Интересни факти от днес, 9 юни

1934 г. Доналд Дък дебютира в анимационния филм „The Wise Little Hen”. Ролята е малка, но ознаменува раждането на нов анимационен персонаж, който след време става конкурент на Мики Маус.

1815 г. подписан е договорът, с който приключва Виенския конгрес. Той се провежда при домакинството на влиятелния канцлер на Хабсбургската империя Клеменс Венцел фон Метерних и започва на 1 септември 1814 г. в присъствието на посланиците на всички основни сили в Европа – Австрия, Англия, Прусия, Русия, Франция на Луи XVIII. Конгресът продължил повече от девет месеца и поставил основите на новия световен ред за 19 в., поделяйки сферите на влияние в Европа и света след края на войните на Наполеон.

Конгресът не прекъсва дейността си дори при завръщането на Наполеон във Франция от остров Елба и краткото му властване, известно като Стоте дни. Финалният документ дори е подписан само девет дни преди разгрома на Наполеон при Ватерло. Конгресът практически преначертава изцяло картата на Европа с изключение на Балканите, които остават под властта на Османската империя. Русия получава по-голямата част от Варшавското воеводство и Финландия, която е окупирала през 1809 г.

Прусия получава две пети от Саксония, част от Варшавското воеводство, Данциг (днешен Гданск), Рейнската област и Вестфалия. Създадена е германска конфедерация от 39 държавици под номиналната юридическа власт на австрийския император. Холандската република и австрийските владения в Холандия са дадени за управление на Оранската династия под формата на Кралство Холандия и Велико херцогство Люксембург. Норвегия е придадена към Швеция чрез лична уния. Швеция пък отстъпва части от Померания на Прусия.

Неутралитетът на Швейцария е потвърден. Австрия си връща контрола върху Тирол, Залцбург, бившите илирийски провинции, Ломбардия и Венеция. Англия получава колонии в Южна Африка и Америка, както и остров Цейлон.

Възстановено е Кралство Сардиния с владения Пиемонт, Ница, Савоя и Генуа. Франция е ограничена до териториите си преди революционните войни. Виенският ред издържа до средата на XIX век, когато е подрит от обединенията на Италия и Германия, а окончателно е зачеркнат от Първата световна война.

1889 г. в Рим е открит паметник на Джордано Бруно на мястото, където е изгорен на клада като еретик. Преди няколко години държавният секретар на Ватикана кардинал Анджело Содано заяви, че „решението да бъде изгорен на клада монахът философ Джордано Бруно на 17 февруари 1600 г. е повод за „дълбоко съжаление за църквата”, но тя все още го смята за еретик”.

Бруно си докарва жестоката присъда с твърденията, че Земята не е център на вселената и не Слънцето се върти около нея, а тя около него. Съвременникът му Галилео Галилей, който развива същата теория, се отказва публично от идеите си и така спасява живота си.

1904 г. Лондонският симфоничен оркестър изнася първия си концерт. Това е един от най-големите оркестри в Обединеното кралство. От 1982 г. се помещава в Барбиканския център в Лондон.

Създаден е като независима организация, първата в Обединеното кралство. Първият концерт изнасят под диригентството на Ханс Рихтер. Същият е диригент до 1911 г., когато е заменен от Едуард Елгър.

С концертът си в Париж през 1906 г. Лондонският симфоничен оркестър е първият британски оркестър, гостувал на страна извън острова. През 1912 г. оркестърът получава покана да свири в Ню Йорк, като се предвижда членовете му да пътуват със злополучния курс на парахода „Титаник”, но малко преди отпътуването отменят запазените билети.

Въпреки това през 1912 г. изнасят концерта си в Ню Йорк. През 1973 г. са поканени да свирят на Залцбургския фестивал, след което правят турне по света.

Любопитен факт е, че Лондонският симфоничен оркестър участва в записите на много музика за филми като „Междузвездни войни”, „Хари Потър и стаята на тайните” и др. Участват и в записите на много музикални албуми като „Sgt. Pepper’s Lonely Hearts Club Band” на „Бийтълс”.

1909 г. американката Алис Рамзи става първата жена, тръгнала да прекоси САЩ с автомобил. Заедно с три свои приятелки, които не умеели да шофират, 22-годишната американка изминава с автомобил „Максуел 30” разстоянието от Манхатън в Ню Йорк на Източния бряг до Сан Франциско на Западния бряг (3800 мили, 6115 км) за 60 дни.

Нейни спътнички са по-възрастните от нея сестри на съпруга й Нети Пауъл и Маги Aтуд, както и младата 19-годишна Хермине Янс. Това е времето, когато автомобилите стремително завладяват континентите.

