Книжните проклятия през вековете

Преди да се появят печатниците през втората половина на ХV-ти век, пък и доста време по-късно, книгите били символ на лукс, охолство и разкош. Цените им били баснословни. И съвсем заслужено – достатъчно е да си представим, например, колко труд бил необходим, за да се препише на ръка едно Евангелие, да не говорим за цялата Библия. Или един рицарски роман с описание на приключенията на крал Артур, Ланселот, Тристан и другите рицари на Кръглата маса. Притежанието на книга по онова време може да се сравни, да речем, със собственост днес върху мерцедес последен модел.

И, естествено, както във всички времена, така и тогава скъпите предмети привличали крадци. Днес автомобилите се охраняват с аларми – а в онази епоха ценните книги се пазели в сандъци, обвити с вериги и… проклятия. За средновековния човек това било естествена и най-ефективната възможна защита – сандъкът може да се разбие, веригата да се разсече, но от проклятието не може да се избяга.

Най-ранните проклятия, пазещи книги, са още от VII в. пр. Хр. Те се срещат на древногръцки, после на латински, староеврейски, арабски и на езиците на почти всички европейски „бели“ народи. Проклятията се запазили дори в началото на епохата на печатните книги – след което започнали да изчезват, защото книгите станали по-евтини.

Така, например, библията на Арнщайн, съхранявана в Британската библиотека, е преписана в Германия около 1172 г. В началото й са описани мъките, пожелани за всеки крадец, който се осмели да й посегне: „Ако някой открадне тази Библия, нека умре в мъки, да го пържат в тиган, да го връхлетят епилепсия и треска, да го разпънат на колело и да го обесят! Чума за него! Амин!”

Френско проклятие от XV-ти век звучи така: „Който открадне тази книга, ще виси на бесилка в Париж. Ако не виси, ще се удави. Ако не се удави, ще го пекат на огън. Ако не го пекат, ще го постигне още по-лош край!“

Един ръкопис във Ватиканската библиотека е защитен със следното проклятие: „Готовата книга лежи пред вас, не критикувайте смирения летописец. Онзи, който открадне тази книга, никога няма да се яви пред взора на Христос. Той ще бъде убит от проклятието и ще му бъдат извадени очите“.

Книжно проклятие, пазещо ръкописна книга от ХІ-ти век в една италианска църква, предлага на потенциалните крадци възможност да свършат добро дело. Заклинанието гласи: „Този, който вземе тази книга, или я открадне, или по някакъв лош начин я изнесе от църквата „Санта Чечилия“, може да бъде осъден и прокълнат завинаги освен, ако върне книгата и се разкае за постъпката си“.

Следното книжно проклятие е написано с комбинация от латински и немски език: „Ако се опиташ да откраднеш тази книга, ще те обесят високо. И тогава гарваните ще се съберат, за да ти кълват очите. И когато крещиш от болка, не забравяй, че си заслужил тези мъки!“.

Следното роклятие от XVIII-ти век е намерено в ръкопис, открит в манастира „Св. Марк” в Йерусалим. Написано е на арабски език: “Това е собственост на сирийския манастир в светия Йерусалим. Всеки, който открадне или отнесе книгата от това място, ще бъде проклет от Божиите уста! Бог ще му се разгневи! Амин”.

В Ню-Йоркската медицинска академия се пази кулинарен ръкопис от ХVІІ-ти век. В него може да се види надпис: “Това е книга на Джин Гембел. И нека онзи, който я открадне, да се удави!“.

Надписът на собственика върху книга от 1632 г., отпечатана в Лондон, съдържа познат мотив: „Не кради тази книга, мой честен приятелю! Страхувай се, че бесилка ще бъде твоят край. Когато умреш, Господ ще те попита: „Къде е книгата, която открадна?”.

В „Историята на схоластиката“ от XII-ти век се съдържа следното предупреждение: „Монахът Петър даде тази книга на най-благословения мъченик свети Куентин. Ако някой я открадне, кажи му, че в Съдния ден самият най-свети мъченик ще бъде обвинител срещу крадеца пред лицето на нашия Господ Иисус Христос “.

Едно от най-сложните книжни проклятия заявява следното: „За онзи, който е откраднал книгата от библиотеката: нека тя се превърне в змия в неговите ръце и да го разкъса. Нека паралич порази членовете му. Той ще потъне в болка и ще плаче, молейки за милост, но нищо няма да спре неговата агония. Нека книжни червеи да гризат вътрешностите му, а той да не умира. И накрая пламъкът на Ада ще го погълне“.

Някои обаче смятат това проклятие за „менте“. То е публикувано през 1909 г. от библиотекаря-писател Едмънд Пирсън като датирано от XVIII-ти век – но днес повечето изследователи смятат, че е продукт на собствената му фантазия.

Така или иначе, дори в епохата на интернет книги продължават да се крадат до ден-днешен.

инфо: iskamdaznam.com

Вижте още:

Истината за проклятието на Тутанкамон

77-годишно проклятие тегне над клана Кенеди!

Какво е проклятие и наистина ли променя човешките съдби?

Проклятието на Анабел – най-зловещата кукла в света

Ако тази статия Ви харесва, помогнете ни да я популяризираме чрез бутончетата за споделяне отдолу.

Благодарим Ви! 

Последвайте ни във Facebook