Интересни факти от днес, 30 септември

1858 г. силно земетресение в София събаря 19 минарета и джамия. В този ден по обед силен трус с магнитуд 6,6 и с дълбочина 9 км разтърсва София, а вторичните трусове продължават няколко месеца. Най-рисковият разлом в зоната е между селата Нови хан и Петърч.

1399 г. Хенри IV е обявен за крал на Англия. Хенри е един от лордовете жалбодатели, които през 1388 г. преследват любимците на краля, но неговите качества на войник са в услуга на краля.

През 1397 г. е направен херцог на Херефорд, а през 1398 г. е заточен за 10 години от Ричард II. Смъртта на Джон Гонт през 1399 г. кара Ричард да конфискува имотите на опасния ланкастърец. Но докато Ричард провежда военна кампания в Ирландия, Хенри завладява Англия и узурпира трона.

Привържениците на Ричард се отричат от новия крал през 1400 г. В Уелс Оуен Глендоуър вдига въстание, което продължава до 1408 г. Шотландците водят война с Англия през цялото царуване на Хенри. Мощните семейства Пърси и Мортимър се бунтуват от 1403 до 1408 г. Ричард Скроп, архиепископ на Йорк, също се включва през 1405 г. в опозицията на Хенри IV.

Смачкването на тези въстания изисква много средства, което води и до въвличане на Парламента, който трябва да одобри разходите на краля. Камарата на Общините използва тази възможност за да разшири властта си, искайки свобода на мнението и свобода на диспутите. LOLLARDY, протестантско движение, основано от Джон Уиклиф по времето на Едуард III се възражда и ужасява аристокрацията и благородството. Това движение вдъхновява първия закон срещу ереста през 1401 г.

Хенри IV боледува от епилепсия и проказа и гледа как Уелския принц Хенри контролира управлението през последните две години от царуването му. Умира през 1413 г. в стаята Йерусалим на Уестминстърското абатство. Необичайно за английски крал не е погребан в Уестминстърското абатство, а в Кентърбърийската катедрала.

1455 г. в Майнц излиза първата печатана книга – Библията на Гутенберг. Това е 42-странично издание на Библията и в частност на Вулгата. Отпечатани са около 180 копия, повечето на обикновена хартия, но някои на велен (пергамент). Като прототип на първото печатно издание на Светото писание е послужил ръкописът на Голямата Майнцка Библия от 1452 г.

Йоханес Генсфлайш цур Ладен цум Гутенберг е германски златар и печатар, основоположник на съвременното книгопечатане. Изобретеният от него машинен печат с подвижен набор поставя началото на революция в печатането и често е определяно като едно от най-важните събития на Новото време. Изобретението му оказва силно влияние върху развитието на Ренесанса, Реформацията и Научната революция и поставя материалните основи на съвременната икономика на знанието и демократизация на образованието.

Йохан Гутенберг слага началото на печатарството посредством първите инкунабули в Европа с излезлия през месец декември 1454 г. общоевропейски „Призив към християнството за борба срещу турците”. Издадено е понеже през предходната година градът на Константин Велики и център на християнството през Средновековието – Константинопол, е превзет от османците. След общоевропейския християнски призив излиза от печат и най-издаваната книга за всички времена в света – Библията.

1520 г. Султан Сюлейман I наследява Селим I на трона. Известен още като Сюлейман Великолепни или Сюлейман Законодател е 10-ят и най-дълго управлявалият султан на Османската империя – до 1566 г.

След смъртта на баща си през 1520 г. Сюлейман се връща в Константинопол и заема трона като 10-ти османски султан. Малко след възкачването си на престола той започва редица завоевателни походи, след като първо потушава бунта на управителя на Дамаск през 1521 г. На 29 август с.г. превзема Белград – стратегически важна крепост на южния бряг на река Дунав, контролирана дотогава от Унгария.

След успеха в Белград Сюлейман не започва настъпление в Централна Европа, а насочва вниманието си към Средиземноморието. През лятото на 1522 г. обсажда остров Родос – основната база на ордена на хоспиталиерите, които извършват пиратски набези по крайбрежието на Мала Азия и Леванта. За тази цел там е прехвърлен голям османски флот от около 400 кораба, като Сюлейман лично оглавява 100-хилядна войска, която се разполага на брега на Мала Азия срещу Родос. На 24 декември 1522 г. островът се предава, но хоспиталиерите се споразумяват със султана, който ги оставя да се изтеглят, като по-късно създават нова база на остров Малта.

През следващите години отношенията с Унгария продължават да се изострят и Сюлейман подновява военните действия в Централна Европа. На 29 август 1526 г. разгромява в битката при Мохач крал Лайош II, който е убит в боя. С това сломява съпротивата на унгарците и превръща Османската империя в доминираща сила в региона.

