетяване на държавата с над 200 000 долара, и отделно обвинен заедно с 68 членове на организацията му за 5000 отделни нарушения на алкохолния режим. Заплашват го 30 години затвор. Адвокатите му го уговарят за сделка с прокуратурата. Капоне успява дори да се похвали на журналистите, че ако признае вината си, ще му дадат най-много 5 години. Но съдията Джеймс Уилкерсън внезапно обявява, че няма никакъв ангажимент към споразумения между прокуратурата и обвиняемия и счита за невъзможно да се търгува с федералния съд.

Следва четиримесечен процес, по време на който останалите на свобода хора на Капоне се опитват да подкупят всеки от съдебните заседатели. На процеса Капоне се появява добре облечен и усмихнат – той знае, че просто трябва да идва редовно на изслушванията и да изчака, докато бъде оневинен. Тогава се случва нещо кошмарно. Съдията Уилкърсън още със започване на делото приканва всички членове на журито да бъдат разменени с тези от друго дело, започващо по същото време.

На 17 октомври 1931 г. „необработените” съдебни заседатели след 9-часови спорове решават, че Капоне е виновен по няколко от обвиненията, а на следващия ден съдията Уилкерсън го осъжда на 11 години затвор, глоба от 50 000 долара, плащане на съдебните разходи (7692 долара) и връщане на хазната на неплатените данъци с лихвите им – 215 000 долара. Подсъдимият обжалва, но безуспешно и на 11 ноември присъдата влиза в сила. Първоначално Капоне е в местния затвор, после – във федералния затвор на щата Джорджия, а най-накрая в легендарния „Алкатрас”.

1939 г. състои се премиерата на американския драматичен игрален филм „Господин Смит отива във Вашингтон”. В американската драма, режисиран от Франк Капра, участват Джеймс Стюарт и Джийн Артър. Сценарият, написан от Сидни Бъчман, е базиран на непубликуван разказ от Луис Р. Фостър.

Историята разказва за ефекта, който един обикновен човек може да нанесе върху политическата система. При излизането си произведението предизвиква множество дискусии сред обществото и върхушката, въпреки това филмът донася голям успех във финансов смисъл.

Любопитен факт е, че „Господин Смит отива във Вашингтон” е сред основните заглавия на 12-та церемония по връчване на наградите „Оскар” с номинации за награда в 11 категории, включително за „Най-добър филм”. Произведението печели „Оскар” в категорията за най-добър сценарий.

1947 г. 10 000 акра (40 кв.км) от площта на Националния парк Акадия в САЩ са опустошени от голям пожар, започнал от боровинково мочурище. В потушаването на пожара се включва Бреговата охрана на САЩ, Американската армия, Морската пехота на САЩ, местни жители и Службата за управление на националните паркове. Реално възстановяването на парка е подпомогнато от фамилия Рокфелер, особено от Джон Рокфелер младши.

Паркът е разположен на голяма част от Маунт дезърт айланд. Към територията на парка е включена и по-голямата част от остров Айл о Хаут, Бейкър айлънд, както и няколко по-малки острови, намиращи се югозападно от главния остров.

Паркът е основан от президента Удроу Уилсън под името „Sieur de Monts National Monument” на 8 юли 1916 г. и поставен под управлението на Службата за управлението на нацоналните паркове. На 26 февруари 1919 г. паркът е трансформиран в национален парк под името „Lafayette National Park” в чест на Маркиз дьо Лафайет, влиятелен френски поддръжник на Войната за независимост на САЩ.

1956 г. е открита първата атомна електроцентрала в света – Колдър хол във Великобритания. Тя е част от ядрения комплекс Селафийлд, съвкупност от няколко ядрени съоръжения, разположени на площ от 167 000 кв.м и включващи 62 сгради.

Започва да произвежда електричество за потребление през 1960 г. Спряна е през 2003 г., а през 2007 г. е разрушена. На 29 септември две от 88-метровите охладителни кули на централата са взривени в изпълнение на план на британското правителство за разрушаване на целия комплекс. Четири минути по-късно рухват и другите две кули. За разрушаването са използвани общо 192 кг експлозиви.

1958 г. СССР започва строителството на първата си атомна подводница за оборудване с балистични ракети – К-19. Строежът завършва на 8 април 1959 г., но К-19 претърпява няколко аварии. На 4 юли 1961 г. става авария с един от реакторите, довел до облъчването на екипажа с радиация.

1979 г. Майка Тереза е наградена с Нобелова награда за мир. Агнес Гонджа Бояджиу е индийска католическа монахиня от албански произход. Тя е основателка на ордена Мисионери на милосърдието (1950), известен със своята мисионерска и благотворителна дейност сред бедните по света.