През 1903 г. лекарят Хорейшо Джексън става първият човек, успешно прекосил територията на САЩ. Заради облог от 50 долара той изминава пътя от западния Сан Франциско до източния Ню Йорк в продължение на над 60 изтощителни дни.

Това обяснява защо е толкова голям общественият интерес към подвига на Алис Рамзи и вестниците така ревностно следят пътя на четирите дами, като не спират да определят начинанието им като „опасно”, „нелепо” и „отвъд възможностите на жените шофьори”. Дори в деня на потеглянето им в. „Ню Йорк таймс” ги осъжда „за опит да вършат работата на мъжете”.

Алис Хайлър Рамзи е родена в Ню Йорк, но завършва колежа Васар през 1907 г.  Същата година се омъжва за конгресмена Джон Рамзи от Ню Джърси. Той й купува двуцилиндров Maxwell Runabout, считайки, че автомобилът е по-безопасен от язденето на любимия й кон, особено след като веднъж той препуска в галоп, без да се подчинява на юздите.

През септември 1908 г. Алис Рамзи и Джоан Кунео (с кола Rainier с мощност 50 к.с.) са единствените жени, участвали в ралито Montauk Point Reliability Tour. Това турне преминава през коварни 200 мили пясъчни коловози.

Всъщност трансконтиненталното пътуване е замислено като рекламно за компанията Maxwell. За целта тя предоставя Model DA Touringс с четирицилиндров мотор с мощност 30 к.с. Колата има подвижен гюрук, снабдена е с карбид за газовите фарове, лампи и керосинови фенери за таблото. Резервоарът побира 20 галона (90 л) светилен газ. Багажникът отзад е с добър обем.

Алис оборудва колата с различни къмпинг-съоръжения, някои резервни части – гуми, тръби, бутилка за сгъстен въздух, допълнително масло, включително и ютия, гуми, лопати, брадва, въже и всичко, което може да потрябва в път. Край Чикаго добавя резервен петгалонов резервоар на газ. Слага в багажа малък фотоапарат, какъвто Kodak започна да разпространява точно в началото на новия век, което обяснява наличието на много снимки.

В действителност пътуването през 13 щата вместо весела екскурзия се превръща в истинско изпитание. Само 244 км от пътя има изкуствена настилка. Задният мост на колата се чупи на два пъти. Сменени са гуми 11 пъти, безброй пъти Алис затяга разхлабени болтове и почиства свещите, ремонтиран е счупеният педал за спирачките и още куп главоболия. За смяна на задна полуос и за ремонт на магнета се налага да извикат механик, който пътува от Денвър 400 мили (660 км).

По това време за района няма карти. Навигацията е с помощта на телеграфните стълбове – повечето проводници са белег, че водят към град. Пътуващите разчитат на направленията в публикуваната Blue Book, които са оразмерени от гледна точка на километражите дори между разграничими сгради, дървета или други отличителни естествени маркери.

В Охайо Алис чете: „11,6 мили, най-жълтата къща на завоя”. Жълта къща обаче няма и те питат една жена на пътя. Тя им доверява, че собственикът на жълтата къща „мрази автомобилите” и затова преди няколко месеца я е боядисал зелена, само за да обърка автомобилистите, които търсят маршрута до Кливланд.

Пътешественичките са съпроводени в полуоткритата кола от поройни дъждове, които превръщат пътищата непроходима рядка кал. Един фермер ги извлича на два пъти от кални ровове, като втория път удвоява цената за услугата. Когато водата се ширва до хоризонта, трите спътнички се качват на влака, за да намалят натоварването и Алис продължава сама.

Пресичат дерета без мостове. Пропадат в тунели, изкопани от прерийни кучета. Изкачват стръмнини в Скалистите планини. Отзовават се на закъсал шофьор с Mitchell и го изтеглят с гладките си гуми по стръмния хълм. Свършва им горивото по пътя.

Десетки пъти дамите трябва да разчитат на милостта на непознати да бъдат изтеглени от канавки или защитени от буря. На два пъти са игнорирани препоръките на мъже опасни участъци от пътя да бъдат преодолени с влак. Когато достигат рекички и малки блата, Алис запрята полите и нагазва, за да провери дали колата може да мине.

В Небраска пътуването е задържано за два часа от водена от шериф хайка, която преследва убиец. В Уайоминг попадат в хотел с дървеници в леглата и прекарват по-голямата част от нощта върху маса. В Невада дамите кръстосват пътя си с индианска ловна дружина на коне.