След като стабилизира позициите си в Югоизточна Европа, Сюлейман насочва вниманието си на изток, където шиитската династия на Сефевидите в Персия (дн. Иран) е трайна заплаха за османското надмощие в Близкия Изток. След като шах Тахмасп I убива лоялния към османците управител на Багдад и поставя на негово място свой привърженик, а управителят на Битлис преминава на страната на Сефевидите, напрежението между двете страни преминава в открит конфликт.

По време на управлението на Сюлейман Османската империя достига своя зенит и става световна сила. Когато Сюлейман Великолепни умира, най-важните мюсюлмански градове (Мека, Медина, Йерусалим, Дамаск и Багдад), Балканите с Панония до днешна Австрия, както и голяма част от Северна Африка вече са част от Османската империя. И въпреки че империята продължава да разширява своите владения, управлението му непосредствено след смъртта му е последвано от дълги години на упадък.

1791 г. във Виена се състои премиерата на „Вълшебната флейта” – последната опера, композирана от Волфганг Амадеус Моцарт. Либретото е написано от Емануел Шиканедер.

Шиканедер е познавал Моцарт от Залцбург и е ценил извънредно много неговия талант. През 1791 г. той става директор на прочутия виенски театър „Ан дер Вин” и веднага възлага на композитора да напише опера върху негово либрето. Дотогава Шиканедер е вече автор на няколко пиеси с музика и либрета за опери, които имат голям успех. Той пише текста на операта „Оберон, царят на елфите” от Паул Враницки, а за пиесата си с музика „Глупавият Антон”, в която сам играе главната роля, поради огромния успех прави шест продължения. За сюжет на Моцартовата опера Шиканедер избира приказната поема „Лулу, или Вълшебната флейта” от книгата на Виланд „Джинистан”.

Моцарт с радост приема да напише музиката на „Вълшебната флейта”. Той отдавна вече мечтае отново да напише опера върху немски текст, а след „Отвличане от сарая” това все не му се отдава. Композиторът е много доволен от либретото на Шиканедер не само защото е на немски, но и защото е по тогавашния вкус на публиката – приказен сюжет с чести смени на лирични и комични сцени, епизоди, наситени със символизъм, тайнствени обреди и пр.

След като Моцарт напредва твърде много в създаването на музиката, налага се Шиканедер да преработи либретото почти изцяло. Причината за тази преработка е предстоящата премиера на подобна приказна опера в друг виенски театър. И действително страхът от конкуренцията у Шиканедер е основателен, тъй като операта „Вълшебната цитра, или Каспар-фаготистът” от Венцел Мюлер, която щяла наскоро да бъде изнесена в театъра на Маринели, също е по сюжет на Виланд и близка по съдържание на „Вълшебната флейта”.

При преработката на либретото този път Шиканедер използува и някои мотиви от фантастичната поема на абат Терасон „Сетос”. В новото либрето са нанесени редица поправки и изменения, въведени са нови действуващи лица, някои отрицателни герои стават положителни и обратно. Така например лошият магьосник Зарастро се превръща в олицетворение на доброто, мъдростта и справедливостта; Царицата на нощта пък придобива чертите на коварна магьосница и др. Трябва да се каже, че Шиканедер успява да запази приказния характер на либретото.

Новият текст затруднява значително работата на Моцарт, тъй като редица от героите трябва да получат нови характеристики; налага се цели сцени да се прекомпозират и пр. Въпреки това обаче Моцарт работи с увлечение и успява да завърши операта си „Вълшебната флейта” през септември 1791 г. Първото представление е на 30 септември с.г. във Виена под диригентството на композитора и преминава с голям успех.

Премиерата на операта се състои в малък извънградски театър. Ролята на Папагено се изпълнява от самия Шиканедер, а тази на Царицата на нощта – от Йосефа Хофер – роднина на Моцарт. В началото операта не се радва на голям успех, но благодарение на находчива стратегия от страна на Шиканедер започва да печели популярност.

1858 г. силно земетресение в София събаря 19 минарета и джамия. В този ден по обед силен трус с магнитуд 6,6 и с дълбочина 9 км разтърсва София, а вторичните трусове продължават няколко месеца. Най-рисковият разлом в зоната е между селата Нови хан и Петърч.

Интензивността на основния трус се оценява на 9 степен по скалата на Медведев-Шпонхойер-Карник, като в ограничен район при Бояна интензивността вероятно е достигнала 10 степен. Освен в София земетресението е усетено и в отдалечени градове като Пловдив и Янина. Пострадали сгради има в Ихтиман и Рилския манастир, а в Долна баня се променя дебитът на минералните извори.

