Интересни факти от днес, 25 септеври

1974 г. група учени излизат със съобщението, че продължаващото използване на аерозоли може да доведе до образуване на дупка в озоновия слой на атмосферата на Земята, покачване на температурата на планетата и рязък скок в раковите заболявания

1396 г. султан Баязид I разгромява кръстоносната армия на унгарския крал и император на Свещената римска империя Сигизмунд Люксембургски в битката при Никопол. Сражението бележи края на един от последните големи кръстоносни походи в Средновековието.

След победата си в Косовската битка (1389 г.) османците завладяват по-голямата част от Балканския полуостров, включително Търновското царство, а Византия е ограничена до територията около непосредствено Константинопол. Експанзията на османските завоеватели започва да заплашва все по-сериозно Европа.

Сигизмунд Люксембургски, унгарски крал от 1387 г. (и по-късно император на Свещенната римска империя от 1433 г.) е първият, който проумява сериозността на положението. Но тъй като унгарската феодална армия с ниска боеспособност не може да се противопостави на устрема на османските сили, той поема инициативата да формира коалиция, която да ги отблъсне.

През 1394 г. папа Бонифаций IX предлага нов кръстоносен поход срещу турците, но до това време Западната схизма е разделила папството на две, съперниците седящи в Авиньон и Рим, a дните, когато папата можел да вдигне кръстоносен поход са отминали. Французите преговарят с унгарския крал Сигизмунд за общ кръстоносен поход от 1393 г. Най-активно се заема с организирането и финансирането на похода бургундския херцог Филип II Дръзкия.

Първоначалният план на кръстоносния поход предвижда Джон Гонт, Луи Орлеански и херцог Филип Смели да тръгнат през 1395 г., а кралете на Франция и Англия Шарл VI и Ричард II да ги последват на следващата година. За командващ е определен 24-годишният Жан Безстрашни, граф на Невер и син на Филип Смели. Негов главен съветник е опитният и улегнал военачалник и политик Енгеранд VII дьо Куси. Кавалерията се командва от френския маршал Жан льо Менгр, известен като Бусико.

Французите тръгват от Дижон през април 1396 г., пристигат във Виена през май и юни и се съединяват със Сигизмунд в Буда през юли. С венециански кораби по Дунава пристигат от Родос малък брой рицари-йоанити начело с великия магистър на ордена на Свети Йоан Филиберт дьо Наякс.

Дьо Невер поема командването на армията и потегля на юг по левия бряг на Дунава. Армията пресича реката при Оршова, като прехвърлянето с лодки и понтони трае осем дни.

Кръстоносците не са докарали със себе си обсадни машини, а Никопол се оказва добре снабден и защитен. Въпреки това кръстоносците са убедени, че градът бързо ще падне, след което ще могат да се отправят на помощ на Константинопол. Те не очакват султан Баязид І да се появи скоро с войските си, тъй като е зает да обсажда Константинопол.

Никопол обаче не се предава и издържа 16 дни на обсадата. Междувременно Баязид е информиран за движението на кръстоносците от миланския херцог Джиан Галеано Висконти, който е обиден на французите. Той вдига обсадата на Константинопол и с 20 000 души се отправя в бърз ход към Никопол.

Пристигането на Баязид е шок за кръстоносците, които вечерят, когато пристига вестител с новината. На 25 септември и двете страни се подготвят за битка. Преди това около 1000 турци, пленени в Рахово, са убити от французите. Възникват отново сериозни противоречия между западните и източните кръстоносци относно избора на правилната тактика за водене на сражението.

Тежко въоръжените французи нападат турския авангард, но скоро осъзнават, че ще трябва да слязат от конете при коловете. Те го правят и започват да махат коловете под огъня на турските стрелци. Които се целят не само в рицарите, но и в конете им. След това турската пехота напада рицарите, които макар да са слезли от конете си надвиват турците, които не носят ризници. Французите притискат турците към задните хълмове, но там, вече уморени заради това, че се движат пеш, откриват основните турски сили. В последвалия бой французите претърпяват поражение.

Сигизмунд се втурва на помощ на рицарите и среща Баязид на хълма, където битката е равностойна, докато не пристигат сърбите. В късния следобед Стефан Лазаревич води атаката на бронираните сръбски конници срещу войските на Сигизмунд, които се огъват. Сигизмунд е убеден от спътниците си да се оттегли.

На 26 септември Баязид заповядва екзекуцията на между 3000 и 10 000 пленници като отмъщение за убийството на турци в Оряхово от французите. Той също е разгневен от големите си загуби в битката, въпреки крайната победа. Пленниците под 18 години той запазва за собствената си армия или продава в робство.

Сигизмунд, Никола Горянски и Херман от Кили се връщат през Черно, Егейско и Адриатическо море, подозирайки че власите може да ги предадат. Шарл научава за поражението по Коледа. Рицарите от Западна Европа скоро губят ентусиазма си за кръстоносничество. Видинското царство пада под турска власт веднага след битката при Никопол, а цар Иван Срацимир е пленен и затворен в Бурса. Англия и Франция скоро възобновяват войната си.

