Какво се случва с душата, след като умрем и има ли живот след смъртта? (част I)

Като крайно позитивни описват очевидци своите „преживявания, близки до смъртта”

Още от древни времена различните цивилизации и народи разказват своите митични истории за задгробния живот и прераждането на душата. Египтяните, инките, шумерите, римляните, ацтеките, елините, индийците и много други вярват в него и в това, че смъртта не е истинският край на нашия живот. В съвременния европейски свят дълго време тази тема е табу. Не се говори много за смъртта, а още по-малко за мистериозното й възможно продължение.

Това обаче претърпява промяна. С напредването на медицината много пациенти умират (сърцето им спира или престават да дишат по някаква причина), но чрез съвременните технологии и медицинска апаратура те са реанимирани и често връщани към живота.

Преживяване, близко до смъртта

По време на този процес мнозина преминават през т.нар. ПБС – „Преживяване, близко до смъртта” (на англ. NDE – Near-Death Experience). Освен при клинична смърт, то може да бъде провокирано и в моменти, когато сме „близо до смъртта“ (например при катастрофа, падане отвисоко или при други инциденти), както и в моменти, когато се очаква настъпването на смъртта.

Повечето хора се смущават от това, което преживяват в промеждутъка между живота, смъртта и пак живота. Те често се страхуват или срамуват да говорят за преживяванията си на прага на смъртта, за да не ги помислят за луди или да не им се присмеят.
Медицината официално обявява преживяванията, близки до смъртта, за халюцинации, ментални патологии, самосканиране на мозъка като техника за оцеляване, фантазии, прояви на въображението.
С течение на времето все повече пациенти започват да споделят тези свои странни видения с лекари, медицински персонал, психолози, психиатри и дори в медиите. Така ПБС набират популярност и стават достояние на повече хора. Противно на клиничните медици, много изследователи са заинтригувани от необичайните, дори свръхестествени разкази на своите пациенти, преживели ПБС. Те започват да ги проучват задълбочено и да градят теории и хипотези за тяхната поява и същност.

Живот след живота

Първият, който разглежда официално феномена ПБС, и си позволява публично да говори за него е Реймънд Мууди в книгата „Живот след живота“, която мигновено става бестселър. Издадена е за първи път през 1975 г.

В нея авторът описва над 100 случая на хора, изпаднали в „клинична смърт“, и впоследствие завърнали се към живота. Техните свидетелства преобръщат тотално доскорошното схващане за живота и смъртта и живота след нея. Мууди въвежда пръв термина „Преживяване, близко до смъртта“ (на прага на смъртта) и бързо се превръща в световноизвестен автор и ментор в областта. Примерът и писанията му вдъхновяват много бъдещи изследователи на мистичния феномен.
Важно е да отбележим, че повечето ПБС са позитивни. Пациентите ги описват като приятни преживявания. Но има и такива, които са плашещи и носят неприятни усещания.

pixabay.com

Какво виждат хората при преживявания, близки до смъртта?

При преживявания, близки до смъртта, хората виждат, чуват и усещат най-разнообразни картини, звуци и чувства. Ще изброим най-често срещаните сред тях, но не бива да забравяме, че всичко е строго индивидуално и няма точно правило за това какво бихме изпитали при преживяване на прага на смъртта.

Усещане за отделяне на духа от тялото и носене във въздуха (левитация);

Извисяване и наблюдаване на собственото си тяло и лекарите в стаята (или други хора), които се опитват да го съживят;

Попадане в места, които хората оприличават на Рай или Ад;

Видения, свързани със символи, разкриване на кармични връзки, фрагменти от отминали животи;

Срещи с отдавна починали близки и роднини; чувство, че са сред познати хора;

Ярка светлина;

Дълъг тъмен тунел и светлина в края му;

Силна топлина;

Приятно усещане за спокойствие, хармония и мир;

Чувство на безгранична любов и блаженство;

Срещи с Бог и/или други небесни същества;

Ретроспекция на настоящия живот (видяна като разлистваща се книга или филм);

Изчезване на болката;

Страх и безпокойство и др.