В София земетресението предизвиква значителни щети, като 70-80% от сградите са силно засегнати.

При по-големите обществени сгради щетите са по-тежки, като някои от тях са частично или напълно разрушени. Съборени са минаретата на 19 от 24-те джамии в града, а само 2 от 7 църкви остават годни за използване. Сред разрушените сгради е „Сиявуш джамия” (дн. църква „Света София”), която след земетресението е изоставена.

Според разкази на очевидци, покривът на минарето на джамията „Баш чешме” се преобръща и се забива с шпила си във викалото на минарето. Пада и един от сводовете на новостроящата се катедрала Света Неделя. При земетресението загиват четирима души, сред които две деца при „Сиявуш джамия” и един от строителите в „Света Неделя”.

1879 г. провеждат се първите парламентарни избори в България. Първите парламентарни избори в свободна България са проведени благодарение на щедрата реколта от фасул и царевица.

През 1879 г. депутатите за Учредителното събрание са селектирани със зърна от двете земеделски култури.Причина та е, че по онова време грамотните са малцина. Дори чиновниците трудно четат и пишат.

Ето защо строителите на младото княжество се обръщат към Древна Гърция, люлката на демокрацията. Там изборите се провеждали с бобени зърна. Кандидатите за висок пост обръщали шлемовете си и населението пускало вътре гласоподаването. После изсипвали събраното и броели резултата. Печелил онзи с най-много боб в шлема. Това е първият таен вот в електоралната история на човечеството. Нашите предтечи на ЦИК доразвиват системата. Те добавят царевицата с отрицателен знак, за да е пределно ясно кой отива в събранието и кой остава зад борда.

С по един чувал фасул са избрани 92 депутати. Освен тях има още три вида представители: 12 по звание, 106 членове на висши инстанции и 19 назначени от императорския комисар княз Александър Дондуков-Корсаков.

1929 г. близо до Франкфурт на Майн в Германия е осъществен първият полет на самолет с реактивен двигател „Опел-Хатри Рак-1”.

На 15 март 1928 г. фон Опел тества първия си ракетен автомобил – RAK.1 и развива максимална скорост от 75 км/ч, доказвайки жизнеспособноста на концепта. Само след два месеца той постига скорост от 230 км/ч с машината the RAK.2, задвижвана от 24 ракети с твърдо гориво. По-късно през същата година купува хидроплан, наречен „Ente” и му добавя ракетни мотори, създавайки първият реактивен самолет в света на 11 юни 1928 г.

Самолетът експлоадира при втория си тестови полет, преди фон Опел да успее да го покара. Той не се предава и си купува втори самолет и полита с него с ракетни двигатели на 30 септември 1929 г. Успоредно с това работи и върху жепедрезина с 30 ракетни мотори, която развива скорост от 254 км/ч. Създава и мотоциклет с ракетен двигател, който нарича „Чудовището”.

1975 г. американският хеликоптер „AH-64 Apache” прави първият си полет. Бойният вертолет е разработен от компанията Хюз Хеликоптърс в началото на 70-те години, а днес е основен боен въртолет на американската армия.

След прекратяването на скъпоструващата програма по разработката на AH-56 Cheyenne, на 15 ноември 1972 г. американската армия издава програмата AAH (Advanced Attack Helicopter) и обявява конкурс по нея за създаването на нов боен хеликоптер, който да замени AH-1 Cobra. Според програмата новата машина трябва да оперира на пределно малки и свръхмалки височини, прикривайки се в релефа на местността.

В програмата участват пет фирми – Бел Хеликоптер, Боинг Вертол заедно с Груман, Хюз, Локхийд и Сикорски Еъркрафт. В началото на 1973 г. са одобрени два от проектите – Модел 409 на фирмата Бел, който е обозначен като YAH-63 и Модел 77 на Хюз, обозначен като YAH-64. Конкурсът се провежда на две фази. През първата трябва да бъдат построени двата прототипа и планери за наземни изпитания, а при втората да се проведат сравнителни изпитания между конкурентите.

Първият полет на летящият прототип YAH-64 AV-02 е на 30 септември 1975 г., а след година, на 10 декември 1976 г., армията на САЩ го обявява за победител в конкурса. Вертолетът получава експлоатационното обозначение АН-64 и му е дадено името „Апачи”, съгласно традицията машините от армейската авиация да носят имена на индиански племена.

Официално изпитанията завършват на 12 ноември 1981 г., като в процеса им е загубена само една машина и то в резултат на сблъсък между нея и придружаващия самолет T-28 Trojan. Серийното производство започва в средата на 1983 г., а първият сериен „Апач” е предаден на армията на 30 ноември с.г.

