Интересни факти от 2 ноември

6

2000 г. на Международната космическа станция пристига първият екипаж. Тя става постоянно обитаема след като към руския служебен модул „Звезда” се скачва пилотираният „Союз ТМ-31” с първия екипаж в състав командирът на станцията, астронавтът от НАСА Уилям Шепърд и руснаците Юрий Гидзенко и Сергей Крикальов.

1917 г. Великобритания обявява Декларацията Балфур. Балфурската декларация подкрепя идеята за еврейско заселване в територията на Палестина, като част от британския мандат в Палестина след Първата световна война.

Съгласно договорите от 1916 г. между Франция и Великобритания за поделяне на османското наследство в Близкия Изток, по-голямата част от Палестина е международна зона, върху която не се упражнява нито френски, нито английски директен контрол. През

През 1917 г. англичаните под ръководството на генерал Аленби разбиват турците и окупират Сирия и Палестина. Първият генерал-губернатор на провинцията е Хърбърт Самуел, който е един от авторите на Декларацията. На британския външен министър Артър Балфур се приписва официалното обещание на английското правителство да се създаде „еврейски национален дом по време на британския мандат на Палестина, който преди това е под контрола на турците”.

По същество декларацията е писмо, подписано от британския външен министър до лорд Уолтър Ротшилд, лидер на британската еврейска общност. То изразява официалната британска позиция от 31 октомври 1917 г. В нея се казва, че Великобритания ще създаде еврейски национален дом в Палестина при условие, че няма да бъдат засегнати правата на вече съществуващите там общности.

1936 г. Би Би Си започва да излъчва телевизионни емисии с висока разделителна способност. Когато през 30-те години на 20 в. започват редовни телевизионни излъчвания, никой от създателите на бъдещата световна медия не си е представял докъде ще стигне тя в развитието си през следващите десетилетия.

Единствената тогава радиокомпания Би Би Си не била доволна от ниското качество на предлаганото изображение. От 1932 г. започват редовни излъчвания на тестови телевизионни предавания от първото в Европа телевизионно студио в „Портлад Палас”, в мазето на „Бродкастинг Хаус”.

През януари 1935 г. специална държавна комисия под ръководството на лорд Селсдън в „Информационния бюлетин” на британското правителство възлага на Би Би Си да разработи телевизионна услуга, която да излъчва изображения с резолюция не по-малка от 240 реда и минимум 25 кадъра в секунда. Това всъщност е бил и първият официален телевизионен стандарт.

Всъщност Комисията предлага два стандарта за висока резолюция – телевизия на Беърд с 240 реда и телевизия на Маркони-ЕМІ с 405 реда. Би Би Си разполага новите предаватели в сградата на „Александра Палас” в Харингей.

С това решение на Комисията „Селсдън” се слага край на работещата до този момент телевизия на Беърд с 30 реда. Последното предаване, излъчено с тази ниска резолюция, е било балетно представление.

Така постепенно започва излъчването на подредени в схема редовни телевизионни предавания. Първото програмирано телевизионно излъчване във Великобритания е осъществено от Би Би Си в 15.00 ч. на 2 ноември 1936 г. Откриването на програмата е с няколко представителни речи. След тях се излъчва новинарски филм, последван от забавна програма. С това програмата завършва в 16.00 ч. Следващият блок започва в 21.00 ч. Съдържанието е подобно на първата част. След кратък документален филм се излъчва магазинна програма, а след нея се повтарят новините от следобеда.

Програмата на първата европейска електронна медия е включвала новини, документални филми, забавни програми, детски програми, магазинни предавания и други. Излъчвани са множество театрални постановки по класически произведения. На 28 март 1938 г. легендарният Сесил Мадън, първият телевизионен програматор и продуцент на Би Би Си представя новата програмна форма „Неделна вечер” с излъчването на пиесата на Луиджи Пирандело „Хенри ІV”.

1947 г. американският индустриалец и авиатор Хауърд Хюз извършва в Лонг Бийч, Калифорния, кратък тестов полет на транспортния хидроплан Hughes H-4 Hercules.Това е най-големият самолет, строен до тогава. Размахът му е 97,5 м, което е почти дължината на едно футболно игрище. Проектирането и построяването на самолета му струва 25 млн. долара.

„Летящата лодка” Н-4 има само един единствен полет, извършен на 2 ноември. За да докаже на скептиците, че подобно чудовище може да лети, Хюз и вторият пилот Дейв Грант набират 217 км/ч и го вдигат на 20-ина метра над водите на залива на Лонг Бийч. Тежащата над 100 тона машина успява да измине около една миля и след това се превръща в паметник.

Идеята за огромния транспортен самолет се ражда, когато в средата на 40-те години военните се свързват с Хюз с въпрос дали неговата компания Hughes Aircraft може да проектира и създаде машина за превозване на голям брой войници и тежко оборудване през Атлантика. Проблемът е, че по това време корабните конвои до Великобритания са яростно атакувани от нацистките подводници и на подобен транспорт е рисковано да се разчита за евентуална бъдеща американска намеса в Европа.

