Интересни факти от днес, 25 август

1989 г. космическият апарат на НАСА „Вояджър 2” минава край Нептун – последната голяма планета, преди да напусне Слънчевата система. „Вояджър 2” е единственият апарат, посетил Уран и Нептун, възползвайки се от изгодното разположение на планетите, което се повтаря веднъж на 175 години.

55 г. пр.н.е. Юлий Цезар напада Британия. По време на Галската война Юлий Цезар нахлува в Британия два пъти (през 55 и 54 г. пр.Хр.). Първият поход, организиран в края на лятото, е с цел пълна инвазия. Втората мисия е по-успешна – установено е приятелство с цар Мандубраций и е подчинен неговия съперник Касивелаун, въпреки че не е завладяна или задържана никаква територия за Рим.

Завладяването на Галия (дн. Франция) е военното постижение, което осигурява на Цезар авторитетът, който ще го направи император. През 58 г. пр.Хр. той е назначен за управител на провинцията за пет вместо за обичайната една година.  Всъщност Цезар остава в Галия осем години и я покорява напълно. Тя се оказва благодатна почва за изява на военния и управленския му талант.

Владението е заобиколено от непокорени варварски територии, племенни вождове се опълчват на римската власт, избухват спорадични бунтове и въстания. В началото на управлението си Цезар има четири легиона, до края той вече ги е направил осем, или 48 000 войници. Разширил е римската територия до Рейн, като е разбил и покорил редица германски племена.

Той води дръзки наказателни експедиции отвъд реката, а през 55 г. нахлува и в Британия. Към края на управлението си през 51 г. пр.Хр. Цезар покорява териториите на днешните Франция, Белгия, Люксембург, Западна Швейцария, както и част от Холандия и Германия. Те остават под римско господство близо пет столетия, като през този период са напълно романизирани – населението приема римските закони, обичаи и език, а по-късно и латинското християнство.

325 г. завършва Първият вселенски събор в Никея. Съборът бил свикан от византийския император Константин Велики, за да се разреши спорът между епископ Александър и Арий. Александър обвинявал Арий в богохулство, понеже отричал божествеността на Христос. Той твърдял, че Христос не е Бог, а първият и най-съвършеното от сътворените от Бога същества.

На Събора присъствали и много епископи, впоследствие прославени от църквата като светци (свети Никола, епископ Мир Ликийски и свети Спиридон Тримитунтски). В продължение на няколко дни Съборът не успял логически да докаже погрешността на Арий.

Според преданията като доказателство за християнската представа за Бога като единна и неразделна Света Троица се явило чудото, извършено от Свети Спиридон. Той взел в ръка парче от глинен съд и казал: „Бог, както и този глинен чиреп, е Бог Отец, Бог Син и Бог Свети Дух. Едновременно с думите от чирепчето лумнали пламъци, след това потекла вода и накрая се образувала глина. След това Съборът отхвърлил арианското вероучение и утвърдил Символа на Вярата за всички християнски държави.

1718 г. френските колониалисти основават Ню Орлиънс в Северна Америка. Нови Орлеан, както още е наричан градът, играе важна роля в историята на Френска Луизиана и историята на САЩ. Градът носи името на Филип Орлеански, който е регент и владетел на Франция по времето, когато е основан градът.

Градът е предаден на Испания след Парижкия договор от 1763 г. и остава под испанска власт до 1801 г., когато е върнат на Франция. Две години по-късно Наполеон продава Луизиана на САЩ. Тогава започва бурното развитие на града, свързано предимно с плантациите за захар и памук.

1768 г. Джеймс Кук започва първата си експедиция. На 13 юни 1755 г. Кук постъпва на служба като доброволец във военноморския флот и взима участие в Седемгодишната война между Англия и Франция. При постъпването си във флота, той е назначен като старши матрос, но месец по-късно е произведен в помощник-щурман, а след половин година – в боцман.

През 1763 г., след завършването на Седемгодишната война, Кук ръководи работите по заснемането и картирането на крайбрежието на островите Сен Пиер и Микелон. През 1764 г. е назначен за командир на кораба „Гринвил”, на който продължава заснемането на различни участъци от крайбрежието на Нюфаундленд, а през 1765 г. за кратко е командирован в Карибско море, където съставя лоция на Хондураския залив.

