Медицинските чудеса на 2014 година

2014 г. посрещна някои наистина революционни открития в сферата на медицината. Сред най-големите постижения бяха прохождането на парализиран мъж след безпрецедентна операция на гръбначния му стълб и използването на стволови клетки в борбата срещу болестта на Паркинсон и диабет тип 1.

Парализиран до кръста мъж проходи след трансплантация на нервни клетки. Операцията бе представена като първа по рода си. Трийсет и осем годишният поляк Дерек Фидика се възстанови след тотално прекъсване на нервите в гръбначния му стълб. Пациентът бил парализиран след намушкване с нож в гърба през 2010 г., но след 19-месечно лечение чувствителността в краката му донякъде се възвърнала.

След хирургичната интервенция той вече може да ходи с проходилка, да води нормален живот и да кара кола. Операцията бе извършена от полски екип под ръководството на видния специалист по гръбначна хирургия д-р Павел Табаков от Медицинския университет във Вроцлав. Хирурзите използвали нервни клетки от носа на пациента, върху които развили селекционирани тъкани. Технологията е разработена в Лондонския университетски колеж. „Това е като второ раждане. Усещането е невероятно и не може да бъде описано“, увери Фидика.

Учени от Харвард обаче успяха да трансформират стволови клетки в произвеждащи инсулин бета клетки. Това е голяма крачка напред в търсенето на лек срещу диабет тип 1. Бета клетките в панкреаса произвеждат големи количества инсулин, за да се намали нивото на кръвната захар. Имунната система обаче може да ги атакува и да ги унищожи. В такъв случай кръвната захар не може да се регулира. Нещата са различни, когато става дума за по-често срещания диабет тип 2, който се дължи на нездравословен начин на живот.

Учени за пръв път успяха да реконструират ноздри, като използваха биологични тъкани, създадени въз основа на клетки от самите пациенти. Технологията бе изпробвана върху петима пациенти на възраст между 76 и 88 години, засегнати от рак на кожата в областта на носа, в Швейцария. Екип под ръководството на проф. Иван Мартен от университета в Базел отнел фрагменти от хрущялни клетки от носовете им. Клетъчните фрагменти били накарани да се делят в лабораторна среда с помощта на растежни фактори. Четири седмици по-късно учените създали 40 пъти по-голямо количество хрущялни клетки в сравнение с отнетите в началото на изследването. Това позволило да се реконструират ноздрите на пациентите, без да се прибягва до трансплантация на хрущяли.

Изследване с четири момичета на възраст между 13 и 18 години пък изпробва метод на тъканното инженерство, свързан с имплантиране на вагини, които са създадени на базата на биологични тъкани.

Момичетата били засегнати от генна аномалия, която се изразява в пълна или частична липса на вагина. Преди 8 години те били лекувани от екип под ръководството на проф. Антъни Атала от Баптисткия медицински център Уейк Форест към Института по регенеративна медицина в Северна Каролина. Въз основа на тъкани от вагина екипът успял да създаде в лабораторна среда мускулни и вагинални клетки, които за 7 дни били поставени в биоразградима матрица с формата на вагина. Оказа се, че 8 години след поставянето на имплантите вагините функционират нормално.

В университета „Дюк“ пък отгледаха в лабораторна среда жив мускул, който не само функционира добре, но и зараства сам след нараняване. Успехът се дължи на създаване на идеална среда за мускулен растеж и отглеждане на свиващи се мускулни влакна на базата на недиференцирани стволови клетки, наречени сателитни клетки. Лабораторният мускул е здрав и се свива много добре. Ако е увреден с токсин, той се възстановява сам с помощта на сателитните клетки.

инфо: БТА

Вижте още: 

ХИБРИДИ МЕЖДУ ЧОВЕК И ЖИВОТНО СА БИЛИ СЪЗДАДЕНИ В БРИТАНСКИТЕ ЛАБОРАТОРИИ

Ако тази статия Ви харесва, помогнете ни да я популяризираме чрез бутончетата за споделяне отдолу.

Благодарим Ви! 

Последвайте ни във Facebook