Как един експеримент създаде най-умния човек в историята

За съжаление пътят на Уилям Сидис завършва в нищета, самота и забрава

Уилям Сидис е известен като детето-чудо и като най-умния човек, живял някога на Земята. Той разполага с огромен набор от знания, особено в областта на висшата математика, физиката, астрономията, анатомията, биологията, чуждите езици и философията. Още по-изумително е, че придобива основите на тези познания още докато е невръстно дете. Бихме предположили, че животът на такъв голям ум би бил изпълнен с блясък, слава и аплодисменти, но всъщност пътят на Уилям Сидис завършва в нищета, самота и забрава.

Уилям Джеймс Сидис (произнасяно и като Сайдис) се ражда в Ню Йорк на 1 април 1898 г. Родителите му Борис и Сара са украински емигранти, които впоследствие стават изтъкнати лекари. Борис е евреин, който заминава за САЩ след нахлуването на антисемитската вълна в Европа през 19 век. Когато пристига в Америка той дори не знае английски, но взема изпитите и се записва да учи в Харвардския университет. Бързо научава езика и става прочут професор по психиатрия. Съпругата му Сара пък става лекар във времена, в които тази професия не е присъща за жените.

Експеримент за амбициозните си родители

И двамата са на мнение, че всичко може да бъде научено и това убеждение бележи живота на техния син Уилям още от самото му раждане. Той се превръща в своеобразен експеримент за амбициозните си родители, които са известни в обществото със своето високо интелектуално ниво. Те си поставят за задача да изследват колко умно може да стане едно човешко същество, когато работиш неуморно над неговото развитие и повишаване на знанията и интелекта. Именно това същество – Уилям Сисис, предстои да се превърне в най-умния човек в историята.

За тяхна радост се оказва, че малкият е наследил вродената им интелигентност. Още от бебе започват да го учат на азбуката и той възприема и реагира на показваното. Едва 18-месечен Борис и Сара го заварват да чете The New York Times, разбирайки до голяма степен написаното. На 2 години вече чете вестници, списания и книги съвсем свободно и пише писма на английски и френски език.

На 6 вече е полиглот, какъвто е и баща му, но малкият надминава неговите знания. Владее писмено и говоримо английски, френски, немски, руски, иврит, гръцки, латински, турски и арменски. Звучи невероятно, но е факт. Очаквано малкият гении се превръща в медийна сензация и всички представители на четвъртата власт просто полудяват по него. Всеки журналист иска да се добере до Уилям и да разкаже историята му в поредния вълнуващ материал.

На 8 години представя собствен език

Само две години по-късно Уилям Сидис представя пред света нещо нечувано до момента – свой собствен език, наречен Вендергууд (Vendergood), който съдържа латински, гръцки, немски и френски елементи. В него има граматически правила, времена и дори осем падежа. Малкият вундеркинд описва подробно своето творение в книга – „Книгата на Вендергуд“. Пише и други книги на разнообразни теми, твори и поезия.

Завършва гимназия за шест месеца и се отправя на ново пътешествие в дебрите на своето редовно образование. Едва 9-годишен кандидатства в прочутия Харвардски университет, като с лекота взима всички приемни изпити. Оттам обаче му отговарят, че все още е „твърде емоционално незрял“ и трябва да изчака, докато навърши поне 11 години.

Когато влиза в университета, 11-годишният Уилям Сидис се оказва по-умен не само от своите състуденти, но и от повечето си преподаватели – именити професори в различни области на науката. Той остава в историята като най-младия човек, приеман някога да учи в престижния университет. Още докато трае обучението му, той е поканен за лектор и изнася лекция за четириизмерните тела. Тя завладява и студенти, и преподаватели. Всички са изумени от интелекта и необятното познание на 12-годишния Сидис.

По-висок коефициент от Айнщайн и Исак Нютон

Детето-чудо се превръща в културен и исторически феномен. Когато изследват неговия IQ (коефициент на интелигентност), той се оказва по-висок от тези на великия Айнщайн (160) и Исак Нютон (190), както и на редица други известни гении. Резултатите на Уилям Сидис показват IQ между 250 и 300 – при положение, че IQ на обикновения човек е някъде между 85 и 115. Нечуваната му интелигентност бързо му печели славата на най-умния човек в историята.