През 1768 г. Британското адмиралтейство пристъпва към организация на южна тихоокеанска експедиция, като поводът за нея става наблюдението на преминаването на планетата Венера пред диска на Слънцето на 3 юни 1769 г. През май 1768 г. от околосветско плаване се завръща Самюъл Уолис, който препоръчва наблюдението да се проведе на остров Таити. Наблюдението на Венера е само повод, а истинските причини за организирането на експедицията са откриването на т.нар. „Южен континент” и присъединяването на нови територии към Британската империя.

След известно колебание от страна на Адмиралтейството кандидатурата на Джеймс Кук се приема без условия и той е назначен за капитан на тримачтовия кораб „Индевър” – 375 т. Екипажът първоначално се състои от 98 човека, включително 13 войници. В експедицията се включват двама художници и учени: Чарлз Грийн, астроном; Джоузеф Банкс, млад, много богат човек, впоследствие основател на Британското африканско дружество и председател на Кралското географско дружество; шведския натуралист Даниел Карл Соландер, библиотекар на Британския музей. „Индевър” е снабден с продоволствия за година и половина и въоръжен с 22 оръдия.

На 25 август 1768 г. „Индевър” напуска Плимут, на 13 ноември пристига в Рио де Жанейро и на 7 декември отплава на юг. На 16 януари 1769 г. у югоизточната част на Огнена Земя Кук се укрива в залива Буен Сусесо, където неговите спътници слизат на брега и се срещат с местните жители. На 21 януари, след стихването на бурята „Индевър” продължава плаването си, на 25 януари заобикаля нос Хорн и на 13 април 1769 г. пристига на остров Таити.

1830 г. започва Белгийската революция. Конфликтът в Обединеното кралство Нидерландия започва с бунт в Брюксел. Националноосвободителна довежда до ликвидиране на нидерландското господство.

1875 г. британецът Матю Уеб пръв преплува Ламанша. Той преминава рзстоянието между Великобритания и Франция за 21 часа и 45 минути.

Любопитен факт е, че днес рекордът вече е под седем часа. На 24 август 2007 г. българинът Петър Стойчев става първият, преплувал пролива за време под 7 часа.

Той тръгва в 12.00 ч. (българско време) от „Шекспир Бийч” в Доувър в посока към френския бряг Кап Брюне. Успява да преодолее разстоянието за 6.57:50 часа, като подобрява предишния рекорд – 7.03:50 часа, поставен през 2005 г. от германеца Кристоф Вандрач.

1928 г. завършен е строежът по трибуната „Коп” на стадиона на английския клуб „Ливърпул”. Стадионът „Анфийлд” е издигнат през 1884 г. и първоначално е дом на футболен клуб „Евертън”. От 1892 г. теренът започва да се стопанисва от отбора на „Ливърпул”.

Стадионът е собственост на Джон Орел и неговият съдружник Джон Холдинг. Малко след това капацитетът на стадиона е увеличен с 8000 места и Холдинг откупува терена от съдружника си Орел. Холдинг решава да увеличи годишния наем, но „Евертън” отказват да се съгласят и не след дълго се местят на „Гудисън Парк”. Холдинг решава да създаде собствен футболен клуб, който да стопанисва стадиона. Така се появява „Ливърпул”, който изиграва първия си мач на „Анфийлд” на 1 септември 1892 г. срещу „Ротердам Таун” и ги побеждават със 7:0.

През 1895 г. към стадиона е построена още една трибуна с капацитет от 3000 места. След като „Ливърпул” печели втората си титла в Премиършип, през 1906 г. е построена и още трибуна, която местен репортер кръщава „Спайън Коп”, заради известен хълм в Южна Африка, на който по време на Бурските Войни са загинали стотици хиляди английски мъже от Ливърпул. През 1928 г. трибуната е реконструирана и местата са увеличени на 30 000. Тя си остава и най-голямата трибуна в Англия по това време.

На 30 октомври 1957 г. са включени първите прожектори на стадиона – за мач срещу „Евертън”, в чест на 75-годишнината от създаването на Ливърпул. През 1982 г. са издигнати т.нар. „порти на Шанкли”, в чест на бившия мениджър Бил Шанкли. Неговата вдовица отключва вратите за пръв път на 26 август 1982 г.

На 4 декември 1997 г. пред стадиона е издигната и двуметрова бронзова статуя на Бил Шанкли. До статуята се извисява паметник в чест на 96-мата фенове на Ливърпул, загинали при Трагедията Хилсбороу, случила се през 1989 г.

