Лудостта на краля: Джордж III

„Ще бъда луд като крал Джордж III! Ще бъда лудият крал Джордж Заекващия!“ – Колинф Фърт, „Речта на краля“ (2010)

Каквото и да е мислел крал Джордж VI за заекването си, Колин Фърт определено беше прав, когато каза, че не е единственият английски монарх в историята, смятан за луд от народа си. Всъщност тази награда е дадена повече от два века по-рано на един друг Джордж.

Кой е бил Джордж III?

Роден е като Джордж Уилям Фредрик на 4 юни 1738г. Сяда на британския трон като Джордж III след смъртта на дядо си, Джордж II, през октомври 1960г.

През първата половина от управлението му, по всичко изглежда, че новият монарх е напълно здрав и нормален човек. Всичко върви относително гладко и без никакви особени проблеми. Животът за Джордж III се развива много добре. Щастливо женен е за кралица Шарлота, раждат му се 15 деца, а Британската империя се радва на огромен просперитет.

По време на кралстването си той става свидетел на американската и френската революции; вижда войните, които се пораждат вследствие от тях, както и великите битки срещу Наполеон. Учи доста усърдно и е запленен от науката и технологията. Дава личната си подкрепа на бедния часовникар Джон Харисън, чието изобретение – морския хронометър – значително подобрява точността на морското навигиране. Той е третият от ерата на Джордж, продължила от 1714 до 1830г.

Джордж III е недоволен и разгневен от резултата от Американската война за независимост (1775 – 1783), но в крайна сметка приема САЩ като нова нация. Ужасът на краля от загубата на американските колонии обаче не е нищо в сравнение с реакциите на приятелите и роднините му, когато той започва да губи разсъдъка си.

Лудостта на краля

Джордж III е известен с много неща, но най-вече с това, че лудостта го превзема напълно към края на живота му. Много крале и дори кралици са полудявали през вековете, но вероятно Джордж III е по-известен от тях, защото при него се случва в ключов момент от историята – падането на френската монархия и възходът на Наполеон Бонапарт, което се оказва огромна заплаха за Великобритания.

Заради нестабилността в Европа и опасността от война във Франция (отново!), неспособността на Джордж III и търсенето на лек за лудостта му е от огромна важност за британското правителство и кралския двор.

Болестта на Джордж III започва през октомври 1788г. От този момент нещата се влошават. Личният лекар на краля заподозира, че нещо не  е наред, когато „Фермерът Джордж“, както го наричали подчинението му заради любовта му към природата, се опитва да засади една пържола. Той смятал, че месото растяло по дърветата и засаждайки пържолата вероятно ще поникне нов вид дърво. Кралският лекар приема това за доста странно. Но не прави нищо по въпроса, само започва да следи по-внимателно краля.

Първият истински признак за лудостта на Джордж се проявява, когато слугите му го заварват да се здрависва с едно дърво в двора на замъка Уиндзор. Кралят вярвал, че дървото е крал Фридрих II! Освен факта, че Фридрих II нямал кора, клони и листа, малка подробност била, че кралят на Прусия бил мъртъв от две години. Тогава лекарите вече наистина започват да се тревожат.

Джордж III постепенно започва да се влошава. Страда от най-различни оплаквания, от тежки стомашни болки до болки в мускулите и ставите, пристъпи на паника, депресия и халюцинации (които вероятно обясняват случаите с дървото и пържолата). Вече не може да спи и го покосяват пристъпи, заради които лекарите го връзват за стол, за да не се нарани. През ноември 1788г кралят вече е толкова откачен, че започва да се говори за регентство.

Лечението на краля

Медицината през 18-и век е меко казано в зародиш. Макар лекарите през 1780-те да знаели как да лекуват различни болести с лекарства, изобщо не разбирали умствените заболявания. По това време дори не се прави разлика между физически и умствени заболявания. Болестта на Джордж III е наречена просто „лудост“.

Кралят получава пълна програма „лечение на лудост“ – поредица от процедури, далеч не особено приятни. Десетилетия по-късно лекарите най-после отхвърлят хуморната медицина – теорията, че човешкото тяло съдържа четири хумора или четири основни течности, които контролират здравето и емоциите. По времето на краля обаче това разбиране все още се приема за вярно и лечението му е базирано изцяло на него.