На 16 години Уилям се дипломира, завършвайки своето образование в Харвард. Занимава се за кратко с преподавателска дейност, като използва огромните си способности и знания в областта на висшата математика. Но се оказва, че преподаването не е неговото нещо и той бързо се отказва от него.

Уилям Сидис започва да се лута между живота и науката, между хората и тяхното неразбиране на неговия свят. Младият гений – още не навършил 18, се чувства твърде изморен от цялата слава и шумотевица около себе си, които носи невижданият му талант в науките и цялото познание, което е натрупал. Той така и не успява да се впише в обществото. Няма приятели и постоянно се чувства неразбран и отхвърлен. Сидис заявява:

„Искам да живея перфектния живот. Единственият начин да постигнеш това е като живееш в уединение. Винаги съм мразел тълпите“.

И това, оказва се, не са просто думи – а съдбоносно решение, което Уилям Сидис взема за себе си като действително се оттегля от света и хората и заживява в пълна изолация. Навярно цялото напрежение около личността и делата му и вечните очаквания към него просто са му дошли в повече. По това време младежът убедено заявява, че никога няма да се ожени. Така и става.

Заживява като същински номад

Неговата доброволна изолация продължава до 1919 г., когато 21-годишният Уилям е арестуван за участие в политическа демонстрация в Бостън. Осъден е на 18 месеца затвор.

След като излиза от затвора най-умният човек в историята заживява като същински номад. Започва да се мести от град на град. Доброволно се превръща в черноработник, наеман на най-различни места и позиции като чиновник, шлосер, стругар, дърводелец и др. Постоянно сменя името си, за да запази самоличността си в тайна. Може би именно тази простота на нещата е това, което винаги му е липсвало.

Междувременно Сидис написва десетки книги, свързани с космологията, американската история, антропологията, философията, политиката и др. И тези книги обаче той държи да не бъдат свързвани с истинската му самоличност и ги подписва с различни псевдоними. Това е причината в крайна сметка така и да не става ясно точно колко и какви книги е написал. Едно от най-известните му произведения е „The Animate and the Inanimate“ („Живото и неодушевеното“). В нея Уилям разсъждава над произхода на живота, космологията и законите на термодинамиката. Смята се, че в зрелите си години Сидис е знаел перфектно над 25 езика и диалекта, които продължил да упражнява.

Живот в бедност и пълна изолация

Когато е на 42-годишна възраст, репортерка от The New York Times го открива и завързва контакт с него, без да разкрива истинската си самоличност. Двамата започват да се срещат често и говорят на най-различни теми. Целта на репортерката е да събере възможно най-много данни и факти за истинската история на някогашното дете-чудо и мъжа, в когото се е превърнало. В крайна сметка излиза материал, който не обрисува в никак добра светлина Сидис. Точно обратното. Историята звучи така, сякаш той буквално е ударил дъното и е изгубил разсъдъка си. Според мнозина това е самата истина.

Но измаменият мъж не оставя нещата така. Той съди прочутото издание за клевета и вмешателство в личното му пространство. Сидис обаче губи делото. Съдията отсъжда, че тъй като той е публична личност, то и животът му е публичен.

Последните години от живота си Уилям Джеймс Сидис прекарва отново в пълна изолация и самота. Колкото до връзката му с роднините, той сам избира да не поддържа такава. Освен тоталната самота, негов спътник е и бедността. Той работи като чиновник с много ниска заплата – колкото да свързва двата края.

Може би заради драматичния край на неговата история или по някаква друга, неизвестна за нас причина, Сидис така и не остава популярен за света и бъдещите поколения. Повечето съвременни хора никога не са чували за него и необятните му познания в десетки области на науката и човешкия живот.

На 17 юли 1944 г. забравеният гений умира внезапно от мозъчен кръвоизлив. Тогава той е на 46 години.

източник: spisanie8.bg

Вижте още:

„Бащата на съвременната гинекология“ експериментирал върху тъмнокожи робини

„Бях пленница на баща си 18 години“: Ужасната история на Мод Жулиен

Как душата на детето избира своите родители?

Момче или момиче: Определящи са гените на бащата

Ако тази статия Ви харесва, помогнете ни да я популяризираме чрез бутончетата за споделяне отдолу.

Благодарим Ви! 

Последвайте ни във Facebook