Кратка история на българските царе (част 1)

Българските монарси управляват страната през три периода от историята ѝ като независима държава. Първият от тях започва в северночерноморските степи, където се намира Стара Велика България, и включва времето след създаването на Първата българска държава през 681 г. до византийското завладяване на страната през 1018 г.

Вторият период започва с въстанието на Асен и Петър, които основават Втората българска държава през 1185 г., и продължава до окончателното присъединяване на Българско царство към Османската империя през 1422 г. Третият период започва с възстановяването на независима България през 1878 г. до премахването на монархията с референдум, проведен на 15 септември 1946 г.

Първият известен български владетел Кубрат използва титлата (според някои учени) каган, което за степните народи е титла, граничеща по тежест с император. Следващите управници на страната използват титлата канасюбиги или кансювиги (хан), по-късно княз и впоследствие цар (император). Титлата цар, българската форма на латинския Цезар, за първи път е приета и използвана в България от Симеон I, след решителна победа над Византийската империя през 913 г. Тя е използвана и от всички наследници на Симеон I до падането на България под Османска власт през 1396 г.

След Освобождението на България от османците през 1878 г., първият монарх Александър I приема титлата княз. Въпреки това, когато де-юре независимостта е провъзгласена от неговия наследник Фердинанд през 1908 г., титлата отново се издига до обичайния цар. Използването на титлата продължава и след Фердинанд, при наследниците му Борис III и Симеон II до премахването на монархията през 1946 година.

Докато титлата цар означава император в Първата и Втората българска империя, в третата българска държава тя има еквивалента на крал. В малкото оцелели средновековни български царски грамоти монарсите в България започват написаното с надписа: В името на Христос, Верен Император и Автократ на всички българи или подобни вариации, които понякога включват и … на римляни, гърци или власи.

Все повече учени са на мнение, че годината на създаване на България не е 681, а 632 година. Тогава хан Кубрат разбива аварите, като ги изгонва от северночерноморските степи и основава Велика България, обединявайки под властта си българските племена и останките на Хунската империя. Държавата на Кубрат е сила за времето си и съюз с нея търсят византийците.

След смъртта на Кубрат народът на българите се разделя между синовете му. Част от тях тръгват с Алцек, като се заселват в Италия, тези на Кубер се заселват в земите на днешна Македония. Българите на Котраг се заселват по поречието на река Волга, където основават силната средновековна Волжка България. Най-големият син на Кубрат – Батбаян, остава в земите на Велика България и се покорява на прииждащите сили на Хазарския хаганат.

Последният син на Кубрат – Аспарух, със своята орда се запътва към земите на Византийската империя. Първоначално се настанява в областта Онгъл (южна Бесарабия). Това обаче не се харесва на византийския император Константин IV и той изпраща войските срещу българите.

В битката при Онгъла (680) византийците претърпяват унищожително поражение. Императорът бяга в Константинопол, а българите, сключвайки съюз със славянските племена, населяващи областта Мизия, овладяват цялата област. Това, според официалната история, дава начало на България. Сключеният между българите и византийците мирен договор през 681 година се смята за официалното международно признание на България.

Снимка: georgige
Младата държава се разпростира върху земите на днешна Северна България, Южна Румъния, Молдова и Южна Украйна. Аспарух прекарва целия си живот в укрепване на ханството си и борба с външните врагове. Аспарух загива през 701 година, спирайки хазарите, нахлуващи от север.

На българския престол се възкачва Тервел. Той влиза в историята като Спасителя на Европа, след смелата му намеса в защита на доскорошния враг на България – Византия. През 717 година мощна арабска войска обсажда източната римска столица. Страховитата българска конница напада арабите, нанасяйки им мощно поражение, слагайки край на амбициите на Арабския халифат да властва над Европа. Макар и последовател на тангризма, Тервел е обявен за светец от християнската църква.

След смъртта му през 721 година на българския престол се възкачва хан Кормесий. Той управлява 28 години, прекарани в мир с Византия, в които българската държава укрепва.

Наследен е от хан Севар, който продължава мирните отношения с южния си съсед. Умира от естествена смърт след 15 години управление. Той се смята за последния владетел от династията Дуло, която според учените свързва българските владетели с Атила.

Следват вътрешни борби в младата държава кой да наследи трона. В рамките само на 15 години на престола се изреждат седем владетеля.

Начело на държавата застава мощният род Вокил. Първият представител на фамилията е Кормисош, който властва само три години, преди да бъде свален от власт през 756 година. Наследява го хан Винех, който е убит през 763 година. На власт идва хан Телец от рода Угаин, който управлява само три години, преди да бъде убит от недоволните си боляри.

Между 765 и 768 на българския трон застават цели четирима владетели – хан Сабин, които е принуден да бяга във Византия само след година управление, хан Умор, който е убит само след няколко месеца на трона, Токту и Паган – и двамата убити от недоволните служители на царския двор.