Накрая четирите дами достигат до жадуваната Калифорния. Тук пътищата са най-добри, след като са напуснали Чикаго. Вестта за приближаването им е оповестена от вестниците. „Максуелът” привлича голям брой ентусиазирани автомобилисти по време на последните 150 км от Сакраменто до Оукланд и след това през залива с ферибот до Сан Франциско.

В замяна на несгодите на 7 август 1909 г. възторжени тълпи ги очакват пред хотела „Сейнт Джеймс” в Сан Франциско.

Равносметката е изминати 3800 мили за 60 календарни дни. Всъщност чистото време на пътуването им е само 42 дни, като останалите 18 дни отиват за посещения на исторически забележителности, както и на закъснения, дължащи се на лошо време и повреди. Средната скорост на ден е 90,5 мили (150 км) или 7,54 мили/час (12,5 км/ч).

1934 г. Доналд Дък дебютира в анимационния филм „The Wise Little Hen”. Ролята е малка, но ознаменува раждането на нов анимационен персонаж, който след време става конкурент на Мики Маус.

Две години след като покорява малкия екран, Доналд Дък вече се появява и като герой на комикси. Отначало ги печатат като подлистник на ежедневниците и неделните издания. Патешките истории бързо печелят популярност.

Дългогодишен автор на рисуваните книжки е Ал Талиаферо. През 1942 г. аниматорът Карл Баркс прибавя в сериите и нови персонажи. Така се появяват богатият чичо ­ патокът Дагоберт (през 1947 г.), и братовчедът ­ гъсокът Густав (през 1948 г.). Към тях се прибавят и бандата престъпници, както и най-големият враг на богатия чичо Дагоберт ­ вещицата Гундел Гаукели.

През 1943 г., когато светът се къпе в кръвта на Втората световна война, рисуваният герой Доналд Дък печели „Оскар” – най-престижната награда в киното. Причината е анимационният филм „Лицето на Фюрера” на режисьора Джак Кини.

В „Лицето на Фюрера” бялото пернато с жълта човка  играе работник на конвейер в завод за боеприпаси. Поточната линия редува снаряди с портрети на Хитлер и нещастният Доналд става разноглед – работа ли да върши, да изпъва ръка пред лика на Фюрера ли.

Следва „платен отпуск”, в който патокът тренира тялото си, заемайки стойки във формата на свастика. Пернатото изпада в нервна криза. Халюцинира бомби, птици, змии… Изведнъж се оказва в леглото си в САЩ, а всичко друго е било кошмар.

1946 г. Бумибол Адулядей става крал на Тайланд – най-дълго управляващия в момента монарх в света. Той наследява трона едва 18-годишен и е най-дълго управляващия монарх в света. Пада се внук на крал Рама V, който придава съвременния облик на тайландската монархия. Името му означава „Ненадмината по мощ земна сила”.

През управлението на Бумибол са се сменили 20 премиери, 16 конституции и страната е претърпяла 17 държавни преврата.

Роден в Америка, Бумибол завършва гимназия и университет в Лозана, Швейцария. Първоначално учи природни науки, но смъртта на по-големия му брат на 9 юни 1946 г. променя живота му. Като престолонаследник той решава да запише политология и право.

През 1950 г. се завръща в Тайланд за коронацията си. Но преди това се жени за своята кралица Сирикит. Двамата се запознават случайно в Париж. По това време принцът учи в Лозана. Те се сприятеляват, но скоро след това Бумибол претърпява сериозен автомобилен инцидент, при който губи зрението на дясното си око. Сирикит всеки ден го посещава в болницата. Искрата между тях се разгорява и принцът урежда любимата си да учи в пансион в Лозана. Сирикит е на 17 години, когато се сгодяват на 19 юли 1949 г.

На 28 април 1950 г. баба му, кралицата майка Саванг Вадхана, ги венчава в замъка Шра Патум в Банкок. Раждат се четири деца – престолонаследникът Маха Чакри Вайиралонкорн и принцесите Уболратана, Маха Чакри Сириндорн и Чулаборн.

1957 г. австралийски алпинисти изкачват за първи път връх Броуд Пик (12-ият по големина в света) в Пакистан. Четиричленната експедиция, водена от Маркус Шмук, напуска Скарду на 18 април.

Носачите бързо ги изоставят и алпинистите сами трябва да изнесат багажа си последните няколко километри до Базовия лагер, позициониран от лявата страна на ледника Годуин-Остин на височина 4910 м. Линията на изкачване е право нагоре по защитеното от лавини Западно ребро, извеждащо до заснежено плато, оттам нагоре по висящ ледник до малък кулоар и по билото до върха.