Morkadis

Отговорът е самолет, способен да транспортира до 750 напълно екипирани войници или един 35-тонен танк M4 Sherman. Корпусът му е дълъг малко над 67 м, висок е 9 м, а ширината му е 7 м. Опашката му се извисява на височината на 8-етажна сграда (24,2 м).

Идеята е H-4 Hercules да се изработва от алуминий, но правителството е наложило ограничение върху използването на всички стратегически материали извън целите на производството за фронта. Налага се прототипът да бъде изработен от дърво. Заради сглобяването му в залива на Лонг бийч е изграден първият в САЩ хангар с изкуствен климат.

Докато Хюз завърши самолета, войната приключва и военните вече нямат нужда от него. Започва разследване в Сената във Вашингтон за това как са използвани около 40 млн. долара за двата товарни самолета, които така и не са предадени на правителството. Смята се, че полетът е направен, за да се демонстрира на комисията, че парите не са похарчени за „летяща дъскорезница”. Разследването приключва без ясно заключение.

Полетът не е обявен предварително и е импровизирано решение на милиардера. На 2 ноември той се качва още общо 35 души – Дейв Грант, двама бордни инженери, 16 механици, още двама души от екипажа, 7 журналисти и 7 представители на авиационната индустрия. Целта е да се направят няколко маневри в залива. След две плъзгания по водата четирима от журналистите слизат, за да напишат статиите си. Тогава Хюз прави още един завой, засилва самолета и го вдига във въздуха за 70 секунди.

Милиардерът авантюрист продължава до 1962 г. да плаща на 300 служители, подписали декларация за строга секретност, които поддържат самолета в готовност за полет. Днес самолетът се намира в специален хангар в музея на авиацията и космонавтиката „Евъргрийн” в щата Орегон сред още 150 експоната.

1953 г. Пакистан е провъзгласен за ислямска република. Днес със своите 165 милиона жители Пакистан е шести по население в света и втори след Индонезия по население сред мюсюлманските държави.

Любопитен факт е, че името на Пакистан е съставено от първите букви на всяка от мюсюлманските области от бившата Империя на Индиите. П – Пенджаб, А – Афгания (северозападна провинция), К – Кашмир, С – Синд, Тан – Белуджистан.

Цялата територия на днешен Пакистан е част от Британска Индия до средата на 19 в. Основна роля в управлението играе Британската източноиндийска компания. Периодът Британски Радж започва от 1858 г., когато компанията се закрива и териториите стават пряко владение на британската корона в лицето на кралица Виктория.

През 1877 г. се създава Централна Национална Мохамеданска Асоциация, стремяща се към увеличаване на политическите правомощия на мюсюлманите в Индия, чиято общност понася тежък удар след Сипайския метеж от 1857 г. Организацията обаче запада към края на 19 в. През 1906 г. е основава Всеиндийската ислямска лига, в чиято програма не се говори за независима държава, а само за опазване на правата и идентичността на мюсюлманската общност и запазване на хармонията с индийското немюсюлманско население.

През 1913 г. към Лигата се присъединява Мохамед Али Джина, който до този момент е член на Индийския национален конгрес. През 1927 г. и 1928 г. британците правят неуспешни опити да убедят Лигата и Конгреса да постигнат съгласие върху обща конституция на Индия, като Лигата настоява за по-голямо представяне на мюсюлманите в обществените институции.

През 1930 г. след редица подобни несъгласия Мохамед Икбал прави обръщение на конгрес на Лигата, в което призовава за обособяване на независима мюсюлманска държава. Изненадващо през 1937 г. Лигата губи в мюсюлманските провинции по време на общите избори. Джина окончателно оформя теория за две отделни нации и аргументира обособяването на отделна от Индия държава. На 23 март 1940 г. в бенгалското народно събрание е прокарана резолюция на Лигата, която отхвърля възможността за съюз с Индия при евентуална независимост.

Въпреки несъгласието на Ганди Индия да бъде разделяна, консенсус с ръководството на Мюсюлманската лига не е постигнат. В крайна сметка Великобритания се вижда принудена с Акта за независимост от 1947 г. да даде независимост на две отделни държави, като ги провъзгласява за доминиони: Пакистан и Индия стават съответно Пакистански доминион на 14 август 1947 г. и Индийски съюз на 15 август с.г.

Между 1947 до 1971 г. страната е разделена на два отделни региона – Западен и Източен Пакистан. Само година след независимостта разликите между двата региона започват да стават очевидни. Мохамед Джина обявява урду за единствения официален език на страната през 1948 г., което предизвиква протести в Източен Пакистан, където най-говореният език е бенгалският. Усилващите се протести през 50-те години принуждават централната власт на наложи военен режим през 1958 г.

1955 г. списанието „Билборд” публикува за първи път класацията Топ 100.Седмичното списание, сочено за най-значимото издание в САЩ, посветено на музикалната индустрия, е създадено през 1894 г.

Днес списанието публикува официални класации за продажбата на американски музикални албуми (ТОР 200), сингли (Хот 100) и други списъци с музикални хитове за различни музикални жанрове, като Ритъм енд Блус, хип-хоп, кънтри и латиноамериканска музика.