1513 г. испанският конкистадор Васко Нунес де Балбоа става първият европеец, достигнал Тихия океан. Изследовател, губернатор и авантюрист, той е вдъхновен от откриването на Новия свят от Христофор Колумб и през 1500 г. тръгва на първото си пътешествие като член на експедицията на Родриго де Бастидас.

През 1501 г. експедицията пресича Карибите и достига до бреговете на днешните Колумбия и Венецуела, след което плава край северните брегове на Южна Америка. През 1508 г. испанският крал Фердинанд II изпраща експедиция със задача да завоюва т.нар. Terra Firme, разположена на територията на днешната Панама.

През 1509 г. в опит да избяга от своите кредитори Балбоа тайно се качва на кораб, за да достигне до новите колонии в Централна Америка. На следващата година той основава първата постоянна испанска колония на континента и я нарича Санта Мария ла Антигуа дел Дариен, като става и неин управител и постепенно се превръща в истински конкистадор – воюва с местните племена, изследва планините в търсене на злато и роби, разширява териториите си. От местните за първи път чува за „другото море”, богато на злато.

През 1511 г. Балбоа, който има на разположение около 300 моряци и войници, започва завоюването на вътрешните райони на Западна Колумбия и Източна Панама, макар да му е ясно, че с тези малки сили не ще може да справи с местните индиански племена.

Той се възползва от враждата между отделните местни племена и започва да сключва съюзи с едни, за да побеждава други. Един от племенните вождове, изумен от жаждата, с която конкистадорите се нахвърлят на златни предмети, съобщава на Балбоа, че на няколко дни път от залива Дариен има гъстонаселена страна, наричана Биру (Перу). Там имало много злато, но за нейното покоряване били нужни големи сили. Любопитен факт е, че това вероятно дава идеята на Франциско Писаро, участник в тази експедиция, да организира по-късно собствена експедиция за завладяването на Перу.

Балбоа изпраща молба до краля на Испания да му бъдат изпратени 1000 войници и финанси за експедиция за завоюването на Перу. Междувременно вождът добавя, че там от планинските върхове на юг се вижда друго море, по което плават кораби, по размери не отстъпващи на испанските кораби.

За похода към Южното море Балбоа се решава едва след две години, докато очаква отговора на краля. Начело на отряд от 190 испанци и 600 индианци-носачи на 1 септември 1513 г. той се отправя от северното крайбрежие на Панама на юг в планините.

На 24 септември испанците нападат изпречилото се на пътя им поредно индианско село и избиват жителите му. Оцелелите от тях са хвърлени на бойните кучета, които отряда води. Същата вечер водачът индианец показва на Балбоа близкия връх на един хълм и му казва, че от там вече може да се види „Южното море”.

На 25 септември Балбоа решава да се изкачи само с най-здравите от отряда. Малко преди да достигнат върха, около 10.00 ч. сутринта, Балбоа заповядва на отряда си да спре – той иска да остане в историята първият, видял новото море, и тръгва сам нагоре. От височината той вижда на юг огромното водно пространство – Тихия океан. Обръща се наляво и вижда оттам на изток и Атлантическия океан.

Малко по-късно Васко Нуньес де Балбоа вика останалите да споделят гледката. Присъстващия свещеник отец Андрес де Вара внезапно запява „Te deum laudamus” (В името на Бога – хвала!) и за почуда на индианците-носачи всички падат на колене и също запяват. По знак на свещеника повалят голямо дърво и издигат кръст, върху който издълбават инициалите на испанския крал. Раменете на кръста сочат като ръце към двата океана.

Балбоа държи кратка реч на своите войници, обещавайки им богатства и завоевания. След това вика писаря Андрес де Валдебарано, който описва тържествения акт в грамота. След това всички присъстващи благородници, рицари и войници потвърждават с подписите си, че са присъствали на откриването на Южното море от благородния и възвишен капитан Васко Нунес де Балбоа, Губернатор на Негово Величество и че именно този господин Васко Нунес е първият, който е видял това море и го е посочил на идващите след него.

1794 г. основан e град Одеса. Градът е официално основан като руска военноморска крепост в земите, анексирани от Османската империя в резултат на Яшкия мирен договор от 1792 г. Наречен е на древната гръцка колония Одесос, която по това време неправилно е локализирана в този район.

Французинът Арман-Еманюел дю Плеси дьо Ришельо е управител на Одеса през 1803-1814 г. Избягал от Френската революция, той служи във войската на Екатерина срещу турците. На него градът дължи своята конструкция и организирането на удобствата и инфраструктурата.

1974 г. група учени излизат със съобщението, че продължаващото използване на аерозоли може да доведе до образуване на дупка в озоновия слой на атмосферата на Земята, покачване на температурата на планетата и рязък скок в раковите заболявания. Озонът формира озоновия слой на планетата Земя и е изключително важен за климата и безопасността й. Открит е през 1913 г. от френските учени Шарл Фабри и Анри Бюсон.