Тогава на власт идва хан Телериг, който е от Кубертовия клон на рода Дуло, което възстановява славната династия начело на България. С това обаче вътрешната криза не престава. Възобновен е натискът от страна на Византия към България. Повечето опити на българския хан да спре настъплението са провалени от страна на многобройните византийски шпиони в Плиска. За да ограничи това влияние в българската столица, Телериг изпраща писмо до византийския император, в което пише, че възнамерява да избяга при него, но иска гаранции за себе си и имената на византийските агенти, които могат да му помогнат. Константин V Копроним познава ситуацията в България и приема, че Телериг е поредният български владетел, който е принуден да напусне престола, и му изпраща имената на своите шпиони. На Телериг прочиства Плиска от предателите, които изтребва до крак.

Все пак през 777 година срещу Телериг избухва преврат. Той е принуден да бяга в Константинопол, където приема християнството и остава до края на живота си.

На престола на България застава хан Кардам, който успешно прекратява дълго продължилата вътрешна криза. Укрепва страната, разгромявайки византийците и вътрешните си врагове. Това дава нужното спокойствие, което превръща страната във велика сила през следващото столетие.

Наследник на Кардам е хан Крум – останал в историята като Крум Страшни. Той пръв включва съвременната столица София в пределите на държавата. Следват война с Византия, чийто император Никифор I е твърдо решен да покори България. Византийците успяват да победят българите и да превземат столицата Плиска. Градът е опожарен, а натоварените с огромни богатства гърци тръгват към Константинопол, вярвайки, че са се справили веднъж завинаги с врага си. Във Върбишкия проход Крум прави засада на византийците, като им нанася едно от най-страшните поражения в историята им. Самият император е убит, а ханът прави ритуална чаша от черепа му.

За разлика от предшествениците си, Крум не се ограничава единствено във войни на юг. Войските му нападат могъщия някога, но изпаднал в политическа криза Аварски хаганат и през 805 година включва в пределите на България обширните земи на Трансилвания и Източна Панония (днешна Унгария). Територията на страната се удвоява. Владичеството на Крум не се ограничава само с войни. Той приема серия от реформи, станали известни като Крумови закони, които определят развитието на страната за години напред.

След смъртта на могъщия хан, на трона идва хан Омуртаг през 814 година. Той сключва 30-годишен мир с Византия, който устоява до смъртта му. Управлението му е свързано с важни административни реформи в страната, бурно строителство и разцвет на икономиката. Характерни за периода са и предприетите от него гонения срещу християните, като дори сина му Еневрота е пленен и впоследствие убит. През управлението си Омуртаг успява да устои и на посегателствата на Франкската империя към Сверозападните земи на България по средното течение на река Дунав и Драва.

Омуртаг е наследен от сина си Маламир. Той възобновява войните с Византия и включва в пределите на страната Пловдив. Ханът умира млад от заболяване след само пет години на престола.

На власт идва хан Пресиян или Персиян. Той е внук на Омуртаг. Баща му е Звиница, чието славянско име подсказва, че Омуртаг е бил женен за славянска благородничка. Младият владетел започва активна военна политика и скоро след това към пределите на страната са включени земите на цяла Македония. Тогава се води и първата война между България и младата тогава сръбска държава.

Персиян е наследен от сина си Борис. Страната е изтощена от дългите войни. Натискът от Византия се засилва, а сполетелите страната нещастия, като дълга суша и земетресения, карат младия хан да търси мир. Това го води до решението България да остави езичеството и да се присъедини към християнското семейство на големите сили в Европа. Борис приема учениците на Кирил и Методий, които създават за българите славянската азбука. Българската църква става автокефална, а старобългарският славянски език, известен и като славонски, става официален език на страната и църквата. Българският владетел приема титлата княз. Страната се превръща в културно средище в цяла източна Европа. Борис абдикира от трона през 889 година, като се оттегля в манастир.

На власт идва най-големият му син Владимир. Той обаче не е готов да скъса с езическите си корени и връща тангризма като официална религия в държавата. Започват гонения срещу християните. Това налага Борис да напусне доброволното си изгнание и да свали сина си от власт след четиригодишно управление. Владимир е ослепен и заточен. Борис отново се оттегля в манастир. Умира на 80-годишна възраст, като след това е обявен за светец.

На престола се възкачва третият му син Симеон, останал в историята на българските царе като Симеон Велики. По негово време страната преживява най-големия си разцвет и тези години биват наречени Златен век. Властването му е белязано с непрестанни войни с Византия, първата от които е и първата търговска война в историята на Европа. Множеството му победи над вечния противник на страната разширяват значително територията на България. Към пределите ѝ са включени Сърбия, днешна Албания, по-голямата част от съвременна Гърция. В опит да спрат настъплението на българските войски византийците признават на Симеон титлата цар, идваща от цезар или император. С титлата се определят всички следващи български владетели до края на Втората българска държава. Страната преживява и същински културен и духовен разцвет, правейки я културно средище за всички славянски народи.

източник: sanovnik.bg

Вижте още:

Прабългарите в Дунавска България от времето на рода Дуло

Религиозни вярвания на прабългарите

Прабългарският град Болгери – родната следа в уникалното вино на Тоскана

Прабългарите превземат Рим

Ако тази статия Ви харесва, помогнете ни да я популяризираме чрез бутончетата за споделяне отдолу.

Благодарим Ви! 

Последвайте ни във Facebook