Мистериозната легенда за зелените деца от Улпит

Илюстрация на изоставените деца в гората. Автор: Randolph Caldecott, 1879 г. Източник: Wikimedia Commons

Легендата за Зелените деца от Улпит е история записана в латински ръкопис намиращ се в Харлейанската колекция на Британския музей, чийто автор е английският хронист от XII век Уилям от Нюборг. В ръкописа са описани предполагаеми събития от времето на крал Стивън (1135 – 1154) в източното графство Съфолк, в английско село Улпит.

История

Хрониките разказват за любопитен инцидент, станал в покрайнините на малкото селце Улпит, където местните жители, трудещи се на полето, неочаквано забелязват две непознати малки деца – момче и момиче, появили се от яма в земята, изкопана за лов на вълци. Според Ралф от Когсхол в деня, когато децата се изгубват, те пасат стадо овце, а по-късно влизат в пещера, от която се разнася камбанен звън, следвайки го все по-навътре в пещерата, докато в един момент неочаквано се озовават под яркото слънце край Улпит. Според Уилям от Нюборг двете деца са изпратени от баща си да пасат стадото, но докато седят на една поляна, пред тях изненадващо се появява огромна светеща сфера, издаваща особен шум, във вътрешността на която се появява особено завихряне, което ги всмуква. Те се озовават сред абсолютна тъмнина, откривайки пред очите им слънце. Те са облечени в зелени дрехи от някаква непозната материя. На външен вид приличат на хора, но са със зелен цвят на кожата и косата, говорят неразбираем език за местното население, а речта им е напълно неразбираема и в нея преобладават свистящи и съскащи звуци, които изговарят с пронизителни и силни гласове, въпреки ясни признаци на глад, отказват да се хранят с предложената им храна. Селяните решават да отведат децата при местния земевладелец Ричард Кейн. Първоначално не искат да ядат нищо, освен фасул.

Постепенно обаче се научват да консумират по-разнообразна храна, а зеленият цвят на кожата им с течение на времето избледнява, докато накрая става напълно нормален. На развален английски децата обяснили, че са дошли през тунел и идват от място, където светлината е много слаба и че родният им дом е особено място с оскъдна светлина, наричано от тях „Земята на свети Мартин“. По думите ѝ те идват от Земята на свети Мартин, над която цари вечен сумрак, гъсти облаци мъгла се стелят над земята, а всичките ѝ жители са християни и зелени на цвят. Собственият им дом пък се намира на отсрещния бряг на голяма река.

Няколко месеца по-късно момчето, което е с две години по-малко от сестра си и от самото начало видимо изглежда болнаво – в крайна сметка умира. Сестра му прекарва целия си живот в Кигс Лин, графство Норфолк, където се и омъжва и остава да живее до смъртта си. Напълно се слива със земната обстановка. Момичето след кръщение получава името Агнес. Тя е опърничава и капризна, пристрастена към танците, флирта и виното, което обаче явно не се оказва пречка за съпруга ѝ, за да я обожава.

Съвременни обяснения

Някои съвременни изследователи на историята за зелените деца считат, че не е изключено братът и сестрата да са бегълци от някоя медна мина, където през средните векове се използва и детски труд. Постоянният контакт с медния прах става причина косата и кожата им да добият зелен цвят, а историите за светещата сфера и земята, от която идват, не са нищо повече от детски измислици, чрез които да осуетят възможното си връщане в мината. Това обаче не може да обясни странната материя на дрехите им, както и първоначалната им непоносимост към нормална храна.

Според други по-смели версии двете деца са посетители от друго измерение, от подземен свят или дори са извънземни същества, озовали се съвършено случайно на Земята.

Пол Харис предлага теория, според която децата са от село Свети Мартин, разположено на брега на река Ларк, недалеч от Улпит. Техните родители умират от чума и настойникът им – някой си граф Норфолк – решава да си присвои наследството им, като за целта слага в храната им арсеник, за който е известно, че предизвиква позеленяване на кожата. Децата като по чудо оцеляват, а по-късно са отведени и изоставени от графа в гората, където преживяват известно време, като е възможно и именно там кожата им да добива характерния си цвят. Това е така, тъй като системното недохранване може да причини хлороза – вид младежко малокръвие, причиняващо позеленяване на кожния епидермис. По-късно децата попадат в шахта и през нея се озовават на полето край селото. Тази теория обаче не обяснява странния и неразбираем език, на който говорят първоначално, както и липсата на изход край Улпит на някой от тунелите в Сетфордската гора.

Не липсват и скептици, които считат, че подобни деца никога не са съществували, а историята е плод на богатото въображение на някой английски разказвач от XII век и е само една от многобройните легенди от онази епоха. В такъв случай би било разбираемо и защо косата и кожата им са зелени, тъй като тогава се счита, че именно това е цветът на феите. Може би историята не е нещо повече от продължение на легендата за Зеления Джак – митологично същество, символизиращо плодородието и пролетта.

инфо: obekti.bg

Вижте още:

ЛЕГЕНДАТА ЗА СЪКРОВИЩАТА НА ВЪЛЧАН ВОЙВОДА

Ако тази статия Ви харесва, помогнете ни да я популяризираме чрез бутончетата за споделяне отдолу.

Благодарим Ви! 

Последвайте ни във Facebook