Свойствата му са подробно изучени от британския метеоролог Гордън Добсън, който разработва прост спектрофотометър, позволяващ измерването на озона от Земята в стратосферата. Между 1928 г. и 1958 г. ученият изгражда световна мрежа от станции за наблюдаване нивото на озона, която продължава да работи и до днес.

Озонът се създава от ултравиолетовите лъчи, които удрят обикновени кислородни молекули, състоящи се от два атома кислород (O2), като ги разцепват на отделни кислородни атоми, наричани атомарен кислород. След това те се свързват с неразбити кислородни молекули, създавайки озон – O3. Озоновата молекула също е нестабилна, въпреки че в стратосферата може да издържи дълго време, и когато бъде ударена от ултравиолетовите лъчи се разцепва на кислороден атом и обикновена двуатомна молекула.

В резултат на този процес се образува слой в стратосферата, който е с повишено съдържание на кислород, и се намира на 10-15 км височина над земната повърхност. Около 90% от озона се съдържа именно в стратосферата. Най-висока е концентрацията му на височина 15-40 км. Най-тънък е озоновият слой над тропическия пояс (около Екватора) и е с най-голяма плътност над полюсите.

Първите сведения за изтъняване на озоновия слой са от 1958 г., но никой не обръща сериозно внимание на тези съобщения. Драматичната загуба на жизненоважното вещество е забелязано от изследователска група, която наблюдава атмосферата над Антарктика от станция на Земята през 1970 г. Когато получават първите стойности, спадът на нивото на озона се оказва толкова голям, че се налага да повторят изследването, за да се уверят, че инструментите им не грешат.

През 1974 г. група американски учени откриват взаимовръзката между окисите на хлора в унищожаването на озоновия слой. През същата година за първи път е съобщено за  намаляването на стратосферния озон. В резултат на това започва да се говори за наличието на Озонова дупка.

Според повечето твърдения, тя не трябва да се разбира като липса на озон. Прави се терминологично уточнение, като се говори за изтъняване на озоновия слой. Приема се, че този процес има сезонен характер. Озоновата дупка се появява всяка пролет над Антарктика. Промяната е в зависимост от слънчевата активност – при максимума на 21-я слънчев цикъл тя се смалява, а при минимума на слънчевата активност се уголемява.

Любопитен факт е, че спътникови снимки потвърдиха през 2012 г., че озоновата дупка над Антарктида се е свила.

1990 г. България става член на Международния валутен фонд и на Световната банка. Световната банка е една от петте институции, създадени на Бретънудската конференция през 1944 г. Международният валутен фонд, свързана с нея институция, е втората.

По време на Валутната и финансова конференция на Обединените нации представителите на 45 правителства се срещат в хотел „Маунт Уошингтън” в курорта Бретън Удс, Ню Хампшър (САЩ). Делегатите на конференцията се съгласяват относно правна рамка за интернационално икономическо сътрудничество. Финансовите организации официално са приведени в действие на 27 декември 1945 г., когато първите 29 държави подписват Договора за съгласие.

Световната банка е един от най-големите световни източници на помощи за развитие. Тя е собственост на повече от 180 държави членки, чиито виждания и интереси са представени в Управителния съвет и базирания във Вашингтон съвет на директорите. Държавите членки са акционерите, които имат властта да взимат решения в Световната банка. Финансовата организация осигурява подпомагащи заеми на развиващите се страни за капиталови програми. МВФ е международна организация, която се грижи за управлението на световната финансова система, като наблюдава валутните курсове и платежния баланс и предлага техническо и финансово сътрудничество при нужда. Седалището й е във Вашингтон.

Любопитен факт е, че макар и двете организации да са базирани във Вашингтон, Световната банка обичайно е оглавявана от американец, а МВФ – от европеец.

2014 г. в Москва е открит музей на шахмата. Това е третият музей на шахмата в света. Такива музеи има в Холандия и в Швейцария.

В музея са изложени: Шах изработен от бодлива тел – в архипелага ГУЛАГ, Шах създаден върху парче картон в обсадения Ленинград, плакат за шахматни състезания от Втората световна война.

Колекцията включва – живопис, документи и шахматни фигурки от 17 в. до сега, купи на руски шахматисти, уникални книги, които са принадлежали на Михаил Чигорин, най-големият руски шахматист на границата на 19-20 в., и на „шахматния крал на света” Александър Алехин. Представен е шах на Наполеон и набор от шахматни фигури, изработени от Фирмата на Карл Фаберже.

Изложен е шах с боядисани фигурки от неизпечена глина, направен в началото на 19 в. за царските деца, където царя и царицата били с образите на Петър I и Екатерина Велика.
Има пълен комплект шахматни порцеланови фигурки „Животните на севера срещу животните на юга”.

Между първите, разгледали музея е бил легендарният шахматист – гросмайстор Юрий Авербах. Колекцията включва около 4000 експоната.

инфо: dariknews.bg

Ако тази статия Ви харесва, помогнете ни да я популяризираме чрез бутончетата за споделяне отдолу.

Благодарим Ви! 

Последвайте ни във Facebook