Обичайното лечение включвало процедури като пускане на кръв, изприщване, изпотяване, връзване и страшни коктейли и отвари, които да третират различните симптоми на краля, но без ефект. Идва моментът за драстични мерки.

Намесва се д-р Франсис Уилис.

Франсис Уилис е квалифициран лекар, препоръчан като най-добрият шанс за краля. Приятелка на кралица Шарлота споменава, че д-р Уилис излекувал успешно майка й, а методите му били ефективни и правдоподобни. Отчаяни, кралските лекари отстъпват и дават на Уилис неограничен достъп до краля.

Уилис действа объркващо за останалите лекари. Той прилагал много от общоприетите методи за лечение на лудост, но също така предлагал терапия на своите пациенти. Вероятно заради огромното си отчаяние, повечето лекари явно забравили, че пациентът им всъщност е човек и не се занимавали да говорят с него. Уилис обаче прекарва време с краля, говори с него и се опитва да разбере какво се случва.

Докторът сметнал, че щом кралят е луд и извън контрол, то е нечий дълг да го вкара под контрол… ако ще и насила. И ако кралските лекари не смеели заради статута и титлата на пациента си, той нямал подобни скрупули. Освен режим от терапия, връзване, упражнения и излагане на чист въздух, Уилис опитвал също да разясни на пациентите си, че самите те трябва да направят усилия да се борят с демоните си.

Междувременно всички останали лекари се смеели. Те смятали, че самият Уилис е не по-малко луд от краля и методите му нямало как да проработят. Не отразявали факта, че Уилис всъщност успява да помогне на монарха.

През 1789г лудостта на краля е овладяна. Регентството се разминава и сега кралят може да продължи със своите задължения, подпомаган от упорития д-р Уилис, който не си и помисля да се откаже. Неговият успех го превръща в знаменитост и името му е спрягано като пионер на психичното здраве. Всичко изглежда чудесно… поне за известно време.

За Джордж III обаче нищо не е свършило. Между 1789 и 1810г той полудява още пет пъти. За негово нещастие Франсис Уилис умира през 1807г на заветната възраст от 89г, но е наследен от двамата си сина, Джон и Робърт Уилис. Запознати с работата на баща си, те продължават с лечението на краля през следващите 20 години.

Колкото и да оценява усилията им, Джордж III постоянно отказва леченията им, но кралицата уверява докторите да продължат, въпреки възраженията на краля. Това упорство дава резултат и макар монархът да не е излекуван от лудостта си, състоянието му поне се контролира и той може да води почти нормален живот.

Или поне така си мислели всички.

През 1810г лудостта на краля се завръща с пълна сила. Дори неимоверните усилия на братя Уилис не успяват да го спасят и Джордж III е свален от трона година по-късно. Той е обявен за нелечимо луд и го наследява сина му Джордж IV.

Краят на Джордж III

Последният сблъсък на Джордж с лудостта унищожава семейството му. През 1811г най-големият му син става принц-регент. Кралица Шарлота е потресена от новините и редовно посещава съпруга си в замъка Уиндзор. Отново, лудостта на Джордж III идва на вълни, но никой не успява да го извади от състоянието му. С течение на годините той ослепява и е забравен от света. Не разбира дори за смъртта на Шарлота през 1818г. Умира сам и луд на 81 години през 1820г.

Диагноза

Смята се, че Джордж III е страдал от порфирия. Просто казано, това е заболяване, което засяга мозъка и нервната система. Страдащите от порфирия изпитват най-различни симптоми, включително гадене, стомашни болки, чувствителна кожа, диария, пристъпи и мускулна слабост. Най-известният симптом на порфирията обаче е нарушеното умствено здраве. Пациентите с тежка форма на заболяването изпитват депресия, параноя, пристъпи на паника и халюцинации.

Възможно е порфирията на краля да се е влошила от поглъщането на арсен – силна отрова, която е била съставка в някои лекарства през 18-и век.

инфо: iskamdaznam.com

Вижте още: 

ИСТОРИЯТА НА 8 ЛУДИ КРАЛСКИ ВЕЛИЧИЯ

Ако тази статия Ви харесва, помогнете ни да я популяризираме чрез бутончетата за споделяне отдолу.

Благодарим Ви! 

Последвайте ни във Facebook