Майка Тереза придобива международна известност с документалния филм от 1969 г. „Something Beautiful for God” и излязлата през 1971 г. едноименна книга. През 1971 г. тя е наградена от папа Павел VI с наградата за мир „Папа Йоан XXIII” „за нейната работа с бедните, за демонстрираното християнско милосърдие и за нейните усилия в полза на мира”.

През следващите години тя получава множество други отличия, сред които наградата „Кенеди” (1971), „Pacem in Terris” (1976), „Балцан” (1978), Международната награда „Алберт Швайцер” (1975), американските Президентски медал на свободата (1985) и Конгресен златен медал (1994), почетно гражданство на САЩ (1996).

През 1979 г. получава Нобелова награда за мир „за подетата работа в борбата за превъзмогване на бедността и страданията, които също представляват заплаха за мира”. През 1972 г. тя получава наградата „Неру”, през 1980 г. – най-високото индийско гражданско отличие „Бхарат Ратна”, а през 1983 г. – британския Орден за заслуги. През 1992 г. ЮНЕСКО й присъжда наградата си за мир за приноса й в образованието.

1983 г. в Пловдив започва провеждането на Международен телевизионен фестивал „Златната ракла”. Това е един от най-старите и авторитетни телевизионни фестивали в Европа.

Основан е през 1968 г. по инициатива на редакция „Телевизионен театър” на Българската национална телевизия. Участието на много телевизионни организации и независими продуценти от Европа, Азия, Америка и Австралия превръщат фестивала в прозорец към света за много източноевропейски телевизионни творци.

През годините Голямата награда „Златната ракла” от различните раздели е отпътувала за Франция, Великобритания, Русия, Италия, Финландия, Полша, Испания, Япония, Корея, Китай, САЩ, Бразилия и други страни.

1999 г. в Германия е намерен оригиналът на списъка на Оскар Шиндлер. По време на Втората световна война германският индустриалец спасява живота на близо 1200 изправителни работници от смърт в концентрационни лагери на националсоциалистите.

Най-голямата помощ на Шиндлер за спасяванията била фабриката му, произвеждала „важна за войната продукция“. Тя му позволявала не само да завърже изгодни търговски контакти, но също и да привлече еврейски работници, стоящи под контрола на СС.

През октомври 1939 г. Шиндлер поема западащата „Фабрика за оръжия от емайл”, принадлежала преди това на евреин. Посредством сделки на черно и с помощта на своя счетоводител Ицхах Щерн, полски евреин, фабриката покачва капитала си. Малката фабрика в Цаблович, близо до Краков, която произвежда кухненски уреди, се издига главоломно. Само след три месеца има 250 полски работници, от които 7 са евреи. До края на 1942 г. тя е огромна емайлфабрика с площ от над 45 000 кв.м и почти 800 работници. От тях 370 са евреи от гетото в Краков.

През март 1943 г. краковското гето е разчистено, оставащите евреи са изпратени в трудовия лагер в Плашов, близо до Краков. Шиндлер убеждава коменданта на лагера СС-подполковник Амон Гьот да разреши личната документация на работниците в завода му. С този документ Шиндлер успява да предложи на работниците сравнително добри условия за работа. Успява да задоволи нуждата от храна, като купува продукти на черния пазар. На СС-пазачите на лагера било забранено стъпването в територията около фабриката.

В края на 1944 г. заради настъпването на Червената армия Плашов, заедно с всички изправителни работници, трябвало да бъде разчистен. Близо 20 000 юдеи са изпратени в лагери на смъртта. Шиндлер успява да получи разрешението от Главното командване на Вермахта да продължи производството на военна техника във фабрика в Брюнлитц. Работниците, които ползва за тази фабрика, са спасените от него хора. Опитва да спаси над 800 души, от които 700 евреи и 300 жени.

Любопитен факт е, че за благодарност работниците му му подаряват пръстен, върху който е гравиран талмудският стих „Този, който спаси един единствен живот, спасява целия свят”.

През 2009 г. се появи информация, че копие на оригиналния списък със спасените от Шиндлер евреи през Втората световна война е открит в библиотека в Сидни, Австралия. Служители на Щатската библиотека в Нов Южен Уелс открили списъка, съдържащ имената на спасени от холокоста от бизнесмена 801 евреи, докато се ровели из кутии с ръкописни материали на австралийския автор Томас Кинийли.

Документът от 13 пожълтели и разпадащи се страници, направено с индиго копие на оригинала, се е намирал между записки на писателя и хванати с кламер изрезки от стари германски вестници.

Намереният в Сидни документ е бил подарен на Томас Кинийли през 1980 г. от Леополд Пфеферберг – самият той вписан в листа като „Еврейски работник номер 173”, когато възрастният мъж е убеждавал писателя да напише биографичен роман за благородния Шиндлер.

инфо: dariknews.bg

Ако тази статия Ви харесва, помогнете ни да я популяризираме чрез бутончетата за споделяне отдолу.

Благодарим Ви! 

Последвайте ни във Facebook