Първите АН-64А са изпратени в учебните подразделения във форт Остис и форт Рикър, а първата бойна част, въоръжена с новите машини (през април 1986 г.), е 7-и батальон от 176-а кавалерийска бригада във форт Худ. След 7-и батальон, АН-64А получават 1-ви и 2-ри батальон от 6-ти кавалерийски полк, които са и първите подразделения с новия въртолет, прехвърлени в Европа. До края на 80-те години в Европа са прехвърлени общо 8 батальона със 160 машини, които трябва да бъдат в първата линия на защита срещу евентуална атака на Варшавския договор, разполагащ с десетки хиляди танкове.

АН-64 Апачи участват във всички по-големи операции на американската армия. Бойният дебют е на 20 декември 1989 г., когато съвместно с други хеликоптери осигуряват десанта на рейнджърите от 82-а въздушно-десантна дивизия и пехотата от 7-а лека пехотна дивизия при стартирането на операция Справедлива кауза в Панама.

1980 г. Xerox, Intel и Digital Equipment Corporation публикуват първите спецификации на Етернет. Боб Меткалф и Дейв Богс, по това време вече завършили Станфордския университет, работели заедно с месеци, за да създадат такава мрежа, чертаейки пакетната концепция на Arpanet и подпомагани от много други специалисти в PARC. В бележка до своя екип на 22 май 1973 г.

Меткалф описал архитектурата, която измислили и й дали име – Ether Network. Името паснало идеално, а технологията започнала да се развива до днешния ден, когато друго поколение учени започва да проучва нов вариант на Ethernet, който ще пренася 1 терабит в секунда.

Ethernet не бе случайно откритие. След двугодишна работа върху Arpanet Меткалф бил нает в PARC да разработи мрежа, която би свързала новите компютри, намиращи се там. Визионер от PARC на име Алън Кей изобретил система, наречена Alto, която представлявала цял компютър за бюрото на всеки потребител.

При проектирането на мрежата разработчиците се фокусирали върху разпределените изчисления, нова концепция, която била в центъра на всички разработки в PARC по онова време. Тя представлявала бягство от огромните централизирани системи със споделяне на времето, които доминирали при електронните изчисления след раждането им през 50-те години на 20 в.

Всички PC-та в Ethernet локалната мрежа споделяли един кабел и алгоритмите, които задействали мрежата, били разпределени между тях. Всеки участващ компютър имал добавена платка, в която Ethernet микрокод бил вграден в стандартен микропроцесор.

Заедно с Богс пуснали в експлоатация мрежата през ноември 1973 г. Първоначално служителите на PARC можели да си поръчат компютър Alto без или с Ethernet, но скоро всички станали зависими от мрежовата карта. Една от причините било приложение за тестване на полупроводниковата памет на всеки Alto, все още недоказала се технология. Ученият от PARC Чък Такър написал диагностична шаблонна програма, която се пускала на всеки компютър Alto и тествала неговата памет, докато потребителят бил далеч от машината. След това тя пращала резултатите от теста през Ethernet до поддържащата система.

Но основните дейности били пращане на задачи до принтерите и достигане до Arpanet през ранна версия на маршрутизатор и линии за големи разстояния. Еволюцията била постепенна – лазерните принтери се появили през 1974 г., а е-поща – около 1976 г. През 70-те години използването на Ethernet се увеличило, но само около сградите на Xerox и още няколко институции като Станфордския университет и Масачузетския технологичен институт, където се правели авангардни компютърни изследвания. Белият дом също получил Ethernet, както и няколко машини Alto, дарени от Xerox.

За известно време Xerox била подготвена да продава Ethernet като комерсиален продукт, наречен Xerox Wire, като част от лицензионна офис система. Но през 1980 г. компанията го предложила на индустриалната организация IEEE като отворен стандарт. През следващите години и други компании излезли със собствени схеми за LAN, така че имало много други подходи в отрасъла. В крайна сметка IEEE определи три за стандарти: Ethernet, Token Ring на IBM и системата на General Motors, наричана Token Bus.

1991 г. датата е определена Международен ден на преводача. Решението е взето от Съвета на Международната федерация на преводачите.

Светецът-покровител на тази професия е св. Йероним –  преводачът на Библията от гръцки и еврейски на латински език между 383 г. и 406 г. , известна под името Вулгата. Неговият превод е направен по поръка на папа Дамас и ревизира стария латински превод на Библията.

инфо: dariknews.bg

Ако тази статия Ви харесва, помогнете ни да я популяризираме чрез бутончетата за споделяне отдолу.

Благодарим Ви! 

Последвайте ни във Facebook