1941 г. започва операция за британско-съветската окупация на Иран. Операцията е проведена в рамките на съюзническата геостратегическа операция „Съгласие”, приключила на 17 септември. Тя силно изненадва Хитлер.

Декларираната цел на операцията е защита на иранските петролни полета от евентуалното им заемане от силите на Оста, както и защита на южното трасе на транспортния коридор, по който съюзниците осъществяват доставки по програмата Ленд лийз за Съветския съюз. Скритата цел по-скоро е пряката заплаха от включването на Иран във войната на страната на Оста.

По време на операцията съюзническите сили нахлуват в Иран и свалят от власт шаха Реза Пахлави, който отказва съюзническо искане за допускане на войски на територията на страната. Съветският съюз и Великобритания окупират Иран и налагат съюзнически контрол над железопътните линии и петролните находища на страната. Британските въоръжени сили заемат Южен Иран, а съветската армия окупирва северната част на страната.

Кампанията започва на 25 август с изненадваща атака на британците в пристанището в Абадан, като иранските кораби бързо са унищожени или пленени. Не е имало време дори за подготовка за съпротива. На пристанището е имало важни петролни инсталации, които са превзети от два индийски батальона.

Междувременно руснаците нахлуват от север през Задкавказието, завземайки северните провинции на Иран. Съветските ВВС и военноморски части в Каспийско море също участват в операцията, като е стоварен десант в района на Бандар-е Пахлави.

В отговор на агресията Иран мобилизира 9 дивизии, като на 25 август нанася неуспешен контраудар срещу британците. Без каквито и да е военни съюзници, които да окажат подкрепа, иранската съпротива бързо е преодоляна и неутрализирана от британските и съветските танкове и пехота.

При протеклите военноморски сражения са потопени два иранско кораба, а още четири други са повредени. Загиват приблизително 800 ирански войници и моряци. Най-малко 200 души от цивилното население загиват при бомбардировките в град Гилан. Британските и индийските поражения са приблизително 22 убити и 44 ранени, а съветските са около 40. Британските и съветските сили се срещат в град Сена и Казвин на 30 срещу 31 август.

В края на инвазията Иран капитулира, така важните петролни находища и Транс-Иранската железопътна мрежа попадат в ръцете на съюзниците. В същото време новият ирански министър-председател се съгласява, че германският посланик и неговият екип трябва да напуснат страната и че немските, италианските, унгарските и румънските легации трябва да бъдат изведени от страната, а всички останали германски граждани да бъдат предадени на британските и съветските власти.

1960 г. в Рим са открити 27-те Летни олимпийски игри. Игрите се провеждат до 11 септември. Другите градове кандидатирали се за домакини са Лозана, Детройт, Будапеща, Брюксел, Мексико и Токио.

На тези игри бъдещият крал на Гърция – Константин II печели златен медал във ветроходството. Етиопецът Абебе Бикила печели маратона и става първият африканец олимпийски шампион. Касиус Клей, който по-късно става Мохамед Али, печели злато в бокса.

Република Южна Африка пък участва на олимпиада за последен път под режима на апартейд. След тази олимпиада им е забранено да участват. Страната се завръща през 1992 г.,когато режима на управление се променя.

1989 г. космическият апарат на НАСА „Вояджър 2” минава край Нептун – последната голяма планета, преди да напусне Слънчевата система. „Вояджър 2” е единственият апарат,  посетил Уран и Нептун, възползвайки се от изгодното разположение на планетите, което се повтаря веднъж на 175 години.

Апаратът е изстрелян на 20 август 1977 г. по програмата „Вояджър” и посещава планетите Юпитер, Сатурн, Уран и Нептун.

„Вояджър” прелита на 48 000 км от повърхността на Нептун. В атмосферата на Нептун е открито Голямото тъмно петно, което изчезва малко след това, според наблюденията направени с телескопа Хъбъл. Първоначално откритието се смята за облак, но по-късно становището е променено на дупка в пласт облаци на планетата.

1997 г. заради убитите при бягство на Запад граждани, опитали се да преминат през Берлинската стена, е осъден източногерманският комунистически лидер Егон Кренц.При прочитането на присъдата от шест и половина години затвор бившият държавен и партиен глава на ГДР заяви, че е жертва на „правосъдието на победителите”.

инфо: dariknews.bg

Ако тази статия Ви харесва, помогнете ни да я популяризираме чрез бутончетата за споделяне отдолу.

Благодарим Ви! 

Последвайте ни във Facebook