1988 г. в Интернет се появява първият компютърен червей, създаден от Робърт Морис. Днес той е бизнесмен, професор в Масачузетския университет. Чете лекции и е консултант в Лабораторията по компютърни науки и изкуствен интелект към университета.

По времето, когато създава компютърния вирус, Робърт е студент. За да скрие факта, че е създал вируса в университета „Корнел”, където учи, Морис пуска „червея” от Технологичния институт в Масачузетс. Пренася го на дискета и невъзмутимо го пуска в действие. Виртуалната гадина започва да се репродуцира безконтролно, заразявайки над 6000 компютъра, или една десета от всички PC системи тогава.

Федералният съд го подвежда под отговорност на 26 юли 1989 г. Морис се оправдава, че е създал вируса, за да преброи колко компютри са свързани към интернет. Година по-късно студентът научава и наказанието за своето престъпление. Магистратите го осъждат условно на три години. Заедно с това Робърт Морис трябва да положи 400 часа общественополезен труд и да плати глоба от 10 500 долара.

2000 г. на Международната космическа станция пристига първият екипаж. Тя става постоянно обитаема след като към руския служебен модул „Звезда” се скачва пилотираният „Союз ТМ-31” с първия екипаж в състав командирът на станцията, астронавтът от НАСА Уилям Шепърд и руснаците Юрий Гидзенко и Сергей Крикальов.

Ставайки основоположници на станцията, Шепърд, Крикальов и Гидзенко подготвят почвата за продължително пребиваване на земляни в Космоса и за обширни международни изследвания. Днес на станцията постоянно работи екипаж от шест души – представители на Русия, САЩ, Канада, ЕКА и Япония.

Изграждането на Международната космическа станция започва с пускането на първия модул „Заря” на 20 ноември 1998 г. Построен в руския Център „Хруничев” по контракт с компанията „Боинг” и с американски пари, модулът „Заря” става първият елемент от най-голямото в днешно време съоръжение в Космоса. Руската „Заря” е изведена в орбита от ракета-носител „Протон” от космодрума Байконур.

Космическата станция е на ниска околоземна орбита и може да бъде видяна от Земята с невъоръжено око. Височината й варира от 319,6 км до 346,9 км над повърхността на планетата. Станцията се движи със средна скорост около 27 743,8 км/ч, извършвайки 15,7 орбити на ден.

Любопитен факт е, че до 2007 г. на борда на станцията са се качвали и петима космически туристи, всички те са пътували с Руските снабдителни полети. Първият космически турист е Денис Тито. На станцията вече е правена и космическа сватба – Юрий Маленченко, намиращ се на борда на МКС, се жени за Екатерина Дмитриева, която е в Тексас.

Орбиталният комплекс е завършен към края на 2011 г. с изключение на руския сегмент и се очаква да функционира поне до 2020 г. Към днешна дата той е най-голямото съоръжение в космоса, което е било изграждано досега. Когато бъде завършена, станцията ще има големината на игрище и ще тежи 455 тона.

2004 г. Джордж Уокър Буш е избран в САЩ за втори президентски мандат.Кампанията на Буш говори из Щатите против кандидатите-демократи и най-вече срещу главния му съперник сенаторът от Масачузетс Джон Кери.

Кампанията на Буш характеризира Кери като твърд либерал, който ще увеличи данъците и размерът на правителството. Тя продължително критикува привидно несъвместимите изявления на Кери за войната в Ирак. Буш печели 31 от 50 щата и 286 гласа в електоралния колеж.

Буш печели категорично мнозинство при народния вот, ставайки по този начин първият президент, сторил това от 1988 г. В допълнение преизбирането на Буш се случва заедно със запазването на мнозинството на двете камари на Конгреса от Републиканската партия нещо, което не се е случвало от 1924 г.

Републиканецът е избран за президент за първи мандат през декември 2000 г. с решение на Върховния съд, след оспорване в съда и повторно преброяване на изборните резултати в щата Флорида. Тогава съперникът му – демократът Ал Гор, получи над половин милион гласа повече от него в национален план, но поради спецификата на разпределяне на гласовете в Избирателната колегия съдът провъзгласи Буш за победител с точно 537 гласа повече от Гор в щата Флорида.

Любопитен факт е, че Джордж Буш е вторият президент на САЩ, след Джон Куинси Адамс (1825-1829), чийто баща също е бил президент.

инфо: dariknews.bg

Ако тази статия Ви харесва, помогнете ни да я популяризираме чрез бутончетата за споделяне отдолу.

Благодарим Ви! 

Последвайте ни във Facebook

Оставете коментар

Писането на кирилица е силно препоръчително.

Сайтът не носи отговорност за съдържанието на коментарите и мненията, изказани в тях. Запазваме си правото да изтриваме коментари, които съдържат обидни или нецензурни изрази, които представляват явна или скрита реклама и които преценим за неподходящи по някаква друга причина.

Моля, обърнете внимание, че коментарите не са начин за връзка с нашия сайт. В случай, че искате да се свържете с нас, моля ползвайте за това секцията Контакти.