„Взрив в активността”

Анестезиологът д-р Димитър Димитров казва в свое интервю за предаването „Знаците“, че от медицинска гледна точка ПБС представляват състояния, в които имаме нарушено или спряло кръвообращение или нарушено или спряло външно дишане. Тоест няма газообмен между белите дробове и атмосферата. В тези състояния пациентът е в кома. И ако не бъдат взети мерки в рамките на минути, пациентът ще умре. Теорията, която обяснява научно ПБС, е, че при спряло кръвообращение се получава силно възбуждане на мозъка. Нещо като „взрив в активността“.

Именно в този период човек достига до странните видения, усещания, свръхестествени преживявания. В този момент организмът с последни сили се бори срещу настъпващата агония и освобождава голямо количество ендорфини. Така анестезиологът обяснява приятните усещания като отделяне от тялото, светлина, топлина, всички приятни чувства и емоции, описвани от пациентите. И твърди, че ПБС са всъщност спомени или неща, които в даден момент от живота ни силно са впечатлили нашия мозък. Иначе казано, връщане към спомени.

„Знаех, че съм безсмъртна, че съм вечна, че винаги ще бъда…”

Сред хилядите хора, преживели ПБС, е Джейни Смит. По време на раждането на второто си дете, тя умира, след което лекарите успяват да я върнат към живота. Ето какво разказва тя:

„Осъзнавах напълно всичко. Бях в тъмнината. Не можех да видя нищо. Мислех си, че това не трябваше да е така. Не се предполага, че трябва да знам каквото и да е, а знаех. Какво се случи? В този момент почувствах нещо да напуска тялото ми. То профуча. Отиде нагоре от гърдите към върха на главата ми. Можех да го почувствам и да го чуя. В този момент се озовах в някаква сива мъгла. Знаех, че съм мъртва. Както си стоях в мъглата с това разбиране, си спомням, че се чувствах много радостна и развълнувана, защото знаех, че бях и много жива. Много оживена. Бях тотално съзнаваща. Започнах да разливам чувства на благодарност. Не го правех на глас, но самата моя същност казваше: „Благодаря ти, благодаря ти, Боже, че направи така, че да съм безсмъртна. Не бях изчезнала“.

Споделя още, че след това сякаш се сляла с бяла светлина, в която не чувствала нищо друго освен безгранична обич, сигурност и закрила. Обгърната от светлината, Джейни усетила невероятен възторг и прилив на „всички знания“.
„Това, което знаех, е, че съм безсмъртна, че съм вечна, че съм неразрушима, че винаги съм била, че винаги ще бъда и че по никакъв начин няма да бъда погубена.“

Когато светлината започва да отслабва, Джейни Смит се озовава на красива зелена поляна. Описва всеобгръщащата светлина около себе си като златиста, различна от предходната. Тя не се излъчва от определен източник, а сякаш струи от центъра на всяко цвете или растение. Цветовете наоколо, разказва тя, били необикновено красиви и наситени. Пред погледа й се мяркали цветове, каквито не сме виждали на Земята. След като направила няколко крачки, видяла пред себе си малко възвишение. На него – група от 18-20 мъже и жени. Едва помислила, че би искала да поговори с тях – душата на физически мъртвата жена мигновено се пренесла на възвишението.

Пред очите й – под нивото на хоризонта, се открило нещо като град, но всъщност тя знаела, че това е „цял един свят“. Няколко мъже се приближили към нея. Тя им казала: „Знам, че съм мъртва. Знам какво става“. Един от тях й отговорил:
“Да, така е, но не можеш да останеш тук. Все още не ти е времето да бъдеш тук”.

Докато разговаряли „не мърдали устите си“, спомня си Джейни. Говорели си телепатично. Двамата разменят още няколко изречения, които мъжът й казва, че тя ще забрави, след като се върне в тялото си. Така и става. Джейни Смит не може да си спомни тайните, които й е разкрил непознатият, но добре си спомня своето извънтелесно преживяване, близко до смъртта. Или по-добре да кажем „преживяване по време на смъртта”. След миг съзнанието (душата) на жената се връща в тялото й. Тя отваря очи и вижда надвесените над себе си лекари и сестри.

източник: spisanie8.bg

Вижте още:

Доказано! Душата не умира

След смъртта всяка душа „отива на своето място“ в света на свръхфизическото

По тези признаци си личи, че душата ви се е прераждала повече от веднъж

Къде отива енергията на живия организъм след смъртта?

Ако тази статия Ви харесва, помогнете ни да я популяризираме чрез бутончетата за споделяне отдолу.

Благодарим Ви! 

Последвайте ни във Facebook