Започват на 13 май с установяването на три лагера по Западното ребро, третият  е установен на 28 май на височина 6950 м., след което се връщат в базовия лагер за няколкодневна почивка.

Рано на следващата сутрин, 29 май, четиримата алпинисти (Херман Бул, Курт Димбергер, Шмук и Фриц Винтерщелер) тръгват за върха; достигат кулоара в 3.00 ч. следобед и продължават по реброто, докато започват да мислят, че са стигнали върха. Но това е друг връх, само 15-20 м по-нисък и на около час път от основния; вече е твърде късно да продължат и се връщат.

След няколко дни почивка в Базовия лагер групата тръгва нагоре отново на 7 юни; достигат Лагер II (6350 м) за един ден и са готови да тръгнат от Лагер IV много рано сутринта на 9 юни.

Шмук и Винтерщелер са първата двойка, достигнала връхната точка (без кислород); Бул, страдащ от силни болки в десния крак (ампутирани са му два пръста, след измръзване на Нанга Парбат), се предава още на предвършието; Димбергер продължава сам и достига върха в 18.00 ч., точно когато първата двойка тръгва надолу.

На връщане Димбергер среща Бул, който отказва да бъде победен от болката. Без да спира, Бул се придвижва бавно към целта. Димбергер спира, обръща се и тръгва след Бул. Достигат върха заедно. Половин час след полунощ двамата се връщат в Лагер III.

Местното име на Броуд Пик е Файчан Кангри. Наречен е Броуд Пик (Широк връх), заради ширината си на върха. Наричан е и огромният триглав Брейтхорн (4165-метров триглав връх в Алпите) на Балторо.

През 1954 г. д-р Карл M. Херлигкофер от Западна Германия прави първия опит за изкачване. Оригиналната му цел, между другото е изкачване на Гашербрум-I. Твърди се, че не е успял да осигури носачи, които да изнесат товара от Конкордия над ледника Балторо. Групата качва багажа и прави опит от югозапад, през по-ниския ледник Броуд. Въпреки това не успява, заради буря и ниски температури.

1958 г. кралица Елизабет II открива официално лондонското летище Гетуик.Летището се намира на 5 км северно от центъра на Кроули, Западен Съсекс, и на около 47 км южно от центъра на Лондон в Англия. Познато в миналото като летище Лондон Гетуик, то е второто по големина, а и по брой на пътници, международно летище в Обединеното Кралство след Хийтроу.

Гетуик е водещото летище на Европа за директни полети и е предпочитано от чартърните авиокомпании. Разполага с два терминала. От тях има полети до десетки дестинации из Европа, Азия, Америка и Африка.

1999 г. сключен е мирен договор между Съюзна република Югославия и НАТО.Съгласно договора югославските войски се изтеглят от Косово, а НАТО прекратява бомбардировките над югославски обекти.

Ден по-късно Съветът за сигурност на ООН приема и съответната резолюция под номер 1244. На нейно основание на територията на южната сръбска провинция са прехвърлени 37 200 военнослужещи от контингента на Международните сили за сигурност в Косово „Кейфор” от 36 страни от целия свят.

Операция „Съюзна сила”, която Северноатлантическия алианс осъществи без санкция на Съвета за сигурност на ООН, продължи 78 дни. Мишена на натовските бомбардировачи и крилати ракети, изстреляни от кораби в Средиземно море, станаха обекти, разположени на цялата територия на Сърбия и Черна гора.

Претекст за акта на агресия, в който взеха участие 19 държави-членки на НАТО, начело със САЩ, бе провалът на преговорите за Косово във френския Рамбуайе и отказът на Сърбия да подпише „мирния план”, една от чиито точки бе разполагането в Косово на чужди войски, което ли означавало фактическа окупация на този край.

По време на 11-седмичната операция на натовските ВВС, по данни на сръбски източници, са били нанесени общо около 2300 въздушни удара по 995 обекта. В нея бяха задействани 1150 бойни самолета. На земята са взривени около 420 000 боеприпаса, в това число 20 000 тежки авиобомби, 1300 крилати ракети, 37 000 касетни бомби. Жертви на бомбардировките стават над 2000 мирни граждани (предимно на територията на Косово и Метохия) и 1000 военнослужещи. Над 5000 души бяха ранени.

Практически напълно бе унищожена военнопромишлената инфраструктура на Сърбия, разрушени бяха над 1500 населени места, 60 моста, 30% от всички училища, около 1000 паметника.

инфо: dariknews.bg

Ако тази статия Ви харесва, помогнете ни да я популяризираме чрез бутончетата за споделяне отдолу.

Благодарим Ви! 

Последвайте ни във Facebook